Първо, понеже гледам, че този форум доста е наблегнал на религията, този пост съставлява моя опит да открия ангажираща философска дискусия с непознати онлайн.

Вече на предостатъчно философи е станало ясно, че психоанализата открива релевантно за философията поле. Някои дори казват, че философията не може да не приеме предизвикателството, което психоанализата отправя към самото ѝ ядро, например: 1. Основното за човека и неговото съществуване не е мисълта, а фантазията, 2. Коренът на тази фантазия се открива в несъзнаваното, което е забулено в мистерия и винаги недосегаемо за знанието или това в нас, дето знае (иначе няма да е несъзнавано, ами примерно още-неосъзнато), 3. Дори не е най-голямата провокация, че сексът и еротичното някак си засвидетелстват някакъв залез на разумното или дори обратната му перверзна страна, тази линия дето Батай ще подхване, за да се прави на интересен. Сексът е значим, понеже е много добър битов пример за точка, в която фантазията е свръхконцентрирана, и това отрича обичайните асоциации, че сексът е „най-примитивното“ у нас. Всъщност при човека без художественото украсяване от фантазията секс реален суров сам-по-себе-си няма.

Особено името на Лакан постоянно се лансира напоследък. Според вас популярната култура предизвиква ли също обичайните теоретични лостове на философията? Ако културата е възможна не чрез това да е практика за отбрана група хора, а като споделена от цялото общество фантазия (филм, песен), тогава философията как запазва релевантността си? Жижек адресира проблема със самия си стил, ако ще: постоянни шеги, реферънси, всяка философска идея минава през разясняването на извесно художествено произведение.