Аз ще знам най-добре усещането след толкова време опит да достигна абсолюта чрез праксис и марксистка теория да се почвуствам сякаш нямам нищо, всъщност цялото това време, което можеше да бъде прекарано във вяра в живота и благата, които дава тук и сега, аз бях зает с обърнат към бъдещето поглед и обсесивна невроза, стремяща се вечно да го изгради, преди то да е имало възможността дори да се прояви. И четеш толкова текстове от социализма, толкова празни боклуци, които не водят доникъде освен до доказването на собствените си тези и опровергаването на не-марксисткото, каквото това е разбира се в една изключително ограничена интерпретация: философския речник, списание за атеизъм и кибернетика, партизански романи и поезия. Но не може да губим време в това да… не може да си позволим да се чувстваме зле за себе си и в това да изобретяваме, че има кого да настигнем. Завинаги няма никого да настигаме, доколкото се чувстваме в позиция на гонещи един вече установен стандарт – ние трябва да се погрижим за това да създадем условията, нашите условия, при които стандартът да се съобрази с нас, да имаме свое поле на дейност, което не е зависимо от това как смятаме себе си спрямо други. Животът трябва да продължи и животът трябва да се живее. Бързането само губи време.