.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 29
  1. #1
    Повече от фен Аватара на d-r.Zob
    Регистриран на
    Jul 2014
    Мнения
    461

    Да отгледаш сираче

    Пиша тази тема със сълзи на очите. Не пожелавам на никого това, за което ще говоря.

    Лятото на 2015 ми писа един приятел от Германия, че идва до България. Ходихме на море, по барове и т.н., но една вечер трябваше да го оставя сам, за да отида на рождения ден на леля ми, който не исках да пропусна. Понеже той няма собствено семейство, ме помоли да се присъедини към нас. На вечерята се запозна с роднините ми и се влюбиха с голямата ми братовчедка. После бях кум на свотбата им. Те заживяха в Германия и им се роди момченце. Преди седмица ми се обади леля ми разплакана, едва говороше. Двамата са загинали в катастрофа, а племенникът ми е невредим, защото са го оставили за малко да спи вкъщи, докато напазаруват. Леля ми е болна на легло, а чичо ми също не е добре със здравето. Малката ми братовчедка в момента си урежда общежитие и е невъзможно никой от тримата да вземе детето, което вече е настанено при приемно семейство в Германия. Помолиха ме да ида да взема детето с пълномощно и да го отведа в България. Замислих се как ще го отглеждат при положение, че те давамата едва се грижат за себе си. Чичо ми не ходи на работа, за да се грижи за леля, зле са с парите, а братовчедката точно сега има нужда от пари за университета. Аз пък обективно погледнато се вълнувам само от себе си. Живея напълно егоистичен живот - на 28 съм, живея сам, нямам приятелка, имам работа без работно време, бих казал че съм дори заможен, а всъщност истината е че съм самотен. Не поемам отговорност за нищо, освен за своето собствено съществуване. В първия момент се казах - ще поискам да взема детето и да го отгледам като свой собствен син. После започна червеят на егоизма да ме яде отвътре. Помислих си, че толкова пъти съм бил предаван от жени... не, това дете ще ме смята за свой баща и ще ме обища повече от всичко на света. А сега като го взема... не не, АКО го взема ще мина в категорията на изоставените бащи, ще се занемаря физически, ще забравя за режимите и пр. По-добре да поема някаква материална издръжка, но не да го отгледам аз, все пак не е кученце, което мога да подаря на някого. Това са цели 16-17 години още, а обвързаността е доживот! И така почнах да се укорявам и да се навивам да направя тази важна стъпка. Още нищо не съм споделил с леля, но пък си мисля, че би било също толкова егоистично да поискам да отгледам детето, след като има по-близки роднини от мен, а и аз не бих могъл да му предоставя нормално семейство. Трябва съвсем скоро да замина да го прибера, още няма точна дата, но в главата ми става все по-голяма каша, а и усещам че всъщност по-голямата тревога е отношението ми към мен самия и трудността да отхвърля живота, който съм си изградил. Всъщност не живот, а безвремие, ако трябва да съм точен. С времето ще почна да остарявам и да губя чара си, да престана да бъда външната обвивка, която съм в момента. И да ставам все по-самотен, което ме депресира всъщност още повече и вкарва в по-голяма дупка. Просто имам чувството, че навън всички са по-меркантилни от мен самия и няма смисъл да се напрягам да търся половинка, просто да се отдам на самотата си доживот и така... Където остана идеята да отгледам едно невинно дете, останало сираче, на което аз съм един от най-близките по кръв на този свят. Някъде далеч зад терзанията ми за собственото ми аз и способността ми да поемам отговорности. Сълзите на очите ми се появиха едва сега, когато осъзнах в какво положение се намира моят племенник. Докато аз мисля за себе си неговата съдба е неизвестна, бъдещето му е заложено на карта. А за разлика от мен, той не може сам да реши какво ще е неговото бъдеще. Ами ако се появят някакви негови роднини германци или пък от някъде другаде (дядото по бащина линия е от Камерун и неговото семейство е разпръснато из цяла Европа) и го вземат, повече няма да го чуем какво става с него. И всичко това докато аз се двоумя и не знам дали да поема някаква отговорност. Имам нужда от това да чуя какво казват хората, за да изнамеря някое мъдро изречение, което да ме мотивира да взема някакво решение.

  2. #2
    Супер фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    1 155
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    А сега като го взема... не не, АКО го взема ще мина в категорията на изоставените бащи, ще се занемаря физически, ще забравя за режимите и пр. По-добре да поема някаква материална издръжка, но не да го отгледам аз, все пак не е кученце, което мога да подаря на някого.
    Пич, прекалено голям егоист си. Личи си, че и без това не ти стиска да го поемеш.
    Но спокойно, дишай! Никой няма да даде малко дете на самотен мъж. Ако искаш да си толкова полезен, мисли за вариант да го подкрепяш като близък през годините и как поддържате някакви контакти. Светът се е глобализирал до такава степен, че подобни извинения, че щяло да се загуби не знам къде си и да е напълно невъзможно да го видиш повече са безмислени. Пък и нали си заможен, ако ще и в Ямайка да го пратят, ще може да му ходиш на гости или да му плащаш билета да ти идва при теб на гости.

  3. #3
    Авторът виж си ЛС.

  4. #4
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Щом имаш парите, не смятам, че би било чак такъв проблем. Можеш да плащаш на детегледачка да се грижи за детето, докато си на работа или имаш да вършиш задължения. Помисли, че можеш да му дадеш добър пример за това да спазва някакви режими и да се храни добре, можеш да го изучиш, да го направиш Човек. Можеш да му дадеш много, при това не говоря за пари. Отделно от това, едно дете не пречи на връзка и точно материалистка няма да вземе човек с дете, пък мацка-пич ще те разбере и ще се възхити, че изобщо ти е дошло на акъла да помогнеш на някого. Мисли в тая насока по-скоро, не в насока "ще се запусна, щото съм уж изоставен баща". Това са глупости, толкова приятели имам, дето са семейни и с деца, пък живеят чудесен живот - имам предвид хранят се здравословно, тренират, работят усърдно, не са забравили да се грижат за себе си или за приятелите си. Нищо не свършва с едно дете. Ако бях в твоето положение, бих опитала да го взема, за да направя добро. Това е.
    квак

  5. #5
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Историята ми се вижда доста измислена, ама както и да е .
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    ... на 28 съм, живея сам, нямам приятелка,...
    И какви са ти плановете за живота?
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    ...ако се появят някакви негови роднини германци или пък от някъде другаде (дядото по бащина линия е от Камерун и неговото семейство е разпръснато из цяла Европа) и го вземат, повече няма да го чуем какво става с него.
    Значи детето е наполовина негърче?
    Спокойно, тия роднини на детето няма да се появят да си го искат .

    Ако имаше семейство (жена), можеше да вземете детето, да го отгледате и да направите нещо добро, но ми се струва, че нито си мотивиран, нито си в състояние да гледаш дете сам, а и както каза TrollFactory, никой няма да го повери точно на теб.
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...Ако бях в твоето положение, бих опитала да го взема, за да направя добро. Това е.
    Точно ти си един от най-големите егоисти в този форум и каквото и да казваш, реално едва ли би направила такова нещо!
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  6. #6
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Да си егоист не е най-лошото, което можеш да бъдеш. Реално, егоист точно никога не прави на някого, каквото не иска да му сътворят на него. Да не говорим пък, че най-вероятно имаш предвид "егоцентрик", а не "егоист".
    квак

  7. #7
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Да си егоист не е най-лошото, което можеш да бъдеш. Реално, егоист точно никога не прави на някого, каквото не иска да му сътворят на него.
    Напротив - егоистът е готов да навреди на всекиго (ако трябва), в името на собствения си кеф и удоволствие.
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Да не говорим пък, че най-вероятно имаш предвид "егоцентрик", а не "егоист".
    Не! Точно "егоист" имам предвид! Егоцентризмът е по-леката форма на егоизма!

    Егоцентрикът си мисли, че светът се върти около него/нея и търси внимание.

    Егоистът (освен че е и егоцентрик) мисли, че всички са му длъжни и собственият му кеф, стои над всички останали одушевени и неодушевени предмети! Ти си точно такава - достатъчно е да прочетеш 10 случайно избрани твои поста в дневника и ще видиш, че в над 90% от случаите пишеш за себе си и това какво искаш! Ти не пишеш "аз бих дала, бих направила еди какво си за някой друг"! Ти пишеш само какво искаш (от другите) в името на собствения си физически комфорт !

    Ти си типичен 100% егоист!
    Последно редактирано от Грозния : 09-12-2018 на 18:39
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  8. #8
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Различни дефиниции имаме. По моята няма нищо лошо да си егоист, щото аз не вървя през главите на хората наоколо и никога не съм потъпквала нечие съществуване, та да ми е готино. Никога не съм пренебрегвала, но винаги съм била егоист и егонцентрик. И какво се очаква да напиша в тема, дето се казва "Дневник: Как се чувствате?" Че съм ходила да викам линейка за пребит на улицата или че съм дарила левче на дете чрез ДМС? Това няма да го видиш от мен, защото не си успокоявам съвестта чрез фороня. Ти, ако имаш очите да го напишеш, ок - кийп гоуин. Ама не ме намесвай в това.
    Иначе да - сигурно съм един от най-егоцентричните хора тук, най-вероятно съм една от най-гордите и най-самовлюбените. Ама при все, че даже козметиката ми не е тествана на животни и не ползвам кожа и козина, опитвам да намаля отпадъците си, вдигам изпопадали хора по улицата в леда, ЗА всякакво осиновяване съм и още, нямаш баш ти какво да ми кажеш по тая тема. Да не говорим, че за хората наоколо си достатъчно неща върша, та да - достатъчно дожър човек съм. И не е рядкост да ми кажат, че съм Добър Човек. На теб ти казват само, че си инцест, та прави си сметките сам.
    квак

  9. #9
    Не е ли забавно, че човек пропилява живота си най-вече опитвайки се да предвиди как да не го направи?
    Изборът не е лесен за направа, не защото младостта ти е под директна атака, но поради факта, че сам не можеш да бъдеш сигурен дали си готов да дадеш; да насочиш силата си в това да направиш добро, когато сам не си сигурен, че си способен на него.
    Това е цял един отделен живот, един потенциал, на който може да му се въздейства, а това, че един може да се колебае и съмнява в добротата на своето въздействие е, поне за мен, знак, че той преди всичко възприема потенциала, огромното значение на живота.
    Докато едни понижават именно него, живота, други го въздигат над себе си и остават безсилни когато трябва да действат, първите попилявайки го.
    Не можеш да си сигурен, че това дете няма по-добра възможност от теб, но можеш да бъдеш разсъдлив и да си готов да направиш нещо, когато има такава нужда.
    Преди всичко, аз съм във вярата, че значението на живота се изплъзва от хората, според което и не вярвам, че си в силата си да го призовеш, но да го пропъдиш с нерешителността си; това, което казвам е, че се намираш в ситуация, в която можеш да помогнеш, затова бъди във вярата, че то е добро и, че хвърля сянка на всички други качества, които изреди, пък и на брак, жена, семейство, които често биват производни на миналото, едно повторение защото трябва, една полусянка на това, за което Е човек.
    Това, което ти имаш възможността да направиш е повече, но то никога няма да бъде възможно, ако ти сам го супервизираш, ще се съмняваш, няма да си сигурен, но тъкмо тогава доброто ще се амплифицира и ще стигнеш до заключението, че един може да повлияе на живота си само в телеологичната мъглявина; че тази трудност, пред която СИ, е предшестваща на нещо по-голямо от теб самия.

  10. #10
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    По моята няма нищо лошо да си егоист, щото аз не вървя през главите на хората наоколо и никога не съм потъпквала нечие съществуване, та да ми е готино.
    Когато това ти е самоцел, рано или късно почваш да го правиш - неизбежно е!
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    И какво се очаква да напиша в тема, дето се казва "Дневник: Как се чувствате?"
    Ти си една от най-мрънкащите и най-искащите в тоя дневник! Неудовлетворена си във всяко едно отношение и това личи от постовете ти там.
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ... не си успокоявам съвестта чрез фороня.
    Нима?!
    Я пак:
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...козметиката ми не е тествана на животни и не ползвам кожа и козина, ...
    И това защо го правиш?! Мислиш, че така си много "еко" ли ?!
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...достатъчно дожър човек съм. И не е рядкост да ми кажат, че съм Добър Човек.
    Доста често го повтаряш - нас ли се опитваш да убедиш или себе си ?!
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  11. #11
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Никого не се опитвам да убедя в нищо, ти си тоя, дето се мъчи да почерни факта, че съм егоист и егоцентрик. Аз абсолютно нямам против да бъда такава, защото това винаги е работило за мен.
    Да си против вивисекцията не е еко, никой инвитро/инвиво тест не е създаден, за да е еко. Не знам доколко си запознат с това, ако ти е интересно чети, че не това е най-важното, а изобщо да не нараняваш животни, ако това може да се предотврати. Просто нямам желание козметика да се капе в очите на зайчета, мишки и други гадини и това, за разлика от храната в чинията ми, мога да го предотвратя, без да ми представлява особено голям проблем.

    Естествено, че искам много! Искам много от мен, от хората до мен, от нещата дето имам и купувам, от услугите дето ползвам и така нататък... Изобщо не виждам това за проблем, при все, че достатъчно давам, върша си работата перфектно и така нататък. Не смятам, че трябва да ида, да си дам парите дето съм блъскала за тях еди-колко дни и да получа нещо половинчато. Заради това, когато срещу парите си взема, та получа най-доброто, не пестя похвали, ревюта в страници, хвалене пред приятели и така нататък. Изобщо това замълчаване на кофти услуга/продукт/нещо изобщо трябва някак да се изкорени от хората, защото не води до каквото и да е градивно. Не можеш цял живот да изкараш като доволна свиня, аз искам да се чувствам човек. смятам това за свое право.
    квак

  12. #12
    Мега фен Аватара на Ivaaaaa
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    13 929
    Първо, болните хора са дядо и баба на детето, нали? Как биха могли да изоставят внучето си?! Толкова няма едно парче хляб и за него? И второ, братовчедка ти е леля/вуйна на детето? Мили мой, егоист си не ти, а истинското семейство на това дете. Онази да си учи, щото детето ще й провали студентските години?! Не мога да си представя да се поставя в подобна ситуация и дано не никога, но детето на брат ми е и мое дете и никога и при никакви обстоятелства не бих се отказала от него. То е последната останала ми частица от близък човек, пък да го поверявам на братовчед??? Ти си си практически чужд човек, сори. Със същите мотиви да промениш живота на едно дете и да направиш добро е и да осиновиш от дом. Който има мераци за добрина, да го прави, обаче домовете са пълни. Явно няма толкова честосърдечни хора. Няма защо да се самообвиняваш. Според мен си изпаднал в екзистенциална криза относно смисъла на живота и това ти идва като нещо за което да се хванеш в шибания живот и да ти придаде смисъл. Всички минаваме през това. Според мен първо налей акъл в главите на близките кръвни роднини да го отгледат, помагай им финансово (не мога да повярвам, че има такива хора, които се отказват от плътта си, заради пари) и тогава помисли върху варианта с осиновяването, който впрочем сигурно никак няма да е лесен, предвид факта колко трудно е да се осинови дете и колко дълга и тегава процедура е.


    Едит: може ли да не превръщаме темата в бълвоч на еготата? Мерси.

    Надявам се автора да ке включва от време на време.
    За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?

  13. #13
    Повече от фен Аватара на d-r.Zob
    Регистриран на
    Jul 2014
    Мнения
    461
    Благодаря на всички на подкрепата. Аз всъщност мислех, че няма да се приеме идеята добре, но всъщност излиза, че едно такова семейство от двама не би създало неприятели. Но всъщност както каза ТролФактори кой би го дал дете на мен. Снощи ми пожела тя да го гледа, докато братовчедка ми не завърши университета. Щяла много да се радва да бъде баба, което естествено е заяждане и към мен самия. Представям си сега, че осиновявам племенника си: понеже се счита, че аз не мога да се грижа за деца, то майка ми ще се меси в абсолютно всичко, което ще рече че реално тя ще живее в нас, а това ще направи живота ми ад, а не детето. Роднините ще се бъркат във всяка една брънка от живота ни - на мен и племенника ми. Няма да ми е лесно дори да съм много вдъхновен (а всъщност съм колебаещ се) да поискам да отгледам детето, защото макар и нещо като кръстник и кръвен роднина, все пак се предполага, че леля му (сестрата на майка му) скоро ще порасне и ще може да си го гледа сама. Проблемът с роднините му по бащина линия не е малък, защото не ги познаваме. Родителите на покойния ми приятел са починали отдавна и на свотбата дойдоха само две братовчедки на майка му от Бавария и братът на баща му от Франция, които що-годе ми обясниха произхода му (тогава грам не ме вълнуваше и дума от това, което ми обясняваха, но ето че сега това, което съм запомнил ще е от огромна полза.) Относно съмненията на Грозния за тези роднини трябва първо да кажа, че племенникът ми е една четвърт африканец (бащата на баща му е от Камерун, което е бивша колония на Германия и Франция; той се води "бял камерунец", защото някакъв процент от кръвта му е от колонизаторите, но не мога да ти кажа какво и колко, приятелят ми имаше европейско фамилно име) и освен това не мисля, че ако са негри биха били лоши хора, предвид това, че аз съм живял с негри и съм видял от всичко. Просто не ги познавам и не знам какво мога да очаквам от тях като хора. Глобализацията не е достатъчна за да знаеш дали ще направят племенника ми човек и какво възпитание ще получи.
    Относно благотворителността: не мисля, че да отгледам племенника си като свой син би било проява на благотворителност. Това е жест към близък човек и поемане на отговорност към човешко същество доживот. Благотворителността е неангажираща, често еднократна. Това, което обмислям е да изградя семейство, но не по конвенционалния начин за съжаление. Никога не съм очаквал такова нещо от живота, но сега наред със скръбта, аз разглеждам случилото се и като възможност. Наистина може да направя каквото искат леля и чичо - да отида и да погреба приятелите си и да взема детето, без поемане на каквато и да било отговорност - това е проява на човечност. А това, което обмислям да направя, просто не знам как да го нарека. Толкова много хора се молят за дете и всъщност очакват точно някаква човешка трагедия да се случи, за да има щастие и на тяхната улица. Юнгинен, точно за това си мисля, дали аз съм добрата възможност и какво би станало, ако го вземе лош човек?

    Съжалявам, че мислите ми са така разхвърляни, но така се и чувствам в момента.

  14. #14
    Супер фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    1 155
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Снощи ми пожела тя да го гледа, докато братовчедка ми не завърши университета. Щяла много да се радва да бъде баба, което естествено е заяждане и към мен самия.
    Ами, ако братовчедка ти реши да си направи собствено семейство междувременно? Едва ли тамън прясно завършила и с надежди да започне кариера (нормалния път в живота) искрено ще се радва да й се натресе едно дете/бебе. Току виж и мине през акъла, че достатъчно добре се справяте с майка ти и ще се отментне от поетия ангажимент като каже "ми то си е добре и при вас, пък и това постоянно местене и смяна на средата ще му се отрази зле". Междувременно, ти с благородния си ангажимент ще срещнеш трудности в това да намериш жена, която да приеме теб и такъв в крайна сметка огромен багаж като едно дете ("детето ти").

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Представям си сега, че осиновявам племенника си: понеже се счита, че аз не мога да се грижа за деца, то майка ми ще се меси в абсолютно всичко, което ще рече че реално тя ще живее в нас, а това ще направи живота ми ад, а не детето.
    След като се счита, че не можеш да се грижиш за деца, тогава на къде си тръгнал? Какво всъщност очакваш да се случи? Готов ли си да се откажеш от перспективата за собствено семейство и собствени деца, за да отглеждаш в следващите около 20 години в крайна сметка едно чуждо дете? Не че има лошо, но си още твърде млад. Представи си колко от собствения си живот ще пропуснеш (следващата 1/3 него). Осниновители обикновено стават хората над 35 - 40, които знаят, че имат проблеми от биологична гледна точка и то са най-често двойки, а ти си дори сам. Както споменах по-горе, ами ако се влюбиш, но жената до теб не е готова за това да гледа чуждо дете или пък изобщо не е фен на идеята? Твоят случай не е да си Брат Пит/Анджелина Джоли. За какво ти е целият този товар от грижи? На себе си ли ще докаеш нещо? Нима детето няма да се чувства по-добре при семейство от мъж и жена, които цял живот да са искали дете и след като го осиновят това действително да ощастливи живота им. При теб точно обратното ще се случи. Ще имаш някаква мисия, щя се чувстваш родител, но ще бъдеш ли в действителност щастлив?

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Роднините ще се бъркат във всяка една брънка от живота ни - на мен и племенника ми.
    Ами като тия роднини ще се месят чак до такава степен, защо просто не си го отгледат те?

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Няма да ми е лесно дори да съм много вдъхновен (а всъщност съм колебаещ се) да поискам да отгледам детето, защото макар и нещо като кръстник и кръвен роднина, все пак се предполага, че леля му (сестрата на майка му) скоро ще порасне и ще може да си го гледа сама.
    Това вече май го казах по-горе, но натресеш ли си го и тя реши ли да не го гледа има прекрасен предтекст за това. Не може да се оповаваш на идеята, че тя е съвсем искрена с това "ще завърша и ще го гледам после". Не се знае на къде може да я отвее вятъра.

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Проблемът с роднините му по бащина линия не е малък, защото не ги познаваме.
    След като никой не ги познава, значи така или иначе не са наоколо и не се вълнуват от това дете. Най-добре е да го изпратите при братовчедката от по-горе, но при условие, че тя го осинови/признае за свое от сега и така няма как да не си спази уговорката след 3 години (примерно), когато вече е завършила. Няма да има основание да го остави при теб. Нищо не пречи по документи да се уреди тя да е настойник, а ти попечител (Попечителят има относително същите функции както настойника, с тази разлика, че той не е законен представител. Т.е. може да се грижи за племенника си, но няма да си отговорен само ти. Чети тук https://www.bg-pravo.com/2014/01/32_5.html)

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Това, което обмислям е да изградя семейство, но не по конвенционалния начин за съжаление.
    Ако си хомосексуален това обаче много променя нещата и то не в твоя полза.

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Никога не съм очаквал такова нещо от живота, но сега наред със скръбта, аз разглеждам случилото се и като възможност.
    Възможност по-точно за какво?

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Наистина може да направя каквото искат леля и чичо - да отида и да погреба приятелите си и да взема детето, без поемане на каквато и да било отговорност - това е проява на човечност.
    В закона няма неща като "взе дете поради проява на човечност". Има да се уреждат куп неща като настойник, попечител и прочее.

    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    дали аз съм добрата възможност и какво би станало, ако го вземе лош човек?
    Лош човек дете няма да вземе. Има институции, които проверяват кой е годен да гледа деца и какви са намеренията му. Социални работници преценяват според набор от различни условия, разглеждат досиетата на кандидат осиновителите, дават оценка дали те са годни или не, а ти като близък може периодично да се интересуваш...

  15. #15
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Никого не се опитвам да убедя в нищо, ти си тоя, дето се мъчи да почерни факта, че съм егоист и егоцентрик. Аз абсолютно нямам против да бъда такава, защото това винаги е работило за мен.
    Егоист и егоцентрик (каквато с гордост признаваш че си), няма как да е добър човек !
    Оттам следва, че освен егоист и егоцентрик си и лицемер:
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...достатъчно дожър човек съм. И не е рядкост да ми кажат, че съм Добър Човек.
    Как може да си "добър" човек, след като не можеш и не искаш да направиш добро на никого, освен на себе си?!
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Да си против вивисекцията не е еко, никой инвитро/инвиво тест не е създаден, за да е еко. Не знам доколко си запознат с това, ако ти е интересно чети, че не това е най-важното, а изобщо да не нараняваш животни, ако това може да се предотврати. Просто нямам желание козметика да се капе в очите на зайчета, мишки и други гадини и това, за разлика от храната в чинията ми, мога да го предотвратя, без да ми представлява особено голям проблем.
    Поредното доказателство за това какъв лицемер си !
    Вивисекцията или заешкото задушено вредят много повече на зайчетата, отколкото ако им капнат капки за очи или ги намажат с пяна за коса, не мислиш ли ?!
    От месото също не си се отказала !?
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Естествено, че искам много!
    Да искаш повече от разумното е смешно, нагло или и двете!
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Искам много от мен, от хората до мен, от нещата дето имам и купувам, от услугите дето ползвам и така нататък...
    Никъде не съм видял да искаш нещо от себе си или още по-малко да даваш!
    Какво добро дело или услуга си направила последно за свой близък?! Сексът не се брои !
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Не смятам, че трябва да ида, да си дам парите дето съм блъскала за тях еди-колко дни и да получа нещо половинчато. Заради това, когато срещу парите си взема, та получа най-доброто, не пестя похвали, ревюта в страници, хвалене пред приятели и така нататък. Изобщо това замълчаване на кофти услуга/продукт/нещо изобщо трябва някак да се изкорени от хората, защото не води до каквото и да е градивно. Не можеш цял живот да изкараш като доволна свиня, аз искам да се чувствам човек. смятам това за свое право.
    Освен това си меркантилна и алчна златотърсачка. Ти си напълно неспособна да проявяваш дори най-примитивен алтруизъм и с всичката си наглост си седнала да пишеш в тази тема !
    Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
    Едит: може ли да не превръщаме темата в бълвоч на еготата? Мерси.
    Ива с теб не се харесваме, но по отношение на тори сме на едно мнение . Не е ли показателно?!
    Преди време я разкрихме и че е невежа дори в собствената ѝ професия!

    П.С. Поздравления за поста на TrollFactory !
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  16. #16
    Повече от фен Аватара на d-r.Zob
    Регистриран на
    Jul 2014
    Мнения
    461
    Вече имаме принципна договорка родителите ми временно да гледат детето, докато братовчедка ми го осинови. Смятам, че преданата любов към ближния показва човека колко е "добър". Под лош човек имам предвид такъв, който ще използа дете, за да взима помощи, да го праща да проси, проституира и т.н. Това, което съм видял от роднините, е че не са такива, но все пак не се знае в чии ръце може да попадне, особено на осиновители.

  17. #17
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Пак питам - трябва да ходя да се сниман как дарявам пари, как вдигам паднали по ледовете, как спасявам животни или как осиновявам животни? Или трябва да се снимам как готвя за семейството, как пазарувам шоколад за приятел, как проверявам температурата на човека ми, как ми казват, че вярват в доброто заради мен?
    Темата нямаше да се обръща на его, ако не беше я обърнал ти да ми обясняваш кое и какво.
    И като ти е такъв кеф лекарства и козметика да се тестват на животни, ми ходи ти го изиграй зайче, а? Нали не е нездравословно/гадно, що още не си изтичал? Да не говорим пък, че след зайците, идват хора за тестовете, а тия хора вземат пари за тая работа. Нали искаш все пари, хем и това ще проимаш, хем и с парите, жени. И всичко там, дето ти е цел. Кво седиш?!
    Пак казвам - един егоист няма да направи нещо, дето не иска да му се прави на него. Това е философия и да си егоист и егоцентрик никога не изключва да си добър. На 101% съч обградена от такива хора наоколо, защото само с такива мога да се разбера изобщо - те спазват личното пространство на другите, замислят се какво казват, умеят да са добри с всички и всичко, даряват, спасяват и правят света по-добър.
    квак

  18. #18
    Супер фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    1 155
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Вече имаме принципна договорка родителите ми временно да гледат детето, докато братовчедка ми го осинови.
    Принципна - непринципна, тая братовчедка след като има 18 и е толкова сериозна и сега може да се подпише на документи, че взима детето (а чал след това трябва да идват наред тия "принципните договорки" между вас си, че ще си го поеме на 100% след като завърши). В противен случай може да се отметне от "принципните си думи" след някоя друга година (вече ти казах по-горе) и това дете и цялата отговорност за него да ви се натресла ей така, заради "принципни отношения". Знам, че искаш да направиш добро ама всяко добро дело трябва да е с разум и мярка.

  19. #19
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Вече имаме принципна договорка родителите ми временно да гледат детето, ...
    Родителите ти са добри хора, но ако са по-възрастни, ще ти се наложи да им помагаш, а след десетина години, да гледаш и тях и детето.
    На по колко години са вашите?
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    ...докато братовчедка ми го осинови.
    Тя няма да го осинови! Гарантирам ти още от сега!
    Тя ще си намери тъпкач, който може да ѝ стане мъж - мислиш ли че тогава ще ѝ е до някакво сираче, при това и половин негърче!

    А мъжът ѝ как ще се зарадва и веднага ще поиска да осиновят полу-негърче...
    * - това е сарказъм!
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...трябва да ходя да се сниман как дарявам пари, как вдигам паднали по ледовете, как спасявам животни или как осиновявам животни? Или трябва да се снимам как готвя за семейството, как пазарувам шоколад за приятел, как проверявам температурата на човека ми, как ми казват, че вярват в доброто заради мен?
    Няма смисъл да се снимаш - ти не правиш нито едно от тези неща и всички ще разберат, че такава снимка е позьорство ! По-добре не се излагай още повече !
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    ...ми ходи ти го изиграй зайче, а? ...тия хора вземат пари за тая работа.
    Тия пари са твърде малко !
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Пак казвам - един егоист няма да направи нещо, дето не иска да му се прави на него. Това е философия и да си егоист и егоцентрик никога не изключва да си добър.
    Това което казваш е оксиморон мила!
    Провери в речника какво значи, че сега нямам време да ти обяснявам, а и се съмнявам че имаш капацитета да ме разбереш .
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  20. #20
    Повече от фен Аватара на d-r.Zob
    Регистриран на
    Jul 2014
    Мнения
    461
    Здравейте, съфорумци! Реших да драсна няколко реда за съдбата на моя племенник. Ще игнорирам неуместните расистки и сексистки изхвърляния и ще продължа все едно нищо не съм прочел. Той живее с мен и въпреки, че му повтарям "чичо", "чичо", "чичо", той гледа другите деца и ми казва "тате". Ей това е. Няма връщане назад.
    Направих всичко по най-правилния начин. Наех адвокати в Германия и България, не съм правил емоционални сценки по институциите, платих където трябваше и ето - той е с мен сега, а бабата и дядото са настойници. Приемното семейство дори вече не е и спомен. В тази борба за спасението на нашето дете помогнаха само моите родители, но това ми дава повече увереност в ролята, която съм взел. Братовчедка ми има сериозен приятел, с когото ще заминават в Южна Корея, а после май и ще се женят (той е с няколко години по-голям от нея, така че е твърде вероятно), а пък дума не е отворила да иска детето, няма и как да го изведе вече. В крайна сметка нещата вървят натам да си останем двамата. А ние вече сме много свои, не можем един без друг. Само да имаше кой да ме отменя от понякога... Миналия месец бях в Германия и Холандия по работа, за почти две седмици и го гледаха нашите. Но той се е лигавил с тях, не искаше гърне, не искаше да яде, направо ги побърка. За толкова дълго не мога да го оставям, не знам как ще работя занапред, но все ще измислим нещо. Един приятел, който всъщност не знам дали ми е приятел, веднъж подхъврли пред други (но аз чух), че "щеше да си гледа неговото (дете) така, но тя е сгрешила". Това се отнася за мен, а аз по косвен път стигам до извода, че става въпрос за моя бивша, на която й бях любовник още като ученик. Мъжът й е паралия, но не и добър като мъж. Бързо се разделихме, след това роди, но мисля мина към година. Все пак ми става ясно какво говорят хората и за какъв ме имат. Но на мен не ми пука, точно затова най-ценното, което имам е чистата любов на едно слънчево дете. И да, занемарих се, лицето ми се изпи, бързо се състарих с няколко години. Животът ми се изпълни със смисъл, чувствам се нужен на някого, а това страшно много ме ласкае. Забогатях неимоверно много, а мнозина милиардери вече са по-бедни от мен. Това е като отговор на въпроса, който поставих в началото на темата за егото ми - така се чувства то.

  21. #21
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    Здравейте, съфорумци! Реших да драсна няколко реда за съдбата на моя племенник. Ще игнорирам неуместните расистки и сексистки изхвърляния и ще продължа все едно нищо не съм прочел. Той живее с мен и въпреки, че му повтарям "чичо", "чичо", "чичо", той гледа другите деца и ми казва "тате". Ей това е. Няма връщане назад.
    Направих всичко по най-правилния начин. Наех адвокати в Германия и България, не съм правил емоционални сценки по институциите, платих където трябваше и ето - той е с мен сега, а бабата и дядото са настойници. Приемното семейство дори вече не е и спомен. В тази борба за спасението на нашето дете помогнаха само моите родители, но това ми дава повече увереност в ролята, която съм взел. Братовчедка ми има сериозен приятел, с когото ще заминават в Южна Корея, а после май и ще се женят (той е с няколко години по-голям от нея, така че е твърде вероятно), а пък дума не е отворила да иска детето, няма и как да го изведе вече. В крайна сметка нещата вървят натам да си останем двамата. А ние вече сме много свои, не можем един без друг. Само да имаше кой да ме отменя от понякога... Миналия месец бях в Германия и Холандия по работа, за почти две седмици и го гледаха нашите. Но той се е лигавил с тях, не искаше гърне, не искаше да яде, направо ги побърка. За толкова дълго не мога да го оставям, не знам как ще работя занапред, но все ще измислим нещо. Един приятел, който всъщност не знам дали ми е приятел, веднъж подхъврли пред други (но аз чух), че "щеше да си гледа неговото (дете) така, но тя е сгрешила". Това се отнася за мен, а аз по косвен път стигам до извода, че става въпрос за моя бивша, на която й бях любовник още като ученик. Мъжът й е паралия, но не и добър като мъж. Бързо се разделихме, след това роди, но мисля мина към година. Все пак ми става ясно какво говорят хората и за какъв ме имат. Но на мен не ми пука, точно затова най-ценното, което имам е чистата любов на едно слънчево дете. И да, занемарих се, лицето ми се изпи, бързо се състарих с няколко години. Животът ми се изпълни със смисъл, чувствам се нужен на някого, а това страшно много ме ласкае. Забогатях неимоверно много, а мнозина милиардери вече са по-бедни от мен. Това е като отговор на въпроса, който поставих в началото на темата за егото ми - така се чувства то.
    Е хубаво, щом това те прави щастлив.
    Такава ти е била съдбата може би.
    Успех !
    Цитирай Първоначално написано от Rengur Виж мнението
    всички тук знаем, че сте инфлуенсър във форума

  22. #22
    Мега фен
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    В деколТето тИ
    Мнения
    3 103
    хммм...
    добре

  23. #23
    Повече от фен Аватара на d-r.Zob
    Регистриран на
    Jul 2014
    Мнения
    461
    За много години, форумци! Някои са чели тази тема, други може би сега ще я прочетат. Интересно е, че съм писал точно преди една година. Аз често пътувам и моите родители поеха грижата за племенника, аз го гледам понякога, за да ги облекча, примерно 1 седмица в месеца. Той много се привърза към нас, като към семейство. И сега след като толкова време сме му семейство и никой не се е поинтересувал от него последва неочакван приятелски огън. Братовчедка ми се омъжи за приятеля си, който се оказа германски гражданин. Наскоро научихме, че е бременна, за което много се радвам. Но как стана това... Леля ми говорила с майка ми, съобщила новината и добавила, че бротвочедката ще дойде на гости да се научи как се гледа дете, пък и малкия да свикне с нея, че нали така и така ще го осиновят. Този бъдещ факт не го знаехме и влагаме цялата си любов като към наше дете. Сега се разбра, че той е само "преотстъпен". Като роди братовчедка ми ще може да кандидатства като стабилно германско семейство и да вземе пълните права. Това е, а ние с родителите сме само детегледачки без сърца. Имам си адвокати и всичко необходимо, за да се съпротивляваме, но дали е редно. Всички мои приятели взимат страната ми, но това не е достатъчно. Бих желал да чуя от някого, на когото наистина не му пука.

  24. #24
    anonymous1043668
    Guest
    Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
    За много години, форумци! Някои са чели тази тема, други може би сега ще я прочетат. Интересно е, че съм писал точно преди една година. Аз често пътувам и моите родители поеха грижата за племенника, аз го гледам понякога, за да ги облекча, примерно 1 седмица в месеца. Той много се привърза към нас, като към семейство. И сега след като толкова време сме му семейство и никой не се е поинтересувал от него последва неочакван приятелски огън. Братовчедка ми се омъжи за приятеля си, който се оказа германски гражданин. Наскоро научихме, че е бременна, за което много се радвам. Но как стана това... Леля ми говорила с майка ми, съобщила новината и добавила, че бротвочедката ще дойде на гости да се научи как се гледа дете, пък и малкия да свикне с нея, че нали така и така ще го осиновят. Този бъдещ факт не го знаехме и влагаме цялата си любов като към наше дете. Сега се разбра, че той е само "преотстъпен". Като роди братовчедка ми ще може да кандидатства като стабилно германско семейство и да вземе пълните права. Това е, а ние с родителите сме само детегледачки без сърца. Имам си адвокати и всичко необходимо, за да се съпротивляваме, но дали е редно. Всички мои приятели взимат страната ми, но това не е достатъчно. Бих желал да чуя от някого, на когото наистина не му пука.
    От написаното по-горе аз разбирам, че това дете сте го мандахерцали наляво и надясно между вас през цялото време. Първо щяло до ходи при тебе, след това при родителите, а накрая се озова при братовчедката и неговия приятел. Не мисля, че братовчедка ти е надеждна, защото тя вече си има свое семейство и детето ще е винаги на заден план. Не казвам, че не го обича, но измежду двете, тя ще си избере своето. В този случай детето ако беше по-голямо щеше да се почувства някак изоставено. Не разбрах защо не сте го оставили на приемно семейство, където със сигурност го искат. Според мен си живееш прекрасно, имаш и пари, ако си самотен, детето нямаше да ти запълни емоционалните нужди, напротив, само щеше да ти е в пречка. Хората си мислят, че ако имат деца и всичките им проблеми ще се решат, но за тяхна изненада се оказва точно обратното.

  25. #25
    Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
    От написаното по-горе аз разбирам, че това дете сте го мандахерцали наляво и надясно между вас през цялото време. Първо щяло до ходи при тебе, след това при родителите, а накрая се озова при братовчедката и неговия приятел. Не мисля, че братовчедка ти е надеждна, защото тя вече си има свое семейство и детето ще е винаги на заден план. Не казвам, че не го обича, но измежду двете, тя ще си избере своето. В този случай детето ако беше по-голямо щеше да се почувства някак изоставено. Не разбрах защо не сте го оставили на приемно семейство, където със сигурност го искат. Според мен си живееш прекрасно, имаш и пари, ако си самотен, детето нямаше да ти запълни емоционалните нужди, напротив, само щеше да ти е в пречка. Хората си мислят, че ако имат деца и всичките им проблеми ще се решат, но за тяхна изненада се оказва точно обратното.
    Фузо, пак си чела по диагонал.
    Обобщавам ситуацията.
    1. След трагедията с биологичните му родители - детето за кратък период от време е било настанено при приемни родители в Германия.
    2. Бабата и дядото (лелята и чичото на автора) не са в добро здравословно състояние.
    3. Лелята на детето (другата дъщеря на бабата и дядото (братовчедка на автора)) е била около 18-19 г., и приета в университет. Изразила е готовност след като завърши - да поеме грижите за племенника си.
    4. Авторът е бил помолен от леля си да поеме за кратко грижите за внука им.
    5. Мнозина от останалите, които са писали по темата, са изразили предположение, че лелята на детето (братовчедката на автора) ще се отметне от обещанието си, че ще си намери свой партньор и ще си съзсаде свое семейство.
    6. Следват няколко периодични включвания от автора, в които той споделя какво се е случило, в т.ч. че наистина лелята на детето не се е интересувала от него, но за сметка на това - тя заформила любов с немец, като искали да се установят в Южна Корея. Същевременно авторът развива симпатия и привързаност към детето.
    7. И последно - лелята вече е омъжена за немеца, чакат свое бебе, а същевременно лелята се сеща за своето обещание и се очертава да има съдебни дела за детето.
    8. (Може би) детето следва да отиде при леля си (докато е все още малко), а авторът да понамали работата си, да се огледа за някое стабилно младо момиче и да ѝ направи възможно по-скоро бебе.
    Последно редактирано от ghostuser001 : 01-06-2020 на 10:09

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си