Нещо за теб, бебе...
Четири стени, плачат заедно като една,
защо по дяволите пак изгарям от любовта?!
не искам блуждаещи мисли в мен, но не се получава,
сърцето ми крещи, отново започва да ме изиграва,
карам го то просто да ги подминава,
чувствата дълбоки да се опитва да забравя,
Товарът върху плещите ми започва да се увеличава,
с муза умът се снабдява,
като любовта на сив фон бързо се откроява
След последният ни разговор, нещо ме прободе,
какво беше това,защо се почувствах така?
Тогава нещо ми подсказа - не мога да бъда с теб,
и въпреки това взирам се и до днес във твоя портрет...
Опитвам се да разбера какво наистина искаш
защо искаш да го мразиш, а истински го обичаш?
И все пак не мога да те виня, че не изпитваш чувства към мен,
И завинаги ще запомня онзи прекрасен ден
във който ти ме целуна, а аз ти отвърнах
не съм ти споделял, но тогава потръпнах,
от тогава ти ми беше единствена - една
своите убеждения и мечти желаех с теб да споделя...
Уви...Само времето е способно да разбере колко велика е любовта...
само това ме крепи, това изпълва моята глава...
Миговете с теб бяха като Божи дар,
но сега живея във мразовит кошмар...
остава ми само да се надявам - дано те преодолея,
отново да бъда същия, без теб да се засмея...
Наистина да бъда, това което бях,
не желая повече да обичам - просто ме е страх...
Това е краят, за теб пиша последните редове
не искам повече така - всеки ден да плача като малко дете
Искам само ти да бъдеш щастлива
да бъдеш както винаги - спонтанна и игрива...
А аз отивам отново да бродя из мъглата...
Да ти кажа "Обичам те", да преглътна тъгата...
просто изпитах нужда да го споделя със някой...благодаря за вниманието...