Позирали ли сте на някой художник?
Дали сте му платили да ви нарисува или той ви е платил, че сте му модел, или някой ваш приятел ви е изобразил на платно?
Няма значение. Интересно ми е да чуя мнението ви за самото усещане.
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
Все още не са ми правили портрет, но бих се навил.
Audio ergo sum
аз съм правил на братовчедка си докато ми позира .. мисля е усещането на художника е мн по силно, за мен защото опитвам да нарисувам нещо триизмерно на един плосък лист и нещо много важно за портрета да му прида излъчване , да може когато го погледнеш да усетиш какво е чувствал модела. а от другата страна главно е нетърпението и мъката да стойш мирно поне час и нещо
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
Особено ако не си се облегнал добре.другата страна главно е нетърпението и мъката да стойш мирно поне час и нещо
определено.Първоначално написано от _donna_
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
правен ми е портрет от художник. нито съм му плащала, нито той на мен, просто човекът дойде при мен и много възпитано ме попита, дали имам нещо против да ме рисува. пихме винце, говорихме си, общо взето много приятно мина, но такива неща от рода на "трябва да отида до тоалетната" не се приемаха.
Любопитно ми е този който те портретира, беше мъж нали?
Те обикновено искат и други неща освен позиране.
Що се отнася до портрети...много съм рисувала.
Ако някой иска да го нарисувам, да пише, услугата няма да е безплатна, аз не съм извратен тип, който прави тия неща само заради изкуството
позирала съм на бивш приятел, който си беше художник...пари досещате се не ми е давал
след месец-два очаквам да започна да рисувам хора от натура от уни-то и на тях им се плаща естествено и ще видим какво е да рисуваш човек като хората
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
добро определение!!
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
дам, като пишеш и блееш това се получава...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
На морето преди две години имаше мъж, който седеше на тротоара на едно столче и пред него имаше платно. Много (наистина много) хора сядаха да ги рисува. Веднъж близо час стоях зад него и гледах как рисува. Страшно добър беше, но за съжаление аз така и не се навих да седна и аз. Портрета или щях да го загубя или щях да го съсипя някак. Няма ме по тези неща..
Обаче с интерес наблюдавах този човек и най-интересното, което беше в него е, че не говореше, само се усмихваше.
Останах разочарована миналата година, като отидохме отново там и него го нямаше. С удоволствие бих го гледала отново
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009