От твой човек слух тръгнал по народа
че бил си крив на някой по неволя.
Разпитвайки разбираш за предател,
разбираш, че си близък с него.
Че си му приятел!

Уморен си ти от приятелствата вечни
от толкова приятели безлични, безконечни.
С глава клюмнала, почти до отчаяние
се чудиш сам на своето ридание.

Как сам допусна хора близко до сърцето
да те удавят в собсвеното ти море.
Как сам въжето си изплете,
със собствените две ръце.
Сега покайваш се за грешките си слепи,
опитвайки да спреш потока
от сълзи със шепи.
Не можеш, ти!
Сам си си виновен за всичките злини!


пс:за 20 мин. само това успях да създам. предстои редактиране (изрязване, вмъкване) на текста.
какво мислите вие?