ърцето ми е парещата болка,
душата ми е вик, отчаян стон,
очите ти са сините звезди,
обсипали с надежда моят небосклон

Да вярвам в бъдещето?
Не не мога, без теб да търся път към своя рай,
да бъда себе си , отново да обичам,
във плен на всемогъщата ти страст.

Как искам пак да бъда същия,
безгрижен, весел, и щастлив хлапак.
Да се събуждам сутрин със усмижката
и да заспивам с нея в своя нереален свят.

И щастието искам да ми върнеш,
самия мен едва ли би могла
безмилостно уби във мен човека,
не вярвам вече в любовта.