Здравейте,първо ще разкажа това,което ми тежи и после ще задам въпроса си.
От вчера малкият е на ясла.Първите 3 дни е до обяд:12 и 30.Не очаквах да бъде такъв голям стрес за мен и баща му.С голямо желание го подготвях за ясла,защото му е време да бъде с други деца,а на мен ми е време да работя и уча.Вчера сутринта го заведохме и като го оставихме на лелките,той естествено се разплака.Както и да е,тругнахме си като мислихме,че бързо ще се успокой.Уви,акто си го взехме на обяд милото хълцаше от рев.Държал се е добре,всичко си е ял,играл си е с другите деца,но от време на време явно се е сещал за мама и тати и е ревал.
Днес го заведохме и в момента,в който вратата на групата се затвори,го чухме как започва да плаче,съдра се от рев.С баща му стояхме пред групата и бяхме в шок.Просто не знаехме какво да правим-дали да го оставим и естествено той ще свикне с новата среда или да си го вземем.Мъжа ми ми каза "Дари,чуваш ли какво си причиняваме на момчето!",с което ме срина.А сестрите,които ги гледат са медицински сестри,квалифицирани,той се е разплакал,защото веднага щом го взеха са го сложили да яде,а той като е бил сърдит и стеснат от раздялата с нас просто не иска да му се налага нещо.Тръгнахме си,но след 20мин се върнахме-просто за да чуем дали още плаче.За наше щастие там цареше гробна тишина.Едната госпожа ни каза,че се е успокоил и сега си играе с всички деца.Успокоихме се и ние,но ми е жал,че детето трябва да мине през това,за да свикне с обстановката.Просто ми е мъчно и ми идва,да си го прибера вкъщи,но от друга страна е крайно време да се заема с другите си ангажименти. Проблема не е в персонала на яслата,в средата или в каквото и да е. Просто съм в шок,мъжа ми също,никога не съм предполгала,че ще е толкова трудно да го гледам как расте и от сега се сблъсква с трудности.

Вие на какво мнение сте-какви са + и - от яслите и детските градини според вас и към младите мами-ако бабите не могат да помагат в отглеждането,бихте ли записали дететто си на ясла.Споредмен лично мястото на детето е сред другите деца,защото в тази възраст те са адски податливи към конкуренция и лесно се учат от по-големите.А идва един момент,когато ве4е не възприема от мама и тати,защото е нон-стоп само с тях.
Ще ми е интересно да чуя мненията на настоящите и бъдещи мами.Просто исках да си "изплача" мъката в момента