Обвивам себе си в сънища...Завръзвам ръцете,изтръгвам вените,
дъвча косите - изсъхнали, сплели се с миглите.
Затварям всеки прозорец,
проверявам за други жадни за смисъл души.
Парцалите
куклите
самотни очи
Търкалят се в унисон на плавните ми движения
завързани погледи
и тихи усмивки.
Сенки на нищото дърпат крилете ми.
Цветя в косите?!
Сънувани.
Чадър за измислици
трябва ми
^точно това си мислих да напиша преди да прочета коментара ти:Д
Прекрасно е)
страхотно е!
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
Знаем го това,да.
И ни харесва,да.
Благодаря.
Пускала съм го и преди ли, Марти
Забравила съм