- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Споделете за 19
За всички, които са минали 19тата си година (или в момента я карат)
Как се чувствате? Или как сте се чувствали?
Случи ли се нещо по-специално, когато бяхте на 19?
С какво ще я запомните..
..и всичко останало, което се сетите по темата!
П.с. Днес навършвам 19 и се сетих да пусна такава тема
Благодаря ти, много!
А иначе...да, всичко е каквото сам си го направиш...но нали знаеш как понякога на човек му се случват неща, които остават трайно в съзнанието му и ги помни вечно, които го променят. Примерно аз, когато се сетя за моите 16 години, ясно ми изпъкват ужасни спомени, от които все още ме побиват тръпки...
Случи се. Не ми стигна бала за ТУ София и на есен с песен към родната казарма
Другото, което ми се случи на 19 е незабравимото американско лято на 94-та. То беше едно пиянство и едни радости до зори.
нищо де, всяко зло за добро казали хората )
Трябва да бъдем позитивни!
И иначе, да...не е истина просто колко много се пораства за 2-3 години
така е, сякаш ония ден бях в началото на гимназията и имах притеснения за това, дали ще се справя, дали ще се чувствам добре на новото място, а сега...съвсем различни и други неща, които дойдоха толкова бързо...
Аз пък на 12-ти навърших 20 години
А с к'во ще запомня 19-я ... Ами мразех го!!!До последно бях решила да прекарам целия ден вкъщи с изключени телефони и компютър ... Бях в няк'ва ужасна депресия Е в крайна сметка моя (вече бивш) успя да ме накара да излезем и си прекарах супер с най-близките ми приятели
А иначе ще я запомня с обиколката ми из България с въпросното момче С това,че решихме да запишем една и съща специалност и още 4 години и половина ще сме заедно
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Първоначално написано от 3oPuTy
значи, може би, това не е края
Това, с което ще запомня моите 19 години е: работа през лятото, купони до 06 сутринта, пак на работа и виждах нашите 1-2 в седмицата. После кандидастуденски изпити, очакване на резултати...абе весело беше!
Междудругото, по-тежко изживях не 19-та ми годишнина, а 20-та. Тогава имах чувстовото, че Съдбата ме мрази-стоях си в къщи - два реда сълзи, три реда сополи...докато моите добри приятели не ме измъкнаха от къщи и не отидохме на дискотека, където си изкарах приказно. Благодаря ви приятели!
..
Търсещият щастие е като пияния,който не може да намери пътя към дома си,но все пак знае,че има дом! ;]
Първоначално написано от nikitka_
наистина имаш чудесен спомен..късметлийка си
Аз на секи ден ден си викам, че остарявам
Чуечц с две разбити яйца и един черпак
..
Търсещият щастие е като пияния,който не може да намери пътя към дома си,но все пак знае,че има дом! ;]
Французите са големи шовинисти (то дори самата дума е френска ) и предпочитат да говорят само и единствено на собствения си език. Към немския и английския имат предразсъдъци по определени исторически причини. И все пак младите французи са малко по-отворени към английския.
До Лувъра мръднахте ли? Надявам се не сте пропуснали и Триумфалната арка и Музея на модерното изкуство Помпиду.
19-тия ми рожден ден беше тежко алкохолен, но си прекарах страхотно. Оттам нататък година беше студентска.
Welcome to the Jungle...
Страхотни сте! Някак си .. ми харесва да чета за вашите 19... не знам, но скоро ги навърших и знам,че тази година точно ми предстоят много промени и важни избори и... непознатото ме плаши...винаги ме е плашело За това ми харесва да чета за вашите 19, независимо дали ( защото почти сигурно е, че няма ) ще ми се случат подобни неща
Ох и аз ги навършвам тази година .. и просто ми звучи толкова страшно, за първа година не искам да ми идва рдто. Някак след 18 всичко ми се губи .. не е интересно вече да ставаш голям,защото всъшност одъртяваш ...
Първоначално написано от blq_blqПървоначално написано от smile98
Изооооооооооообщо не помня кога съм била на 19 или к'во се е случвало тогава. Помня единствено по класове, по курсове и тн.
Сякаш е било преди цяла вечност.
Да не говорим, че вече n-поредна година съм на 19...така че всичко си е нормално.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Първоначално написано от sh3_1s_7h3_0n3
и ти си добре, обаче... така и трябва....защо да взимаме живота насериозно, нали..и без това няма да излезем живи от него
Много ми е омръзна, не знам.. Числото 19 никога не ме е кефило, а като ги навърших направо ми идеше да ревна, защото вече не бях на 18.. Някак си в моите очи 18 са си 18, пълнолетие и т.н, а 19 значи вече че си надйопал сериозно в живота и тряя да почнеш да праиш нещо, да мислиш за бъдещето и такива неща.. Не ги харесвам, но си е чисто лично.. Не мисля, че годините имат някакво влияние над изживяванията и тем подобни, затова не мога да кажа че нещо което ми се е случило е зависимо от това че съм на 19 или на 18, или на 20, няма значение..
Абе,на 19 се чувствах точно както на 20 и на 21 - напълно отговорен пред закона. .Иначе е все в аналното отверстие.Реално погледнато на 19 си точно толкова тъп колкото на 20,интелектуалният прогрес е,на практика,не съществуващ.
Sanity is for the weak
Продъжение на гордата регистрация от 26.12.2006та с 3600+ поста.
Кофата -> /кофата/ -> /к/ | Кофата = Bin | Bin -> /bin/ -> /b/ @_@
Аз в момента съм на 20 години и мога да се съглася с повечето от вас , че с годините рождените дне стават все по депресиращи . Моята 19-годишнина мина много емоционално . От много лошо , към много хубаво и все така се мешеха . Кофти беше , че имах веднъж в живота си един сексуален проблем точно на тази възраст , но не искам сега да обръщам темата към това . Моя съвет е жвиеете ден за ден и не му мислете . Все пак сте още много млади няма нужда да се депресираме
Един приятел казва: "Само циганите живеят ден за ден!" и е много правПървоначално написано от Garvanec
След , като не си разбрал смисъла на думите ми не се обаждай не подготвен...и внимавай малко с поговорките .