Започнах да пиша книга и искам някой да ми каже дали е добра.

1 . Знам че е написано неграмотно

Глава 1
Началото

Годината беше 2192, 2 септември.Америка се готвеше за ядрена война срещу Русия. Президента на Америка нареди да се изстрелят 4-тири атомни бомби.Това беше една огромна грешка заради която светът можеби щеше да обезлюднее.
ТРИ ГОДИНИ ПО КЪСНО : Планетата земя беше обезлюдяла. Светът който го познавахме беше унищожен от 7 милиарда население имаше едва 1 милиард.Нямаше ги държавите като Америка,Русия,Китай и други. Светът беше разделен на две племена Ракиатците и Ваасовете.
Ракиатците бяха по слабо въоръжени имаха по-малко постове, по-малко войници.Докато Ваасовете имаха числено превъзходство във армия,оборудване повече земя,начело на тях беше кръвожадният Ваас. Той беше безмилостен. Имаше руса коса,сини очи слабо лице, устните му бяха малко пухкави,атлетично тяло.
Начело на Ракиатците беше Драгомир Рюстемов. Хората го определяха като странно симпатичен тип.Имаше кестенява коса,кафяви очи, слабо лице,устните му бяха пухкави,атлетично тяло.
- Драго ! Извика един от доверените му ракиатци. На име Артур.
-Кавай Артур! Каза му строго.
-Трябва да дойдеш. Спешно е ! Ваас те търси.
-Ваас ли ! Каза учудено.
Драго отиде до радиостанцията тичешком.
-Ей шибаняк, закакъв се мислиш ти а ? Да нападнеш един от мойте конвой със оръжия а ! Няма да ти се размине ! Какво си мислиш идваш със лъскавия си телефон и се мислиш за голяма работа а ? Нека ти кажа нещо тука на тази планета важи законе на джунглата. И ще си платиш ! Ясно ли ти е а ?
-Ваас, много си се ядосал какво толкова , взехме ти само малко гранатки, амуниции и автомати, не се сърди . Каза му Драго насмях.
-Ще си платиш кучи сине.
Драгомир изкючи радиото, отиде до тренировъчния център. Артур тренираше войниците за битка. Той си взе автомата и почна да стреля по мишената.
- Артур ела бързо !
Артур притича към него чудейки се какво ли ще му нареди.
-Искам да разположиш на границата ни 5000 ракиатци плюс 10 джипове и картецничи.Мисля че Ваас ще ни атакува. Искам и ти да отидеш със тях, аз ще дойда утре рано сутрин.
- Тъй вярно.