Здравейте, никога не съм писала в подобни форуми и ми е малко странно, но бих искала да чуя и някое чуждо мнение по моят въпрос. Преди 2 години преживях много тежка бременност (спонтаннен аборт в 12та седмица), след което с моят годеник тръгнахме по много лош път, не искаше да говорим по темата и всеки път повтаряше че сме млади и имаме време за нов опит. Мисля че всяка жена би ме разбрала, тъй като колкото и други опити да направя винаги ще ми е болна тема.Та така, след доста караници и не разбирателство аз заминах в чужбина да работя и той трябваше да дойде с месец по-късно. През цялото това време ние с него постоянно се карахме, той ме отвиняваше че му изневерявам, а в същият момент аз намирах разни чатове тук-там. След като дойде при мен, аз цялото това време обмислях дали да прекратя връзката ни след като почти бях всеки ден вбесена от него и изпадах във някакви кризи.Най- накрая го направих и го изгоних от къщата след много голям скандал. За известно време бях сама и ходех на психолог, имах един приятел (8г по голям от мен) с който споделяхме много и той беше свидетел как ме третираше бившият ми, и леко по леко започнахме да се виждаме. Той ми беше споделил за неговото изживяне с бившата си - с която има дете. Последната година сме заедно с този човек, но някак си не се чувствам като себе си с него, в началото ми показваше много грижовност, говореше ми как иска да е с мен, че аз съм човекът който е търсил винаги и т.н. Но от както се познаваме той постоянно взима пари от мен, истината е че винаги ми ги връща, но проблемат е че не прави нищо романтично за мен, което дори не изисква пари. Тази година, не бяхме финансово добре, но му направих торта за рожденният ден (което не изисква много пари), а той за моят си намери извинение че бил нямал пари, бил се опитал да вземе от приятел и му бил отказал.Никога не съм била материялистка, винаги дори съм си плащала, то било в ресторанти, то било на разходки и подараци, сметки и други разходи. Но почти във всяка връзка която съм имала съм била доволна и от една роза. След това, дойде денят на детето, и ми иска пари за да прати на детето си и на баба си която имала рожден ден. Естествено аз му дадох, но ми стана гадно и му го казах защото съм човек който не може да скрие емоцийте си. След което той ми каза че предпочитал да не пуши една седмица от колкото да не пратил за детето. Което пак ме разочарова, защото се чувстам не оценена. Едва ли не аз обирам пешкира за бившата му.Много пъти се опитва да ми втълпи някво чувство за вина, спрямо финансите му, че как аз съм искала кола и друга квартира и т.н. В момента ние се намираме в ситуация неловка за мен. Преместихме се заедно, но къщата която имаме е не обзаведена и тотално разбирам че не можем да си позволим нещо повече, дори мога да кажа че аз дори се карам че не искам да излизам, и ако той харчи за излишни неща пари. Няколко пъти се чудя дали пак е по добре да се разделим, но после се замислям колко усилия съм направила за да мога да се доверя на него, и се преместихме, а пък и колко изморително е да започна нова връзка след това. Истината е че съм на 25 и все си мисля че ако и той не е човекът за мен, може да си остана много дълго време сама. Надявам се на вашите коментари и sorry ако има правописни грешки, но много години не живея в България.