- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Първият ми.
след повече от 7 години пребиваване във форума, най-накрая и аз си правя тема дневник
най-вече да си изливам объркания мислопоток, докато този период отмине
Ще започна с днешния изпит. Реално не беше труден. Ако се бях опитала, сигурно щях дори за 5 да успея. Но ми беше толкова сдухано, че не исках. Тъпо е да имам 4, дори 5 и да се покажа като знаеща за толкова, като мога повече. Мога да се справя с този формат на изпит и ако бях седнала да уча последните 4-5 дни, седмица даже, вместо да не правя нищо (едва последните 3 дни се стегнах поне за един друг изпит да почна да уча), щях да се справя повече от чудесно.
Обаче този условен период е иреален и няма какво да го мисля, защото дори да се върне времето назад, пак нямаше да го направя.
Според нея, съдейки по работата ми в час, щях да се справя, но явно малко си падам максималист.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Е, аз пък мога да се похваля, че вече няма да уча за изпити защото ми остава само един, за който се подготвям от миналата година. Вече спокойно мога пак да се върна към заниманията си с "черната Книга".
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
^Държавен?
А има един колега, който ме сдухва много. Твърде много ми пука за мнението му, а не бива, защото е задник. Вярно, с невероятен мозък и развито мислене, но задник. ... през повечето време, понякога е и особено услужлив
обаче тези негови коментарчета...
на които аз се връзвам и сдухвам от тях и то защото това са вътрешните ми страхове, които той, бидейки чужд човек, изразява вербално без да съм ги споменала, което малко или много ги прави истина, май, нали?
днес ми казаха, че въпросите, които задавам, са по-скоро насочени към мен самата и то аз и се опитвам и да си отговарям непосредтствено след това
не знам каква помощ търся в такъв случай
и му казах, че имам нужда и аз понякога да проявя слабост и от приятелско рамо да ми каже две-три окуражаващи думи
той ми каза, че много избирателно съм проявявала слабост
и също, че не би могъл да ми каже нещо повече, по-мило и насърчаващо от нещата, които вече ми е казал
а и наистина доста похвали съм отнесла от негова страна
което ни връща на точка едно, че просто съм в кофти период и трябва сама да се оправя
а то като цяло май и не позволявам такъв тип подкрепа, не знам какво си въобразявам понякога
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Аз съм втори курс, какви държавни изпити...
Относно окуражаването, то не е нужно на никого. Някои просто се заблуждават, че им трябва, за да подхранват егото си, но практическа полза никаква.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
А да, този разговор днес. Осъзнах, че повечето ни разговори са такива - аз се опитвам да си мрънкам за уни, той ме следва донякъде, после му омръзва и обръща темата с другата основна.
Докато обяснявах опасенията си, че ме толерират повече, понеже съм симпатична, а реално не блестя с някакъв ум, ми каза да "сляза малко по-надолу". И нямаше предвид темата отпреди секунда и половина.-.- Да съм си снижила малко критериите, не можело да искам всичко.
дръндрън
ще видим тая работа
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
И днес се присетих за едно нещо отново, мислех, че съм приключила с въпроса. Но много бих желала то да се повтори, поне.
Тръгнах да обяснявам защо не съм се примирила и че искам причини и изведнъж се сетих, че въобще не е на подходящия слушател, имайки предвид последното ми получило се тропане с крак. Мда, трябва да се науча кога да си замълчавам.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Би било добре да започна с нещо по-постижимо на този етап - например курсова.
Седим си в библиотеката. Едно момиче пита:
- Как се казваше браздата, която е начертана около града?
- (аз, опитвайки се да навляза в темата на разговора) Тази, която единият начертава и казва, че не иска никой да му стъпва, и после убива брат си за това?
- ... това е най-краткият и неемоционален разказ за създаването на Града, който съм чувала.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
честито ти сефте
ПОДЯВОЛИТЕ УСЕЩА СЕ ДОБРЕ ДА СИ ГАНГСТЕР
имам предвид пръв път ве гьозел
https://translate.google.com/#tr/en/siftah
ПОДЯВОЛИТЕ УСЕЩА СЕ ДОБРЕ ДА СИ ГАНГСТЕР
Така, музиката е осигурена, 2/3 от алкохола също (по списък е целият, но нещо малко ми се вижда така събрано и ще трябва да взема още), тортата е избрана. Списъкът с гости също е готов г/д. Само трябва да помисля за двама-трима човека.
Човек 1 ми се иска да го поканя и да дойде, но след като Верина я няма, ще е леко странно. Макар че ще има едни други общи познати. Хм, трябва да го питам дали ще е ок.
За другите няколко ще зависи от настроението ми.
Като цяло се очертава no drama тази година.
И рибоците са в процес на завършване, тъкмо навреме ^_^
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Получих няколко похвали за добре написаното описание, явно тези 5 часа от живота ми, които прекарах умувайки го, не са били съвсем загубени.
Много е яко, че и други хора, освен мен, се вълнуват и надъхват.
А хазяинът е такъв пич. Вярно, че не му се занимава с нищо и трябва ние да се оправяме, но от друга страна това е плюс, защото можем да си правим каквото си искаме. Показах му почти готовите риби: "А, браво, хубаво сте се сетили, много добре изглежда."
Да се върнем на адската сесия. Съвсем не влязох в ритъм и доста я обърках. Просто не става да си максималист и да очакваш, че ще се справиш. Ама пък и не искам да ги разочаровам. Макар че би трябвало да ни разбират, имайки предвид КОЛКО МНОГО Е ВСИЧКО.
Все още се опитвам да огрея на две места едновременно и лошото е, че искам да се справям максимално добре и на двете, но това просто няма как да стане и трябва да спра да се сдухвам за това. Някак си не съм го осъзнала напълно, но трябва да се примиря, защото пък, ако остана само с едното нещо, няма да се чувствам пълноценна. Маймай все пак се състезавам с този колега на подсъзнателно ниво. Трябва да спра, нито мога, нито има смисъл.
От 4 дни съм на лимец и ябълки, учудващо добре се чувствам. Нужна беше някаква драстична мярка. Сега нещата ще се нормализират, хоуп соу.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Добро четиво, ще се следи с интерес! :Д
Great minds discuss ideas. Average minds discuss events. Small minds discuss people.
Great minds discuss ideas. Average minds discuss events. Small minds discuss people.
Хе, Дани, хелов
Завърши ли? Или май тази ти е последна
Днес си мислех
как ми се иска понякога да задам простичък въпрос
и да получа директен отговор
понякога и на трудните не ни дават
радвам се, че искат от нас да мислим и сами да стигаме до отговорите
но понякога (рядко, но се случва) се изтощавам от това
и искам да ми е лесно
поне от време на време
семестърът започна в почти пълния си блясък, утре ще го доусетим
на всички ни се спеше, които дойдохме
изтощени сме
искаме ваканция
почивка
няма.
тази седмица се очертава плътно пълна с неща
и после март само ще си уча, надявам се
липсваше ми да ходя на лекции честно казано, доста по-приятно е да имаш нещо постижимо като подготовка за следващата седмица
и спирам с икеа за идните месеци, днес беше последно, обещавам
трябва да се пести за пътешествия
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Последен напън. Ти добре направи че се отърва навреме. Какво учиш сега?
Защо пък отървала, вече не ти харесва ли? :Д
Класическа филология иначе.
Утре ще бъде интересен ден. Ще трябва да впрегна всичките си time management способности. Не че не се чудех дали ще успея с всичко и всяка минутка беше изчислена, но след като онези прекрасници от СС решиха да изместят заседанието с ден, т.е. утре, въобще не знам как ще се случат нещата. Днес така или иначе беше планирано за стоене посред нощите, но сега ще трябва още повече, no excuses.
А скоро трябва и лятото да си планирам по-прецизно, за да бъде максимално ползотворно.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Не членувам, ще искам пари.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.