- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
И още една година си мина, отпразнувахме втора годишнина заедно. Все едно беше вчера като се запознахме, същевременно се чувствам все едно цял живот съм го познавала.
Колкото повече време прекарваме заедно, толкова по-щастлива ме прави <3
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Снощи ни казаха некви баси яките новини, от които и двамата искахме да скачаме. <3 Тва е нещо, дето ще ни изкара сумати пари и на двамата... И генерално нещата ще тръгнат много на добре. И на всичкото отгоре ще си попътуваме само двамата, което е още един бонус във всичко яко.
Тая сутрин ме размазаха с още по-готини новини и съм сууууууупер доволна от това. И баща ми ще завижда жестоко много. И да - наистина в случая няма по-голям от мен. И не мога да не си се израдвам жестоко на готиния късмет. И ми е мега-гига-ултра-извънземно яко пък! <3
Само с тия две хубави новини не знам какво кофти ще дойде ама... Нека дойде, пък после ще го мисля. Не мога вечно да се страхувам и стягам. И не мога все да очаквам да съм прецакана.
Имам някои идеи и ей сега, когато хапна и си взема бързо душче, ще ги осъществя. В главата ми звучи супер готино и супер-супер яко. И ще се наложи да се събера, за да го направя максимално яко. И да, кефя се, пък! Много! Ако стане, както трябва, довечера сме на уиски с кола.
И оная вечер проведох баси разговора - сефте съм "виновна", че минавам за хубава. Тва да си избиваш комплексите върху някого, щото си свиня с толерастия, докто въпросния те защитава където трябва, е най-малкото противно като отношение... Имаше едно стихотворение, нещо от типа на "не виждате, че всеки нож в гърба ми превръща се във цвете". Ор съм кайнд ъф шит, все тая. И от същия разговор се затвърди друго мое твърдение, отново за избиване на комплекси. Когато аз исках да бъда екип с тоя човек и да му обръщам внимание, той не щя. Е, сега искам да обръщам внимание на друг човек и факта, че някой си не го ебават за слива, ми е най-малкия проблем евър. И се казаха някакви неща, за които "АЗ НАЛИ ТИ КАЗАХ?!" И да - не че ми е работа ама... Абе, казах си му преди време. Аз съм лош пророк, щото все лошо предвиждам. Не че се радвам, че на някого му се случват лоши неща - изобщо даже. Ама аз си казах и не бях послушана, не опита да предотврати нещата, щото бях филмарка и кво беше там... Ай ся ше гледам сеир. То от нашата которка всичко се вижда.
Боли ме главата, требе ни хапче. И цигари. След малко.
квак
Темата трябва да се прекръсти на кучешки истории.
Не мога да разбера стопаните на кучетата как преодоляват буквално миризмата на мокри косми извадени от канал, болестите, които носят след като са ги пуснали да ровят по кофите, да се търкалят в мръсотията и в козината им да влизат всякакви зарази и твари, които после да донесат до вкъщи и от там и в леглата на стопаните си. И към всичко това като прибавим, че с други хора за друго освен за домашните си любимци тия хора не могат да говорят. Въобще повечето стопани на кучета имат нездрав и неуравновесен вид. По принцип обичам да използвам думите помияр и псе вместо куче, защото тази дума звучи някак си твърде научно и чисто. А това, което са кучетата в града са имемнно помияри и псета, защото се въргалят в боклуците, носят бълхи, кърлежи и зарази. И на всичкото от горе хапят и нападат. А невменяемите им стопани все отричат "ма той е добричък, не е агресивен!"...
Събитията от последните дни доказват, че любовта към кучетата върви ръка за ръка с омразата към хората:
https://www.vesti.bg/bulgaria/ochevi...hasite-6096285
https://nova.bg/news/view/2019/06/07...B4%D0%B5%D0%BE
Където и да отида е пълна помия,както в интернет така и в реалния живот..
Току-що ми хрумна една идея за снимане, от която мога да извлека доста опит и да се науча на доста неща. Баси, как ми хрумна изведнъж... А и вече имам много материал, с който да работя - не би било проблем, даже напротив - ще показва колко съм импруувнала във това си хоби. Може дори без обработка, сурови кадри. Хмммм...
Много е странно, когато нещо такова ти хрумне и мозъка ти дълбае само в нея насока в продължение на часове, примерно. Обичам това чувство. Така се усещам и, когато ми дойде на акъла за някакъв по-нетрадиционен грим. Започвам да обсъждам и дълбая със всеки по-запознат за идеи и някакви такива неща.
Страшна жега се получи, а аз имам неща за вършене и извън вкъщи...
квак
Не се притеснявай,аватара ти не е забравен. Разбирам те,знам какво мъчение е да чакаш нещо, но си имай в предвид че и аз си имам свой проблеми и колкото и да искам да рисувам през седмицата не мога. За това се занимавам през уикендите. Ще те помоля любезно за малко търпение..
https://youtu.be/0uLI6BnVh6w
В бара оная вечер някой пя тая песен и тя ми се заби жестоко в главата. Ексес едн ооооохс - дей уант ми. Нананананананааааааа. Неква яко лятна шитня е. И тая песничка ден ай соу хър фейс анд нау айм белийвъъъърррр. <3 Тва от Шрек. Супер много ми се пие съмърсби на мястото, дето се събирахме с моите едно време. В някой предишен живот. Когато нямахме пари за цигари, алкохол и нищо изобщо, та си късахме задниците от събиране за простотии, дето днес имаме. И когато ревяхме, че някой ше си ходи в на майка си кътника за цяла година. Когато вярвахме, че морето ни е до колене. Ей такова - да играем пак на шише, да ядем бъркани яйца и да се пазим един-друг. Да скачаме от гаражи, щото сме пичове. И някакви хора да ни се карат, че вдигаме шум. Такова ми е. Даже мисчя довечера да го забутам там след разхождането на тварите - ще се получи супер по-фън, отколкото да сме в заведение, да кажем. Или на домашно.
Имам супер много неща да свърша, а е жегаааааа. Нимоа. И не съм яла абсолютно, де - може би ще е хубаво да хапна, за да не припадна по улиците.
И нямам търпение за тия хубави новини от предната седмица - и двете. Едното трябва да стане сряда/четвъртък/петък. Другото след 17-8 дни. Мноу яко. <3
квак
Имам предложение за втора, допълнителна работа и не мога да взема решение дали да се нагърбя и с това, или не. Принципно не ми е нужна, никак даже, като време също не виждам как ще я вмъкна в графика си... ама е толкова добра възможност и е нещо, което наистина искам да правя. И сега седя и мисля и си гледам календара и усещам как се превръщам в мъжа си, и ще работя и аз посред нощите пред екрана, ама нищо, поне няма да съм сама. Ще почаквам да си дойде Сряда и ще го обсъдя и с него да видя какво мисли, въпреки че вече усещам какво ще ми каже.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Точно снощи и ние обсъждахме нещо, дето ми дойде на акъла, та явно сме на едно дередже. Мислихме и се реши, че ще пробваме, щото ще ми трябва доста обучение от него, та е съгласен. Не ми беше хрумвало, че от тези идиотии, дето мисля, може да изкарвам и пари. Цялата идея беше основно да се уча да снимам. Без да познавам твоя човек, смятам, че ще е съпортив поне колкото моя.
квак
За пореден път се чувствам непълноценна и унила. И се питам, защо отново попадам в този цикъл на емоционалност и не мога да изляза веднъж за винаги от него, или ако не може да се избегне, то не така силно да ми влияе. Отново стигам до извода, че когато прекъсна да правя, това което най-дълбоко от душата ми идва като желание или, не знам, явно е път, които вътрешно желая да измина, ме прави тъжна, не веднага, но след ден два започвам да усещам, а тревогата и онези мисли идват се по често и по често след всеки изминал ден.
Тогава, защо не мога просто да започна, да правя това, което дълбоко искам, наистина в продължителен период. Да променя навиците си и начина на живот, защото, знам... Знам, че старите навици, усвоени от копиране или неполезни или други, микро навици, реакции, са тези които ме дърпат назад и ме въвличат в стария режим.
Като че ли съм наистина на кръстопът, обаче не е обикновен кръстопът, а е определящ пътя в живота ми, там където съм си казала, че наистина ще инвестирам енергия и знам, че ще си заслужава. Краката ми са на двата бряга, онзи стария, и онзи новия, малко мистериозен, но не бих казала неясен, замъглен.
И стоя на ръба на своята промяна, дълбока промяна, вече отдоста време и се чудя на акъла си, защо стоя на стендбай. Защо след като 80% са планирани, ясни и изпитани(проба-грешка), все пак не хващам юздите на живота и така да взема живота си в изцяло свои ръце.
А интересното е, че събитията и разговорите, ми показват, какво би било, ако... И малко или много самите ситуации ме дърпат и ме движат към този по различен живот. Като че ли, колата ми е блокирала и добър самарянин решава да ме дръпне към дестинацията, която ми е в главата, макар че вижда дръпната ръчна спирачка от мен, въпреки това продължава да дава газа и да ме дърпа напред.
Чакането на някого, за да задвиже нещо, колебанията преди действията убиват парченце по парченце душата, и когато това не спре, и продължава с години, наблюдавам как усмивката от лицето изчезва. Човек се угорчава и става възмутен от живота, но и от хората, обречен да бъде тъжен цял живот. Такива хора, имат навика да обвиняват външния свят около тях. Явно всеки в себе си, малко или много, съзнава какво иска да прави и какво би го направил щастлив от живота и от себе си.
Явно всеки, които не следва този вътрешен път, остава ядосан, тъжен, възмутен от живота, не намиращ никъде своето цяло щастие, дори залъгвайки се, че ще го намери в своята половинка.
Ами случая не е толкова лесен, става дума за доста сериозна работа, за организация за която искам от доста време да работя - Wounded Warriors Project. Един мой приятел работи за тях и ми предложи за Internal Auditor което си е доста изискващо и тъй като е non-profit организация, всичко трябва да е напълно изрядно за да не им бъдат отказани субсидии. Та не знам моя до колко ще е съпортив, човека си е реалист, не някой летящ в облаците
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Защото ти сигурно си поредната кифла, която си пише великите си необяснени чувства в тази тема, ето защо!
Защото или не ги искаш, или нямаш достатъчно воля да се назориш и да го превърнеш в навик..
Чакането на някого за да свърши твоята работа е най-голямата простотия! Замести колебанията ти с мисли преди даденото действие и ще видиш как парченце по парченце ще се съживиш душата си на ново..
Човек рано или късно рзбира що за боклуци сме ние хората и се угорчава. Възмутен си от живота когато не се случват нещата както ти се ще да бъдат и реалността те удря, изкарвайки те от твоята детска приказка и това те кара да мрънкаш. Уловката е там, че трябва да приемеш да нещата такива каквито са и да си щастлив въпреки всичко, защото щастието се намира само в теб и трябва да намериш пътя в себе си до него . Човек не е длъжен да си има половинка. Хората не могат без себеподобни и си мислят, че задължително им трябва гадже но реално не е така. Истински талант е можеш да бъдеш сам със себе си без значение от времето. Не трябва да вярваш че човека до теб е твоят ключ към щастие, защото в повечето случаи е точно обратното!
Ми, Тори отговаря на други постове, когато става въпрос за някакви адекватни хора, дето можеш да се заприказваш нещо или да се изгъбаркаш с някого. Виж, обаче, нямам намерения да се обяснявам на който и да е. Още повече, когато става въпрос за нападки на дребно.
квак
Светнете ме как върви тук? Колко са активните потребители в този сайт че.. не съм влизал от година..
"Gnothu seauton"