Сложен Проблем .... ! ! !

[meso]

Такам чудя се от къде да започна ... Да речем 5 години назад ! Имах страшно динамичен живот на обороти подобни на филма бързи и яростни, но без мпс-та. От както срещнах приятелката ми нещата се преобърнаха жестоко, все едно да се удариш с кола в бетонна 5 метра дебела стена с 300Км. Точно това е сега сърцето ми и както всички знаем всичко това си има граници и най-вече време, време за реакция само дето аз не знам как да реагирам на ситуацията. Имах си страхотна работа, ПАРИ и време да не повярва човек, но уви живота е една зла кучка (с извинение за нецензурата) !
2009-та застъпи и направо си сложи кракът на вратъ ми, сега не мога да печеля пари, просто няма клиенти. Мда с частен бизнес съм от тогава, а преди това бях във фирма която ми плащаше добре, нищо че беше чешка. Знаех както сега и тогава как ще се развият нещата, НО не съумях по незнайни за мен причини да измисля как да го предодвратя. И следователно останах тогава без работа и се стартира сегашният ми - HELL - в истинският му смисъл само че тогава не го знаех още. Знаете ли какво е да усещате, бурята че идва но да не знаете от къде и как за да се защитите, да точно това усещах тогава. Сега ми е толкова безразлично, че снощи (28-ми ,05,2012г.) завъртях барабана на револвера си поставих си само един патрон и си поиграх на руска ролетка. Четири пъти и нищо, нервите ми се опънаха и го хвърлих в касата. Толкова много събития и все лоши съм преживял, че сигурно нямам толкова косми по главата за да ги опиша тук. Като смъртта на 3-ма мой роднини и 10 мои приятеля е само началото на кошмара в който се намирам и за съжаление съществувам. Лошото е че в началото на връзката ми с настоящата приятелка която връзка е 4 години и 3 месеца вече се развива в насока която не искам, а и нямам сили да променя ! Това безнадеждно положение от 19 години насам ме кара да мисля немислими неща. Вече съм на 27 и все едно не съм се променил като психика или поне така си мисля. Нямам никаква радост от живота от работата за която си давам по 100 часа на ден за да си платя сметките и защо за какво е всичко това - КОНТРОЛ ! Контрол който не искам да е в/у мен а изборите са малко за отърваване от него и все гадни и не ми харесват. Психически съм не премазан ами просто няма такава дума в българският език за да го опиша колко съм уморен от това бреме от този живот. Не мисля, че е грешно човек да прави каквото си иска със живота, все пак си е негов и само той носи отговорност пред силата която му го е дала- за мен това са нашите не бог ! Електрически инпулси и материя която да ги провежда точно това е мозъкът ни а тялото е само - храм за съзнанието ни - незнам кой го е казал но е бил прав само дето аз съм го изопъчил през моята призма. Не е ли всеки така - мнение, воля и съзнание за да се извърши дадено действие ! Проблемите които се пораждат във връзката ми са толкова много, но ще се опитам да го напиша с няколко реда не повече не съм чатър.

Заради малкото пари са необходими сурови мерки иначе някоя от сметките ще остане не платена и ще стане страшно.
От там се пораждат и отказите ми да излизам по разни заведения и да се ВЕСЕЛЯ което не само че ме убива но направи ми ебава майката и пита за баща си. А на всичкото отгоре колкото и да го обяснявам на приятелката си това тя все ми повтаря ми все така казваш. Ами слънчице много те обича, НО СЕ ЕБИ В ГЪЗА - как ще оцелее ТЯ на мое място - простичко - по същият начин както и аз. Етикецията и културата нарастват с опита без опит няма да има тези две неща + мъдростта, но това има да си го почакам да узрее тепърва в 22 годишната и главичка на приятелката ми та евентуално тогава да ме разбере. Връзката за мен е горивото без което сутрин не мога и да стана, но това трудно се проумява и обяснява. Тя ми казва ами намери си друга толкова е просто - само дето на мен не ми е никак просто това действие. Тепърва всичко от начало (да не съм на 14г.) това ми е немислимо. Тепърва да говоря и да отварям очите на ново зелено съзнание за мен е енергия с която бих направил много други важни неща в живота ми. Не мога да заповядам на сърцето си - НЕ и да отида при нова ! Не съм такъв човек и се мразя за това - защо не съм женкар и да съм с онея тъпи прически и да се правя не нещо което не съм. Да аз съм постоянен човек (Константа) кажа ли нещо, закон ми е да го направя ако ще да е последното нещо което ще направя. Жалко че от хилядите ми приятели само аз съм така със самодисциплината. Преди тренирах Паркоур и Трикинг което премина във Фриирън, опитът ми там е ненадминат - когато тренирах се чувствах свободен, но после и него спрях ! Сега седя затворен м/у 4-ри стени и се опитвам да правя разни сайтове за фирми за да си покрия сметките и време няма. Ама никакво време - ям, спя и живея пред една машина която и да иска не може да го оцени. Ако толкова време прекарвах с приятелката ми сигурно щяхме да си писнем. Имам два опита за самоубийство не че съм склонен към това, да не си помислите че съм псхихо някакво. Просто и двата опита са били в нетрезво състояние от алкохол до умопомрачение и в емоционална дупка която всеки би се застрелял директно без да си играе на Руска ролетка с Револвер Магнум 357-ми калибър. С това пистолетче ако се бях уцелил, нямаше да ме познаят и по ДНК анализ. Вкъщи имам тонове алкохол и тонове Лексутан и съм на косъм да си глътна 100-на хапчета и да пийна малко алкохолец ида бегам да спя завинаги. Буквално нервите ми висят на пиши косъм само вятъра може да ги скъса, а какво остава някой да ти се разхожда по тях. От никаде не виждам варианти, като стратег в живота ми това е направо невъзможна ситуация в която не съм попадал никога, но всичко си има първи и за съжаление понякога и последен път. Семейството ми ме зарязаха на улицата, живял съм 3 месеца на тавана на най-добрият ми приятел докато си стъпя на краката. Преживял съм смъртта на най-ценните си хора в жовота и точно тази връзка, тази любов със сегашната ми приятелка ме спаси, но уви и това време ми се изплъзва като вода м/у пръстите. И нищо не мога да направя, само мога да гледам как времето изтича. Прикован съм почти буквално м/у материалното и нематериалното на този скапан свят а това място, тази наковалня ще ме смаже само с един замах, ако пожелае. Как ли бихте се почувствали, ако най-любимият ви човек за вас вдигне пистолет срещу вас (примерно го давам) и каже - остава ти адски малко време, какво ти е последното желание ? Няма пари, връзката се разпада поетапно от липса на нямане какво да се прави, няма клиенти, нямам почти никакъв социален живот и на всичкото отгоре помията която ме залива всеки ден от страна на това да си затворник м/у 4-ри стени ме доубива !

Искам я, искам я смъртта толкова съм уморен, че чак косите ми започнаха да побеляват направо не е за вярване. Когато тръгнах с приятелката ми не само че бях свеж като краставичка, ами нямах никакви бели косми и имах воля да убия Дявола и Бог с един замах. Сега обаче се чувствам като смачкана жабка на магистралата от ТИР. Искам простичко всичко да свърши за мен така, да се надявам че няма да има повече проблеми. От всякаде всичко се опитва да ми го сложи от където си иска, но все още имам някаква воля да се браня, но знам че това няма да продължи много дълго. И рано или малко по-късно, ще ме пречупят и както обикновенно става ще падна сам. Поради едничкото правило в БГ, че всеки е сам без значение колко хора го заобикалят и дали са приятели.
Свали съм маската отдавна, още когато се събудих и осъзнах светът такъв какъвто е - ужасен, безмилостен. Защо да се правя на друг и накрая да умра като друг, като мога да бъда себе си и то буден. Колкото повече знаех толкова повече исках да си прекратя живота, защото не ми се живее в тази помийна яма, искам да се изключа от матрицата ако щете така си го кажете. Поетапно се разпада връзката ми, опората ми, нямам сили да продължа, сърцето ми е не просто разбито от това че е безсилно. Ами нямам думи как е възможно изобщо човек да попадне в такава помия и в такава болка, че да желае смъртта като изход, но ето ме тук пред вратата на АДА и ключа е в ръката ми. Вече съ отворил вратата остава само да скоча в пламаците и да изпадна във вечността и всичко заради едната тъпа надежда всичко там да е по-добро от тук към теб. Любовта и Надеждата като цяло не са никаква мъдрост никакъв път на който можеш да стъпиш и поемеш. Как бихте се почувствали ако се в --- затвор който не можете да докоснете, не можете да помиришете и не можете да осъзнаете за да избягате -- ? Да не си мислите нещо тъпо сега ? Това е открито много преди аз да го кажа сега тук ! Ако някой може да каже стъпка по стъпка според него какво трябва да се направи като вземе в предвид, че всяко действие ще бъде крайно за мен, то да напише някоя препоръка . .. .. . . .. .. . .. ..

[meso]

И това е само една моя мисъл като цяло, а поне 30-на такива ме мъчат допълнително и ме разкъсват.

[Cold_Tearsss]

Глупаво ще е да напиша, че винаги има надежда или нещата ще се оправят като с магическа пръчка, но съм 100% сигурен, че някой друг ще го напише след мен.

На първо време разкарай ги тези хапчета и тая пиячка, че са ти разход. Лятото се отварят сезонни работи по морето там можеш да припечелиш някой лев, ако намериш де.

Миналото вече ти е зад гърба и не го мисли или поне като усетиш, че отново ти изниква в съзнанието се опитай да не му обръщаш внимание. Самоубийството е изход, но наистина струва ли си? Какво ще спечелиш? Ада ще свърши ли? С него кой ще нараниш? Да, това е най-удачния и лесен изход, но се замисли дали на тоя шибан свят има поне един човек заради, който си струва да живееш? Който ще страда, защото си го направил? Дори и да стигнеш до заключението, че няма такъв - това не е така! Ето на мен ми пука.

Мини през бюрото по труда, подай документи, потърси там някаква работа. Виш някой приятел или познат нещо за работа, или пък някой далечен роднина, ако имаш. Ти сега на кваритра ли живееш?

[Cold_Tearsss]

То нали уж имаше някакви европейски програми за всички до 29 години. Между другото от София ли си?

[valdesbg]

Я го смали в 3 изречения? Или мрънкаш щото няма кво друго да правиш?

[kalpazanka]

Такам, връзка 4 години и три месеца. Ти тогава си бил на 24, тя на 18 (груби сметки). Ти си мислел вече за работа и сметки, а тя тъкмо е навършила пълнолетие. На нея й се ходи по дискотеки, дивее й се, а ти сигурно по това време вече не си бил на нейната вълна. Повярвай, много е грозно чувството, че едни от най-хубавите ти години са минали в ограничения, лишения и че едва ли не наборите са се налудували, а тя се е съобразявала и си е седяла вкъщи (съгласи се, че и вариантът тя да плаща при всяко ваше излизане пак не е оферта ).

По въпроса за самоубийството- преди мен вече ти дадоха насоки за работа по морето, за подаване на документи в Бюро по труда, европари и други. Аз ще те посъветвам да посетиш психиатър- не е срамно, не означава непременно, че си душевно болен, а че просто на даден етап от живота ти ти трябва помощ. Помисли над това.

[SmilezZz]

Съгласна съм с всички.

1. Самоубийството не е решение на проблема. Замисли се, какво ще правят хората, които те обичат? Замисли ли се кой ще нараниш с това си безсилие? Има такъв човек, поне един човек, на който да му пука за теб. Схващаш?
2. Намери си нова работа. Казаха ти и за работите по моретата. Направи нещо по въпроса, че да излезеш поне малко от тая яма, на която си попаднал. И недей си мисли, че си единствен в това си състояние. Не, обаче другите решават да се борят, вместо да мрънкат за самоубийство.
3. Като се поставиш на мястото на приятелката ти - ще успееш да я разбереш. Тя е на 22 - години, в които иска да усети хубавите неща, а не да се съобразява с някакви ограничения и лишения, които й се поставят. И въпреки всичко го е правила до този момент, но все някога на човек взема да му писва.

[meso]

После, защо не пиша във форуми за проблемите, защото винаги ще се намери поне един умствено заспал к...н да ти каже нещо адски тъпо, защото на него му е тъпо и не аз не си мрънкам защото нямам какво друго да правя. Определено имам какво да правя - valdesbg - определено има. Не стига че се чувствам тъпо да занимавам някой с проблемите ми, ами и някой допълнително да ми слага маска не ми харесва.

Уморен съм хора, много здраво съм уморен и психически и физически, сметката винаги аз си я плащам в заведението и за двама ни и никога не съм я карал да плаща, просто я научих когато е повече да сподели част от нея и не мисля че това е грешно. През тези години освен смърт, болка, недуразумения и мъчения друго не видях да му се невиди. Да не съм от желязо, човек съм май. Гласувал съм й доверие когато излиза с приялите си да се забавлява без мен, защото както знаем една връзка без доверие е загубена, след това се слага любовта, мда точно така е подредбата за да има ред. Без ред и някой който да поеме юздите във връзката и да я напътства след 6-9 месеца най-много ще свърши. Както всеки с дълга връзка знае, че все някой трябва да поеме контрола. Мразя я тази дум, найстина ! След тежкият перитонит и спуканият прешлян на гръбначният стълб съвсем ми се уби спортуването и това също ме блъска в стената. Сигурно си изкопувам всички грехове с лихвите от 100 живота назад, знам ли. Все пак никой ама абсолютно никой не се ражда безгрешен, щом е човек. Спокоен съм дори сега и пазя обладание на разума, но отвътре сякаш АДА се е разтворил и гори с нечовешка болка. На моменти ме боли и адски всичките контузий по тялото от тея дъждове, имам си ревматизъмче и тези малки дреболийки като ти се трупкат стават един товар по едно време. Както знам морето е създадено капка по капка да не си мислите че ей така се е напълнило от раз. Същото е и с мен - събирало се е 19 години само 8 години са ми били хубави и те са първите ми годинки. Огледалото на живота не пропуска драги ми - valdesbg - сега така мислиш в един момент и теб ще те подхване и наебе отзад като мен и тогава дори и няма да се сетиш, че сега си писал такъв ред точно тук. Има неща в които не е необходимо да вярваме, те просто вярват в нас и когато ги предадем и подценим те ни жилят. Това е заради малкото опит в хората като цяло. Чувствителнотта ми като цяло ми е най-голямата даденост която толкова ужасно много ми пречи, че не е истина. Прекалено много съм чувствителен към всичко (понякога се чувствам като някаква жена в цикъл) което малко ме разсмива. Не съм някой женчо или нежно същество преди 5 години си взех 2-ри дан Таекуондо WTF в Япония беше велик момент. Ако може да съм отрепка като останалите 90% чалгари да не ми пука за нищо и само NEXT да ми е главата сега нямаше да съм в това положение сигурно. Нямам нищо против чалгата просто не я слушам и не ми харесва особено по-новите варианти , но това си мое лично мнение и никой няма право да ме съди за това. Как беше израза кажи му Българин и не го убиждай повече. Не е като да не се опитвам всеки ден да се събуждам с мисъл че - ДНЕС е най-щастливият ми ден - но не помага, щом погледна тъпата машина която ми изкарва прехраната. Не съм човек който се ограничава като цяло, но правилата на играта са поставени от живота и с проблемите които имам не ми позволяват да работя определени работи, а в други нямам компетенция. Там където не разбирам не се бутам заради гафовете които може да станат и да направя някой нещастен а аз не искам да си трупам карма допълнително и без това е тонове.


Все някой ден ще свършат мъките, но се опасявам, че аз може да свърша преди тях.
На по горните коментари да отида по морето и на психиатър, ще кажа че и двете изискват страшно много пари които ги нямам това е проблема. Всеки може с пари, но без пари да го питам как ще сътвори магията. Орязъл съм 95% от приятелите ми защото през годините виждаш кои са ти истински и кои не и няма смисъл да общувам с такива дето не са ми полезни с нищо, без значение дали е материално или не. (Живот + мъки + малко сърдечна болка и щипка женско присъствие = момчето дето се хвърли пред влака в гр. Русе) Това е за мен живота едно положително и отрицателно като батерия и ние сме вързани в него при отделянето ни оставаме без енергия както съм аз сега и е само въпрос на време електродвигателчето да спре да се върти (сърцето/живота). Писнало ми е да започвам наново и на чисто, до кога докато стана на 90 ли ? Няма смисъл в това тогава трябва да гледам правнуци не да мисля още как да се оправя с душевното си кошче зад мен. Не съм без воля, просто не ми остана след толкова дълга битка и толкова себераздаване. Помагал съм парично, физически и психически на толкова много хора поради тъпата си добрина в мен. В крайна сметка накрая и самураят умира сам нали така, нямам как неизбежно е че трябва да се случи. На мен не ми пука кога ще дойде този момент на избор вече, просто желая да му видя края и гърба. Пак написах 1000 реда, да му се невиди.

[djipsito]

Както казаха, разчупи малко. Бачкаш на компютър, (което изнервя допълнително), никъде не излизаш, нищо не правиш, освен да се депресираш. Релакс, човече. Аз съм имала периоди, в които съм вдигала ръце от пари и от любови и от всичко и просто мисля за себе си, как да се закрепя, как да продължа, за да не се хвърля от някъде.

Вече ти предложиха да смениш работата, по-добре действай. Замини, иди на морето, вземи и приятелката ти, работете, запознайте се с нови хора, позволявайте си някоя друга глезотийка. Нещата ще се наредят, стига да вярваш. Ако трябва на плажа ще спиш.

Най-главния ти проблем е, че си си позволил да гледаш проблемите си в мноооого близък план, вглъбил си се в тях, изпиват ти мозъка, от мислене само се объркваш и по-трудно намираш решение. Отдалечи ги тия проблеми, направи нещо, което не си правил скоро, постави си по-далечни срокове за оправяне на тия глупости и си кажи "Квото стане", а междувременно малко по малко работи по въпроса.

Много драматизираш и се оставяш нещата да те обгърнат, нямаш контрол над тях, а всичко опира до твоята нагласа. Старай се да бъдеш по-позитивен. Нахъсай се, колелото се върти.

Тия пари ще ви изпият мозъците.. Т.е вече са почнали. Свикваш да имаш и да искаш и да искаш.. забравяш кво е да нямаш и изведнъж си на дъното... чак до смърт да те води е много жалка картинка... Ама който както си го направи.

[kalpazanka]

Щом имаш фирма и се занимаваш с бизнес, не се ли осигуряваш здравно?
Какво ще те сбърка да си вземеш направление от личния и да посетиш психиатър? Не ми казвай, че ще те сбърка потребителската такса от 2.90 при личния и още толкова при специалиста.

Другото- за бюрото по труда нищо не спомена. За морето разбрахме, че имаш оправдание.

Относно мацката и сметката- след това пояснение вече нещата са цветни. Тя работи ли/учи ли? Някакви планове с нея за съвместно общо бъдеще правите ли?

[djipsito]

Мисля, че парите си ги направил оправдание за всичко.. Ама наистина за всичко.

[In*The*Face]

Опитах се да прочета всичко, но с всяко следващо изречение ми се пораждаха нови и нови неща, които исках да напиша. Проблемът не е сложен, а психически. Милиони хора са в далеч по-сложни ситуации и успяват. Казваш, че не си без воля, но именно тя ми се губи. Сякаш вътрешно, някъде в себе си си се предал. Много хора започват от начало по милион пъти. Казваш, че не си представяш да намериш друга жена, но и това не е така. Баща ми например намери своята истинска половинка на 40 години, след 15 годишен брак и две деца. Мъжът ми, започна нашата връзка на 30 години, след 5-годишно съвместно съжителство с друга жена. 60% от браковете или сериозните връзки се разпадат поради несходство в инетересите, което личи и в твоята връзка. За психиатър не са ти нужни пари - ето аз съм на среща. Живях с психолог 5 години и изкарах начален курс. Ако искаш нещо да попиташ - питай, обаче в моите очи, за да решиш проблемите си, трябва да постигнеш собственото си душевно спокойствие. За работа на морето също не са ти нужни пари. Много от работните места включват квартира и спане. Трябват ти само пари за път. Ако ги нямаш, ще ти ги дам на заем. И съм сериозна. Защото ситуацията изобщо не е толкова безнадеждна, колкото е в очите и в главата ти. За приятелката ти, горе ти казаха, че ако се опиташ ще я разбереш, само че и аз не я разбирам. Защото за мен, когато обичаш истински някого, си до него, когато му е тежко, когато му е трудно, когато има нужда от присъствието ти, това трябва да е твой приоритет. Извинявай, но "сега ми се живее", "ходи ми се по дискотеки" и т.н, не ми е довод по никакъв повод. Би могъл да бъде, но само в случай, че връзката ви е назад в приоритетите й, а излиза, че е точно така. Не мога да си представя мъжът ми да е затруднен финансово, а аз да съм по дискотеките, понеже сега му е времето. На 27 години, колкото и да не ти се вярва, животът те първа е пред теб. Освен това морето наистина отваря много възможности и за бързи пари, и за нови запознанства и за някакво разнообразие. Бачка се много, но това на вярно не би било проблем за теб. Просто кажи майната му на всичко до тук, прочисти се и повярвай, че те първа ти предстоят хубавите неща. Смъртта е нещо ужасно, загубата на близък - също, но това е част от естествения кръговрат на нещата. Боли, но не трябва да ни сломява, защото такива неща са се случвали, случват се сега и винаги ще е така. Един си отива, друг се разжда, а ние продължаваме да живеем. Защото смисъл има. Може и да ти обягва точно сега, но е така. Те първа ти предстои да станеш баща, да държиш някое малко човече в ръцете си, да се грижиш за него, да му помагаш. Всички хора, на които казваш, че си помогнал са опит за теб самия. Добрите хора не помагат, защото очакват нещо в замяна, а защото се нуждаят от това. Те самите имат нужда да изпитат удоволствието от мисълта, че си направил нещо за някого. Много мога да ти пиша, а и ти доста си изписал. Трудно ми е да се фокусирам само върху едно от изброените от теб неща и мисълта ми е някак хаотична, но съм сигурна, че ако се стегнеш и ако решиш, можеш да поемеш нещата в свои ръце.

[Elizabettt]

Виж сега, колкото и да ти е тежко и през каквото и да си минал, не винаги имат щастлив край нещата или ти си мислиш така, ето това не мога да разбера аз, как може да се отказваш, нито една трудност не трябва да те спира, не са ти нужни упори, ти и само ти си си упората, това е закон! В този живот трябва да разчиташ напърво място на себе си и да не се отказваш. Да, много е трудно и отвратително, и всичко е като една помия, но въпреки това се обърни и се замисли, защо трябва ти да слагаш край, вместо да продължиж и да пребориш това и да не се самосъжаляваш. Ти казваш, че седиш само между 4 стени, ами излез тотава, да навън понякога е гадната реалност, но ти се опитай да видиш хубавите неща, защото макар и малко, те още съществуват, явно ти затова си в такава дупка, в такъв период, за да се обърнеш, за да видиш, къде грешиш и да започнеш на чисто!!! А относно твоята приятелка, щом е била в трудни за теб моменти, значи те обича, но понякога, колкото и да ни обичат хората около нас като видят че са безсилни и не могат да ти помогнат им писва, всичко има предел, затова не я мисли за упора, ТИ ТРЯБВА ДА СИ БЪДЕШ УПОРАТА, от там идва всичко!!! Промени начина си на мислене и на живот, винаги можеж да се самоубиеш, но не е там работата, бъди силен и се изправи, първо срещу себе си, защото в момента ти сам си си враг. Ако я искаш промяната, направи усилия и ще стане.
Успех!

[DisappointedDreamer]

Казваш че връзката ти с това 22 годишно момиче е това, което преди те е крепяло, тя е била твоята опора. Сега обаче нещата са завъртяли на 360 градуса, и разликата ви в годините, пък и в характерите, започва да си проличава. Както каза калпазанка по-горе, по наши груби сметки тя е била едва на 18 години когато вие сте тръгнали. Още незавършила училище, още не накупонясвала се. На 18 години е искала да обикаля, да живее, да се рее свободно из полята, ако щеш го кажи. Сега, 4 години по-късно, когато тя е на 22 години а ти на 27, тя отново изпитва същото чувство - задушава се, иска да излиза навън, да живее и да преоткрива света. Затова и липсата ти на пари нея я дразни. Какво ли си вика - само на 22 години съм, а вече съм се приковала за депресиран, нервиращ и опитващ самоубийство мъж; приковала съм се в един свят без пари, без тръпка, без предишната любов. Мен ако питаш, първото нещо, което трябва да направиш е да прекратиш тази връзка. Да, преди тя те е крепяла, тя ти е давала смисъл на жалкия живот, но сега прави точно обратното - разваля те малко по малко.

Не си мисли, че няма да намериш друго момиче. Само на 27 си бе човек! Както по-горе каза друга съфорумка - нейния баща е успял да намери сродната си душа на 40 години. И аз ще дам пример с моя баща - и той като теб цял живот се е трепал, учил, работил и блъскал, и чак на 32 години се е оженил. Онзи ден направиха с майка ми 20 години брак. Мисълта, че трябва да започваш всичко отначало не бива да те отчайва или отблъсква. Приеми я като възможност да опознаеш друго човешко същество, възможност да започнеш отначало, възможност да се позабавляваш, да внесеш щипка разнообразност в тъжния си черен живот.

Някои споменаха да си намериш работа сега по морето. Звучи ми като добра идея. До колкото знам, наистина ще тряба само да платиш пътя си дотам, иначе нощувки и храна май те ти осигуряват. Ще започнеш нова работа, ще се сблъскаш с други хора, с различни интереси, с духа на забавлението което се носи по крайбрежието, дух който очевидно отдавна те е напуснал. Малко слънце няма да ти е излишно, нови контакти и опит също. Ако не искаш това да направиш, то тогава защо не започнеш да си търсиш различна работа редом с тази която в момента имаш? Хубаво, работи си тази която работиш в момента, но в свободното си време поразгледай различни обяви, пусни и ти своите, поразпитай различни хорица, никога не знаеш откъде ще изскочи заека.

Разбирам те напълно, когато казваш колко много си загубил - и като време и като хора. Попаднал си в дълбока яма на отчаяние и депресия, и затова всичките ти мисли вместо да се ширят напред към различните нови възможности, бягат назад към всичката болка която си изпитал, към всичките хора които си загубил и към всичките трудности които си бил принуден да преминеш. И те разбирам, защото в момент на тъга/гняв, и аз правя абсолютно същото - спомням си за скъпите хора, които съм загубила, спомням си през всичките лайна в които съм газила, само и само за да се върна обратно и да бъда принудена да започна всичко отново. И, не, това не е психарско, това е човешко.

Но вместо да се самосъжаляваш, поглеждайки към алкохола и хапченцата, или револвера и куршума, напиши на един лист всички възможности които в момента имаш. Напиши на един лист всички цели, които искаш да постигнеш. И започвай да ги гониш, започни да ги преследваш, започни да живееш отново. Недей да се затваряш вкъщи, между четирите стени на апартамента ти. Недей да бъдеш затворник на самия себе си. Разбирам че преди си тренирал различни спортове, но сега нямаш такава възможност, тъй като си претърпял злополуки. Е, винаги можеш да излезеш навън на малка разходка, след 5 часово киснене пред компютъра. Вземи си колело, отиди в планината, на гости у приятел, на бар ако щеш - просто разнообрази малко ежедневието си. Недей да стоиш вързан към отчаянието си. Оттърви се от него.

Тъжен, депресиран, намусем и с потънали гемии няма да постигнеш нищо. Разбирам те и не те упреквам, напротив - опитвам се да те насърчавам да се промениш. Гледай само напред, и недей да поглеждаш назад. Миналото си е минало, и никога не трябва да му позволяваш да те спира да изживееш настоящето, никога не бива да му позволяваш да мечтаеш за бъдещето.

[HoBaTopka]

"Remember, Happiness starts with You. Not with your Relationship, or your friends, or your Job. But with you"
"Помни, ЩАСТИЕТО започва с теб. Не с твоята връзка, или с твоите приятели, или с твоята работа. А с теб"

Поискай. Събуди се с мисълта, че днес ще е по-хубав ден от предишния, а утрешният по-хубав от сегашния. Имаш способността да промениш случващото се. Животът ти е дал изпитание, не разбираш ли?? Животът дава изпитания само на силните, защото те МОГАТ да се справят, а слабите и без това са на колене. Животът е такъв какъвто си го направиш. Не се плаши, че трябва да започнеш от начало - ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО, знай го и го помни. А може новото начало да не е за зло! Може това ново начало да те срещне с човекът, който ще ти помага и подкрепя, всичко ще се нареди само да поискаш.

Бъдещето ти е в твоите ръце!!

Ти можеш.

[djipsito]

Ако не носиш много багаж, даже и пари за пътя няма да ти трябват. Едно приключение на стоп ще ти дойде добре. Ше имаш там некви пари да си вземеш за ядене/пиене и така.. Направи нещо шантаво, нещо не-по-правилата, без да се налага да разполагаш с много пари.

Чак се изкушавам да тръгна и аз..

[kalpazanka]

In*The*Face, без да се обиждаш, но между психолог и психиатър има разлика. При изказани намерения за самоубийство не е добре да се мъчим да му помагаме с "подръчни" средства. Все пак с 6.80 лв няма да забогатее, а и най-малко от психично здраве трябва да се пестят пари.

[In*The*Face]

In*The*Face, без да се обиждаш, но между психолог и психиатър има разлика. При изказани намерения за самоубийство не е добре да се мъчим да му помагаме с "подръчни" средства. Все пак с 6.80 лв няма да забогатее, а и най-малко от психично здраве трябва да се пестят пари.

Няма за какво да се обиждам, абсолютно права си, с тази разлика, че аз подлагам под съмнение компетентността на лекарите работещи с направление. Ходила съм веднъж от любопитство и беше доста неадекватна ситуацията. Макар и да не е редно да си вадя изводи само заради един такъв психиатър. Но подкрепям мнението, че е добре да поговори със специалист.

[valdesbg]

Авторе идиот си. И ще ти кажа точно защо.

Разтягаш километрични постове в тийн форум докато си на 27 и очакваш някаква помощ. Няма да я получиш поне не и адекватна. Тук хората ги интересува как да заговорят съученичката с яките цици и дали са бременни ако не ползват кондом.

Отделно - или разказваш нещата с купища излишни подробности и сърцераздирателни лиготии, коио грам не ни интересуват или пробелма ти наистина е сериозен, и мястото му не е тук. Причината ти я споменах по горе. Не сме професионалисти, запълваме си свободното време. Отделно че масовката нямат дори пълнолетие.

Приказваш за самоубийство, нямаш работа и някаква фуста те е зарязала. Сещаш ли се колко жалък си отстрани. Здрав и прав човек си, а мрънкаш сякаш си на смъртно легло и няма кой да ти избърше задника.

Как очакваш някой изобщо да се отнесе сериозно към проблема ти, ако дори ти не го правиш? Всичко това ти го казвам от 4-5 изречения, които съм видял в постовете ти. Ако ти прочета завивката съм убеден че мога да ти дам някакъв съвет, който ще ти е полезен и адекватен. Но няма да го направя докато не видя че ти искаш да ти се помогне и имаш някакво желание за оправяне на ситуацията. Не обичам да си губя времето и нервите.

Не си мисли че само на теб ти се струпват гадости на главата. На всички ни сипват кофи с лайна. ама другите не се жалват, нали?

[anonimnik13]

Момче осъзнай се ! Вместо да стоиш и да пиеш, потърси си някаква работа, все ще се намери нещо, може да е малка заплатата, но по-добре 200 300 лева, отколкото нищо. Не е ли така ... Разбрах, че бизнеса не ти върви, криза е. Потърси някаква друга работа, колкото да се справяш поне, като стоиш пред компа, пиеш и се самосъжаляваш не печелиш нищо.... Винаги има друг изход, самоубийството е за слабите хора, тези които не могат да се справят с нищо и на които им е по-лесно да сложат край на живота си, вместо това да продължат напред въпреки трудностите.

[DisappointedDreamer]

Ъх, ти не си прочел темата въобще. Автора не пие и си има работа.

[meso]

Мда до тук доста добре ми приповдигнахте убитото настроение има доста смисъл в казаното от всички ви и съм адски благодарен на всички ви за положените усилия и време. Други ме нахраниха като все едно те са в моето положение, което сега ми се вижда забавно. Има хиляди факти които не мога да напиша тук поради редица причини, но й те са една голяма тежест за моето бреме. Извършивал неща за хора които неща са извън закона и те също ми тежът, а от 5 години съм отворил нова страница, напълно нов човек така да се каже и миналото ми ме преследва. Е не точно то ами определени личности, опсасни личности с които не желая да се срещам. Страх от ново начало нямам такъв страх, просто само си губя и без това краткото време от живота с разни хора. Стига с това море ако го чуя още веднъж със сигурност ще се издрайфам вече, кой кво недучел - МОРЕ. Егати морето егати чудото ! Да искам да си помогна, да опита ми не е безграничен и исках само един малък социум да си направя да видя, че все още има съпричастни хора с разум и разбиране и това ме зарадва много. Не си пиша защото имам време за губене или защото ми се е прийскало, а защото имам проблем като всички и прекалено малко енергия за стратегически маневри за разрешаването му. Де...а ! Чувствам се нелепо че писах тук като цяло найстина. Мда някой познаха на 200000% че проблема ми е повече психичен от колкото физически и им казвам браво на тях прочелиса и са вникнали в написаното от мен. Незнам объркан съм - дълго съм бил само с един човек до себе си незнам дали още ме бива в тея неща да свалям друга тепурво и да се опознаваме. Най-добре виждат тези отстрани и ще йм се доверя на преценката, че може би трябва да се прекрати. Кой знае може пък и да грешат, избора ще си е мой както и последствията от предприетите действия по прекратяването й.

[DisappointedDreamer]

Опитваме се да ти помогнем. Колкото до свалянето на друга - не само ти ще трябва да положиш усилие, и другата страна също трябва да направи нещо, така че хич няма да е толкоз сложно.

[meso]

Тъпото е че не мога да разчупя малко даже никак обвързан съм с договори и клиентите ми ще ме съдят ако не съм на лице да ги отстранявам или администрирам. Нова работа за сега не мога да си помисля да започна няма как при тези обстоятелства които са сега налице. Но връзка звучи адски добре, мда искам нещо ново нещо да разтърси из основи скапаното ми скучно ежедневие и да го чакам с нетърпение, но уви ще има да си почаааакаам. В момента объркаността от всичките отговори бушува в главата ми и не мога да намеря и сглобя пъзела все още, но щом имам желанието за промяната значи ще намеря и начина ! Радвайте се за мен както аз се радвам за вас, че все още има готини по душа хора - леле колко се радвам че все още ги има. Почти се притесних малко, че са на привършване и ще трябва оня да зареди малко тук на щанда на земята -

[meso]

Да те почна и теб сега - valdesbg:

ValdesBG: (Отделно - или разказваш нещата с купища излишни подробности и сърцераздирателни лиготии, коио грам не ни интересуват
или пробелма ти наистина е сериозен, и мястото му не е тук.)

Автор(Аз): Такам разказвам със сърцераздирателни лиготии защото така се изразява болката.(Едвам запазвам етика да не те напсувам, казвам ти го като мъж на мъж.) И мястото му е точно тук, ако небеше администратора щеше да го премести. Хората са съпричастни и на мен това ми стига и не си ти този които да кажеш това - нали !

ValdesBG: (Причината ти я споменах по горе. Не сме професионалисти, запълваме си свободното време. Отделно че масовката нямат дори пълнолетие.)
Автор(Аз):Не питай старило а патило - умнико, ако досега не си разбрал годините нямат нищо общо с опита и мъдростта като цяло. Все някой ще каже нещо умно в тази тема а това вече е факт. Но няма да го чуя от теб, още с първият си отговор по нея ми стана антипатичен човек с много омраза и гняв в сърцето си и не разбрах защо го изля по такъв начин в/у мен, да не те оскърбих с нещо ? Като не ти харесва темата не отговаряй тогава, виждаш ли колко по лесно е това, вместо и ти да се правиш на интересен като 99,9 от 9-та на населението от мъжки пол. Тесногръдието убива, но омразата и гневът изяждат отвътре и с тях не се живее дълго повярвай ми минал съм го тоя етап. Отговорности, жена връзки, клиенти проявяване на разбиране все неща които някак си не ги показа да ги имаш само с няколкото реда който написа по мой адрес. Ей така без да ме познаваш и без кой знае колко размисъл - пасс три реда убиди, как трябваше да реагирам според теб, АКО БЯХ ТЕБ а ?

ValdesBG: (Приказваш за самоубийство, нямаш работа и някаква фуста те е зарязала.)
Автор(Аз): Не сме ли всички така относно самоубийството и имам работа просто нямам много клиенти и парите са под 200 лева на месец понякога и не ме е зарязала моята "фуста" !

ValdesBG: (Сещаш ли се колко жалък си отстрани.)
Автор(Аз): Ако ми пукаше за това като на емотата как йм пука до сега щях да съм се гръмнал.

ValdesBG: (Здрав и прав човек си, а мрънкаш сякаш си на смъртно легло и няма кой да ти избърше задника.)
Автор(Аз):Не съм кой знае колко здрав след спуканият прешлян, перитонита и всичките болки по болниците докато отново проходя маймунке. Бях парализиран от кръста надолу за цели 6 месеца ТИ как щеше да реагираш на мое място а ?

ValdesBG: (Как очакваш някой изобщо да се отнесе сериозно към проблема ти, ако дори ти не го правиш?)
Автор(Аз): Не съм се отнесъл сериозно ли, знаеш ли какво, вземи един нож и се наръгай в бедрото от вътрешната страна до кокъла и в следващите секунди ще те питам логически въпроси по задачи и вярваш ли ми или не тогава изобщо няма да ти е до това да ми отговориш на тях правилно, ами ще се концентрираш в/у болката и да не ти изтече кръвта и да намериш бърза помощ. Точно така се чувствах докато писах темата Валдесчо ! Гледай само как ме изкарваш извън нерви и се самонаказвам заради недоклатените ти отговори. После защо жените били най-добри психиатри ами сети се от първият път без право на жокер.

ValdesBG: (Всичко това ти го казвам от 4-5 изречения, които съм видял в постовете ти.)
Автор(Аз): Видял си чушки ! Ако беше вникнал и осъзнал проблема, щеше да има резултат от редовете ти може би, но най-вероятно не. Не си човек който може да вниква и разбира, а камоли да помага, опазил ме бог ти да си ми психиатъра в следващият ми живот.