Тъжен, но и щастлив.

Заобиколен съм от купища боклук. Винаги съм заобиколен от такива. Много мразя някой да прави интриги и още повече мразя, когато хората завиждат, а защо завиждат? Това с нищо не им помага. Нито ще бъдат на моето място, нито ще имат моите неща, нито ще имат каквото и да е от мен. Тогава защо завиждат? Каква е тази отметка в душата на човеците? Никога не съм завиждал и никога не съм разбирал тази черта. Моето сърце и душа никак не са добри, но това не го одобрявам. Като човек може да съм шитня от към минало, но никога не съм навредил на някой.

И някакви такива.

И някакви такива... глупости.

Тъжно е днес.

Пепелника е пълен.

"Роден съм луд, роден да съм чут, роден от барут, роден да мачкам с чук."