По Родопите обикаляхме къде ли не. Направо крака ми не останаха от път. Върхове.. глупости.. пещери.. всичко! Прекарвахме няколко от вечерите горе по планината в къщета разни.. хижички. Даже едната вечер решихме да спим на палатка.. не точно палатка, а по-голямо.. нещо като шатра. ГРУБА ГРЕШКА!!!Мале, бахти вечерта. Умрях от студ. Мешахме ракия, вино, ракия, вино да се сгреем.. нее, не става. Огъня ти казвам цяла вечер горя. Огън дори и страшен. Студ.. заеби. Вечер като мръдвах да ида до близките борчета да свърша една полезна работа някъде нещо, като мръднеше или по-далеч нещо като почваше да вие.. направо си умрях от страх, човече. Една мечка трябваше да дойде.. и си се прибирам.. ама то тъмно.. тихо.. студ.. страшно.. мале, мале, пичо сърце се обади в мен.. деба, колкав съм дзвер.. трепна ми нещо.. за успокоение решихме да дръпнем малко тревица. И то стана една ти казвам.. от пиенето и треволяка като ни изби някакъв смях. Кънтял съм из планината като луд. Пяхме, викахме, забравихме за студа и останахме по долни гащи.. а пък без да искам си изпуснах късите гащи в огъня.... (добре че си взех още в сака, ама сака в къщата).. та шоу после като слизахме.. през деня хора си щъкат по Родопа.. на природа.. вместо дръвчета гледат някакъв луд слиза от майната си по гащи, смърдящ на джибрица. Отделно, че ми измръзна гъза, като изтрезнях, ама поне се смях до безумие. Слизаме, пееме, наливаме още ми ти ракия.

Едната вечер много се нарешихме от пиене, ядене, от шмъркотиците и бяхме тотал щета, ама ни щъкна.. ще ебем. Ебе ни се. Ще се ебе, ама сега двамата да се обслужваме.. не върви. Тоз' имал някакви приятелки за тази ми ти работа. Ок, бе ще се ебе, ама тотални кюреци сме и двамата. От алкохол името не мога да си кажа, човече, ама нищо.. тръгнал жена да оправя. Завъртя някакъв тел. и дойде някаква. Ние вече изкривени и заливащи се от смях, продължаваме да се наливаме, като побъркани. Тази ни говори, ама се изправила нещо и гледа по двора, а ние отзад на масата въобще не я слушаме само "Да, да" .. по едно време тази си говори, говори.. обръща се.. а ние сме заспали един върху друг. Разбутва ни.
- Ама няма ли да вършим работа? За какво ме извикахте?
Моят приятел леко и с голям зор става. Клатушка се до портата. Отваря я и крещи из целия двор.
*какво крещи точно няма да ви казвам, че е мазало..*
И куп псувни хвърли по нея. Направо изпаднах, човече. Аз колко съм циничен.. нищо не съм пред него и неговите изцепки. И момичето си тръгна. Момиче ли беше, жена ли беше.. бях толкова пиян, че даже смътно си я спомням.

На следващата сутрин, когато станахме за нови приключения.. решихме, че днес ще оправим агнето. Ще ядем агнешко на фурна и това е. Отново със закуската пихме каквото пихме и тръгнахме към "апартамента" на мръвката. Да, ама и двамата все още не сме на център.. да го хванем.. какво стана.. пържолата през вратичката и избяга между нас.. ние го гоним по двора.. то бяга.. ние падаме от алкохол.. то бяга.. ииииии такова.... оп и му влезе на моя приятел в къщата.. отворена вратата.. реши да се самопокани вътре.. барем е по-добре за живеене от миналото му къще.. направо се спуках още толкова (после имах мускулна на корема от смях!). В къщата направи мазалооо.. всичко долу. Тоз' много се ядоса. Все пак успя да го хване, ама през сълзи му предложих да го остави да живее.Да поддържа този спомен жив. Прибрахме го. Кръстихме го Гошкоо и за негово здраве познайте какво направихме? Напихме се!

Направих едно много добро дело и се чувствам много горд и изпълнен с позитивност. Това беше най-големия ми жест към някого.
Имаше една бабка през две къщи от нас. С течение на дните леко-полеко си говорихме чат-пат, като минавах. Бабата самичка. Няма си никой. Бедна е жената, ама ме почерпи кафе един път. Вярно не беше хубаво, беше твърде слабо и воднисто, но важен е жеста. Жал ми стана за бабата. В някаква малка къщурка. Нищо няма. Ни градина, ни дърва за зимата, ни нищо. Заговорихме се един ден колко й е трудно. След разговора само й казах
- Не бой се. Вярвай!
Завъртях на един мой приятел, който прекарва дърва по села и градове, казах му къде съм и му казах какво да вземе. След два дни беше пред къщата на бабата и стовари два кубика дърва за бабичката. Платих ги. Бабата като видя.. едва не се разплака. Рекох й.
- Спокойно, бабе, сега ще ги оправя за нула време.
Залитайки от къркането.. дай, дай за никакво време ги опрасках. Рязане, цепене, редене. И пиян съм страшен бачкатор! Аз знам, че два кубика са нищо за зимата, но все пак ще укрета леко-полеко.. сама..
Отделно й купих ядене за стотина лева. Хранителни работи. Хляб, сирене, яйца, кашкавал. Такива неща. Дадох й щайгата с краставиците, половината от картофите и заека, който бях взел. Изчистен, оправен само трябваше да се изпече. Дадох й от ракията малко, няколко цигари и още 30 лв да има за хляб през този месец и другия. Отделно от гората бях набрал някакви плодове - почти една кошница за нея. като нещо ни останеше от скарата вечерта го давах на бабата. Да речем две пържоли и такива неща. Всичко отиваше за тази женица. Двора й изчистих. Къщата й подредих. Отвън постегнах няколко работи. Преди да си тръгна й купих един буркан мед и казах.
- Това е от мен, бабо. Зимата може пак да се свирам тук, защото ми харесва.. да ме среташ с греяна ракия!
Няма да забравя какво ми каза тогава.
- Няма да се роди толкова добър човек, като теб!


Уникален съм!