Моите простотии a.k.a Надежда всяка тука оставете.

[Makenzi97]

Реших да си пиша тук глупостите, за да не флуудя другата тема.

И ето че намирам се понесен
от бързеите пенести на буйната река.
И впил ръце отчаяно в изсъхналия плавей
последен поглед аз отправям към брега
осеян със спаружените скелети
на някога величествени дървеса
А някъде сред тях порутена колиба
лежи прегърната от сивата мъгла
на спомени, на мъки и сълзи,
оказваща със сетните си сили
отпор на непрогледната тъма.
А там на пода на прогнилата колиба
обречен на вековна самота
лежи трупът ми стиснал здраво
бръснача остър в дясната ръка.

*******

Прозират изпод сухите листа
оголените скелети на птиците,
докоснати от черната ръка
на сбръчкана блудница
с име Смърт.
Но не! Аз няма да заплача,
ще има време за тъга
когато вляза в мраморната зала
и крача за последен път сред урните
тъй нежно осветявани
от хладния пламък на вечността.

*******

Странник от години за мене е смеха,
сърцето ми е пълно със тревоги
напусна ме отдавна радостта
и мъка черна ме отрови.
Останах вече сам. Това е моята трагедия.
Под ноктестите пръсти на живота
потрепват струните на моята елегия.
О, мислех си, че съм намерил изхода,
но мисълта строши оковите:
лъжи били са всички истини,
единственият изход гроба е!

*******

Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.

Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.

Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.

Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.

Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.

*******

Изсъхва цветето в ръката ми,
превръща се на прах,
тресе се под тежки стъпки земята,
учудващо - не чувствам страх.

Зная какво ще се случи,
такава ми била съдбата.
Аз си избрах този път
и аз ще платя цената.

Зная, че днес ще умра,
моето време изтече.
Обръщам се бавно, поглеждам назад,
поглеждам, но късно е вече.

*******

Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.

[Makenzi97]

Едно ново, може да е леко дистърбинг:

Луната осветява сивия гранит
и черните коси
и голото ти тяло
и устните студени,
застинали завинаги безчувствени.
Аз зная, няма да се върне времето
сега ще си поплача,
ще те целуна,
после пак ще те заровя.