Новини, статии и медии !

[npp]

поражда се от физически процеси доколкото физическото тяло е сетивна система, която предава (сетивна) информация до ума, иначе ума в своята същност не е физически

[Chacho]

Информация до мозъка не се предава само от сетивната система, а и от самия мозък към себе си. Плюс това имаме и хормони, които да захранват мозъка с емоционална информация, а не само сетивни органи, които да приемат дразнения отвън. Може цялото ни усещане за съществуване да е информация, подадена от мозъка към самия него. Както едно приложение, освен че прави това, което потребителят иска от него, само знае дали се намира в пауза или не, зарежда ли информация и други данни за собственото си състояние, които обработва.

[defender]

цялото съществуване на тялото, всички процеси в него са материалното проявление на душата, без тялото душата не може да съществува в материалния свят, да приема информация от материалния свят и да изразява волята и решенията си в материалния свят, каквото да направи душата в същото време, едновременно то намира своя материален отзвук в тялото по материален начин.

Тялото е нещо като вид конвертор............... допирна точка на духовното с материалното.

[Chacho]

Добре, бе, хора, разбирам ви, ама тва не е единствената възможност.

[defender]

ами и ние те разбираме,
има много начини за обясниение, ние сме християни бе бро, какво друго обяснение очакваш от нас освен духовно и нуждаещо се от зрънце вяра .................... да пеем опера ли.

При нас знанието винаги трябва да е премесено и с вяра защото иначе бог ще ни стане Азът

ПП: ще се превърнем в доктор666-индивидиуми. ............... хихи

[Chacho]

Не чакам обяснение, npp каза да не се занимаваме с мозъка, щото е важен ума, който е извън него. Аз не се съгласих с категоричността му просто.

[npp]

Информация до мозъка не се предава само от сетивната система, а и от самия мозък към себе си. Плюс това имаме и хормони, които да захранват мозъка с емоционална информация, а не само сетивни органи, които да приемат дразнения отвън. Може цялото ни усещане за съществуване да е информация, подадена от мозъка към самия него. Както едно приложение, освен че прави това, което потребителят иска от него, само знае дали се намира в пауза или не, зарежда ли информация и други данни за собственото си състояние, които обработва.

разбира се че има взаимодействие между мозъка и ума, в това отношение науката успя да открие нови неща, точно както преди десетки години немалко от хората, които са посещавали стерео кино(3D) не са и предполагали че е възможно да има и 4D кино където зрителите могат да възприемат/усещат дори и ароматите на интериора и екстериора в сцените, така и физическото тяло разполага с било то вече открити или все още неоткрити различни не само външни но и вътрешни аспекти на взаимодействието

[Chacho]

Каква връзка успя да открие науката в така дефинираните от теб мозък и ум?

И 4D е само рекламно понятие, изведнъж величината за измеримост на пространството, която се свързваше с две единствени сетива - зрението и слуха, стана мярка за активни сетива в гледането на филм. 4D кино няма, а миризми в залата е имало и преди, сега просто се подбират подходящи за филма. Може да му викаме многосетивно кино. Във връзка с мозъка, трябва на някого да са му го ампутирали, че да не успее да предположи, че подобно нещо е възможно.

А 4D все още не сме се научили да виждаме. Но дори да се научим, това не гарантира, че в него ще има вихрогони.

[npp]

не става въпрос просто за нещо дефинирано от мен, но и за немалко известна(-та) разлика между нервната система като физиологичен орган с физиологични процеси и ума като мисловен, сетивен и емоционален орган

[Chacho]

Известната непотвърдена разлика ли? Повечето учени са физикалисти, на които грам не им е известна тая разлика.

[npp]

досега може и да е имало учени, които са разглеждали ума единствено като мозък, но е имало и немалко учени, които са разглеждали ума като мисълта на индивида независимо от мозъка, например разни психолози

[Chacho]

Тенденцията е обратната, идеята, че ума и мозъка са разделени, предхожда идеята, че мозъкът е отговорен за цялата умствена дейност. На една от тях се гледа с много по-сериозно око в научното съсловие и това със сигурност не е тази, която спрягаш на разни психолози

[npp]

ти пропускаш много неща като например че мозъка при всеки човек е един и същ, но как у всеки има различни: вкус, воля, желание, предпочитание, избор, и пр., които могат да бъдат независими от външните обстоятелства

[Chacho]

Първо, мозъкът не е един и същ, в смисъла на абсолютно еднакъв.
Второ, цялото тяло не е едно и също.
Трето, всеки мозък бива захранван с различна информация. Форумът, в който пишем е един и същ, на едно и също място си пишем имената и паролите, как в крайна сметка се пускат мнения от различни профили?

[npp]

къде отиде?! - нямах предвид че всички човеци сме едно цяло без отделни индивидуалности, а за несериозните (съ-)форумници (си) има подходящи раздели където да се лигавят

[Chacho]

Добре, де, нали питаше как един и същ мозък поражда различни личности и аз ти казах, че мозъкът е машина, която изгражда личността, след като се изучи от стимулите от околната среда.

[DoctorSatan666]

Мозъкът може да е различен, но принципите на действие са все едни. Както ДНК-то е различно(различна нуклеотидна последователност), но принципа на свързване и действие е все един. Най-разумното обяснение затова защо всеки един мозък реагира различно, е че мозъкът е само набор от инструменти за възприемане т.е. матрица, на която се записва възприета информация.Има обаче и друго нещо - самите принципи на възприемане също са матрични, което обуславя и различията във възприятията. Тоест не само възприетата информация зависи от матрично формирания мозък, но и начина на възприемане също. Мисля че човешкия мозък дотолкова е напреднал в еволюцията си, спрямо своите предишни животински версии, че в един определен момент е развил умението "обратна рефлексия", т.е. да изследва начините си на възприятие и да ги проследява обратно до себе си. Какво е характерно единствено за човека, но е невалидно за всички останали живи организми? Не е ли именно съзнанието, което е обратно на животинското възприятие - там където всеки стимул задейства точно определена схема на реакция. И защо никой учен не е открил произхода и точното местоположение на съзнанието? Според мен е защото то обхваща цялата матрична система, и като такова не може да се разглежда като част от матрицата.

[defender]

стимулите са едно, а мислите са друго - стимулите са свойствени на материалния свят, а мислите на духовния свят - връзката между стимулите и мислите е тялото.

Тялото превръща стимулите в мисли, и обратно превръща мислите в стимули. Мислите са свойство на душата, а стимулите на външния свят.

[defender]

"Доктор Сем Парниа от Централната клиника в Саутхемптън /Великобритания/. - Известно време при тях мозъкът въобще не е функционирал.
Както ни уверява ученият, той заедно със своя колега Питър Фенвик от Лондонския институт по психиатрия получили неопровержимо доказателство затова, че съзнанието на човека не зависи от дейността на главния мозък. То продължава да живее, когато всички негови процеси са прекратени.
Експериментаторите изучили историята на болестта на 63 временно починали сърдечно болни. От тях 56 човека са се върнали от онзи свят, не помнейки нищо от своето пребиваване там. Те изгубили съзнание и дошли на себе си едва на болничното легло. Заедно с това при седем от тях се е съхранил отчетлив спомен затова, какво са изпитали в периода на клиничната си смърт.
Четирима твърдяли, че ги е обзело чувство на покой и радост, времето започнало да тече по-бързо, усещането за своето тяло е изчезнало.

Сензацията в изследванията на британските учени се появи от друго място. Изучавайки внимателно медицинската документация на оживелите, лекарите направиха сензационно твърдение: традиционната представа за прекратяване работата на мозъка при дефицит на кислород е погрешно. При нито един от изпадналите в клинична смърт не е открито понижаване съдържанието на живителен газ в тъканите на централната нервна система. Халюцинациите, като правило, са се обяснявали изключително с кислороден глад.
- Нашите пациенти са преживявали своите удивителни състояния в този момент, когато вече не е могъл да функционира и затова не е бил в състояние да възпроизвежда каквито и да е спомени, - казва докторът. - Аз мисля, че съзнанието на човека не е функция на мозъка. Ако пък това е така, то значи, че съзнанието може да продължава да съществува и след смъртта на тялото.
- Когато ние изследваме мозъка, - подкрепя колегата си и доктор Фенвик, -
то ясно виждаме, че: клетките на сивото вещество по своята структура по принцип не се различават от останалите клетки на организма. Те по същия начин изработват белтък и други химични вещества. Но те не могат да създават субективни мисли и образи, което ние определяме като човешко съзнание.
По мое мнение,- продължава ученият, - нашият мозък ни е нужен само в качеството му на приемник-преобразувател. Той работи като някакъв вид „жив телевизор": първоначално приема вълните, които попадат в него, а след това ги преобразува в изображение и звук, от които се образуват ценностни картини."

http://www.kadedaucha.com/?id=1314&aid=6185

[DoctorSatan666]

Тук мога да се съглася до известна степен, и все пак да се вярва, че съзнанието е извън границите на човешкия организъм е абсурдно. При настъпване на смърт в мозъка се отделя известно количество ДМТ, което е най-силния халюциноген, и вероятно е причината за халюцинаците на умиращите. Историите им в никакъв случай не бива да се взимат на сериозно, понеже дори и в правото, най-нисшата форма на доказателство е човешкото възприятие. Освен това, да се твърди че пациентите са имали съзнание, докато са били в клинична смърт, е малоумно, понеже при липса на съзнание, човек не осъзнава, че му липсва съзнание Тоест получава се черна дупка във възприятията и пациентите няма дори да си спомнят, че са били в безсъзнание. Най-много да си спомнят това, което са преживели последно - най-силния трип от ДМТ-то, където напълно се губи усещане за време. Което пък обяснява защо след като се събудят си мислят, че са били някъде.
Иначе наистина мислите не са физично проявени, мозъкът служи само като инструмент за тяхното протичане, но самите мисли са напълно илюзорни. Както схематичното устройство на компютъра служи за създаването на всевъзможен софтуер, а софтуера както знаем няма физично проявление - не можеш да го пипнеш с ръка. Способността за мислене пък е пряк резултат от безкрайните възможности и сценарии, които умът предполагаемо може да измисли, и евентуално възприеме, ако има съответния външен стимул. И все пак, мисленето е процес пряко включващ спомените и матрично обособените връзки стимул-реакция, или причина-следствие. Примерно, ако се опиташ да си помислиш какво има извън границите на познатия космос, няма как да измислиш нищо, освен ако не го сравниш с нещо вече познато - планети, звезди и космос. Ето как мисленето, нищо че е напълно илюзорно, все пак се опира на някакви сравнения, които пък са формирани на база предварително знание или реални закономерности.

В духа на твоя пост: http://science.actualno.com/Dushata-...ws_427306.html

[defender]

В духа на твоя пост: http://science.actualno.com/Dushata-...ws_427306.html

ми не съм напълно съгласен с тази статия, според мен душата няма материални измерения, единствено материална връзка на душата със света това е тялото, а самата душа няма никакви материални измерения.

Отделно от това мисля, че душата живее в многоизмерна духовна действителност (докато материята живее в триизмерна) т.е. всяко лошо или добро чувство е отделно (духовно) измерение - например радост е едно измерение, завист е друго измерение и т.н. и каквито чувства е отглеждала душата приживе то в такива измерения ще живее душата след смъртта. - но това са си някакви мои мисли, не че някъде съм ги чел.

[DoctorSatan666]

Ако приемем за вярно твърдението, че душата съществува извън човешкото тяло, или че може да съществува след смъртта, то това значи че душата е независима от тялото. А това е повече от грешно, особенно ако си говорим за християнската дефиниция за душа. Доказано е че емоциите се контролират от мозъка, доказано е и че мозъка е отговорен за цялата обобщена и интерпретирана информация, постъпила отвън и оформила личният опит, преживявания, страхове, грехове, радости и личността изобщо. А нали точно това е християнското виждане за душа? Умът, мислите, емоциите - всичко това е продукт на заобикалящата реалност и мозъкът, който й реагира. Следователно и душата е продукт на мозъка, а това значи, че няма как тя да съществува без него. Както софтуера не може без хардуера.
Или друг вариант е душата да е ДЕЛИМА част от човека, но за това няма никакви доказателства.

[defender]

Ако приемем за вярно твърдението, че душата съществува извън човешкото тяло, или че може да съществува след смъртта, то това значи че душата е независима от тялото. А това е повече от грешно, особенно ако си говорим за християнската дефиниция за душа. Доказано е че емоциите се контролират от мозъка, доказано е и че мозъка е отговорен за цялата обобщена и интерпретирана информация, постъпила отвън и оформила личният опит, преживявания, страхове, грехове, радости и личността изобщо. А нали точно това е християнското виждане за душа? Умът, мислите, емоциите - всичко това е продукт на заобикалящата реалност и мозъкът, който й реагира. Следователно и душата е продукт на мозъка, а това значи, че няма как тя да съществува без него. Както софтуера не може без хардуера.
Или друг вариант е душата да е ДЕЛИМА част от човека, но за това няма никакви доказателства.

душата не съществува извън тялото защото Бог е свързал душата с тялото, между тях има някаква тайнствена връзка и взаимозависимост. Например виж как ако тялото го боли и душата страда, ако пък душата не е на кеф тогава и тялото не е във форма, значи между тялото и душата има връзка и някаква съпричастност, те не живеят разделени едно от друго.

ами без мозъкът душата не може да съществува, но само в материалните измерения.

[DoctorSatan666]

Да, душата и мозъкът са в обратна взаимовръзка, не казвам че само едното определя другото. Двете съществуват в различни измерения, ако изобщо това е правилния начин да ги опишем, но дори и така да е, едното не може без другото. Следователно душата умира заедно с мозъка, а не продължава да живее, някъде в пространството. Тя просто няма от какво да се поддържа там, понеже нито би имала сетива, нито способност да възприема и обработва информация от околния свят (а именно това я поражда).

[defender]

Тя просто няма от какво да се поддържа там, понеже нито би имала сетива, нито способност да възприема и обработва информация от околния свят (а именно това я поражда).

тя няма от какво да се поддържа което да я задържи в границите на материалния свят.

също затова там душата остава неизменна във вечността и ще живее в свят с такива (духовни) измерения каквито е отглеждала в себе си си тук където е можела да се промени, поправи и да събира информация и да реагира чрез воля и дела.

тук е времето за информация, промяна, поправка и самоопределяне.