Отговор в тема
Здравейте ! Значи не знам, от къде да започна.. Знам че историята ми ще ви се стори като някой турски сериал, но е истинска и МНОГО ми тежи.. На 19 години съм. Запознах се с едно момче, влюбихме се и така всичко се разви много, ама много бързо. От начало всичко беше идеално имаше и от двете страни голяма любов, но един ден всичко започна да се обръща с главата надолу.. Той беше с 7 години по - голям от мен и един ден ме попита как искам един ден да се казват децата ни. Казах му че е много рано за това и така.. Бяхме месец и половина заедно, но по средата на този период аз самата започнах да се отдръпвам от него по незнайни причини, бях много раздразнителна, не можех да се позная.. Все едно бях друг човек, постоянно намирах причини да се карам със всички около мен, болеше ме много лавата и корема, ЗАКЪСНЯВАШЕ МИ, гадеше ми се.. Всичко свеждах до факта че ми беше много напрегнат период и може би това бяха неща на базата на някаква стресова ситуация. Всичко това започна да се случва малко преди Коледа. Казвах си ако не ми дойде до Нова Година, след празниците отивам на лекар. Точно след Коледа се разделих с момчето с което бях и аз не знаех защо, нещо отвътре ме караше, той много трудно го прие.. Минаха празниците, на мен не ми дойде и си записах час при генеколог, отидох и ми казаха че съм бременна... Много ми стана тежко, разплаках се още в кабинета, но нямаше как да задържа детето, с много голяма мъка си записах час за аборт и 3 дни след прегледа отидох и го махнах, много ми тежеше, сърцето ми се късаше, но нямаше как да го родя, на никой не казах нито на "бащата на детето ми ", нито на родителите ми, само на най - добрата ми приятелка, която дойде с мен за подкрепа.. Махнах го, прибрах се, само аз си знаех в него момент какво ми е... Бях в 5-6 седмица, но аз усещах че ще е момче, имах си някакво предчувствие.. На бащата не казах защото той ми беше казал така " Никога няма да позволя на някой да убие детето ми" Имах съмнение че го е направил нарочно, че не е бела.. И така преди няколко вечери в нас дойде един наш общ познат, който не знаеше за връзката ни и бяхме на маса и по едно време каза: Знаете ли че ... ще става баща, аз изтръпнах, и той започна да разказва че си имал приятелка в 3 4 месец бременна, аз шок не знам какво става. Излязох от стаята и погледнах профила му във фейсбук и видях че това е бившата му приятелка с която е бил преди мен, бях шокирана. Значи тя е забременяла докато са били заедно, разделят се и тя научава малко след като съм се разделила аз с него за бременоста си и го търси защото не иска да отгледа сама детето си.. Значи аз още и още плача всеки ден защото аз убих детето си, но като се замисля може би това е било най -добрият избор, защото аз бях в 6та седмица а това момиче е в 4 месец, нямаше как едновременно да стане баща от две майки.. Искам в момента да отида и да му кажа че щеше да има син, но сърце не ми дава, защото момичето ако разбере, бременна е не искам да навредя, тя вина няма, нито аз имах, явно човека е решил че иска да става баща и е правил опити ама така е станало че и при двете се е получило.. Ето за това ви казах че е като турски сериал историята ми... Кажете ми моля ви, защото съм съсипана да отида ли да му призная, да тежи и на неговата съвест за това което направих или завинаги да го запазя в себе си.. ?благодаря ви
PRODAM PRASE
nan omer 0885362695
aaaa qj laina
Нищо на никого недей да казваш. Който трябва - знае! Ще ти се наложи цял живот да живееш с това, но ще те изгради като личност, ще си научиш урока и за напред ще действаш по-разумно.
Мълчи си и стига рева! Не си убила никого! Постъпила си правилно.
С много хора съм говорил за нежеланата бременност и дали трябва да се запазва детето или не.
Когато детето няма да живее в семейна среда и не могат да му се осигурят подходящи условия на живот е по-добре да се направи аборт. Ако детето се запази има голяма вероятност да живее в нищета, проблеми, трудности, неразбиране и каквото още се сетиш.
Постъпила си правилно, че си направила аборт. Остава да приемеш, че е било правилното нещо.
Няма смисъл да споделяш с когото и да е. Това само ще увеличи притеснението около теб. Едва ли ще изпиташ облекчение.
Поздрави!
BeTheOne
Мислете малко преди да правите деца! Това не е детска играчка! Ти си още тийнейджърка, а той зрял мъж. В различен етап от живота сте и имате различни потребности. За презервативи и противозъчатачни не си ли чувала? Знаеш ли, че след един такъв аборт може да останеш бездетна за цял живот? Ще си спестя още няколко изречения, но това е ужасяваща несъобразителност от страна и на двама ви!
Миличко човек със съвест неправи неща като тея на хубавеца ти!!!
Което значи че няма на какво да му виси!!!Станалото станало връщане назад няма.Дасе надяваме че аборта няма да доведе фатални последици за теб.Но друго ме интересува.При условие че има толкова свестни мъже,борещи се за любовта с години,научени да ценят и уважават и така нататък.Как жените си падате само по тея дето ви имат за...
Всичко беше отначало перфектно аз не знаех за това момиче, а пък и ние се пазихме, не знам беля ли е или негов опит за който си е решил сам..
Правилно си ги спестявашПървоначално написано от RapExotic
. Абсолютно си прав иначе.
Станалото станало. Въпросът е да се извлекат поуките и да се приеме ситуацията.
Поздрави!
BeTheOne
Така е хора, аз не съм казала че съм права, знаех че ще имам много нападки, но както и да е.. Просто нямаше бъдеще детето ми, а поуката която си взех, не е голяма, а ОГРОМНА, даже отидох и си направих една обеца на ухото и винаги като я видя се сещам за това, както се вика обица на ухото.. Тежко ми е много даже, но така трябваше да стане
благодаря за съветите
Пожелавам ти две неща за в бъдеще.Да няма последствия от аборта, и да няма повече обеци на ушите!!!
Благодаря ти !!
За нищо!!
И по какъв начин точно ще може да тежи на неговата съвест ??? Нещо не ми се връзва. Как може да ти тежи на съвестта нещо за което не си виновен и не си знаел ? И ще ми обясниш ли как по-точно той си опитва да направи дете, а ти по това време в съседите ли беше, че не разбра ??? А как говориш за махането на детето е направо потресаващо, все едно си махнала някакъв тумор... жалка картинка. Ако това е истина, заслужила си си го. Носи си кръста сега.
хахаха Господи Боже, виж какво никой не ти е искал мнението, такива злобари като теб не са желани тук
Ванче, Ванче, тежка е твоята...
Welcome to the Jungle...
тебе пък да та ... в глупака !aaaa qj laina
За жалост, е така..
Личи си от километри...
Welcome to the Jungle...
Извинявай много, но това форум, след като си пуснала тема тук, значи си му искала мнението. Това дали ти харесва или не си е твоя работа.хахаха Господи Боже, виж какво никой не ти е искал мнението, такива злобари като теб не са желани тук
Да ама това са злобни изказвания
Решила си, махнала си го... Знаеш вероятно за евентуалните рискове след тази поцедура. Но както и да е - вече е станало.
Не се занимавай повече с "бащата". Нито си заслужава, нито има смисъл. От това, че ще разбиеш бившата му/настояща връзка, на теб няма да ти стане по-леко. Само ще се покажеш като злобен човек. Наистина е безсмислено. Ще се наложи сама да преодолееш този тежък период. Има моменти в живота, които просто трябва да се изстрадат. Приеми го и се постарай да гледаш напред.
Много хора не приемат истината и това е нормална отбранителна реакция от твоя страна. Мога да ти кажа, че за жалост хроничната глупост не е лечима. Нека да повторя това което ти каза, но по систематизирано. Обвиняваш някакъв човек, че те е забременил умишлено без ти разбереш. После късаш с тоя човек, без ти изобщо да знаеш защо. Идва ред на съмнение за бременност която се проверява след раздялата, решаваш да махнеш детето, което до някъде е разбираемо. Но ето го и върха на сладоледа, постваш в тиин форум цялата история като искаш съвет за това дали да кажеш на човека, който си оставила пред свършен факт за да може и на него да му е как се изрази - съвестно ??? Трябва да му е съвестно, защото не е знаел и не си му дала грам думата ли ? Или просто трябва да знае за да има и друг който да страда покрай теб ? И аз съм бил злобен ? Да бе да.Жалка си наистина, ако цялата тая история е истина. А след като постваш тук въпроса си, аз мога да си давам каквито искам коментари и мнения и никой не може да ме спре, не че някой ще ме спре да ти ги кажа тия неща в очите ако ме попиташ. Ако не ти харесват мненията ми, следващият път провери къде ти е главата, преди да правиш каквото и да е.хахаха Господи Боже, виж какво никой не ти е искал мнението, такива злобари като теб не са желани тук
Колкото и да не ти се вярва, злобата е присъща за вас жените, не за нас мъжете. Ти доста добре го илюстрираш. А аз просто казвам истината от моята позиция.
Последно редактирано от draid : 02-01-2014 на 23:02
Колко кила е?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
