Пише едно момиче на 18 почти.Пише ви едно разбито сърце.Всичко започна миналата година.Влюбих се в едно момче от класа си ,което значи че го виждам всеки ден.Не знам как погледа му ,усмивката откраднаха спокойствието ми.Уж бяхме близки ,приятели и макар и трудно му говорех притеснявах се като го видя на близо и сам да ме приближава или да го приближа.Стомаха ми се обръща ,сърцето ми бие до полуда и въобще силни чуства и емоции изпитвам.Проблема ,че се появи друга омая го и докато се усетя бяха заедно.Отношинията ни станаха хладни.И това не е най-лошото....хора влюбена съм в него и не мога не издържам да го гледам с другата разбирате ли

? Толкова много плаках до сега че не е истина....исках да бъда аз със него да бъдем добре и щастливи заедно.Но вижте какво стана....Не знам как да намеря някаква утеха....чуствата бушуват в мен ,сърцето ми плаче....нямам сили вече...
