Сънна парализа

[RiB]

http://vbox7.com/play:182f9f1ea0 - тук доста добре е обяснено, а и малко страшничко Но наистина е много кофти преживяване...

[Marseille]

А, в каква поза сте, когато се случва тази парализа? По гръб, корем, напреки

[RiB]

Аз бях на една страна xD *the perfect position for rape* lol

[insprbL]

съната парализа може да ви отвори доста врати към осъзнатото сануване, само че първите няколко пъти си е супер страшно

[npp]

едно е да правиш добро, друго е да причиняваш зло, така че независимо къде се намирате, редно е да не правите зло на другиго, а откъде сте сигурни, че отваряното чрез демонично въздействие съзнателно сънуване ще ви даде възможност да правите само добро в света на сънищата?!

[insprbL]

ами това е въпрос на възприятия, границата между доброто и злото е много размита, и всичко е относително, истинския въпрос е дали психиката би го понесла, и дали това което жертваш си заслужава за това което ще получиш

[ma-ri-a]

Здравейте!Казвам се Мария.Докато отново търсих информация за сънната парализа попаднах във този форум и реших да се регистрирам за да ви разкажа моите преживявания свързани с нея и това какво аз разбрах от всичко.Първо ще започна с това че аз съм вярваща не до степен да не излизам от църквите и на всеки празник да ходя и да паля свещи,напротив даже.Никога не съм търсила причина да вярвам,тя вярата просто си я имам.Всичко започна преди близо година и половина,легнах до сина ми който тогава беше на 3 години за да го преспа по лесно но съм заспала и аз със гръб към него.По едно време се събудих от силен шум в ушите,неуписуемо бучене в главата,опитах се да помрадна но не успях,очите ми бчха отворени тялото ми сковано,в този момен първото което ми мина през главата е детето и тогава вложих цялата си енергия да се обърна към него,успях,прегърнах го и съм заспала,но това остава като ярак спомен и до сега.Случва ми се често на етапи през няколко месеца.Но като почнат са всеки ден,винаги когато легна на обяд никога не ми се е случвало вечерта и винаги е при събуждане никога преди да заспя.Опитвам се да си отворя на цяло очите но не мога затварям ги все едно съм в сън ,но знам че е реално,всеки път виждам обладани хора и че им правя екзорсизъм,казвам молитвата Отче наш,но никога до края защото не я знам,както беше и действително.Един път като преминах през това станах с адското чувство за страх имах чувството че има нещо в дома ми,бях сама и тогава реших,отивам на църква,Отидох свещеника ми обърна голчмо внимание сигурно ходих 2-3 пъти при него говорихме си сигорно по 1 час,изповядах се,постих,взех причастие всичко това го правех за първи път в живота си.Според свещенника може би са демонически вмешателства ,не обладаване уточнявам.Както и да сънната парализа не спря,но аз се чувствам по спокойна,не ме е страх научих молитвата отче наш и я казвам цялата след което всичко ошумява бързо.Но аз мисля,просто за себе си реших че е така,може би ивие сте чели и чували за опитност извън тялото и че преди да се случи в нчкои случаи е предхождано от парализа.За мене е това астрала се опитва да излезе ,но понеже едната част от мозъка е будна ,а всички знаем че той е свързан с материалния
свят,заблудите и т.н.,се включват рецепторите ни за срах от неизвестното,което е заложено във всеки човек и наяве излизат страховете ни ,дори неосъзнати.Някои хора в това състояние виждат извънземни други демон седящ върху тях,трети както са написали нчкои от вас по нагоре ръчкане,местене и т.н.Истината е че,вчрвам и в демони и в извънземни нищо невъзможно няма,но според мен това е опит на тъмни енергии каквито и да са те да ни попречат да се впуснем в астралното пътуване което ще ни доближи до истинската ни същност и ще ни накара да прогледнем света с други очи.Живеем в илюзя,постоянно ни заливат с ненужна информация,която подсъзнателно улавяме.Трябва просто да бреборим страха,защото неизвестното може да е и най прекрасното нещо което ще ни се случи,някой е казал АКО ТЕ Е СТРАХ ДА НАПРАВИШ НЕЩО ЗНАЧИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ГО НАПТАВИШ.

[bsdirty]

http://vbox7.com/play:182f9f1ea0 - тук доста добре е обяснено, а и малко страшничко Но наистина е много кофти преживяване...

Тук е направено да изглежда малко по-страшно, от колкото наистина е.

[ma-ri-a]

Според мен всичко това се случва с причина ,може би е част от еволюцичта на човека нещо неизбежно.Трябва просто да прогоним страха,така ще спрат фалшивите атаки за извънземни,демони и др.,които всъщност са нашите страхове,които постоянно ни насаждат чрез филмите и др.Не че не вярвам в съществуването им,просто мисля ,че са психическа атака за да предотвратят нашето проглеждане.Защото хора които са имали опитност извън тялото разказват за друг поглед върху света,мирогледа им се променя,те самите се променят към по добро,което не е угодно на хората които ни промиват мозъците.Вярвам че ако успеем да отпуснем тялото си достатъчно и да не допускаме през това мисли които ни плашат до смърт и сме благодарни за това че точно ние имаме възможността да се впуснем в едно приключение с астрала нещаща ще придобият смисъл и всичко това ще изглежда като дар а не като наказание и тогава няма да се молим да не ни се случва,а ще го жадуваме.

[GD95]

Случвало ми се е и беше ужасно страшно.Първоначално просто сънувах,че съм вкъщи и имаше някакъв гаден старец в нас и ми каза,че е "икономът" на къщата...Пълни глупости,но както и да е.Събудих се за кратко и пак заспах.При второто ми събуждане обаче не можех да стана от леглото, а бях с отворени очи.За капак в стаята ми влезе този същият старец и се приближаваше към мен.Тресях се,но не можех да си мръдна ръцете и краката,просто не се контролирах.В същото време чувах как майка ми и сестра ми си говорят в хола,чувах телевизора и исках да ги извикам.Най-много се изплаших от тресенето,направо си беше гърчене.После една седмица рев и страх да не ми се случи отново...

[ma-ri-a]

Другия път когато ти се случи,просто се отпусни,защото този старец е начин на мозъка да те стресне за да искаш да се събудиш.Няма нищо страшно аз го преодолях и на мен нямаше кой да ми каже спокойно няма страшно,за това аз ти казвам на теб имаш големия шанс да преживееш опитност извън тялото,това е нещо което много хора се опитват да изпитат и не им се получава.Прилагат какви ли не методи,но уви нищо...а ти имаш уникалната възможност да ти се случи.Успех каквото и да решиш,страха не винаги е основателен

[npp]

това са окултисти, които ви въздействат от разстояние по окултен път, в такива случаи е препоръчително да се обръщате с молитва към Онзи, Който наистина е истинският Бог Отец да ви предпазва в Името на Исус, и тогава като се обръщате към злите сили казвайте: "в Името на Исус Христос зли душе махни се"

[ma-ri-a]

Съгласна съм с теб npp,това е много важно,което си написъл благодря ти,аз пропуснах да го спомена,може също да си казвате Кръвта на ИСУС,това също помага

[DoctorSatan666]

"в Името на Исус Христос зли душе махни се"

Нещо подобно ли?

[ma-ri-a]

Не това няма нищо общо Слава Богу

[DoctorSatan666]

Допускам, че не си запозната с концепцията за ирония ...

Също така подозирам, че сама си си превела "out of body experience" като "опитност извън тялото", нали?

[ma-ri-a]

За съжаление разговорите във форумите често водят до някакви разногласия или неразбраност на страните поради простата причина че не знаеш с каква емоция е казано нещо,по същия начин сега аз мога да ти отговоря.Аз разбрах товаче иронизираш всичко писано по нагоре ,но ти по скоро не разбра смисъла на моя отговор или по скоро го разбра както си искаш.А на въпроса ти ще отговоря,постоянно правя някакви неща нямам си и на идея може и съм се впуснала в изследване.Бях усмихната докато ти отговарях ,не с иронична усмивка,нямам лоши чувства.

[DoctorSatan666]

За съжаление разговорите във форумите често водят до някакви разногласия или неразбраност на страните поради простата причина че не знаеш с каква емоция е казано нещо,по същия начин сега аз мога да ти отговоря.Аз разбрах товаче иронизираш всичко писано по нагоре ,но ти по скоро не разбра смисъла на моя отговор или по скоро го разбра както си искаш.А на въпроса ти ще отговоря,постоянно правя някакви неща нямам си и на идея може и съм се впуснала в изследване.Бях усмихната докато ти отговарях ,не с иронична усмивка,нямам лоши чувства.

Само дето мен не ме интересува емоционалния аспект на написаното от теб, интересуват ме твърдения и доказателства, и тяхната логическа състоятелност. Емоциите ме интересуват само дотолкова, доколкото са израз на лични необходимости и изкривяват възприятията, а оттам изкривяват и доразвитите по-късно рационализации, които повечето хора тук представят за "лично мнение". Естествено, емоционалният свят при мен никога не е бил "преобладаващ", така че извини "не-емоционалния" ми прочит. В крайна сметка няма как да се разберем адекватно - ти "мислиш" емоционално (което само по себе си е парадокс и обида към понятието "мислене"), а за мен емоциите и личните пристрастия (формирали се поради една или друга причина) не изразяват нищо съществено от гледна точка на обективната истина. Та нямаме ли еднаква отправна точка, няма как да достигнем консенсус (не че такава е целта ми, впрочем). Грешно е обаче да се счита, че и двете положения на възприемане и изразяване (емоционално и рационално) изразяват едно и също. Защото когато се преплетат емоционално и рационално, се получава привидно рационална концепция, която обаче е такава само повърхностно, а всъщност е само емоционален израз на твоите нужди, страхове, надежди, мечти и най-общо на самата теб. Но в никакъв случай една такава концепция не бива да се смята за достоверна, даже напротив - именно преобладаващия емоционален елемент доказва липсата на рационален такъв, тъй като двата са взаимно изключващи се. И това се отнася не само до религиозните възгледи, но и до най-общочовешките дилеми, отворени за всякаква емоционално-обособена интерпретация (или по-скоро спекулация). И така, във всяко форумно разногласие, написаното от теб, а и от който и да е човек, с преобладаващо емоционално "мислене", е обречено да бъде просто реакция (понеже това е същността на емоцията), провокирана от несъответствието на новопостъпила информация и вече приетата за истинна такава, което пък от своя страна води до изсмукани от пръстите аргументи, целящи не толкова да достигнат до обективната истина, а да затвърдят субективните ти разбирания за реалност, с които несъзнателно се идентифицираш. Именно тази идентификация е причината за реакция всъщност - психиката действа като един самостоятелен организъм, съществува в свои граници и поле, където разиграва своите театри на вътрешни диалози и пр.. И като всеки организъм, когато се почувства застрашен от чуждо влияние - реагира негативно, и обратното - когато има съответствие между чуждото и собственото - реагира позитивно, получава се резонанс.Затова и емоционалните хора като цяло са склонни или към консенсус или към противоборство. Съответствието е и причината за появата на организирани религии, идеологии, политически и морални и каузи и пр., а несъответствието е причина за постоянните борби между всички тях, но това е друга тема...
Когато няма съответствие и се задейства негативна емоционална реакция (изтласкване, отрицание и т.н.), висшите психични функции се блокират и се активира лимбичната система в мозъка(която е по-примитивна, от еволюционно гледище) - възприятията стават първосигнални, а действията и думите - ирационални. Обаче психиката е "sneaky little cunt"( поради липса на по-добро определение ), и за да си обясни действията ти и казаното от теб започва да си измисля причини и оправдания т.е. да рационализира. Ето как се създава всяка една концепция, чиято първа и основна функция е да рационализира несъзнателните, първични потребностти, на своите последователи. Но за самите последователи, това е напълно невидимо и тяхното съзнание блуждае само по повърхността. Те са напълно слепи за действителните причини, поради които вярват в една или друга идея.
Та затова емоционалният елемент във всяко едно изказване предварително дискредитира валидността на самото изказване.... защото е отражение на личните "филми", на този който се изразява, а не отразява истината.
Сега започна ли да се изяснява, защо не съм взел предвид емоцията, която си вложила в написаното?

ПП: В "Out of body experience", "experience" значи преживяване, не опитност. Затова "опитност извън тялото" звучи смешно. Просто за да знаеш...

ПП: И нека не се вкопчваме в междуличностни разпри, така или иначе и аз нямам нищо против теб или това, което пишеш. Честно казано изобщо не ми пука за теб. Коментарът ми беше оформен като обръщение само за прегледност и колорит.

[ma-ri-a]

Ако човек не мислеше емоционално,то тогава какъв човек би бил?И когато преживееш нещо то винаги носи със себе си някаква опитност,така че все едно как ще ги наречем.Предполагам си преживял това за което съм писала по горе за това си толкова убедителен в думите си.Аз го превживях,доказателства и факти няма как да ти изложа,тях може да ги изискаш от някой учен занимаващ се с това.Аз съм вярваща и на мен не са минужни точни науки доказващи истинността на нещата,гледам по малко да мисля и повече да чувствам.Аз се вслушвам във вътрешния си глас,а ти в разума си това са 2 различни неща.Не мисля че и ти би могъл да ми дадеш свои собствени доказателства за това което си писал,защото или си го чел някаде или това е твоето разбиране за нещата(лично мнение),което по горе наричаш изкривена рационализация.

[DoctorSatan666]

Така, дай да видим дали съм разбрал....

Изчитайки първата част на коментара ти, останах с впечатлението, че се опитваш да разграничиш "моето лично мнение(предполагаемо)" от "твоето лично мнение", как ти нямаш нужда от доказателства, как слушаш вътрешното си аз и пр.., а в последното изречение дискредитираш "моето мнение", като казваш, че е еднакво доказуемо с твоето,
и по този начин (приравнявайки ги) защитаваш своята позиция.
С това предвид, мисля, че "логиката" ти достатъчно се компрометира. Но е разбираемо, предвид, че
изписа един тон глупости най-вече като защитна реакция на своето мнение, което явно толкова много цениш.
"Моето мнение" всъщност не съществува, то е качествено различно от твоето, дотолкова, че не може да се
нарече мнение. Аз не знам нищо, не вярвам в нищо, не се надявам - само по-знавам някои неща, извеждам
общи принципи. За мен няма абсолютности, има само хора и всеки със своите малки истини,
гази в блатото на собствените си лъжи и лицемерие. А истините дори не са негови, просто са съответствени на това,
от което има нужда...Нали тъкмо затова ги защитава, защото са му потребни. Защото без тях е никой и нищо.
Кой от вярващите не се страхува да бъде никой и нищо? Можеш ли да загърбиш всичко, което си(мислиш, че си),
умишлено да събориш излюзорните си концепции, да "изгориш всички мостове зад себе си"?

Характерната за всеки, част от мен, която имаше нужда да вярва и да се защитава, вече израстна и
аз видях отражението на самия себе си във всичко, което мисля, искам и правя. И вече нямаше "Аз".

[npp]

учението на Исус е най-вярно, защото дава възможност както на вярващи(те) така и на невярващи(те) да живеят нормален и добър живот, само че без да си пречат/вредят един на друг - така може да има мир за всички, иначе могат да се изтребват дори (и) за дреболии

"Тогава, какво предимство има юдеинът(т.е. вярващият)? или каква полза има от обрязването(сиреч, от вярата)? Много във всяко(т.е. във всяко добро) отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания(също и: Свещенослужението). Понеже, ако някои бяха без вяра(сиреч, ако някои бяха невярващи), що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека(т.е. но нека истинският Бог) бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив(сиреч, а всеки човек за несъвършен в сравнение с истинския Бог), според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си(сиреч, за да оправдаеш Правдата Си Боже), И да победиш, когато се съдиш(сиреч, и да победиш в Делото Си - сиреч, Мисията Ти по спасяване на всички човеци/души за изобилен и вечен живот)". Но ако нашата неправда(сиреч, но ако духовното беззаконие) изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света? Обаче, казваш ти, ако с моята невярност(сиреч, ако с моето духовно беззаконие) Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо. Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците(сиреч, над невярващите)? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях(сиреч, кои като служители на греха, кои като негови жертви). Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога(т.е. Онзи, Който наистина е истинският Бог). Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един". "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова(сиреч, дяволска "зараза") има под устните им". "Техните уста са пълни с клевета и горест(т.е. и погибел)". "Нозете им бързат да проливат кръв(сиреч, да причинят зло на ближния); Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира", "Пред очите им няма страх от Бога". А знаем, че каквото казва законът(също: Св. Писание), казва го за ония, които са под закона(сиреч, за вярващите/духовните/окултистите); за да се затулят устата на всекиго(сиреч, за да бъдат изобличени всички грешници), и цял свят да се доведе под съдбата на Бога(сиреч, и цялото човечество да бъде спасено и осигурено с изобилен и вечен живот). Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона(сиреч, чрез делата на човешката религия/духовност), понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога(т.е. от истинския Бог), за която свидетелствуват законът(т.е. Св. Закон/Св. Писание) и пророците(т.е. и истинските пророци), сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват(т.е. които са верни); защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата(също: чрез закона на верността). И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра(също: чрез вярност), без делата на закона(сиреч, без делата на човешката религия/духовност). Или Бог е Бог само на юдеите(т.е. на вярващите/духовните служители), а не и на езичниците(т.е. но не и на невярващите/неокултистите)? Да, и на езичниците е(т.е. и на невярващите/неокултистите е). Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните(т.е. праведните вярващи) от вяра и необрязаните чрез вяра(сиреч, и невярващите/неокултистите чрез Своята Вярност). Тогава, чрез вяра(също: чрез вярност) разваляме ли закона(т.е. Св. Закон на вярата)? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." Римляни 3: 1-31

[ma-ri-a]

DoctorSatan666 интерпретирал си грешно това което съм написала.В първата част на коментара ми просто ти зададох въпрос,защото би ми било интересно да разбера,както го наричаш ти предполагаемото ти мнение.И сках да кажа че опитност и преживяване за мен са синоними.Аз не преравнявам нищо,задавам въпросите си и отговорите буквално,съжалявам че си видял сарказъм или нещо друго в тях.Приемам чуждите гледни точки никога не съм смятала че трябва да защитавам пред някой собствените си възгледи.

[ma-ri-a]

npp браво.Без безверието как би съществувала вярата-просто не може.Или без лошото как бихме разбрали,кое е добро.Ние не сме никои че да съдим който и да е,всички сме равни пред БОГ.Той е единствения който ще ни съди,според милостта си,защото всички сме грешни на тази земя.Но може да се опитаме да бъдем по добри.

[DoctorSatan666]

DoctorSatan666 интерпретирал си грешно това което съм написала.В първата част на коментара ми просто ти зададох въпрос,защото би ми било интересно да разбера,както го наричаш ти предполагаемото ти мнение.И сках да кажа че опитност и преживяване за мен са синоними.Аз не преравнявам нищо,задавам въпросите си и отговорите буквално,съжалявам че си видял сарказъм или нещо друго в тях.Приемам чуждите гледни точки никога не съм смятала че трябва да защитавам пред някой собствените си възгледи.

Сега прочети отново последния ми коментар и по-конкретно всяка първа буква на всеки ред.... And there is your answer.

[npp]

npp браво.Без безверието как би съществувала вярата-просто не може.Или без лошото как бихме разбрали,кое е добро.Ние не сме никои че да съдим който и да е,всички сме равни пред БОГ.Той е единствения който ще ни съди,според милостта си,защото всички сме грешни на тази земя.Но може да се опитаме да бъдем по добри.

доброто може да се разбира и без злото, например ето как адам и ева първоначално живяли само с доброто без зло(то), понеже проявлението на злото е просто (по) съдба, не че за урок

"съдбата беше от един грях за осъждане" Римляни 5: 16