- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Столкъри, опасни ли са.
Хелоу хора.
Пиша темата, провокирана от току-що възникнала ситуация.
Преди около 2 месеца, на прибиране в самолета, се заприказвахме с един мъж, защото и двамата закъснявахме. wizzair, свободно настаняване, той седна пред мен. През целият път се обръщаше и се опитваше да ме заприказва, и аз не знаех как да реагирам, реших да съм вежлива. Единствено съм си казала първото име и, че съм от София. В края на полета той, разбира се, реши да ми остави телефона си, аз отново вежливо го записах, с идеята никога да не звънна и да се откача. Моя телефон не съм давала. През цялото време обяснявах, че съм била при приятеля си , че го обичам и така нататък.
И ето на, след 2 месеца ми иска покана във фейсбук. Ще кажете какво толкова, обаче на мен вече ми е обеца на ухото да не си казвам нито името, нито от къде съм. Нито го знам колко е адекватен, щом е успял да ме намери само по първо име и град.
Иначе, блокирах го. Не знам дали е най-доброто решение, притеснявам се да не го фрустрирам така. Напоследък постоянно някакви видимо фалшиви профили ми искаха приятелство.
Други 2 подобни случая имам, единия е с един бивш, с когото съм имала отношения буквално 1 месец преди 5-6г. и през година решава да ми пише - ту да ме хейтва, ту да ми се извинява - не си е имал друга приятелка след мен, освен една, дето 1г. го е използвала да й пише протоколите/докладите, и дори не са правили секс, и не са имали публични отношения ( пък той е безумно самоуверен, че е супер як и велик, и не разбира защо хубавите момичета не му се хвърлят в краката ) .
Последният път ми писа да ми разкаже за тази, и да ме пита защо според мен не може да си намери приятелка, и аз му обясних, че трябва да занижи летвата, да се научи как да се държи с момичетата, и тогава да гони критерии ( как идиотско звучи ) . Той отказа да приеме това, защото според него жените го харесвали, но били някакви нехубави и неинтелигентни , пък не разбира защо другите не го харесват, като той е млад, перспективен, има работа и кола( ще припадна
) умен, хубав, бла бла.
Ениуей, накрая след две седмици реши да ми напише, че - " ти ме повреди за цял живот и много добре знаеш това".
А истината е, че като бяхме заедно, държах се безкрайно мило за този един месец , но не исках да имаме публични отношения защото се разделях с друг човек в същия момент ( глупаво от моя страна, но преди 5-6г. още не разбирах ). Той ме натискаше за това и аз се дръпнах.
Сега, защо се притеснявам тук.
Защото , на майка ми първата любов се самоуби преди няколко години. Не е имал друга приятелка освен нея, и поради някаква причина нещо се били чули с майка ми да се видят ей така след много години, обаче нещо се разминали , объркали мястото на срещата и той се гръмва след 4-5 дни. И семейството му казват, че държал още нейна снимка на шкафа си.
Сега, аз не се притеснявам , че това момче ще си посегне, притеснявам се да не ми посегне на мен. Защото редува епизоди на фрустрация със съжаление ( отричане на реалността/приемане на реалността ) . И фактът, че не е имал здравословни взаимоотношения след мен също ме притеснява.
Пък първият ми приятел, той вечно искаше да се самоубива, или да загине геройски, ама само се вкарваше във филма, не беше наистина опасен, както това момче.
Работата е там, че не знам как да се държа в такива моменти. Рязко да отрежа, или да съм вежлива както до сега. А вежливостта ми навлича само неприятности.
Още един случай подобен имам, където един човек ми изписа над 30 смс-а без аз да отговря и без да се познаваме.
А пък се страхувам да не съм вежлива.
Момичета, как реагирате вие и имате ли подобни ситуации.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Напоследък чувам и чета все повече и повече подобни неща. Явно хората се вманиачават по някакви други хора.. не знам, малко е плашещо. Аз мисля, че трябва да се действа рязко, да не се комуникира и толкова. Те са страхливи, не са толкова тъпи, че да дойде да те убива или нещо такова. Когато усещат страх или притеснение, се мотивират повече да са нападателни и търсещи. Така си мисля аз.
Явно трябва да режеш по-брутално и да не мислиш толкова за вежливост. При теб нещата са доста по-странни, аз имам само един случай с едно момченце. Бяхме гадженца няколок месеца, аз не знам за какво бях с него, не вървяха нещата, ама аз му бях първата и той се влюби. Аз на третия месец вече не го понасях хич и му казах, че късаме, а вече се бях запознала със сегашния ми приятел. Той рева, страда... звънеше ми от време на време уж приятелски, аз спрях да му вдигам телефона. След това започнаха някакви странни обаждания, един път се представяше за друг човек, звъня от друг номер?! След месеци пак звънна от друг номер, говори ми глупости и почна да ми обяснява колко по-добър е от приятеля ми. Понеже съм го блокирала, от време на време негови приятели ми искат приятелство във фб.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Има едно момче, пишеше си с една приятелка, бяха в добри отношения, от там просто ей така ме добави и мен, и започна най-редовно да ми пише, дразнеше ме, досаждаше ми, но не бях груба. После взе да пише по-нормално, смисъл стана по-съобразителен, водехме нормални разговори. Няколко пъти обаче, когато не си влизах във фейса с дни, писал на горе споменатото момиче и й нахвърлял всякакви въпроси, къде е, с кого е, как е, кво става и т.н. Попитах я дали и с нея така се държи и се оказа, че съвсем не. Аз си му казах, че това е странно и ненормално, все пак нито ме познава, нито нищо (от друг град е и то далечен). Той се съгласи постепенно обаче взе да пита постоянно къде отиваш, с кого и тем подобни. Не му давах отчет, разбира се и намалих драстично контактите си с него. Причина беше и това, че постоянно казваше колко съм му важна, как няма друга цел в живота си освен това- някой ден да ме види, как съществуването му е безсмислено без мен и т.н., което на мен не ми допадаше( при положение, че знаеше за приятеля ми). Та в момента съм занулила отношенията си с него.
Та, това ^
И на мен така ми е направило впечатление.
Пък ме е страх при твърд отказ и отхвърляне да не провокирам агресия.
Вежливостта при мен, придружена с отказа за задоволяване на потребностите ( емоционални ) - например, държа се учтиво с човек, но не проявявам по-нататъшен интерес мисля, че изнервя хората и те рязко могат , без угризения, да насочат гнева си към мен.
Пък ако рязко кажа не, ме е страх да не провокирам рязка агресивна реакция.
Хм, мисля, че това да се преструваш на уплашен/а ще свърши работа. Така, когато някой те стресне неволно с такова поведение, и ти покажеш страх, може да си помисли - ех аз такова чудовище ли съм, че плаша хората.
Иначе, мерилин - не е било лесно и твоето, и се надявам да са понамаляли изпълненията в последно време.
Та, засега единственото решение го виждам , да избягвам всякакъв тип комуникация в отворена и несигурна среда. Честно, не е било нарочно, познавам жени, които са постоянно отворени към всякакъв тип мъжко внимание, и в самото ми поведение няма нотки на флирт по default, но имам от време на време такива пропуски. И ми провокират панически страх, понякога не смея да си вляза в блока, защото е тъмно.
И се чувствам виновна, че тези мъже ме търсят. Пък сега се присещам всъщност, имах приятели-мъже, които проявиха с времето към мен интерес като жена, въпреки , че се държаха стриктно приятелски - всичките всъщност постоянно ми разказваха за други жени , с които искат да спят и аз им обяснявам за това колко обичам приятеля си, и как не мога да погледна друг , в останалото време си приказваме за нърдските ми/ни интереси - и отбивам всякакви леееки опити за флирт, тип изтъкване на разлики между половете, та понякога прибягвам и до гнусни лъжи тип - не мисля да си чистя краката цяла зима , или няма да се къпя този уикенд, защото няма да излизам.
И, когато някой го усетя, че залита, спирам да отговарям. И е ужасно, защото хем директно не мога да кажа - ти имаш сексуален интерес, не мога да отговоря, съжалявам - защото ще го засегна, или ще каже - че аз нямам, бъркаш се.
Пък като спра да отговарям, се започва - ама защо, как, звънят, пишат, и аз просто се покривам, защото не искам да поема отговорност. Щом не искам да общувам , не искам да общувам и това е. Въпреки, че съм безкрайно социално отзивчива и контактна, съм интроверт и никога няма да пиша на някого първа, ако не съм усетила, че сме загубили връзка + трябва да ми е близък, просто с други хора на емоционално ниво нямам основание да комуникирам.
Та в момента съм щастлива, защото нямам такъв тип приятели и съм станала една идея по-неотзивчива , само се страхувам да не изплуват тези от преди, защото някой чат-пат се присеща да пише и се покривам.
Пък, дали просто на всеки един от тези хора да не пиша най-накрая защо съм спряла да общувам с тях и да си изчистя отношенията?
Хм, ей това ще го обмисля.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
аз пък искам да се оплача от тъпи столкъри момичета,оплаквате се е от хора,които ви следат а сигурно вие сте го правили поне 10тина пъти досега
<a><img></a>
толкова голям h4x съм, че само по ника във форума ще ви намеря лицекнигата.
Във вежливостта ти е проблема. В днешно време една проста любезност се счита за флирт или за отговор на флирт.
Ако с твърд отказ човек е можел да предизвика агресивна реакция у отсрещния, до сега да съм станала доста насинена мацка.
Имала съм подобни случеи и моят съвет е да престанеш с тази вежливост, защото очевидно не действа. Аз лично си казвам всичко както си го мисля, с риск да обидя някого, но при всички положения е в моя полза. Да, после съм зла и съм кучка, но какво пък.. нали вече не ми е на главата. Обаче го има момента когато ти този човек го пазнаваш по-добре и може би първо се опитай да му обясниш, че е зле и да се вземе в ръце. И м-да..
Как викаш се казваш ? (:
Не знам къде ги намирате тия изтрещели типове, дето се самоубиват, реват, тръшкат се и т.н. Вие с мъж ли сте излезли/ходили или с някакви инфантили с въпросителна психическа стабилност ?
^Е, има някои индивиди, които добре се прикриват за съжаление.
Иначе на мен преди са ми се случвали някакви подобни неща, първото ми гадже беше такова - пишман-самоубиец, пишман-войник и пишман-монах.Ама вече го бях виждала как минава през разделите, така че просто го отрязах и нещата приключиха бързо - жив и здрав си е, продължава да ми мрънкоти от време на време, ама толкова. Не че не се бях панирала дали наистина няма да се самоубие, ама не го показах просто. Притеснявах се за един друг, че след отношенията ни не можа да си намери дълго време друга приятелка, ние сме и от една компания, та ми беше кофти до някаква степен, ама сега си е хванал някаква симпатяга, та ми олекна и от там. Иначе скорошни неприятни случки нямам, то аз принципно се държа доста грубо с хората и откачалките от далеч ги усещам вече, та режа наред.
Най-добрата ми приятелка обаче къде ги намира такива не знам, ама всеки месец ми звъни с въпроса какво да правела. Последната глупост - запознала се в някаква онлайн игра с някакъв ирландец, той я намерил във фейсбук само по първо име и аватар, поискал приятелство и ѝ писал, че щял да ѝ идва на гости, че не му била толкова далеч сега, когато не си живеела в България. Пълна идиотщина, ама и тя си е малко за бой, че не знае кога да каже не.![]()
Проблема ти е че си прекалено мила и вежлива.
Аз лично мразя някакви типове да ме заговарят и да ми губят времето .Едно директно НЕ винаги ми е вършило работа от разни досадници. А относно разните самоубийци повечето само си говорят точно защото разчитат противоположният пол да се трогне и да обърне внимание.Действат му на психиката опитвайки да му вменят чувство за вина .Едно от гаджетата ми така ме заплашваше че ще се самоубие никакво внимание не му обърнах а и той нищо не си направи .
според мен си много добра и даваш грешни сигнали на хората, и предизвикваш тяхната агресия после замисли се малко и не си играй с момчетата да не си изпатиш от това ( макар че има някои луди хора момичета също на които ако се усмихнеш и вече си представят как второто ви дете казва мамо) . Ама ти наистина ли имаш такива проблеми, не ми изглеждаш чак такава красавица :}
Бившият ми беше от тези, вманиачаващите се.
Дебнал е под прозореца на стаята ми какво се случва вътре (аз съм на втори етаж), гонил ме е по улиците, когато скъсахме заплашваше, че ще се самоубие. Веднъж се качи пиян да кара, за да ми докаже какво можел и аз се обадих в полицията, че кара пил.
Ревал е, тръшкал се е за някакви глупости. Сега нито го знам какво прави, нито ме интересува. Но го гледах че си е жив и здрав по снимки.
Повечето такива само лаят, а не хапят
Имала съм си и столкъри от типа по име да ме намерят във фейсбук и да ми пишат със седмици, просто не отговарям или казвам че съм заета и толкова.
Иначе Номи и аз съм като теб, с всички гледам да съм културна и разбрана и не мога да режа от раз, но има някои които прекалено изнагляват. За такива нямам проблем.
И винаги си казвам името съкратено, така няма шанс да ме открият никога![]()
@shmatarok - то негативните качества си вървят с положителни под ръка, та вероятно твоята приятелка харесва положителни черти, които вървят ръка за ръка с някое безумие
@girlwithblueeyes Мда, и при мен самоубиеца си е жив и здрав вече 6-7г. от първия път, дето чух че ще се самоубива.
@LoadRunner и @kaRamella - их леле, стара мома ще остана, кой ша ме вземе
@bloodyF като чета и по други теми този човек как те изтормозил, ти правя евала на търпението и силите.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Да, вече не се обажда и не дава признаци на живот. Аз съм го блокирала де що може и от доста време не ме е търсил. Но това си беше безсилие неговото. Просто той се влюби, аз не. Зарязах го, малко след това се влюбих в друг. И той след това ми се молеше да се върна при него, бил се променил, не знам си какво. Глупости някакви.
Иначе вежливостта и възпитанието са проблем на доста мъже, защото го приемат като свалка. Онзи ден влизам в един хипермаркет с една приятелка. Имам бутилка вода в чантата и отивам при охраната да ми сложи лепенка за внесено отвън. Поздравявам и му казвам какво искам. Той като почна да ми се усмихва и да ме преследва из магазина. То накрая не беше "Довиждане, весели празници, не знам си какво си". Човек ще каже, че съм си го просила това внимание...
Явно трябва да си по-груба. Сетих се за примера, който даде в началото с онзи, който ти е дал телефона си. Просто ги режи по-брутално, така че да разберат ясно, че не искаш да си контактувате. И не му взимаш телефона. Като бях по-малка имах подобни проблеми, все оставях впечатление, че харесвам някого, без това да е така. И после се започваше едно търсене чрез познати, питане, искане на телефони. После станах малко по-рязка и всичко е по-ясно.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Аз, че го разигравах, разигравах го, ама той не разбра. Скоро след като се запознах със сегашния си приятел, скъсах с него. Иначе докато бях с него, правех други неща, които не са за хвалене, ама той така и не разбра. А и каквото и да е, ще се поправи ли нещо, ако ми звъни, за да ми говори глупости?!
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
оплакваш се от него
а си му правила тъпотии
как се наричаше това