На 33г. съм и още съм девствен

[RedArmy]

За себе си разбрах, че когато осъзнаеш, че вредиш на връзката ти с този човек и го нараняваш, тогава нещата ще се оправят. Ама наистина го осъзнаеш. И аз съм много ревнива, но вече имам безусловно доверие на половинката. Но достигнах до този етап след много токсичност от моя страна, много излишна драма и болка. И време. Стигнах до това, че от нерви си причиних и здравословен проблем, който отшумя, когато си изясних колко безсмислено е всичко. Нз, като видиш човекът, за когото си готов на всичко да го боли... сякаш те поливат със студена вода..

То и аз ревнувам и съм така цял живот. И... не може да се промени. Просто си си така... Не е толкова от неувереност или друго (като действителни изневери), просто характер, наследственост, гени. Просто искаш да си пазиш момичето/момчето и това е. Може и някой да е успял да се промени, не знам, не мога да отрека. По-склонен съм да мисля, че е от прекалено силна любов. Има, обаче, и параноични случаи, това вече не е нормално и сигнализира за по-сериозни състояния.