- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Моят удар срещу димитАр
Реших да го победя в рап поезия, защото там най-много го боли.
Митко копира мене много пъти.
Сещам се в момента за поне няколко пъти.
Не се закачай с мене... Мите.
Ще ти се стъжни.... Мите.
Когато те плесна
ще загинеш от моята десна
това съм аз и ти ще коленичиш
това съм аз а ти ще се въргаляш
Копирвач, копирвач
Няма да ти се размине
плач, плач, плач
умри от рима
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Чачо няма своя личност,
той живее в неприличност,
търси своя протитип,
търси Митко - готин тип,
за да цъкне на "Копирай",
после-мосле постави,
но е Митко смел:
- Умирай! Ти си селски конощип.
Селски бек, педали бол,
само знаят да копирват,
на - главата му на кол,
вече не знаят да копирват.
В гондола черна по буйната река,
Митко плаче и плава по света.
Не ще пресъхне реката от сълзи,
защото истината сърцето му разби.
Хлипа, хлипа и потече му сопол.
Вкусен му е, но му липсва сол.
Преглътна сополи и болка нашият герой,
примири се, че бледо копие ще остане той.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
копирвач, копирвач,
винаги ще си един лапач
лапач, лапач,
винаги ще си един копирач
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
даже не копираш като хората
копи
Изцапах си дънките, а ми предстои среща.
Ще ми дадеш ли твоите, щото знам, че са същите?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Оригинален като мен, но копието никога не достига оригинала. Замълчи си и си знай, че си жена, нищо не разбрала.