Християнството и младежта.

[DoctorSatan666]

човешката личност се формира и обуславя не толкова от връзката със социума, а от общението с Бога.

индивидиуума и 100% егоцентризъм и самопочитане .............. колкото и да го отричаш.

ПП: кое дава свобода, общуването с неизмеримия Бог или с ограничения, мизерен ограничаващ социум. Следователно за да стане човека истински свободен какво трябва да направи?!

Пффф нямаш какво да кажеш и намесваш Бог. А той дори не се вмества в описаното от мен, дори и от християнско гледище. Общението с Бога е само една малка частица от онези колективни практики на "определяне" на нещо и някой според нещо друго - човек, идея, закон, общество, морал и т.н.. Някой си общуват с бога и се самоопределят според неговите стандарти. Други пък според стандартите на групата. Трети пък според някакви велики личности и техни идеологии. Четвърти се определят според някакви морални и житейски псевдо-философии. Въпреки различията в проявленията си, тези действия имат един корен и една функция - да поддържат изкуствено създадения АЗ образ. Явленията който съпътстват този процес са вина, срам, страх, самонаказание, чувство за малоценност(ако човека се е провалил спрямо това, с което се самоопределя) или пък радост, гордост, надменност, чувство за величие(ако човека е покрил стандартите на своя идол, на своето перфектно АЗ).

Замислял ли си се какво значи всъщност истинската свобода? Да бъдеш свободен от чужди мнения и оценки, дори и от своите собствени... Как би постигнал истинската свобода? Като си биеш главата в иконата и повтаряш величави думи? Или пък потънал в мисловните диалози между твоя образ и образа на твоя Бог? Това не е свобода.

[defender]

Доколкото разбирам доктора се опитва да обясни на дефендер какво е индивидуализъм и от там да покаже разликата между индивида и личността, прав ли съм?

Според мен човека е сътворен от Бог и за да съществуваме по начина за които сме предназначени човек трябва да непрекъснато общение с Бога. Т.е. тъй като Бог е личност (в общението в Троицата) а човек е Божий образ, то правилното съществуване на човека е като личност но в общение с Бога, а не като личност определена от социума.

Доктора казва, че не е нужно да имам общение с Бога, а да съществуваме като индивидиуум.

горе-долу това е.

аз не казвам че човек не може да съществува като прекъсне общението си с Бога, но тогава той съществува в несъстоятелно (самозалъгващо) и противоестествено състояние. Все едно да създадеш кола и да я пуснеш не на шосето а в реката, колата пак ще съществува, но не по предназначението си, а противоестествено. Колкото и да е хубава колата и бърза, да светка с фаровете за да привлича заблудени хорица, които заради нея се отклоняват от пътя към манастира, то в това състояние тя не става за нищо, напразно се е родила (това е просто пример).

ПП: на философии горе-долу го докарва, но на практика дори и във форума той пак съществува като личност в общението си с нас.

Пффф нямаш какво да кажеш и намесваш Бог. А той дори не се вмества в описаното от мен, дори и от християнско гледище.

ами че аз говоря според моите разбирания, нямал съм намерение да се изказвам вмествайки се в описаното от теб.

[DoctorSatan666]

Бог е личност

The stupid, it burns....

[defender]

защо бе, обоснови се - в Библията е казано че Бог е личност.
От там води началото си и човешкото общество. Затова и човека и социално същество.

И след като се появи и психологията, тя също го потвърди, че човека е социално същество.

[DoctorSatan666]

Дефендъре, това което говоря е смесица от "изведени" положения в системата на индивидуалния тип психика, като очертавам разликите й с колективния тип психика. Какви богове, какви глупости намесваш? Тук изобщо не става на въпрос за бог. Разбирам че той е важен фактор в твоята "картина" на света, но докато аз говоря, аз определям контекста на понятията и насоката на написаното. Когато ти напишеш своето виждане, в цялата му "пълнота", там където бог определя всичко, тогава ги пиши тия глупости. Иначе просто изместваш фокуса на написаното от мен и го уподобяваш на своите си образи и абсолютни истини. Разбирам нуждата от това, но тази пародия на дискусия е компрометирана още преди да е започнала. Просто си на различна "честота" на мислене. Дали е "по-правилна" или не, това ще оставя на другите да преценят. Но е факт че е различна. Прояви малко уважение към смисъла на думата комуникация. Като искаш си напиши мнението за написаното от мен. Но да интерпретираш думите ми, с убеждението, че си разбрал дори част от тях и после да даваш контра-аргументи на твърдения, които не си разбрал в дълбочина, е знак за висша малоумщина.

[defender]

Дали е "по-правилна" или не, това ще оставя на другите да преценят.

какви други бе докторе, нали си индивидиуум, отново се поставяш в зависимост, отново проявяваш личностни характеристики - не можеш да избягаш от личността и не можеш, каквито и да ги говориш на философстване.

Кажи ми по какво твоята философия се различава от приказките - и червената шапчица я изяжда вълкът, ловецът му разпорва корема и я изважда жива - всичко е ок, но на практика е несъстоятелно.

Ако напишеш книга, бас ловя, че в библиотеката ще е на рафта "Забавна философия"............... пък ти се впрягаш като че ли си открил нещо съществено.

Иначе то е ясно, че мислим на различна честота...................... не съм го отричал.

[Quid]

Окей, ако за момент приемем, че бог е сътворил човека искам да те попитам:
Ти ако засадиш едно дърво то в общение ли ще е с теб и изобщо ще се влияе ли от теб? Не то ще се адаптира към средата и съответната екосистема и толкоз. Ето дървото си съществува и е част от екосистема и това е напълно естествено.

[defender]

първо дървото не е създадено по мой образ за да се нуждае от това да е в общение с мен.

второ дървото няма свободна воля за да изискваме от него общение с мене.

и т.н.

не ми се мисли повече, че ми гръмна главата вече.......................... аз влизам в тоя форум да отпускам, то какво се получи накрая.

[DoctorSatan666]

какви други бе докторе, нали си индивидиуум, отново се поставяш в зависимост, отново проявяваш личностни характеристики - не можеш да избягаш от личността и не можеш, каквито и да ги говориш на философстване.

Много си прост. Имах предвид че ще оставя другите да решат за себе си. Това кое е правилно и неправилно не ме интересува. Още по-малко пък ми е потребно да се изказвам в подкрепа на една или друга позиция.

Знаеш единствено да тълкуваш думите ми през призмата на убежденията си и понеже не се вписват в твоите "митове и легенди" твърдиш че са несъстоятелни. Е познай какво, няма как да се впишат в разбиранията ти. Няма начин да ме разбереш, докато имаш позиция и Аз, който вярва в нея.

Всъщност всичко това е съвсем естествено. Както и да е, нямам отношение към позицията ти. Защитавай си я колкото си искаш. Не ме интересува да ти доказвам нищо. Аз просто предлагам това до което съм достигнал. Един ще ме похвали, друг ще ме оплюе, всеки ще си реагира както си знае. Не ме интересуват тези неща. Аз само изказвам неща който по един или друг начин съм видял и осмислил. И съм готов да отговоря на всеки един смислен въпрос късаещ се до написаното. Но ти го обръщаш на кръчмарски спор за това кой е прав и кой крив. И аз за да ти отговоря трябва да се принизя на това ниво, а така се губи целия смисъл на написаното. И стигам до един момент , в който доказването кой е прав надделява над обективния поглед. А аз в такава среда не мога да вирея. И не това е целта ми тук. Все едно да се намесвам в разговорите на група първолаци.

Ок, ще ти го кажа за да ме разбереш. Информацията която споделям не е предназначена за теб. Тя просто не съответства. Затова приеми че не можеш да ме разбереш и млъквай вече.

[defender]

между нас не може да ми диалог защото тезите ни нямат допирна точка. Твоята теза е просто въздушна, има само фаза но няма нула и не протича напрежение.

ти изхождаш от вяра че няма Бог, аз започвам от вяра че има Бог - и от тук нататък няма смисъл.

ПП: то пък как ли да комуникираш с човек "не личност".................. хаха

[RagioL]

А сега си представи че бог не е личност. А всички парадокси са родени от невъзможността на човека да възприеме вселената.

П.П. Докторе лично на мен обсъждането на човешката природа ми стана банално, поради една проста причина, никого не са ме интересували моделите на човешката психика, интересуват ме законите на вселената.

[RagioL]

Поздрав за доктора, до колкото помня харесваше това парче.

[DoctorSatan666]

П.П. Докторе лично на мен обсъждането на човешката природа ми стана банално, поради една проста причина, никого не са ме интересували моделите на човешката психика, интересуват ме законите на вселената.

Това е добре, но пропускаш един важен принцип. Закона за наблюдателя----> (наблюдението)<---- наблюдаваното. А той гласи че образа на наблюдението зависи както от наблюдаваното, така и от наблюдателя. Това е и всъщност част от квантовата механика. Ще дам най-простичък пример. Двама човека наблюдават камък. Единият е "нормален", другия далтонист. Камъкът си е все един и същ, но образите са различни, защото наблюдателите са различни. Това води до извода че характера на наблюдението зависи от наблюдателя. Защо го казвам всичко това? Защото трябва да разбереш че наблюдението над вселената е ПО ДЕФИНИЦИЯ замъглено от човешката природа. И 100% обективност никога не може да се постигне. Може само да се увеличи коефициента на АДЕКВАТНОСТ, като се намали влиянието на човешкия елемент в уравнението. А това от своя страна може да се постигне само чрез изследване на човешката психика и начините на обработване на информация. Ето затова при всеки анализ на дадена информация е необходимо първо да се проведе анализ върху самия анализатор (тоест самоанализ).

Естествено може да направи и следния извод: Човешкият фактор е правопропорционален на изкривяването на наблюдението. Тоест - колкото "по-силна" е позицията на наблюдателя, толкова тя се отразява повече върху характера на наблюдението. А има и друг принцип, до който достигнах. НАБЛЮДАТЕЛЯ СЕ ПРОЕКТИРА ВЪРХУ НАБЛЮДАВАНОТО, И ОБРАТНОТО. Тоест двете, въпреки че са напълно разделни, при осъществяване на контакт, те се проектират едно върху друго - взаимно. Естествено двете могат да надделяват едно спрямо друго, което измества фокуса на наблюдението някъде по линията субективно<------>обективно. Оттук идва и едно друго съждение. За да доближим максимално образа до обективното, субективното трябва да има минимална стойност. Тоест, за по-ясно наблюдение над действителността, ролята на субекта(личността) трябва да е по-малка. Ето затова при всеки анализ се подхожда с една Неутралност, тоест липса на позиция, която да изкриви образа на наблюдението. Та затова е важно да се изследва човешката психика, защото тя е в пряка връзка с характера на всяко наблюдение. Дефендър е достатъчно доказателство за това.

Btw, мерси за поздрава. Великолепна музика.

[defender]

Дефендър е достатъчно доказателство за това.

defender си пие биричка и плющи готина салатка

Толкова философстване и толкова малко духовно кпд.

ПП: RagioL поздрави и мене с нещо уе..................... доктора да го е яд.

[DoctorSatan666]

Хммм, тук може да се разсъждава много. И тъй като темата си е моя, ще си позволя да поспамя.

И така наблюдател----> (наблюдение)<---- наблюдавано

Колко много полезна информация е закодирана тук. Да видим...

1. Важно е да се разбере че наблюдателя и наблюдаваното са променливи (според контекста). Но и двете влияят върху образа на наблюдението. Естествено всеизвестно е че когато сменим обекта на наблюдение, образа също се проеменя. Ако сложим обект Б вместо обект А, ясно е че какъвто и човек да гледа, все ще вижда нещо различно от обект А.

2. Образът на наблюдение е само ОТРАЖЕНИЕ на наблюдавания обект, НО НЕ Е САМИЯ ОБЕКТ. Примерно картата е отражение(изображение, образ) на територията, но не е самата територия.

3.По образа на наблюдението можем да установим наблюдателя. Пример: дете и художник рисуват дърво. Двете картини очевидно се различават. По разликите в картините може да се установи кой коя е нарисувал. И това е пряко потвърждение за влиянието на наблюдателя върху наблюдението.
Това е само прост пример, но този принцип действа на много дълбоко и комплексно ниво. Всеки човек, когато описва нещо (А всяка дума и мисъл по своята същност е описание(интерпретация) на нещо), той оставя следи от себе си. С подходящите знания, тези "следи" могат да бъдат резчетени и да се установи кой е човекът оставил ги. Но това е огромно количество информация, чиято комплексност е извън човешките възможности. Могат да се доловят само фрагменти.

4. Истинската природа на наблюдателя и наблюдаваното никога не могат да се опознаят. Това е защото всяко познание(тоест наблюдение) автоматично ни поставя някъде на същата тази линия:
наблюдател----> (наблюдение)<---- наблюдавано. И това води до един неразрешим парадокс, едно вечно "лутане" между двете крайни точки. Но пък дава много точно потвърждение на защитните механизми на психиката.

Интересното идва когато човек започне сам да наблюдава себе си. Тогава той става, наблюдател, наблюдение и наблюдавано. Всъщност затова и повечето неща за хората са скрити от самите тях - Защото техните личности не им позволяват да видят обективно себе си. Образът им се замъглява(скрива) от самите тях - измества се по-посока на субективното. Всъщност не е ли това причината за възникване на съзнателно(явно) и несъзнателно(скрито)?

[JDeel]

Ами слепите хора какво наблюдават? : |

[DoctorSatan666]

Ами слепите хора какво наблюдават? : |

Под наблюдение се има предвид всяка форма на опознавателен процес и знание. А не точно гледане. Слепите хора също имат "вътрешен взор" и "вътрешен наблюдател", отделно от всичките останали сетива. Всъщност сетивата са просто проводници на импулси, а вече възприятието им е изцяло психичен процес. И там в психиката, се формира целия "образ" на наблюдението, естествено според психиката на наблюдателя. Така че гледането няма нищо общо с "виждането", а аз тук засягам именно "виждането".

[npp]

и най-проникновени човеци са дълбаели най-надълбоко в продължение на хилядолетия, а особено сега е пълно с такива, но този техен труд все още не може да реши всички проблеми, от което отново се вижда че човеците се провалят в качеството си на богове, докато Бог и Исус могат да решат целият проблем в един миг, но ето как Бог сякаш отново показва нищожеството на човеците в собствените им постижения дори и когато те са най-големи, ала отново се оказват жалки в сравнение с Неговото Решение, сякаш така Той се опитва да ни каже: "достатъчно е да имате(показвате) любов един към друг, (а) за останалото ще се погрижа Аз, защото вие така или иначе никога не ще успеете без Мен - човеците са само потребители, но в цялата необятна за вас вселена (е възможно да) има само един Бог - и това Съм Аз"

[DoctorSatan666]

и най-проникновени човеци са дълбаели най-надълбоко в продължение на хилядолетия, а особено сега е пълно с такива, но този техен труд все още не може да реши всички проблеми, от което отново се вижда че човеците се провалят в качеството си на богове, докато Бог и Исус могат да решат целият проблем в един миг, но ето как Бог сякаш отново показва нищожеството на човеците в собствените им постижения дори и когато те са най-големи, ала отново се оказват жалки в сравнение с Неговото Решение, сякаш така Той се опитва да ни каже: "достатъчно е да имате(показвате) любов един към друг, (а) за останалото ще се погрижа Аз, защото вие така или иначе никога не ще успеете без Мен - човеците са само потребители, но в цялата необятна за вас вселена (е възможно да) има само един Бог - и това Съм Аз"

Очакването някой да ти реши проблемите, наблягането върху самите проблеми и боготоворенето на тоя дето уж носи решение на всички тях, е възможно най-"детското" виждане към света. Както едно дете, което боготвори майка си или баща си, понеже в тях вижда всичко, което то няма - проблеми и техните решения (и свързаните с тях негативни и положителни изживявания ).. И всъщност това е основата на всички християни - те виждат в Бог един бащин образ, който ги допълва. Образ на който да подражават, от който да се страхуват, от който да получават похвали, подкрепа, принадлежност, чувството за това, че са нужни някому и някъде - всичко от което се нуждае едно дете. И естествено в замяна - те трябва да следват точно заръките на Големия Татко, иначе ще им се скара. Всъщност не е ли наистина Бог е едно умствено "продължение" на бащинският образ? Точно както детето се изживява като малоценно и затова боготвори баща си, така и християнинът се изживява като грешен и има нужда някой да го "спасява".... Всичкото е един голям атавизъм. Приказки от деца, за деца.
А Бог е във всеки нас, ние сме бог. Но на някой хора не им е удобно да са богове. През очите на малкия човек, онзи който има нужда от спасител, той няма как да бъде Бог. Как иначе би се отказал от боготворенето си на идоли и бащини образи? Как иначе би се отказал от образа, който решава проблемите му...Така ще трябва сам той да си ги решава. А как би се отказал от самите проблеми, след като именно в тях се е "припознал"? Така няма да може да си играе на проблем - решение... на губене и търсене, на грях и спасение. Няма да има стандарти, който да покрива. А за едно дете, това е всичко.
И ще трябва сам да проникне и да види света - без чужди мнения, без чужди проблеми и решения, без свещенни писания, без бащини образи, които да го водят за ръчичка и да му казват какво да прави ... Но така би поел отговорност за действията си, докато ако Големия татко го води, всичко е в неговите ръце.
А на християнина му остава единствено да се изживява като незнаещ и неможещ, но с една прикрита горделивост - че татко го води за ръчичка и му дава всичко свише. И в своето смирено невежество, християнина се почувствал горд ...

Ехх, приказки за деца... Жалко че някои хора са се припознали в тях.

А има друг свят, отвъд проблемите и боготворенето на тоя дето ги решава.

[defender]

Доктора пак хвърли една вживяна емоционална бомба.

"Боже помогни и легнал да лежи"................................ няма такова нещо.
Отново говориш просто заучени фрази.

А има друг свят, отвъд проблемите и боготворенето на тоя дето ги решава.

, обясни ни малко за този велик свят, всички горим от желание.
там хората така ли изглеждат:

[npp]

Очакването някой да ти реши проблемите, наблягането върху самите проблеми и боготоворенето на тоя дето уж носи решение на всички тях, е възможно най-"детското" виждане към света. Както едно дете, което боготвори майка си или баща си, понеже в тях вижда всичко, което то няма - проблеми и техните решения (и свързаните с тях негативни и положителни изживявания ).. И всъщност това е основата на всички християни - те виждат в Бог един бащин образ, който ги допълва. Образ на който да подражават, от който да се страхуват, от който да получават похвали, подкрепа, принадлежност, чувството за това, че са нужни някому и някъде - всичко от което се нуждае едно дете. И естествено в замяна - те трябва да следват точно заръките на Големия Татко, иначе ще им се скара. Всъщност не е ли наистина Бог е едно умствено "продължение" на бащинският образ? Точно както детето се изживява като малоценно и затова боготвори баща си, така и християнинът се изживява като грешен и има нужда някой да го "спасява".... Всичкото е един голям атавизъм. Приказки от деца, за деца.
А Бог е във всеки нас, ние сме бог. Но на някой хора не им е удобно да са богове. През очите на малкия човек, онзи който има нужда от спасител, той няма как да бъде Бог. Как иначе би се отказал от боготворенето си на идоли и бащини образи? Как иначе би се отказал от образа, който решава проблемите му...Така ще трябва сам той да си ги решава. А как би се отказал от самите проблеми, след като именно в тях се е "припознал"? Така няма да може да си играе на проблем - решение... на губене и търсене, на грях и спасение. Няма да има стандарти, който да покрива. А за едно дете, това е всичко.
И ще трябва сам да проникне и да види света - без чужди мнения, без чужди проблеми и решения, без свещенни писания, без бащини образи, които да го водят за ръчичка и да му казват какво да прави ... Но така би поел отговорност за действията си, докато ако Големия татко го води, всичко е в неговите ръце.
А на християнина му остава единствено да се изживява като незнаещ и неможещ, но с една прикрита горделивост - че татко го води за ръчичка и му дава всичко свише. И в своето смирено невежество, християнина се почувствал горд ...

Ехх, приказки за деца... Жалко че някои хора са се припознали в тях.

А има друг свят, отвъд проблемите и боготворенето на тоя дето ги решава.

дори и цялото човечество накуп при това в продължение на вече 5-6 хилядолетия не можа да осигури освобождение за всички поробени, изцеление за всички болни, възкресение за всички мъртви, изобилен и вечен живот за всички човеци - защо да се залъгваме че човека може да реши всички проблеми докрай?!

[ge6aaaa3]

defender-е, да приемем, че твоя Бог е създал света. Зевс, Тангра, Перун и всички други "изоставени богове" какво ли правят? И те са си създали някакви светове и сега си седят сам самички на тях, защото никой не им вярва?

[DoctorSatan666]

дори и цялото човечество накуп при това в продължение на вече 5-6 хилядолетия не можа да осигури освобождение за всички поробени, изцеление за всички болни, възкресение за всички мъртви, изобилен и вечен живот за всички човеци - защо да се залъгваме че човека може да реши всички проблеми докрай?!

Веднъж достигнах до едно много фундаментално заключение. Че човека в своята природа е създание което решава проблеми. Замисли се, цялата човешка цивилизация се осланя на проблемите и тяхното решение. Появават се нови проблеми, после нови решения. От началото на човечеството, досега. Всъщност първата форма на интелект и цивилизация не е ли бил проблема и неговото решение? Човекът като цяло се крепи на проблемите. Какво би станало ако нямаше никакви проблеми? Не веднъж историята е показала че хората при липса на проблеми, си създават такива, само за да могат да се чувстват функциониращи. Цялата социална психология е базирана на проблемите и естествено успехите от тяхното решения. Изчезне ли това, целия фундамент на човешкото битие би се сгромолясал. Не знам защо би искал някой да реши всичките проблеми на света. Тогава каква ще бъде твоята роля? Срещу какво ще плюеш, срещу какво ще се бориш, за какво спасение ще говориш, ако няма от какво да спасяваш? Ето че и твоите идеи се борят именно срещу онова, от което самите те произлизат... Бориш се срещу собственото си начало... това е един голям парадокс за всеки идеалист - едно вечно въртене в кръг.

Човека не може да реши всички проблеми докрай, а и не му се налага. Така той би изгубил най-ценното си - да се вживява в ролята на "разрешител" на тези проблеми.

[RagioL]

ПП: RagioL поздрави и мене с нещо уе..................... доктора да го е яд.

Не си прослужил достатъчно.

[defender]

Веднъж достигнах до едно много фундаментално заключение.

брей, "фундаментално заключение" и то "много",........... леко да не вземеш и нобелова награда............................

Някои хора май доста на сериозно са се взели нещо.