Отговор в тема
Първоначално написано от nanI6ka_92
Сравнителна характеристика между Дон Жуан и Бел Ами
Гъо Ди Мопасан
Големият френски писател Ги дьо Мопасан публикува своя роман “Бел Ами” през 1885 година.Веднага,както става и при появата други световноизвестни шедьоври художественото слово на страниците на периодичните издания във Франция се появяват материали,обвиняващи твореца,че несправедливо окарикатурява журналистите и “общата картина на френската преса”.На тези обвинения Мопасан,който в момента е в Рим,реагира незабавно с писмо до редакцията на в-к “Жил Бас” от 1 юни 1885година,в което,между другото,той твърди: “Пресата представлява сама по себе си необятна република,която се простира във всички посоки,в нея можеш да откриеш всичко,можеш да правиш всичко и можеш с лекота да бъдеш честен човек,както и мошеник.
• В своята творба тази “необятна република” писателят нарича с метафоричното “Ла ви франсез”,внушавайки по този начин усещането за нравствената деградация на цялото френско общество.Този вестник,плод на въображението на автора,е пародия на журналистически орган.
• В центъра на романовия сюжет е поставен Жорж Дюроа-достоен наследник на пикарото от познатия през Средновековието и Ренесанса прикаресков роман.Авантюрист ,човек без духовен живот,без идеали и принципи,той пристига след уволняването си от военна служба в Алжир в Париж,за да го завладее.Още при първата среща с него става ясно,че този свои персонаж Мопасан ще гради в пълен контраст с романтическия герой,който бяга от големия град,за да търси усамотението на екзотични страни.В съответствие на поставената цел са и портретът,и социалния статус на героя-той е “бивш подофицер” с хусарска походка-“с изпъчени гърди,леко разкрачен”,стъпващ “напето”.Външността му на “хубавец” впечатлява особено с неговите “вирнати мустаци”,но заключението,което прави писателя ,след което е нарисувал портрета му-че младия мъж прилича “на нехранимайко от булеварден роман”,вече подсказва отношението му към героя и насочва читателя към неговата истинска същност.Тя се доизгражда и от вътрешната реч на Дюроа-за минувачите той мисли като за “свини”,”говеда”,”тъпац ”,а единственото чувство към хората е гняв,граничещ с жестокост и с желание за насилие над тях,както през “двете години,прекарани в Африка.
Външността,жестовете,движе нията,мислите на бившия войник говорят неговата груба сила,за несъобразяването и неуважението му към хората,за принадлежността му към хищниците.Ето защо съвсем естествено и в съответствие с идеите на натурализма,чийто защитник е Мопасан,а и като обобщена характеристика на героя звуцат думите на непознатите жени: “Какво животно!” Тези думи обаче не са породени от възмощение,те не са израз на отвращението от този мъж,а сякаш са изпълнени с възхищение,с готовност за подчинение и за служене на тази напираща груба мощ.И още тук преди да е навлязъл в глъбите на френския обществен и честен живот,а и чрез свързаните с вестник “Ла ви франсез” човешки същества читателят се замисля над въпроса за нравите и морала на това общество в което нецивилизовани авантюристи като Дюроа предизвикват у нежната , по-изискана , по-фина част от човечеството подобни чувства ... Всъщност именно жените са тези , които отварят пред героя вратите към журналистиката , към висшето общество , към политиката и към капитала. Те са обаче и средствата , които в грубия смисал на думата , използва безогледно като стапала , за да се изкачи по социалната стълба към властта и парите.
• Въведен в редакцията на малкия вестник “Лави ви франсез” от своя някогашен приятел Форестие , Дюроа бързо става част от този свят с помощта на ума и способностите на Мадлен Форестие. Те е първата жена , която го приема в своя дом , представя го на дамите Клотилд Марел и Виржини Валтер , всяка от които по-късно ще изиграе своята роля в неговия живот. Тя е тази , която му предава първите уроци по жирналистика , диктувайки му статията за Алжир , която той ще подпише със собственото си име и с която ще влезе в редовете на списващите вестника. Тя е и тази , която му посочва жената за любов – Кло Марел – и другата , която той трябва да “поухажва” в името на просперитета си.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• Чрез напредването на редакционната йерархия – от помошник в отдела за политическа информация през завеждащ отдел “Хроника” , а след това – отдел “Политическа информация” , в живота на Жорж Дюроа всъщност се маркира не усъвършенстването , израстването в журналистическото изкуство , а безсрупулното използване на жените в името на собственото облагодетелстване. Чувствата към тях са чужди на героя. За него те не са личности , а средство , тяло , което най-често се възприема с тези свои черти , които събуждат нагона у първичното същество – гърдите , нозете , раменете , горещтата плът. Завоеванията си в “любовта” той квалифицира като ловец , дори като хищник : “Падна ми в рацете !”. Ярко доказателство , че новоизлюпеният парижанин обича само себе си , са честите сцени , в които той е изправен пред огледалото , любувайки се на собствения си образ. Този нарцисизъм също внася своя дан за падението на героя.
• Символично пълната нравствена деградация на Мопасан представя чрез промяната на неговото име. И – отново символично – то също се извършва с помощта на жена – Мадлен Форестие , станла вече Дюроа. Неговото име , с което се подписва героят , ясно говори за приобщаването му към света на силните на деня. Преведено от фрески език , Дюроа дьо Кантел означава “кралят от Кантел”. И Жорж наистина се чувства като цар. На него дори му се струва , “че е пораснал в собствените си очи” , стъпва “по-юнашки” , вдига “по-високо глава” , вири “по-гордо мустаци , както подобава да върви един благородник”. Синът на селския ханджия не осъзнава , че благородството човек придобива не с името , което носи , а с делата , които извършва ...
• Нарасналото му самочувствие стига до там , че той се самозабравя. Разбрал , че “светът е на силните” , героят злоупотребява с чувствата на госпожа Валтер и прави бившата си любовница унизена своя тъща. Неусетно за всички Дюроа се превръща в цар на деня , в главно действащо лице на сцената на обществения живот. Неговият шеф и бъдещ тъст господин Валтер се възхищава от поведението и от характера му , мислейки : “Да , далеч ще отиде този негодник !”
• Всъщност – в обществото , което покорява Жорж Дюроа , никой не би могъл да си пробие път с други средства. Особено показателни за краха на обществения морал са фехтовалните състезания , организирани от Жак дьо Ривал “под покровителството на жените на всички сенатори и депутати , които имаха връзки с “Ла ви Франсез”. Тази “акция” е за набиране на средства “в полза на сирачетата от VI парижки район”. След приключването и , когато “не бе останал нито един сладкиш , нито капка шампанско , сироп или бира , нито един бонбон , нито един плод , нищичко” , след като “онези” , т.е. представителите на висшето парижко общество , “благодетелите” са “оплячкосали , опъстошили , изчистили всичко , са събрани три хиляди франка , от които след “приспадане на разноските” за пиршеството по време на съзтезанията остават “двеста и двадесет франка за сирачетата от VI район”. “Опустошената” трапеза като че ли е метафоричен израз на опустошената душевност на хората , влезли в ролята на опустошителна мълния ...
• Лицемерното състрадание,егоизмът,липса та на морални и физически задръшки превръщат т.нар. общество в тълпа,в стадо,сред което най-силни се оказват първичните инстинкти.Рожба и цар на това общество е героят на Мопасан.
• Прекрасно име Бел Ами,с което го дарява Лорин,невръстната дъщеря на госпожа Марел,означава “добър,красив приятел”.От тази титла го лишава отново тази, която му я присъжда,прозряла с детската си чувствителност,че този човек не е достоен да я носи.За Дюроа като чели няма значение-то не е от сферата на материалното,което единствено го интересува.Защото той вече е грабнал властта-вестника,капитала,политика та.И защото носи единственото,най-подходящото за себе си име-Дю Роа,кралят...
Дон Жуан
Популярата тема за Дон Жуан е с испански произход. Безспорно Дон Жуан е типът на “вечния прелъстител” , философ на аморализма и волномислието. Напреден план изпъква неговата социална природа , а не образът на сластолюбец. Тои е аристократ с вкоренено чувство за превъзходство над другите и съзнание за безнаказаност , довеждащо до неприкрит аморализъм. Ето как го характеризира слугата му Сганарел : “Дон Жуан е най-големият злосторник , когото е носила земята , самозабравил се тип , куче , дявол , турчин , еретик , който не вярва нито в небето , нито в ада , нито в нечистата сила , който прекарва живота си като същинско животно , той е епикурейска свиня”. През дългата си история френския класицизъм не познава подобно категорично отрицание на моралните принципи , върху което е основано съсловното неравенство. Дон Жуан признава само един морал – правото на по-силния , и държи на дворянските си привилегии , които му го гарантират.
Молиер не приема аморализма на своя герой , но тайно съчувства на неговото свободомислие. Дон Жуан е образ , който непрекъсното деградира , преди да се разкрие като завършено нравствено чудовище. Отначло той е само неуморим прелъстител , у когото откриваме симпатични черти. У него има и някои трайни черти , които са го превърнали във вечния тип на съблазнител. Очевидно Дон Жуан не е способен на любов , а само на увлечение , в което даминира биологическият импулс. Похватите на преластителя са крайно еднообразни. Галантният ухажор неизменно предлага брак и се жени в случай на нужда. Дон Жуан е аморален и в търсенето на любоните наслади , но с развитието на сценичното действие той еволюира от циничен хедонист до предизвикателен циник. За него вече не е достатъчно да погазва традиционните етични правила и норми , той си позволява да се гаври открито с тях. Характерна в това отношение е сцената с бедняка , на когото героят предлага цял луидор ако богохулства. Интересното е , че Молиер отново проявява двойнственото си отношение към героя. Естествено той не е позволил на бедняка да сквернослови , но аморалният Дон Жуан му дарява луидора и бърза да се притече на помощ случаен човек , нападнат от трима души. Скритата мисъл на драматурга е , че аморалистът Дон Жуан е по-благороден от редица мними благочестивци , които отказват помощ на ближния си.
Чрез кощунственото предизвикателство обаче аморализмът на Дон Жуан прераства в нагъл цинизъм. Когато се озовава пред гробницата на командора , той хули вечните морални добродетели , като се глуми с убития от него благородник.
Молиер насочва ядовитите си стрели към лицемерите. Превънлащението на Дон Жуан в лицемер не е неочаквано. То е загатнато в сцената с доня Елвира , където героят иска да придаде благопристойна видимост на бягството си. Едва в пето действие той обосновава своята философия на лицемерието : “Сега в това няма нищо срамно : лицемерието е моден порок , а всички пороци минават за добродетели.”
БАЛКАНСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ И АТОНСКАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ
Балканското просвещение обхваща онези явления в духовната сфера, които започват да се наблюдават около средата на 18. век и чиято цел е да предизвика подем във всички сфери на културата: в научното развитие, в моралното и духовното извисяване, и накрая да доведе до националното възраждане. Балканското просвещение е тясно свързано с европейското, като, разбира се, носи свои специфични черти, свързани с идеологията, политиката, религиозните и етническите условия, които се формират в региона по времето на последния период от османското владичество.
В идеологически план Просвещението се свързва със стремежа към духовно и материално извисяване на човека както чрез личностната, така и чрез обществената просвета, а също и с развиването на демократичните принципи. Привържениците и пропагандаторите на Просвещението обещават освобождаване от суеверията (към които някои европейски философи причисляват и религиите), освобождаване от идеологическото и политическото потисничество на абсолютните монархии, властващи в европейските страни, открояването на човешката личност, признаването на нейните права, както и възможностите за материален просперитет чрез развитието на науката и на образованието. Реализацията на личността, базираща се на личните способности, произтича от ценностите на хуманизма. Най-високата цел е народното благоденствие и личното щастие.
За много от просвещенските дейци, както и за църквата, християнският Балкански регион представлява една културна и религиозна общност. Почти всички балкански народи се намират под едно и също политическо господство и имат сродната участ на поробени. Затова много творби на гръцкото просвещение например са адресирани към цялата балканска духовна и политическа общност. Творбите на западните просветители стават достъпни за целия славянски свят чрез гръцките им преводи, преведени или претърпели свободна преработка на съответния славянски език. Оригиналните произведения на балканските книжовници от своя страна също отразяват общия идеологически климат на времето. Просвещенското движение на Балканите се характеризира с две основни черти: стреми се не само към освобождаване от абсолютното господство, както това се наблюдава на Запад, но е насочено и към цялостно национално освобождение и полагане на основите на нов държавен строй. (Както е известно, по това време някои балкански страни се намират под османско робство.) Така балканското просвещение се свързва и с идеята за освобождение от политическото и етническото робство.
Погледнато в неговата цялост, просвещенското движение представлява духовно израстване и стремеж към свободата във всичките й форми. То допринася за издигането на националното чувство. С Просвещението се полагат основите за затвърдяване на ценностите на просветата сред балканските народи, на изследването на древността, за развитието на науката. Заедно с това Просвещението засилва религиозното чувство и поставя основите на народното благочестие, според догмата „училището отваря църквата“ (Козма Етолийски).
През втората половина на 18. век. в Гърция, където просвещенските идеи проникват по-рано в сравнение с останалите балкански страни, настъпва едно дълбоко разцепление сред представителите на интелигенцията. Просвещението, което започва с характерната ориентация към Европа, навлиза устремно в гръцкото образование и мисъл. Водещите личности на епохата поемат идеята за национално и културно събуждане на народа, вземайки отношение по всички неотложни въпроси на времето: политически, езикови, педагогически и, разбира се, религиозни. Оформят се две ясно разграничени идейни течения, които изхождат от различни идеологически позиции и в много отношения определят и по-късното духовно развитие. Първото идейно течение (с главен представител Адамандиос Кораис) следва линията на същинското Европейско просвещение. Привържениците на това идейно течение се стремят към реформи въз основа на западните образци, възхищавайки се от научните и теоретичните постижения на „просветена“ Европа. Същевременно те отричат напълно Византия, смятат Средновековието за анахронизъм, довел до упадъка на гръцката култура. В този дух те предприемат и намеса в богословската мисъл на епохата. От предложения за реформирана църква (Кораис) се стига до „измисляне“ на собствена религия (Каирис), чиито главни черти са: отдалечаване от патристичната традиция, отричане на монашеството, на усъвършенстването в духа на благочестието и на моралните ценности и отричането на вселенския дух на Православието, което не е ограничено от етнически или други граници. Това, разбира се, е съобразено с атеистичния и антиклерикален дух на Европа, при което обаче се пренебрегва своеобразието на Православието, което не е философска или юридическа система, а плод на духовен живот с цел постигане на Бога. Така се стига до позиция, която в своята цялост довежда до духовното и политическото отслабване на елинизма.
Представителите на второто идейно течение подкрепят просветата, образованието и народностното (националното) пробуждане, но тръгват от различни позиции. Те изтъкват връзката с патристичната традиция на Източното православие и Византия, виждайки нейното наследство във вселенското, а не в строго националното й измерение. Корените на това православно просвещение се откриват в последните векове на Византия, тогава, когато за първи път е поставен теоретично въпросът за избора между традиционно-патристичното и „латинисткото“ съзнание при дискусиите между исихастите и техните противници. По време на османското владичество църквата поема духовното ръководство на народа. През 18. век обаче спорът се възобновява, отново се поставя въпросът за Запада, като сблъсъкът приема формата на криза в народностната идентификация.
Трябва да се отбележи, че ако на Запад църквата става изразител на консервативни и назадничави обществени нагласи, то в поробените балкански страни тя е един от основните носители на просвещенските идеи и има значителен принос в духовното и просветното развитие. Църквата се оказва сред главните носители на Просвещението на Балканите. Тя подкрепя реформаторските усилия, въпреки че влиза в известни противоречия с крайните представители на прозападното схващане за науката (което според църковните служители води до безбожие). Тясно свързани с патриаршеската духовна атмосфера са и просветните дейци, писателите, поетите, както и политиците. Същевременно видни представители на новата буржоазна класа - търговци и предприемачи, допринасят извънредно много за промяната в духовния климат. Представителите на тези съсловия създават едни от най-значимите произведения на епохата, като например „Елиники номархия“ (от анонимен автор, принадлежащ, както се предполага, към тази класа), революционните творби на Ригас Фереос, който мечтае за общобалканска революция и за държава с равни права за всички, свобода на религиите, свободолюбива конституция и т.н.
Просвещенското движение се разпростира в много сфери на обществения живот и на първо място в образованието. Още през византийския период църквата е свързана с образованието. Сега нейната образователна дейност става още по-активна и се изразява, например, в основаването и поддържането на училища и висши учебни заведения, като Патриаршеското училище в Константинопол, „Патмиас“ на остров Патмос, „Атониас“ в Света гора, на печатници. Тясно свързано с тази просветна и образователна дейност е и разширяването на църковната риторика чрез по-достъпната й форма - проповедта на народен език. Целта на това демократизиране в проповедта е, от една страна, да се подсили религиозното чувство, като основните богословски истини станат ясни за народа, а, от друга, вярващите да се просветят и да се издигнат морално и духовно. В Гърция, както и сред другите християнски народи на Балканите, едни от първите изяви на просветното движение са свързани с религиозната просвета. Образовани духовници се обявяват срещу суеверията, политическото робство. Аналогични процеси протичат и по време на Българското възраждане. В своето изследване „Българското възраждане и Просвещението“ Ил. Конев пише: „До края на 60-те години остава в сила рационалистичната просветителска трактовка на книжовниците, която поставя религиозното съзнание и религиозната книжнина в служба на народните идеали. Общо за всички тях е подчертаваното предимство на народностното и исторически необходимото, а не откъснатото от действителността самоцелно и мистично черкуване и богослужение“. Като посочва, че „самото християнско съзнание и немалка част от религиозната литература са неделими от някои същностни изяви на филологическото движение и Просвещението въобще“, българският изследовател предлага едно ново вглеждане в разновидната религиозна литература от възрожденския период, която „остава еднозначно оценена и непроучена нито с оглед на жанровото й разнообразие, нито пък във връзка с въвежданите изменения в отделни видове произведения…“.
Паралелно с това през този период (18.-19. в.) се издават и преиздават множество преводни и оригинални творби. В патриаршеската печатница се печатат главно богословски трудове, но също и книги, издадени чрез дарения и разпространявани с търговски успех от учени търговци. Превеждат се и стават достояние произведения на френските просветители, литературни творби, научни съчинения (математика, физика, философия и др.), сред които и текстове, възприемани като твърде свободни дори в Западна Европа (напр. съчиненията на Волтер). Издават се и оригинални произведения, в които ясно са доловими новите идеи, изразени пряко или подтекстово, като се започва от политически манифести и проекти за конституция и се стига до литература, поезия, сатира, целяща да поправи „лошите“ текстове според вижданията на автора.
Забележителна е ролята на светогорските книжовници в духовния живот на балканските народи през целия период на османското владичество. Светогорските монаси се произнасят не само по религиозни и духовни въпроси. Атон приютява движения, които имат силен културен и обществен резонанс на времето. Чрез движението на коливадите, което представлява възкресяване на исихазма, Света гора изразява съзнанието на широките народни слоеве през епохата и предлага едно интересно свидетелство за духовното и културното самосъзнание. Движението на т.нар. коливади заслужава внимание не само заради продължителността във времето и широкото му разпространение, но и поради това, че в спора се намесват видни светогорски писатели и учени от края на 18. век. Раздорът се случва през 1754 г., когато монасите от скита „Св. Анна“ повдигат въпроса за каноничността на извършването на заупокойни панихиди в неделя, а не в събота, както е според дотогавашната традиция. Поводът за стълкновението между светогорските монаси на пръв поглед изглежда незначителе. Но той е продължение, макар и под друга форма, на онова стълкновение, което се е разиграло през 14. век и което е останало познато в историята под наименованието паламизъм или исихазъм. Съвсем не е случайно, че Макарий Нотарас, който е бил истинската „душа“ на движението на коливадите, споделя възгледите на исихастите, и че Никодим Светогорец се е стремил да издаде целокупното дело на Григорий Палама (но за жалост не успява, тъй като ръкописите се загубват в Беч, където е трябвало да бъдат отпечатани). Благодарение на него се стига и до популярното издание на основните произведения на Симеон Нови Богослов, който е органично сроден и свързан с исихастите от 14. век. За отношението към исихазма на двамата светогорски монаси - Макарий Нотарас и Никодим Светогорец, свидетелства и фактът, че са избрали „Добротолюбието“ измежду останалите светоотечески текстове и главно духовните текстове на Григорий Палама.
Според схващането на коливадите „молитвеното правило“, типикът, т.е. образецът на молитвата извира органично и трябва да извира от „правилата на вярата“, което не се признава от противнците им. Коливадите измерват всичко с вътрешния смисъл, не с формите и с времето. Те осъзнават огромното значение на богослужението за духовния живот и възпитанието на вярващите. Никодим Светогорец в своето произведение „Изповедание на вярата“ (произведение, което може да се разглежда като апология на коливадското духовно движение и същност), както и в останалите си произведения, на първо място се интересува от по-дълбокото значение на богослужението и молитвените обичаи.
Светогорците бързо се разделят на два враждуващи лагера. Манастирът Лавра отлъчва движението на коливадите, както са се наричали сами последователите на традицията, на чиято страна застава и Неофит Кавсокаливит, схолиархис на Атониадас (ръководител на Атонската академия), станал и водач на коливадското движение през първия период на спора. Изострянето на конфликта обаче принуждава Неофит да напусне Света гора и да продължи своята преподавателска дейност на о. Хиос (1759-1784), а после в Одрин, в Брашов и в Букурещ, където и умира. Наследник на Неофит като водач на Коливадите става ученият и борбен монах Атанасий Пароски. В поредица от съчинения, писма, бележки той защитава и обосновава богословски тезите на движението. Неговите съмишленици и помощници Макарий Нотарас, а после митрополит Коринтийски и Никодим Светогорец допълват с философска (мистична и догматична) задълбоченост идеите на това движение. С изданията на „Добротолюбието“ (1782) и „Евергентинос“ (1783), на творбите на Симеон Нови Богослов (1790), които заедно осъществяват, те свързват коливадското движение с византийските мистици и с исихастите от 14. век. Раздорът сред монасите на Света гора се разраства и се стига до физическа разправа, споменават се дори убийства на коливади. Тогава в спора се намесва Вселенската патриаршия и с последователни синодални решения се опитва да постигне компромисно разрешение на конфликта. Спорът между коливадите и антиколивадите трае до началото на Гръцкото въстание. Последният събор, който се занимава с този въпрос, се състои в Цариград през 1819 г. Великата църква (осъдила коливадите с отлъчване от Светия синод на 9 юли 1776 г., по времето на патриарх Софроний II) накрая се опитва да вземе помирително решение, което и донякъде успява да прокара със синодално писмо от 7 август 1819 г. Но разприте не престават напълно и продължават дълго след това, почти до средата на 19. век.
Влиянието, което оказва движението на коливадите върху съвременния им църковен живот, е огромно. С издаването на многобройните светоотечески произведения, с тяхната преработка и превод на новогръцки език (заради доближаването на народа до отеческото богатство), с тълкуването на Светото Писание и на богослужебните текстове коливадите внасят оживление в богослужението, в проповедта. Въздействието им се разпростира далеч извън границите на Света гора и Гърция. Познато е и благотворното влияние на това движение, например върху Паисий Величковски и неговите ученици (сред които е и българският книжовник йеросхимонах Спиридон Габровски), а чрез тях - и върху културния и духовния живот в Румъния, а още повече в Русия.
Някои съвременни изследователи изразяват възгледа, че това движение е консервативно повторение на църковния канон и връщане към формализма, като дори смятат, че е отрицателна реакция спрямо Просвещението. Така се подценява духовната дейност на това православно движение, смята се, че то е връщане към средновековната мисъл - т.е. към състоянието й във Византия - и че влиза в противоборство с идеалите на Просвещението, тъй като отрича господството (приоритетността) на рационализма и на западната научна мисъл. Но систематичното проучване на делото на коливадите би довело до констатацията, че то представя всички онези черти, които днес свързваме с просвещенските идеи, и е проникнато от тях. Разграничението не е в целите, а в съдържанието на учението, в оптическия ъгъл, от който се разглеждат нещата. Патристичната богословска мисъл придава друга стойност на проблематиката на епохата. Това ясно личи, ако се разгледат отделните сфери, в които се концентрират интересите на коливадите.
Просвещенската идея за просвета на народа намира у коливадите главния си поддръжник. Те развиват една огромна образователна и издателска дейност с популярно съдържание, което прави достъпна за всички истинската, от тяхна гледна точка, мъдрост, именно онази „върховна“ мъдрост, според Григорий Палама, която е квинтесенцията на патристическата мисъл и която е противоположна на „его“-мъдростта на превърналата се в светска наука. Отрицателното отношение на коливадите към естествените науки се дължи не на мракобесническия дух, както изтъкват критиците им, а на критичното отношение към Запада, който почти обожествява научното знание, нещо, което довежда до крайности много европейски интелигенти. От друга страна, западната мисъл представя противопоставяне на православие и знание (наука), нещо, което за православието е псевдопроблем.
Характерно е това, че коливадите не само не отхвърлят просветата „отвън“, но, тъкмо обратното, според патристичните образци те изтъкват особено „добрата книжнина“, както пише Атанасий Пароски. Следователно те не се противопоставят на просветителската тенденция за повече класическо образование. Аналогично становище поддържа и Козма Етолийски, който е признат за най-активния просветител, главно в областта на образованието на народа.
Езиковият спор между архаистите, които препоръчват връщането към стария език, и прогресивните, които поддържат езика на народа, е бил интензивен и продължава и през следващите векове. (Кораис се опитва да предложи едно компромисно решение, което не е одобрено и от двете страни.) В това отношение Коливадите откликват на искането на епохата и се оказват на прогресивни позиции, тъй като въвеждат народния език в произведенията си - нещо, което църквата прави и преди това във и чрез проповедта.
Понятието „нация“, както го познаваме днес, е идеологема на западноевропейската мисъл. Коливадите, следвайки византийската традиция, дават наднационални измерения на проповедта си, отъждествявайки я с православието. Те изтъкват като образец на съпротива срещу турското завоевание и насилие светците и главно новомъчениците като най-последователни съпротивителни елементи срещу турското владичество. Така те отклоняват ислямизацията, която се отъждествява на практика с националното отчуждение на този, който сменя религията, според валидното тогава изравняване християнин = православен; турчин = мюсюлманин. Заслужава да се отбележи, че в агиологията и мартирологията са включени без разграничение хора от всички балкански страни, дори и турци, без никаква дискриминация по произход, пол, обществено положение, образование, професия и т.н. Това демократично обществено схващане води много по-близо до политическата мечта на Ригас Фереос, която толкова много е тревожела Великите сили - за една многонационална, демократична държава с равноправие и заличаване на дискриминациите. Напротив, прозападните просветители отграничават понятието „нация“ и „елинизъм“, отхвърляйки православната наднационалност и заемайки курс пряко към Античността, а това в крайна сметка довежда до създаването на една ограничена географски и идеологически раздробена гръцка държава, политически напълно зависима от Великите сили на епохата (Англия, Франция, Русия).
Движението на коливадите е било подценявано в миналото. Но днес в научните изследвания откриваме все по-често тенденция към реабилитирането му и към преоценка на духовния принос на коливадите в културната история. Делото на коливадите принадлежи към онова течение в православното просвещение, което тръгва от Викентий Дамодос, продължава с Евгений Вулгарис, Козма Етолийски, Никодим Светогорец до К. Икономос и е предшествано от автори като Евгений Янулис, Атанасий Гордиос и др. С развиването на просветна и издателска дейност тези автори съдействат да не бъде откъснат народът изцяло от корените си. Те допринасят най-вече за запазването и разпространяването на традиционната култура, която се основава на Класическата античност, изменила същността си чрез патристичната мисъл и въплътила се в православието.
http://www.teenproblem.net/forum
УВОД
Културно-просветното развитие на Европа е непрекъснат процес на взаимно проникване и сътрудничество между народи и държави.
Българският народ остава в европейския живот и по време на кървавото турско робство главно чрез взаимодействието със съседите си (югозападните славяни, гърците, власите) и посредством своето активно участие в общобалканските процеси. Именно съчувственото и съучастническото отношение на близките нации помага за спасяването на изчезващата българска народност, всестранно поддържа червената нишка на българското Възраждане – захваната в началото на XVI в. от Софийската школа с житието на св. Георги Софийски Нови (1515), укрепена с въстанието на Тодор Балина (159и здраво вплетена в историческите процеси чрез стратегията на Паисий Хилендарски (1762) относно борбата за национален език, национална църква и национална държава.
През XVIII в. Европа установява нови икономически и политически условия, които налагат на българите значително да повишат образователното си равнище, за да останат и полезно участват в общоевропейския живот. За целта най-достъпни и по териториално разположение, и по финансови изисквания се оказват новогръцките училища, които гарантират широки перспективи за реализация в икономическия, политическия и културния живот на Балканите. Ролята на новогръцкото образование се засилва след създаване на по-горната училищна степен – елинското училище, в което водещи учебни предмети са философия, богословие, филология, физика и др.
Елинските училища приемат и деца с негръцки произход, главно за да се укрепва гръцкото влияние сред другите етнически групи и най-вече върху българите.
Постепенно гръцката култура и образованост стават главния мост за българите по пътя към европейската цивилизация. Много български интелектуалци се гърчеят – забравили своя род и език те се приобщават към по-развитата гръцка нация. Така започват да дават плод опитите на гръцката патриаршия да елинизира българите – дори в български градове възникват гъркомански партии.
Затова такива големи български просвещенци като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Константин Фотинов, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, д-р Иван Селимински, Христаки Павлович и др. въстават срещу гръцкото господство в името на националността. Епохата на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението, която се характеризира с разпадане на феодалнаhttp://www.teenproblem.net/forumта система и преход към новото капиталистическо общество; с формиране на нациите и националните държави; на нациоhttp://www.teenproblem.net/forumналното съзнание, на националните езици и култури, на национална просвета и национални образователни системи; с национални движения за нов обществен строй и буржоазно-демократични революции. В поробените страни то се отhttp://www.teenproblem.net/forumличава с националноосвободителни борби за отхвърляне на чуждото иго, които играят ролята на буржоазнодемократични революции.
Идейната основа, върху която се гради Просвещенската епоха, е идеологията на Просвещението като система от философски, религиозни, социални, политически, правни, икономически, научни, естетически и просветно-педагогически възгледи.
Просвещението се определя като антифеодална буржоазно-демократична идеология на прехода от феодализъм към капитализъм; като широко обществено-културно, движение на прехода към новото време; епоха на духовен подем; преломна епоха в историята на човечеството; движение на общите мисли, възгледи и идеи. които се откриват в различhttp://www.teenproblem.net/forumни народности, с които Просвещението придобива своето наименование и се отличава от всички предходни и следваhttp://www.teenproblem.net/forumщи периоди в развитието на човешката цивилизация.
Просвещението е винаги национално, но има и общи характеристики, които присъстват в отделните страни. Тези специфични и общи характеристики дават основание да се говори за просвещение изобщо, както и за: френско просвещение, немско просвещение, гръцко просвещение, българhttp://www.teenproblem.net/forumско просвещение и пр., както и за европейско, славянско, балканско и пр. просвещение.
Като цялостна идеология, Просвещението се офорhttp://www.teenproblem.net/forumмя във Франция през XVIII век и той се смята за века на. Просвещението. Когато се говори за Просвещението през XVIII век, обикновено се разбира Френското просвещение.
Идеите на Просвещението са разнообразни и сходhttp://www.teenproblem.net/forumни, цялостни и противоречиви, а често и напълно противоhttp://www.teenproblem.net/forumположни. Те се променят и развиват в зависимост от промеhttp://www.teenproblem.net/forumните в социално-политическите и културните условия и от идейното развитие на отделните личности - например: в отhttp://www.teenproblem.net/forumношението си към религията някои от просвещенците са деисти (Русо и др.), други - атеисти (Хелвеций, Дидро и др.) трети - скептици (Д. Хюм се съмнява и пита кой кого е съзhttp://www.teenproblem.net/forumдал: Бог-Човека или Човекът- Бога), четвърти образуват групата на свободомислещите католици, но всички те са антиклерикално настроени, обединени от своето противопостаhttp://www.teenproblem.net/forumвяне на църквата и на духовенството.
Освен идеология Просвещението е социално движеhttp://www.teenproblem.net/forumние, което действа практически за нейното реализиране в живота. Крайната цел на Просвещението е буржоазнодемократичната революция, която трябва да даде политическа власт на буржоазията и да осигури капиталистическото развитие на страната. Социалните носители на идеите на Проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението са новите социални сили, които се зараждат и развиват в недрата на феодалното общество и се борят за нов обществен строй.
Идеите на Просвещението рефлектират върху педагоhttp://www.teenproblem.net/forumгическата теория и практика- възниква педагогиката на проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението. Като система от идеи и възгледи за възпитаниhttp://www.teenproblem.net/forumето и образованието на младите поколения през епохата на преход към буржоазнодемократичното общество, тя е част от Просвещението.
Просвещенската идеология намира израз в духовния подем на обществото, въплътен в мощно просветно движение. Такова е новобългарското просветно движение, което съсредоточава усилията на просветни, културни и църковни дейци за изграждане на национално светско училище с обучение на говоримия език и за развитие на масова народна просвета.
Новобългарското просветно движение е основна тема на българската историческа литература и педагогическа наука. Многобройни са изследванията върху различните му аспекти, затова е невъзможно те да бъдат обхванати като цяло. От педагогическа гледна точка най-значимите трудове са свързани с развитието на новобългарското образование, дейността и възгледите на българските просвещенци, които имат най-голям принос за това. Такива са монографията на А. Димитров “Училището, прогресът и националната революция”(11). В. Бойчева-“Св.Паисий Хилендарски и новобългарското образование”(
Това дава основание за осъществяване на настоящото изследване.
ОБЕКТ на изследването е просвещенската педагогика.
ПРЕДМЕТ на изследването са възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век.
ЦЕЛ на изследването е да се актуализират възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век и да се установи приносът им за развитието на българската педагогическа мисъл.
За реализацията на тази цел е необходимо решаването на следните ЗАДАЧИ:
1.Да се разкрие същността на просвещенската идеология и нейното отражение върху педагогическата теория
2. Да се изяснят възгледите на българските просвещенци за възпитанието- възпитателен идеал, съдържание, методи и средства на възпитанието-през периода втората половина на XVIII – първата половина на XIX век.
3. Да се установят сходствата и различията във възгледите на българските просвещенци за възпитанието през разглеждания период.
Историко-педагогическият характер на изследването предопределя и методите му, основните от които са историко-педагогически анализ и сравнителен анализ.
Глава първа Просвещение и просвещенска педагогика
1.Просвещението в Европа – същност и представители
Просвещението е широко идейно движение, насочено към радикални промени, които съставляват прехода от феодализъм към капитализъм. То се свързва с разрушаване на съществуващите социални структури и изграждане на общество от равноправни, свободни граждани; освобождаване на духовния живот от опеката на клерикализма; формиране на нациите и националните държави, на националното съзнание, националните езици, култури и образователни системи. Просвещенската идеология като съвкупност от нови възгледи-философски, социологически, политически, педагогически и др. – идеология на прехода към Новото време. Тя е проникната от исторически оптимизъм, намерил израз във вярата в прогреса на човечеството и човека като негова движеща сила, в тържеството на здравия разум(15,с.231).
Исторически Просвещението започва в Холандия, Шотландия и Англия в края на XVI и XVII век, където най-рано възникват условия за това: икономически възход и социално-политическо съзряване на буржоазията.
Най-видните фигури на Шотландското просвещение (1740-1790) са Дейвид Хюм и Адам Смит. Около тях се съhttp://www.teenproblem.net/forumбира съзвездие от мислители, което включва Адам Фъргю-сън, Франсис Хючесън, Уилям Робъртсън, лорд Кейнс. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumмас Рийд, Джеймс Стюарт и Джон Милър.
Най-забележителните постижения на шотландските просвещенци са в областта на историята, нравствената и политическата философия и политическата икономия, наhttp://www.teenproblem.net/forumсочени към "прогрес на обществото".
Най-известните английски просвещенци на XVI век са Франсис Бейкън (1561-1626), Джон Лок (1632-1704), Ан-тъни Шефтсбъри (1671-1713), Исак Нютон (1642-1727).
Техните идеи влияят за развитието на просвещенската мисъл през XVIII век, но през XVII векте са изолирани и разhttp://www.teenproblem.net/forumпръснати. Липсва връзката, взаимното им обвързване и обобhttp://www.teenproblem.net/forumщение, които са характерни за просвещенската епоха. Поhttp://www.teenproblem.net/forumради това XVII век не се характеризира като просвещенски, а като преход към Просвещението. През XVIII век учените в Европа усвояват, популяризират, разширяват и прилагат наhttp://www.teenproblem.net/forumучното и философско наследство на новата наука на XVII век. XVII век е подготовка на просвещенската епоха, в него се подготвя почвата, посяват се семената на Просвещениеhttp://www.teenproblem.net/forumто и се появяват първите кълнове на просвещенските идеи.
Най-големият център на Просвещението през този век е Париж.
Идеите на Просвещението се извличат главно на баhttp://www.teenproblem.net/forumзата на Европейското просвещение и преди всичко на Френhttp://www.teenproblem.net/forumското, тъй като идеите и практиката на Френското просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщение през XVIII век са най-ярко изразени. Франция е водеща в Просвещението на XVII век, защото социалните противоhttp://www.teenproblem.net/forumречия добиват там най-голяма острота и назряват условияhttp://www.teenproblem.net/forumта за революция.
Просвещението възниква във Франция през XVIII век, но в повечето от европейските страни то се развива през XIX век, поради което за хронологически граници на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението се приемат XVIII и XIX век.
Видните идеолози на Френското просвещение са Ш. Л. Монтескьо (1680-1755), Ф. А. Волтер (1694-177
За патриарси на теорията на Просвещението се приеhttp://www.teenproblem.net/forumмат Волтер и Монтескьо.
Особена роля в идеологическата подготовка на френhttp://www.teenproblem.net/forumската революция играят т. нар. енциклопедисти. Това са фиhttp://www.teenproblem.net/forumлософите, обединени в издаването на енциклопедията, озаhttp://www.teenproblem.net/forumглавена "Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите" (Париж, 1751), редактор на която е видният френски филоhttp://www.teenproblem.net/forumсоф Дьони (Дени) Дидро.
Цивилизацията на ХVШ век е оригинална и неповтоhttp://www.teenproblem.net/forumрима, XVIII век е столетието на прогреса, на промяната, на движението, на идеите, след дългите векове на застой и безhttp://www.teenproblem.net/forumдействие.
В схващанията си за държавата и формата на управhttp://www.teenproblem.net/forumление френските просвещенци се делят на три главни, взаhttp://www.teenproblem.net/forumимно противопоставящи и съперничещи си школи: за "просветен абсолютизъм" и "просветен монарх"-"роялисти", воhttp://www.teenproblem.net/forumдени от Волтер; за конституционна монархия - "парламенhttp://www.teenproblem.net/forumтаристи", ръководени от Монтескьо; за република - "репубhttp://www.teenproblem.net/forumликанци", начело с Русо- Представителите на Просвещениhttp://www.teenproblem.net/forumето допускат правото на народа да лиши от власт недостойhttp://www.teenproblem.net/forumните владетели.
Според философите-просвещенци материята се съсhttp://www.teenproblem.net/forumтои от частици: атоми (Холбах и Хелвеций). молекули (Дидhttp://www.teenproblem.net/forumро), частици - живи същества (Робине).
Главните източници на просвещенската педагогика са два: първият-науката, философията и педагогиката на XVI век: развитието на природознанието; на философията на модерния материализъм на Фр. Беикън и Р. Декарт.
Принципи на просвещенската идеология са застъпени в една или друга степен във възгледите на идейните изразители на буржоазията при отделните народи, като в зависимост от конкретните условия получават акценти различни елементи. Би могло да се твърди, че просвещенската система от възгледи в чист вид не може да бъде установена, както е трудно да се говори за строго определен тип „човек на Просвещението". На практика както сред изразителите на просвещенската идеология в европейски мащаб, така и в границите на едно обособено общество се наблюдава богата гама от възгледи, различни съчетания от противоречиви елементи и едно вътрешно разслоение, което в редица случаи затруднява опита да се прекара разграничителна линия между отделни идейни лагери. Би трябвало да се има предвид също, че всяко схематизиране при характеристиката на просвещенската идеология би означавало нейното опростяване и в крайна сметка невярното й представяне. Например както класическите насоки в естетическата теория на Просвещението не изчерпват цялата художествена продукция на епохата, така и рационализмът не изчерпва философията на това движение. Русо в своята естетика се родее със сантиментализма на романтиците, а Хердер и изобщо движението на немските просвещенски дейци „Буря и натиск" в естетиката си са родоначалници на Романтизма. Имаме и примера с големия английски просвещенски деец У. Блейк, произведенията на който са проникнати от религиозен мистицизъм.
Разнообразието в проявленията на Просвещението в европейски и световен мащаб е в зависимост от комплекс от фактори, най-съществените от които биха могли да се очертаят по следния начин: спецификата на социалните и икономическите структури, характерът на политическите и правните институции, особеностите на съществуващите религиозни традиции, степента на индустриалното и техническото развитие, нивото на урбанизацията и съсредоточаването на населението в градските центрове, социалният статут на конкретния изразител на просвещенската идеология и възможностите му за общуване с читателската публика.
Така Англия, в която се наблюдават най-рано проявленията на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението е единственият пример за парламентарна монархия, притежаваща представителна система. Религиозният живот носи отпечатъка на една относителна толерантност и би могло да се говори за отсъствието на открит натиск от страна на държавата върху интелектуалния живот, което, от своя страна, обяснява относителната умереност и отсъствието на краен радикализъм в проявленията на просвещенската идеология. Тук положителните науки бележат отрано големи успехи, като това е съпроводено от развитието на приложните науки, свързани с икономиката - с индустриалната и земеделската техника. Безспорният авторитет на Нютон и Лок се долавя във всички области на познанието. Теорията на Лок за ролята на опита като основа за познанието и отхвърлянето на господhttp://www.teenproblem.net/forumстващата постановка за „вродените идеи" представляват революция в развитието на човешкото мислене и правят английския просвещенец учител на всички мислещи по нов начин дейци в цял свят. Теорията на Бейкън и Хобс за „обществения договор" и тезата на Лок за естествените права на човека лягат в основата на всяка система и възгледи, деляща разрушаването на феодалните структури в тогавашния свят. Бейкън, Хобс и Лок критикуват феодалните отношения и прокламират равенството на хората. Идеята за тържеството на разума, свободата на съвестта, равенството пред законите и свободата на частната собственост прониква трудовете на Хартли, Толанд, Колинз, Пристли. Представителите на просвещенската идеология Болинбрук, Уиякис, Гибън, Лок, Нютън и Хюм показват известна умереност в политическата си дейност. По отношение на църквата единствено Хюм стига до атеизъм, докато останалите мислители са по-малко радикални и се ограничават в усилията си да рационализират религията, като отхвърлят суеверията, чудесата, мистиката. Критичният и същевременно жизнераhttp://www.teenproblem.net/forumдостен дух на Просвещението обагря творчеството на Суифт, Филдинг и Доусън. В Англия отсъства централизация на духовния живот, като дейците на Просвещението намират подходящи условия за работа не само в Лондон, но и в други центрове. Съществено обстоятелство, което заслужава да бъде отбелязано, е, че английските интелектуалци успяват да осигурят известна независимост в дейността си чрез въвеждането на системата на спомоhttp://www.teenproblem.net/forumществователи при книгоиздаването.
Във Франция се наблюдава изключителна централизация на интелектуалния живот в Париж, като той се контролира строго от страна на религиозната и държавната цензура. Политическата и социалната стагнация са основа на категоричната непримиримост между интелектуалците и монархията, която има свой верен съюзник в лицето на облечения с изключителни привилегии католически църковен институт. Отменянето на прокламирания през 1598 г. Нантски едикт, гарантиращ религиозната толерантност на крал Луи XIV през 1685 г., има за последица нарастването на религиозната ревност и нетърпимостта към свободомислието. Тази поляризация има за следствие формирането на мислители, изразяващи краен радикализъм. Така дейците на френското просвещение (Хдшиегеа) Мелие, атеистът Дидро, материалистът Холбах изразяват непримиримост, каквато не се наблюдава в Англия. Критиката срещу църквата и религията надхвърля деизма, за да стигне до пълното отхвърляне на Бога във възгледите на Мелие, Ла Метри, Дидро, Буланже, Холбах, Марешал, Нежон. Научното познание в областта на природните науки и тук допринася за разчупването на средновековния мироглед, като откритията на фонтенел, Лаплас, Бюфон, Лавоазие и Моперпиус имат световноисторическо значение. Критиката на Волтер, Монтескьо, Мабли, Русо, Дидро, Малбранш, Кондорсе и Хелвеций срещу съществуващите политически и социални порядки е съчетана с искането за изграждане на общество от равноправни, свободни и щастливи граждани. Дълбокото убеждение в напредъка на човешкия дух слага отпечатък върху възгледите на идеолозите на възходящата буржоазия, сред които най-ярък изразител на този исторически оптимизъм е Кондорсе10. И на френска почва Просвещението се проявява със стремежа към моделиране на новия човек съобразно с изискванията на новото време, като се придава изключително значение на педагогиката. Характерна проява на Просвещението тук е и издигнатият от Хелвеций принцип, че общественото благо е върховен етически принцип. На френска почва се наблюдава и проникването на просвещенската критика сред дейци, свързани с управляващите среди, което благоприятства популяризирането на просвещенските принципи. Постепенно нараства независимостта на отделните интелектуалци в материално отношение, като например Дидро осигурява издръжката си от „Енциклопедията". Тази независимост гарантира и идейната свобода на творците, които не са длъжни да се съобразяват със своите меценати. И във френското просвещение наблюдаваме съчетаването на различни идейни елементи във възгледите на неговите представители. Така радикалните в много отношения Волтер и Дидро се противопоставят на сенсуалиста Хелвеций, отхвърлящ вродените идеи, като поддържат тезата за една вродена и естествена основа за нравственото".
Немското просвещение (Aufkarung) има за почва разпокъсана в политическо отношение Германия, където се наблюдават различия както по отношение на политическия и религиозния режим, така и в сопнално-икономическото развитие. Като пяло би могло да се говори за обща изостаналост в обществено-икономическото развитие на Германия спрямо Франция. В протестантска Прусия крал Фридрих П насърчава рефорhttp://www.teenproblem.net/forumмирането на управлението на духа на рационализма, като в крайна сметка цели чрез „просветения абсолютизъм" да съхрани съществуващите социални и политически структури. Немското просвещение е до голяма степен свързано с градската цивилизация и се ползва с подкрепата на протестантската буржоазия и либерално настроените пастори. Аристократичните среди и дворът са под силното влияние на френското просвещение, което до голяма степен има силата и ролята на мода, дължаща се и на личните вкусове на Фридрих II. Много съществена роля във формирането на просвещенската идеология на немска почва изиграват университетските центрове Хале и Лайпциг, които се превръщат в разсадници на свободомислие и се радват на поддръжката на Фридрих II. Централна роля в университета в Хале играе големият математик и философ Х. ф. Волф, чиято философия слага дълбок отпечатък върху цялостната идейна система на немските просвещенски дейци. Поклонник и продължител на делото на Лайбниц, Волф изиграва важна роля за преодоляване на схоластиката във всички области на познанието, като същевременно се отличава с умереност в сравнение с радикализма на френските мислители. Впрочем тази умереност, свързана с общата недостатъчна разаитост на обществените отношения в Германия, е присъща и за носителите на просвещенската идеология на немска почва". Открито се проявява враждебност към радикализма на френските мислители и най-вече срещу техния атеизъм, като се долавя силно влияние на пиетизма. Гьоте открито отхвърля идеите на Холбах, а идеалистнческата система на Кант неутрализира влиянието на Лок, Холбах и Хелвеций. Немското просвещение е проникнато от стремежа към възвеличаване на немския национален характер и към културна индивидуалност-идеи, прокламирани от Лесинг, Хердер и Фихте. Чувството за етническа общност на всички германци и за тяхната единственост е съчетано в редица случаи с религиозен спиритуализъм, като например в случая на Хаман, който е първият философ, отхвърлил през XVIII в. систематично емпиризма и рационализма". Но докато чувството за национална самобитност и индивидуалност ще прерасне у Фихте в идеята за германците като богоизбран народ, който има специална мисия, у Хердер патриотизмът е сраснал с положителното му отношение и стремеж към мирно и съзидателно съществуване на всички народи". У Хердер критичният дух към наследените от средновековието ценности намира израз в системна развита критика срещу църквата и религията, която не прераства в атеизъм, но дава отражение върху цялостната система от възгледи на мислителя. Той прокламира скорошния упадък на Франция и бъдещото величие на славянството. На него принадлежи инициативата за възвръщане към народната поезия като огледало на народния дух. Този интерес се споделя от принадлежащите към движението „Буря и натиск" съмишленици на Хердер. Продукт на Немското просвещение е и идеята за „народ" — Volk", натоварена с етнокултурно съдържание, коренно различна от понятието „напия" — Nation", носещо в идеите на френските просвещенди значението на политическа общност". Идеите за справедливост, свобода на човека и унищожаване на тиранията пронизват творчеството на Шилер, Лесинг, Клошцок, Виланд, Лихтенберг, Менделсон, Форстер, като у Лесинг се аргументира най-пълно и изискването за верска толерантност.
В Австрия принципите на Просвещението намират свои доброжелатели в лицето на монарсите Мария Терезия и Йосиф П, формата на просветен абсолютизъм, каквато представлява йозефинизмът, е едно усилие за съхраняване на съществуващите политически и социални структури чрез реформи отгоре, с цел да се предотврати революционното сътресение. Йосиф П прави сериозни стъпки за ограничаване на привилегиите, собствеността и влиянието на католическата църква и на едрата поземлена аристокрация. Пристъпва към секуларизация на църковните имоти, към освобождаване на селячеството от лична зависимост и въвеждане на гаранции за осигуряването на верските свободи на многонационалното население на Хабсбургската империя. Предприемат се мерки за насърчаване на търговията и манифактурата, за модернизиране на училището. Макар и повърхностни и недълготрайни, редица промени в империята изиграват положителна роля за развитието на балканските народи, населяващи включените в границите на Хабсбургската държава земи".
На руска почва просвещенските идеи намират вдъхновените си изразители сред младата руска интелигенция, формирана през Петрово време. Най-ярък техен изразител е бележитият учен, мислител и поет В. М. Ломоносов, който оставя следи във всички области на интелектуалния живот със своето новаторство, с неспокойния си демократичен дух и неприhttp://www.teenproblem.net/forumмиримост срещу схоластиката и тиранията. Неговите съмишленици А- Н. Радишчев, Я. П. Козелский и Н. И. Новиков също се сражават с тиранията и средновековната схоластика, с невежеството и социалната несправедливост, Руската императрица Екатерина II използва популярността на идеите на Просвещението, за да представи дейността си като съюз на монарха с философа. Тя води кореспонденция с представителите на френското просвещение и с Йосиф П, ласкаейки се от идеята да придаде на своето управление облика на „просветена монархия". И тук, както и в Австрия, обаче става дума за усилия за съхраняване на съществуващите социални и политически структури чрез повърхностни промени. Избухването на Френската революция, родена от идеите на Просвещението, накарва Екатерина II да се откаже от мита за „просветения монарх" и да се присъедини открито към душителите на бунтовните идеи. В ревностни защитници на монархията и православието се преобразяват и образованите мъже, с които се обгражда руската царица. Сред тях са доскорошните почитатели на френското просвещение Н. Теотокис и Е. Вулгарис, които се превръщат в най-яростни противници на Волтер и Русо.
Поради коренните различия в социалнополитическата и културната обстановка в отделните части на Италия проявленията на Просвещението тук добиват разнолик вид. Докато в Северна Италия (Парма, Тоскана и Милано) се наблюдават радикални прояви на просвещенската идеология — идеите на основателя на модерната криминология Бекария, на деиста Крудели и на безкомпромисния критик на църквата Радикати ди Пасерано, то Венеция се превръща в бастион на воюващите с Просвещението дейци. В Неаполитанското кралство се правят плахи опити за модернизация, но липсата на каквито и да било свободи става причина появата на големия мислител Дж. Вико да остане незабелязана и той ще бъде преоткрит едва от романтиците. Строгата цензура и преследванията ограничават обществения резонанс и на дейността на другите двама представители на просвещенската идеология в Неаполитанското кралство — Джианоне и Галиани.
Интелектуалният живот на Испания е изцяло под опеката на инквиhttp://www.teenproblem.net/forumзицията и просвещенските дейци си поставят задачата да воюват срещу суеверията и средновековния фанатизъм. Това са либералните мислители Ховеланос, Кадалзо, Медендес Валдес и др., които искат модернизирането на Испания, развитието на икономиката и подобряване на условията на живот. Те са враждебно настроени срещу аграрната аристокрация, която ревниво пази своите привилегии. Сред най-ярките изразители на просвещенската идеология в Испания е художникът Франциско Гойя.
Просвещението на американска почва се отличава с особеното акцентуване на проблемите на политиката и свободата на икономиката. Като цяло би могло да се твърди, че Американското просвещение се родее повече с Френското, отколкото със същото движение на британска почва, независимо от протестантската среда в Америка. Неговите представители — ученият, писателят и политикът Б. Франклин, политикът и мислителят Джеферсън и Пейн, са пламенни почитатели на Монтескьо. Свидетели сме обаче на факта, че от своя страна американската Декларация на правата ще има своя отглас върху Френската революция. Заслужава да бъде подчертан и дълбокият отпечатък, оставен от протестантството върху Американското просвещение, намерил израз в усилията на църквата да се доближи до живота и мобилизира средствата си за решаване на социалните проблеми. Протеhttp://www.teenproblem.net/forumстантската етика, която дослужва за основа на буржоазната етика, дава своето отражение върху нормите на възпитание в толерантност и свободомислие, системност, практичност, относителен аскетизъм и пестеливост, в трудолюбие.
Проблемата за Просвещението на Балканите още не е достатъчно изследвана, особено в сравнителен план. И не случайно през последните години тя все повече и повече привлича вниманието на специалисти по история на страните от Югоизточна Европа. На Първия и Втория международен конгрес за Югоизточна Европа например бяха изнесени около 20 доклада, в които се изясняват отделни черти на Просвещението. Заедно с някои от трудовете по история на всяка една от балканските литератури и култури тези доклади имат значение и като основа за сравнителното разглеждане на самата проблема от съвременни научни позиции. С оглед на това несъмнен е приносът на споменатата научна конференция в Париж. Издадени в специален сборник ("Les Lumiers et la conscience nationale chez les peuples du Sud-Est Europe", Bucarest 1970), докладите и разискванията разширяват научните предпоставки за по-нататъшното сравнително изучаване на главните социално-политически, културни и литературни аспекти на Просвещението в балканските страни.
Аналогично е значението на по-важните изследвания за националното Просвещение- гръцко, сръбско, българско или албанско. В тези проучвания някои от особеностите на балканското Просвещение изпъкват достатъчно ясно: и в този етнически пъстър регион на европейския континент Просвещението съпътства разпадането на феодализма и установяването на новите капиталистически отношения, формирането на балканските буржоазни нации и на балканските национални култури. Преходът от средновековни форми на обществено съзнание в балканските страни обаче се слива по време с идеологическите течения на XIX в., с утвърждаването на материалистическите теории в науката, с буржоазно-демократичните революции в Европа, с националноосвободителните движения, и което е особено важно, с появата на революционно-демократичните идеи. Ригас Велестенлис и др. в Гърция характеризират твърде пълно тази особеност. Като личност Доситей Обрадович е по-близко до типичния просвещенец от XVIII в., но и в неговата политическа дейност изпъква връзката на сръбското Просвещение с националноосвободителните идеали и движения, и не само в неговата. Аналогичен е случаят със Софроний Врачански и съвременниците му, с румънските или хърватските просвещенци и просветители, колкото и съществени да са понякога различията в цялостната им дейност изобщо. Имено тогава (от края на XVIII в.) връзката на литературното развитие с националноосвободителните борби и на революционните движения, с културно-преобразователните процеси на Балаканите става всеобща закономерна черта. Поради исторически създалите се обстоятелства Просвещението въздейства върху това развитие непълно главно с ония свои особености, които го сближават с останалите фактори, а именно с прокламираните от дейците му идеи за свобода и равноправие, с идеята против насилието и националното робство, с призивите за активизиране на духовните сили на народните маси в името на високи обществени идеали. Тук се коренят предпоставките за една от най-специфичните отлики на Просвещението в балканските страни поотделно и на Балканите изобщо, разширяваща класификацията на европейското просвещение. Става дума за своеобразната му връзка, от една страна, със съвременните тогава културнопреобразователни процеси в Европа, а, от друга - с националноосвободителните борби на балканските народи.
По принцип Просвещението в балканските страни е по-ярко, повече самостоятелно и завършено в областта на литературата, печата, педагогиката, училищното образование и в отделни сфери на черковната дейност. Косвено то се отразява и върху формирането на националното съзнание у балканските народи, извършено интензивно под въздействието и на други, социално-политически фактори. Този извод произтича също от докладите и изказванията на посочената научна конференция в Париж. "С всичката предпазливост и при зачитането на всички необходими нюанси - посочва в изказването си Михай Берза - трябва да подчертаем, че между тези две категории явления не е имало само съсъществуване, но и активно взаимодействие помежду им, което, без да е детерминирало формирането на националното съзнание, е благоприятствало за развитието му."
Като сложно идеологическо течение в различните балкански страни Просвещението протича силно диференцирано. То се свързва с националното развитие на балканските народи на различни етапи от съзряването и организирането на техните духовни сили, при нееднакво изявени обективни предпоставки за бърза реализация на хуманистичните му принципи. В Гърция, Румъния и Сърбия например се изявява по-пълно, отколкото в България и Словения и с повече елементи на класическия му западноевропейски модел. В Гърция специално обхваща всички области от духовното развитие на народа, активизира ролята на религията и черквата, възражда традициите на елинизма, формира интерес към естествените науки, влияе върху Просвещението в другите страни на полуострова. В доклада си на конференцията в Париж, а също и в своята "История на новата гръцка литература" Константин Димарас изнася обилни данни за историческата реалност на гръцкото Просвещение, за присъщите му енциклопедични, национално патриотични и други тенденции, изразени в написаните и издадените през XVIII в. педагогически, природонаучни, религиозни, философскоидеологически, житийни, историографски или художествени произведения.
2.Българското просвещение в контекста на Европейското. Характеристика на българската просвещенска педагогическа мисъл.
Българското просвещение се поражда през втората половина на XIII в. и се разгръща през XIX в. в условията на чуждо политическо и религиозно владичество. Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката ,образованието и стремежа към масова народна просвета.
Независимо от цялото разнообразие на идеи, в просвещенското мислене съществува широко единомислие и общи ориентации. Така в Просвещението се формират две напраhttp://www.teenproblem.net/forumвления; либерално, според което обществото може да се проhttp://www.teenproblem.net/forumмени чрез просвета - просвещенци, и радикално, съгласно коеhttp://www.teenproblem.net/forumто преустройството на обществото може да стане само чрез борба - носители на това мнение са т. нар, революционери-демократи. В България тези две направления дават наимеhttp://www.teenproblem.net/forumнованието на известните "просветители" и "революционери".
Просвещението във всяка отделна страна, включително и в България, трябва да се приеме като съвкупност от всички ония социално-икономически, политиhttp://www.teenproblem.net/forumчески, духовни и културни условия и фактори на новата истоhttp://www.teenproblem.net/forumрия, чиито естествен завършек е националната революция. За просвещенец трябва да се смята всеки, който твори нови идеи и съдейства да си пробиват път новите тенденции в живота на обществото, които водят към новия обществен строй. Просвещенец е всеки мислител, който открива пътя на своя народ към новото време или създава обща теория за прехода към новото общество.
Неравномерното развитие на исторически закъснялото българско Просвещение е в логическа връзка с появата на просветителските течения в националното възраждане на балканските народи и обяснява по-пълно някои специфични особености на съсъществуването му с българското националнопросветно движение. То се активизира в първите десетилетия на XIX век, когато българското националноосвободително движение, поставяйки си на пръв план културно-просветни задачи, придобива значение на основен фактор за обществения прогрес и за формирането на българската нация. Дотогава в България не е имало подходящи условия за по-широко възприемане на идеите на Просвещението въпреки плодотворната дейност на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. В отличие от Гърция, чиито дейци през целия XVIII в. издават типично просвещенски произведения ("Теоретична география", "Педагогика" и "Апология" от Мисиодакис, "Логика" от Вулгарис, преводи от Волтер и други западноевропейски мислители и пр.), в България се забелязва повишен интерес предимно към историографските, педагогическите и някои нравоучителни съчинения, чрез които се набелязват и стават актуални задачите на националното развитие на народа. Показателни са будителската роля на "История славянобългарска", книжовната дейност на Софроний Врачански, Георги Пешаков, д-р Петър Берон, Васил Априлов и други техни съвременници. Дори и предходниците им, които по сполучливото определение на Емил Георгиев действат в периода на Българското предвъзраждане, са близко до тази сфера на Просвещението. Франциск Ксавер Паячевич и Кръстьо Пейкич създават на латински език "Огледало на истината между източната и "западната черква" и "История на Сърбия" - "големи исторически трудове с богат фактически материал". Не може да не се отбележи, че главно поради съществуващите тогава специфични социално-политически условия Просвещението в България почти не се изявява с други свои идеологически компоненти, в което и се заключава една от твърде съществените последици от забавеното ни развитие. Това от своя страна повишава ролята на просветното движение, акумулиращо в нееднаква степен само такива черти на Просвещението, които съответстват или биха могли да отговарят на широко осъзнатите през първата половина на XIX в. културно-просветни, националнополитически, литературни и естетически задачи на националното ни развитие. Така, както се изявява при конкретните културноисторически условия, то не представлява неразвито Просвещение или негов етап. Напротив, Просвещението се включва в богатата и национално осмислена програма на просветното движение, съществува заедно с него и се изявява чрез него различно през различните етапи. Дейците на това движение изтъкват ролята на националната просвета и на научните знания; изграждат първоосновите на училищното образование, педагогическата мисъл, печата и театъра; развиват схващането за културно-националното предназначение на литературата, като я обогатяват жанрово и естетически, оглавяват борбата срещу чуждото национално робство, характеризират важни страни на Българското възраждане.
Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката и образованието и стремежа към масова народна просвета.И тук просвещенската идеология намира израз във всеобщ духовен подем, който съдейства за развитието на педагогическа мисъл и практика. Идеите за свободата на личността се свързват основните въжделения на обществото-отхвърляне на чуждото духовно и политическо господство и постигане на “свобода лична , свобода народна”( Л. Каравелов). Подобно на западноевропейските носители на просвещенска идеология, и българските просвещенци изтъкват определящата роля на съзнанието в развитието на обществото. Педагогическите им възгледи са проникнати от оптимизъм. Те разглеждат образованието като синоним на прогреса, виждат в него ключа към просперитета и приобщаването на българите към модерния свят. Затова непрекъснато се позовават на примера на европейските народи. Просвещенците свързват образованието и възпитанието със задачите на националното освобождение. На преден план поставят необходимостта от национално образование и възпитание, насочено към формиранена нов тип хора, способни да участват в решаването на актуалните за епохата проблеми.
Обявяват се за масово, достъпно за всички образование, без съсловно и полово разграничение. Идеята за еманципация на жената и правото и на образование намира привърженици и у нас. Сред застъпниците на девическото образование се открояват П. Берон, К. Фотинов, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, Л. Каравелов.
Българските просвещенци разглеждат училището като основен фактор за формиране на национално съзнание и за патриотично възпитание. Първите призиви за обучение на роден език издига Паисий Хилендарски , а първият, който съзнателно и целенасочено приближава езика в съчиненията си до живата реч, е Софроний Врачански. Просвещенците се борят за утвърждаване на говоримия език като книжовен, за да е достъпен за всички обществени слоеве. Светския характер на образованието свързват не толкова с отстраняването на духовенството от неговото управление-малцина се обявяват открито за това,- колкото с образователно съдържание. Настояват за ново учебно съдържание с прагматична ориентация. Появява се критика на класическото хуманитарно образование. Всички български просвещенци поставят в центъра на образователното съдържание учебни предмети, съдействащи за националното самопознаване и формиращи национално самосъзнание-български език, история и география. Реализацията на идеята за масова народна просвета свързват с въвеждането на модерната за времето взаимоучителна организационна система(известна и като Бел-Ланкастърска, мониторна, алило-дидактическа). Пръв я прави достояние на българския читател П. Берон, а Н. Рилски я въвежда в практиката на народното училище. С. Доброплодни превежда методическо ръководство за приложението и – “Водител на взаимните училища”. Просвещенците постепенно осъзнават необходимостта от съобразяване на обучението с възрастовите особености на учениците. Поставят се изискванията за нагледност, достъпност, системност, съзнателност и активност в обучението. Българските просвещенци издигат нов възпитателен идеал-човекът и гражданинът, способен да съчетае стремежа за личен успех с усилията за обществено благополучие- Ив. Селимински, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Те разглеждат възпитанието като основен фактор за изграждане на човешката личност. Под влияние на западноевропейската педагогическа мисъл и тук прониква идеята за необходимостта от освобождавне на детето от прекомерната власт на възрастните. Теорията за естественото, свободно възпитание, макар и лишена от педагогическия радикализъм на Жан Жак Русо, среща своя привърженик в лицето на Л. Каравелов. Както той така и други педагогически мислители от този период отричат приложението на телесните наказания. За първи път това прави д.р П. Берон в знаменития си “ Рибен буквар”. Мнозина от българските просвещенци определят като приоритет формирането на характера пред натрупването на знания. Обръщат внимание не само на нравственото, а и на умственото и физическото възпитание(15,с.232-235).
Глава втора Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски,
Софроний Врачански и д-р Петър Берон
1. Паисий Хилендарски
1.1. Творчеството на Паисий Хилендарски
Родоначалник на българското Просвещение е св. Паисий Хилендарски (1722-1773). Той навлиза в измеренията на просвещенската идеология с вярата си в ценността на знанието, науката и просветата, със своя интерес към историята и историческия си оптимизъм. Паисий Хилендарски е просвещенец в европейски, обhttp://www.teenproblem.net/forumщославянски, балкански и национален план. Той открива проблемите на българското общество през XVIII век, търси, намира и предлага решения, пробужда и насочва социалната и националната енергия на българите към освобождението им от чуждо робство, което по същество е буржоазнодемократична революция(8,с.189).
В епохата, в която е живял Паисий, нашият народ е прекарвал най-тежкия период от своето робуване под турците. Подир злополучното Чипровско въстание в края на XVII в. по-будната част от народа ни била избита, заточена или принудена да се изсели в чужбина. Както органите на турската власт, тъй и отделни турци вършели големи злоупотребления, произволи и насилия над беззащитното българско население, което страдало и от върлуванията на разбойници. Нашият народ бил обладан от отчаяние, безнадеждност и примирение със съдбата. Турската империя преживявала тогава бърз упадък и разложение и Цариградското правителство не било в състояние да спре тоя процес. Опитите да се реформира държавата и създаде колко-годе ред и законност в нея, излизали несполучливи, понеже правителството не намирало в страната нужната обществена сила, която да го подкрепи в случая. Еничарите и фанатизираното турско духовенство, което се ползувало с голямо влияние между невежото турско население, пречели на всеки опит за обнова на държавата; а против централистичните стремежи на правителството се обявявали отделни паши - областни управители, някои от които дори се провъзгласили за независими владетели. Особено тежко било положението на българското население в селата, дето турските паши и бегове могли да вършат по-свободно произволи и потисничества. И разореното икономически и лишено от най-елементарни човешки права население почнало да бяга от много села и да отива в планините или в градовете, дето животът бил сравнително по-сигурен. (14,с.45)
От друга страна, през тази епоха нашият народ изпаднал напълно и в духовно робство. Цариградският гръцки патриарх, който станал духовен глава на всички православни християни в Европейска Турция, под булото на религията гонел панелински цели: да
погърчи, покрай другите, и българския народ, и по тоя начин да възстанови някогашната Византийска империя в нейните най-големи размери. И елинизаторската политика на гръцката църква успявала, защото както патриархът, тъй и цариградските гърци, особено фанариотите, които, между другото, заемали висши духовни длъжности в българските земи, се ползували с голямо влияние пред турското правителство, което тогава не обръщало внимание на етническите различия, които съществували всред християнското население в империята, подчинено в църковно отношение на цариградския патриарх: за турското правителство цялото това население било "рум милет" (гръцко население). Освен дето ограбвало безмилостно българското население, деморализираното фанариотско духовенство употребявало всички средства, за да го погърчи. Най-целесъобразни средства в случая, са били църквите и училищата. Ето защо фанариотите заменяли славянското богослужение в българските църкви с гръцко, а също тъй славянският език в българските килийни училища бил заместван от гръцкия; освен това, старобългарските и другите църковнославянски книги били унищожавани. Елинизацията напреднала бързо, когато гърците отворили в българските градове нов вид училища - светски, които имали общообразователен характер. Било от любознателност, било от търговски нужди, българските граждани почнали да пращат ревностно своите деца в тези училища. И там младите българчета усвоявали добре гръцкия език, който е бил потребен не само за вътрешни, но и за външни търговски сношения, а от друга страна, давал възможност да се добие по-широко и по-високо образование; но в същото време в поменатите училища повечето от тези българчета се прониквали от гръцки дух и се подготвяли за бъдещи "отцеругатели", т.е. отстъпници от своята народност и дори нейни врагове. Освен това, и други българи, за да се ползуват от покровителството на гръцката духовна власт или за да се рекламират по-добре пред чуждия свет, се обявявали за „гърци". Елинизацията в нашите по-големи градове направила такъв успех, че много българи почнали да се срамуват и отричат от своята народност и език, да се наричат "гърци" и да говорят гръцки; защото, според тях, тези, които се наричали "българи" и говорели български, били прости и глупави, а гърците били "мъдри и политични"!... Българското национално съзнание се крепяло главно в селата, в които елинизацията прониквала мъчно, и в малките балкански градчета, дето, благодарение на разните привилегии, с които те се ползували, съществували из вестни свободи. Изобщо, българското население в тези градчета, в които цъфтели занаятите, се отличавало с буден - свободолюбив и дори борчески дух. Така настъпило раздвоение посред българския народ под турското владичество: едната част от него се гърчеела, а другата пазела своя език, своите народни обичаи, нрави и традиции. И между тези два лагера българи съществувала ненавист.
В такава среда се е движил и в такава епоха е живял Паисий Хилендарски. С развито национално съзнание, горещ родолюбец, наблюдателен, прозорлив и усетлив към действителността, към настоящето, Паисий не тръгнал по пътя на другите наши книжовници от съвременната му или от по-старата епоха: той искал чрез перото си да пробуди, да възроди своя народ и да го защити от нападките на чужденците. Ето защо, макар да бил монах, Паисий се явява пред нас като светски, национален деец - патриот, а не като църковник-нравоучител. Славянобългарската история на Паисий не представя труд на спокоен обективен учен: тя е написана с патриотична цел. Ето защо важното е да се види не доколко тази история отговаря на изискванията на науката, а с какви похвати, с какъв метод си е послужил авторът й, за да постигне поставената си цел. Както казахме, Паисий бил твърде усетлив и прозорлив към действителността, към настоящето. Обаче настоящето, към което той се отнасял с достатъчна обективност, го огорчавало, будело у него тъжно чувство, засягало болезнено душата му; затуй пък миналото на неговия народ предизвиквало у него бодрост и възторг, както у всеки патриот - романтик. Като знаем целта, която си е поставил Паисий при написването на своята история, неговото отношение към настоящето и миналото, за нас са обясними както похватите, с които той си служи, тъй и особеностите, които отличават произведението му. Паисий идеализира миналото на своя народ, подбира тенденциозно материала, борави волно с фактите, преправя данни, описва подробно някой факт, за да го направи по-интересен и увлекателен, рисува живо някои бележити личности, допуща суеверни легенди и анекдоти, спира се повече върху светлите страници на миналото на своя народ, а тъмните замълчава или отбелязва накратко, омаловажава миналото на чужди народи, които се самохвалели и оскърбявали българския народ. Той иска да направи историята си убедителна и увлекателна за народа; подчертава и повтаря някои факти, които прославят миналото на българския народ, и навремени подканя четеца, да внимава и се взре в това, което е написано, за да разбере истината. Към чуждите източници Паисий се отнася недоверчиво, защото те или укривали истината относно миналото на българския народ, или нарочно не пишели за неговите славни дела; ето защо той се старае да обори твърденията на чуждите историци или да допълни техните сведения. Изобщо, неговото схващане на същността на историята е теологическо; Бог ръководи делата на отделните исторически личности и народи, - всичко в историята става по Божие "попущение", "повеление", "воля", "благоволение" или "мановение". Но понякога нашият историк застава на научна основа, като изтъква причинната връзка между събитията и дава верни обяснения на някои исторически явления.
В уводни бележки към своята Славянобългарска история Паисий посочва голямото образователно и възпитателно значение изобщо на историята. Подир това следва интересно предисловие към онези, които "искат да прочетат и послушат" това, което е написано в нея. От това предисловие се вижда, че Паисий смята родния език и история като най-важни фактори за запазването на народността. На онези българи, които тачели своята народност и отечество, той говори, че е "потребно и полезно" да познават родната си история, защото всички други народи имат свои истории и всеки грамотен от тях знае и говори за своя род и език, и се хвали с тях. На българите родоотстъпници - "отцеругатели" той отправя преди всичко укор: "А кои не любят за свой род български знати, но се обращают на чужда политика и на чужди език, и не радат за свой език болгарски, но се учат четати и думати по гръчки и срамят се да се наречат болгаре, - о неразумне и юроде! поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свой язик и не думаш?"... И Паисий се залавя да разбие мотивите, по които някои българи се срамували от своята народност и език и се гърчеели. Като схващал, че тези българи вършели това, защото преди всичко не знаели, какво славно минало има техният народ, той бърза да им го покаже: българите са имали "царство и господство"; били славни и прочути по цялата земя; много пъти от "силни римляни" и "мъдри гърци" са вземали данък; чужди царе и крале давали дъщерите си за съпруги на българските царе, само за да имат "мир и любов" с последните; от всички славянски народи най-славни били българите, понеже те първи имали царе и патриарси, първи се покръстили, най-много земя завладели, първите славянски светии били от техен род и език и пр. Обаче поменатите българи се гърчеели и по друг мотив: българите били "прости и глупави", нямали "речи политични", а гърците били "по-мъдри и по-политични". На това огорченият родолюбец възразява: „Но вижд, неразумне: от гръци има много народи, по-мудри и славни, - дали оставля некои грък свой език и учение и род, както ти, безумне, що оставляш и немаш никой прибиток от гръчка мудрост и политика?" Подир това Паисий понижава тона и бащински съветва, като изтъква предимствата на българите: "Ти, болгарине, не прелащай се, знай свой род и язик и учи се по своему язику: боле ест болгарска простота и незлобие! Болгари прости свакаго у свой дом приемают и гощавают и даруют милостиню, кои у них просят; а мудри и политични гърци то никако ни творят, но и отнимают от прости и похищают неправедно, и више грех, а не полза от нихна мудрост и политика приемлют." Но Паисий допущал още, че същите българи се срамували от своя род и език пред просветените чужденци и търговци, защото българите нямали от своята среда в негово време "търговци и книжници, и хитри и славни на земли", но повечето от тях били "прости ораче и копаче, и овчаре, и прости занаятлии". И той намира с какво да възрази и на това: че "от Адама до Давида и праведнаго Йоакима, Йосифа Обручника" нито един от праведните и свети пророци и патриарси не е бил "търговец или прехитър и горделив", каквито са били хитреците, които родоотстъпникът българин почитал, па им се чудел и се влачел по техния език и обичай, - всички били земеделци, овчари, прости и незлобиви; от друга страна, и сам Бог предпочитал простите и бедните хора: Христос слязъл и поживял в дома на простия и бедния Йосиф.
Така Паисий искал да вразуми "отцеругателите" българи, като ги запознае с миналото на техния народ. След като отбелязва, че българите имат славно минало, той добавя, че техните царе и патриарси са имали летописни книги, кондики и истории, много житиета и правила, но в него време нямало книгопечатане, а хората от небрежност не преписвали книгите; след като пък турците завоювали неочаквано България и разбили и църкви и манастири, и царски и архиерейски дворци, много от поменатите книги се погубили; защото в него време хората, уплашени и ужасени от турците, бягали и гледали да спасят само своя живот.
Ако Паисий Хилендарски бе написал своята история с чисто научна цел, тя нямаше да има такова голямо значение, което има в сегашния си вид: като научно произведение тя щеше да се прочете от ограничен кръг читатели и щеше да се отбележи в историята на нашата нова книжнина само като ценен принос. Но както видяхме, с написването на историята си Паисий гонел патриотична цел, която наистина постигнал; защото, освен дето съдействувал пряко за пробуждането на народния дух, но и създал редица свои последователи, които продължиха неговото народно - възродително дело: Софроний Врачански, д-р Берон, Неофит Бозвели, Априлов, Неофит Рилски, Раковски, братя Миладинови и др. са в това отношение негови ученици.
1.2. Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски очертава за първи път модела на новото българско училище и развива идеи, които полагат осhttp://www.teenproblem.net/forumновите на новата българска педагогика и служат като основа за изграждане на българското светско национално училище.
Моделът на новобългарското училище, изграден от Паисий Хилендарски, включва три компонента: образователно-възпитателен идеал, учебно съдържание и възпитателна програма.
Първият и водещ компонент на модела на новото учиhttp://www.teenproblem.net/forumлище е неговият идеал. Очертаният тук образователно-възпитателен идеал не е даден от Паисий. Той се съдържа в контекста на неговата История. Изведен от новия обществен идеал, който хилендарецът сочи на българите, образователно-възпитателният идеал на новобългарското училище е пробуденият, осъзналият се българин, който познава историята на своя народ, знае да чете и да пише на български, пази нраhttp://www.teenproblem.net/forumвите и обичаите си и не се срамува да се нарече българин; който се ползва от културните постижения на другите народи, без "да се мами" по тях и да се отрича от народността си; койhttp://www.teenproblem.net/forumто осъжда родоотстьпниците и отцеругателите, поддали се на гърцизма; има будно национално съзнание и чувство на обич и дълг към родното; ратува за свое светско национално училище; проявява религиозна ревност и готовност да пази пожертвувателно вярата си; разбира причините за просветнаhttp://www.teenproblem.net/forumта изостаналост на българите и вижда условията, необходиhttp://www.teenproblem.net/forumми, за да се възвърне миналата слава и величие на българhttp://www.teenproblem.net/forumския народ - църковна независимост и политическа свобода.
Този идеал се налага от потребностите на българскоhttp://www.teenproblem.net/forumто общество, което навлиза в своето буржоазно развитие и има да решава разнообразни задачи от икономически, социалнополитически и културен характер. Сложният комплекс от изисквания към личността, включени в Паисиевия идеал, е обусловен от тези задачи.
Новият идеал, посочен от Паисий Хилендарски, ще замени идеала на българите от предвъзрожденската епоха на ХIV-ХVII век, който изисква от хората умение да изкарват прехраната си и да следват феодалните традиции, а от млаhttp://www.teenproblem.net/forumдите поколения -да заместят родителите си в трудово-стопанската им дейност; да съхранят това, което те са им остаhttp://www.teenproblem.net/forumвили; да усвоят родния си език и да запазят вярата си; да проявяват подчинение и изпълнителност към чуждата власт.
Вторият компонент на Паисиевия образователен и възпитателен модел е новото учебно съдържание.
Историята на Паисий показва убедително, че в българhttp://www.teenproblem.net/forumското светско национално училище следва да се. изучават родният език, българската история, българска и всеобща геhttp://www.teenproblem.net/forumография, всеобща история, нравите и обичаите на народа и християнска религия - Закон Божий и история на българскаhttp://www.teenproblem.net/forumта църква. Знанията по тези учебни дисциплини ще осигуhttp://www.teenproblem.net/forumрят постигането на социално-педагогическия идеал, очерhttp://www.teenproblem.net/forumтан в Историята. Учебното съдържание - светско по харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер и национално по форма - ще формира младия бългаhttp://www.teenproblem.net/forumрин като народностен тип, ще изгради твърдия християнин и убедения родолюбец, който ще се превърне в субект на собствената си история.
Родният език, като най-съществен белег на народностhttp://www.teenproblem.net/forumта, стои на първо място в новото учебно съдържание. Съчеhttp://www.teenproblem.net/forumтанието "род и език" светогорският монах употребява в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрията си 15 пъти-10 пъти в Предисловието и 5 пъти в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрическото изложение. Три пъти в Предисловието той свързhttp://www.teenproblem.net/forumва двете понятия "род" и "език" в изрази, които илюстрират връзката между тях. Два пъти обединява понятията "род" и "българско отечество". Три пъти използва съчетанието "род" и"обичаи".
Паисий обвързва родния език с народа и народностhttp://www.teenproblem.net/forumта. с отечеството и обичаите на българския народ.
Словосъчетанието "род и език" Паисий използва в разhttp://www.teenproblem.net/forumличен смисъл.
В някои случаи "род и език" има значение на народ или народност. Например: "Тоя род и език отишъл на север, гдето сега е Московската земя ..."; "Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род"; "Тия славяни са от един род и език с българите"; "Всички власи ... изпърво четели по латински, тъйкатослатинитесаедин роди език";"... и първите славянhttp://www.teenproblem.net/forumски светци просияли от българския род и език".
В други случаи съчетанието "род и език" има повече смисъл на "история": "Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език"; или"... и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език".
Най-често обаче, най-силно и въздействащо, съчетаhttp://www.teenproblem.net/forumнието "род и език" звучи като единство на двете самостояhttp://www.teenproblem.net/forumтелно обособени понятия - "род" и "език": "Ти, българино, не се мами, знай своя род и език"; "Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците ...";" ... а ти оставяш своя език и хвалиш чуждия език ..."; "Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език".
Самостоятелно звучене имат понятията "род" и "език" и в споменатите три израза: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език ..."; "Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език"; "Оставя ли някой грък своя език и учение, и род ...".
Във всички случаи, когато употребява понятията "род и език", Паисий Хилендарски ги свързва в неделимо единстhttp://www.teenproblem.net/forumво. Езикът не може да се мисли без народността, а народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без родния език. В езика народността намира главнаhttp://www.teenproblem.net/forumта си опора, а езикът е най-съществения елемент на народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без език няма народ и народност.
Словосъчетанието "род и език", което създава и изполhttp://www.teenproblem.net/forumзва Паисий, изразява ролята на езика в живота и историчеhttp://www.teenproblem.net/forumската съдба на народа. Паисиевата История показва ясно закономерната връзка между език и народностна устойчиhttp://www.teenproblem.net/forumвост - ако един народ престане да говори на своя език и възприеме друг език, той престава да съществува като народ. Ако един индивид се откаже от родния си език и го замени с друг, той се откъсва от народността си. Отказът от родния език е отказ от народността. Губейки езика си, приемайки гръцкия език за свой, българите губят народностната си иденhttp://www.teenproblem.net/forumтичност, губят историческото си минало, настояще и бъдеhttp://www.teenproblem.net/forumще, престават да бъдат народ.
Изразът на Паисий "Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никаква придобивка от гръцката мъдрост и изтънченост?" насочва към мисълта на К. Д. Ушински, че човек, който е формиран с чужд език, остава завинаги чужд не само за своя народ, но и за народа, чийто език говори, остава завинаги човек без родина.
Отказът от езика има не само социален контекст. Смяhttp://www.teenproblem.net/forumната на езика, наложена от икономическото и културното преhttp://www.teenproblem.net/forumвъзходство на гръцката буржоазия и денационализаторскм-те усилия на Цариградската патриаршия, разрушава езикоhttp://www.teenproblem.net/forumвото единство на българския народ и откъсва от народностhttp://www.teenproblem.net/forumта значителна част от тези българи, на които историята е възложила да играят водеща роля в буржоазното развитие на българското общество. Нарушеното езиково единство има отрицателни последици за социалната, икономическата и етhttp://www.teenproblem.net/forumническата, но и за политическата и културната сфера.
Паисий Хилендарски не е против двуезичието - той самият владее безупречно гръцки език, ползва гръцка литеhttp://www.teenproblem.net/forumратура и документи. Той е против отказа от родния език, заhttp://www.teenproblem.net/forumменянето му с гръцки и приобщаването към гръцката народhttp://www.teenproblem.net/forumност. Става дума за изоставянето на родния език и възприеhttp://www.teenproblem.net/forumмането на гръцкия, което води до изгубване на българското самосъзнание и на народностната принадлежност.
Паисий Хилендарски е срещу езиковото предателhttp://www.teenproblem.net/forumство. Той иска да предизвика съпротива срещу заменянето на родния език с чужд, да внуши езикова преданост и устойhttp://www.teenproblem.net/forumчивост, да преодолее чувството на срам от българския език, който в сравнение с гръцкия не е достатъчно обработен, разhttp://www.teenproblem.net/forumвит и богат
Паисий повелително изисква от българите да се учат да четат и да пишат на български език.
Изразът на Паисий "и се учи на своя език" посочва директно, че в новобългарското училище обучението трябва да се води на български език. Когато осъжда родоотстъпни-ците, че "... не се грижат за своя български език, но се учат да четат и да говорят по гръцки ...", Паисий показва съвсем ясно, че учейки се да четат и да говорят на гръцки език, бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарите не трябва да пренебрегват изучаването на родния си език. Напротив приоритет трябва да има овладяването на родния език. Естествено се налага педагогическият извод, че обучението в новото българско училище трябва да бъде на роден език, а главен учебен предмет следва да бъде бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарският език. Училището е една от главните, най-здравите и сигурни опори на езиковат
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ИСТОРИЯ
БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА НА ТЕМА:
ПРИНОС КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА СВЪРЗАН С ИДЕЯТА ЗА БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.
Дипломант: Наученръководител:
Димитър Любомиров Филипов Доц..............................
Фак.№ 0227011
Форма на убочение:
Редеовно
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД.......................................... .................................................. ..................................3-6
ПЪРВА ГЛАВА........................................ .................................................. ...................7-16
Параграфи
1.1............................................... 7-9
1.2............................................... 9-9
1.3............................................... 9-11
1.4.............................................11-16
ВТОРА ГЛАВА........................................ .................................................. ....................16-49
Параграфи
2.1............................................... .16-19
2.2............................................... .19-20
2.3............................................... .20-34
2.4............................................... .34-42
2.5............................................... .42-49
ТРЕТА ГЛАВА........................................ .................................................. .....................49-85
Параграфи.
3.1............................................... ............50-52
3.2............................................... .............52-59
3.3............................................... .............59-66
3.4............................................... .............66-71
3.5............................................... .............71-75
3.6............................................... .............75-81
3.7............................................... .............81-85
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................. .................................................. ..............................85-88
БЕЛЕЖКИ.................................... .................................................. ..................................88-92
Първа глава........................................ ....88-89
Втора глава........................................ .....89-92
Трета глава........................................ ......92-94
ПРИЛОЖЕНИЕ.............................. .................................................. ................................93
„Ако решението на Източния въпрос е Дунавска федерация, то решението на европейските въпроси е Европейската федерация — всички пътища водят в тази насока." Това е изречено не днес, а през 1876 г. във вестник „Съединени Европейски Щати" — орган на Международната лига за мир и свобода.
УВОД
Съществуват идеи в нашия обществен и политически живот, за които се споменава само мимоходом те за дълго време са били табу за исторически и обществени дискусии, поради тяхната сложност и противоречива съдба. Те присъстват инкогнито, въпреки че имат зад себе си дълга историческа традиция. Такава идея на Балканите е федеративната. Тази идея е вълнувала умовете на мнозина деици от различни националности в Югоизточна Европа от възрожденската епоха до най-ново време и въпреки че пренебреграна и премълчавана тя не е изгубила своята жизненост и актуалност. Вземана предвид като решение на различни наболели проблеми на в Югоизрочния край на Европа, федеративната идея никога не е реализирала потенцяла си докрай.
Днес когато настоящето не ни предлага нищо достойно за възхита и подражание българина отново се обръща към великите примери от Българското възраждане, за да намери там основание да продължи напред. Нашето възраждане се явява непресъхващ извор на примери, които задължават и идеи, които вдъхновяват. Затова отново трябва да се обърне внимание на идеята за федерация на балканските народи. Кое налага в настоящето връщането към тази стара идея? Има няколко аргумента, които подсказват актуалността на засяганата от нас тема. Първо, това е задълбочаващия се процес на евройнтеграция, тенденция съществувала още от времето на Възраждането. Това е искреният и трогателен стремеж на българите и другите народи на Балканският полуостров да преодолеят своето изоставане от западните народи, съчетан с вечния стремеж на човека към свобода, сила и просперитет, доловима е според мен иманентната връзка между федеративната идея на Балканите и модерната днес Европейска идея, и аз смятам, че въпросите на федерализма ще придобиват все по-голяма актуалност в сферата на научният дискурс у нас, от друга страна днес отново сме свидетели на надигането на сянката на едно бедствие тровещо живота на народите от балканския регион, това е призрака на балканнизацията, термин роден като отражение на балканските политически нарави и неумението на водачите на нашите народи да подържат в хармония съвмесното им съществуване в името на общото благо. Изброените пряко касаещи съвременника проблеми и тенденции намират своята трактовка и решение, чрез идеята за федерация на народите в Югоизточна Европа.
Затова нашето изследване е опит да се преодолеят клишетата и стереотипите свързани с федеративната идея и да се види в нова светлина федерализма на Балканите, който се оказва актуален и жизнеспособен.
С настоящото изследване се цели преди всичко:
- Да проследим проникването и условията, в които се развива федеративната идея в България, по-видните й представители или свързаните с нейното развитие личности, както и да изясним някои от характерните черти на българската федеративна идеология през Възраждането.
За нуждите на изследването е разгледано развитието на федерализма в общо балкански мащаб като с това се целеше да се изясни най-общо същността, генезиса, тенденциите, условията и формите на развитие на това историческо явление. Както и главните му представители. В процеса на изследването беше установено известно разминаване между тезите на други автори и изводите, до които достигнахме ние. Това е отразено в работата, но трябва да се уточни, че пълното изследване на проблемите свързани с общото развитие на балканския федерализъм не бе приоритет на изследването. На тях следователно не е отделено вниманието и необходимите изследователски усилия за детайлното им изясняване, което може да бъде цел на следващи изследванеия по темата. Това се наложи и поради някой обективни ограничения, кратко време отделено за изследването, недостъпни изворови и историографски материали от чужди архиви и библиотеки. По тази причина изложените от мен изводи в Първа глава, макар и да са аргументирани и подкрепени с изследвания на авторитети историци в областта имат характера по-скоро на догатки отколкото на солидно доказани хипотези.
Вниманието е съсредоточено върху присъствието и мястото на федеративната идея във възрожденската публицистика, както и отразяването й от следосвобожденската историография посветена на Българското и Балканско възраждане. Интересува ни преди всичко характера на федерализмът в България през Възраждането, представлява ли той заплаха за българското национално развитие или напротив е предпоставка за такова развитие.
Работата не включва изследване върху целия архив на засяганите дейци, подбрани са определени, занкови пройзведения, които дават информация върху цялостния мироглед на авторите им. Трябва да се отбележи, че балканската федеративна идея има отношение към много основни събития от балканската история като национално-освободителните движения на балканските народи, Балканското възраждане, Източния въпрос, югославявнкото движение и идеология, федеративната идея се е пропила във външнополитическата активност и визии на балканските държави тя засяга тясно както идеята за формирането на балканския съюз и провеждането на балканските войни, Балканската антанта, има място в идеологията на социалистическото движение. Нека се има предвид също, че разглежданата тема е интердисциплинарна за пълното й изясняване трябва да се хвърли светлина към други исторически процеси и явления като славянофилството, балканската солидарност, идеите за балкански съюз. Трябва да се разгледат проблеми от съседни научни области като федерализма, балканския манталитет и явлението балканизация, което не е възможно да се направи в това изследване.
Поради това изясняването на федерализма на Балканите има толкова голямо значение. Темата към която съм се обърнал е найстина много трудоемка и дълбока. Аз не се надявам, че ще мога да я изчерпя в това изследване, но смятам да задам поне основните насоки и жалони на едно бъдещо проучване по проблема.
Задачите, които си поставих като дипломант са
Проучване и анализ на достъпните извори от епохата, публицистични материали, програмни документи и кореспонденция.
Анализ на историческата литератуера посветена на възрожденският период.
Извеждане на основните резултати и изводи от направените изследвания и препоръки за бъдещи действия.
За настоящите цели на дипломната работа са ползвани, методите на истотическия анализ и синтез. Ретроспективен метод, с негова помощ се разкриват първоначалните базови форми на балканската федеративна идея. Ретроспективния метод ни дава възможност да се проследи за един продължителен период от време как се развива и обогатява от към идейно съдържание федерализма на балканите. Използването на сравнително историческия метод е насочено към изясняване на характера на различните федеративни балкански проекти относително съвпадащи хронологически. Широко е застъпен историко-генетичният метод на изследване. Неговото приложение е продиктувано от необходимостт да се установи зависимостта на явлението балкански федерализъм от предхождащия го етап на развитие и характеризиращите този етап условия. За да се направи анализ на федеративните проекти възникнали в различни исторически условия, т.е. вън от балканския полуостров или предложени от балкански дейци е ползван синхронния метод.
Работната хипотеза, от която изхожда моя труд, е че федеративната идея на Балканите през възрожденския период, не е била пречка за развитието на националното съзнание, а напротив подпомагала е това съзнание. В този смисъл федерализмът не е насочен срещу съзнанието за национална принадлежност, но атакува агресивните прояви на национализма. Обосноваването на моята теза е опит да се защити федеративната идея от атаките на автори, които и приписват антинационална насоченост базирайки се на по-късните прояви на социалистическия федерализъм, които е изкривена форма на възрожденския федерализъм. Социалистическия федерализъм изхожда от възрожденския, но се развива в посока на интернационализма, като по този начин все повече пренебрегва националния принцип.
Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.
Дипломната работа е разделена на три глави, увод и заключение. В увода са дадени мотивите ми за избора на темата и аргументация за нейната актуалност, изброени са целите и задачите, който съм си поставил и зададена е естествено хипотеза на изследването.
В първа глава е направен необходимия историографски обзор, пояснени са някои основни термини използвани в работата и е включен въвеждащия към резултатите от проучването текст.
Втора глава навлиза в същината на изследването, представена е панорамата на федеративния процес на Балканите, посочени са главните представители изповядващи федеративната идея и са анализирани някои основни проекти за преустройство на регйона имащи отношение към федеративната идея. Разгледана е същността, генезиса и тенденциите в развитието на федерализма на Балканите
Трета глава обръща внимание на българския принос в идеята за федерация на балканските народи. По-голямо внимание е отделено на възгледите на революционните водачи на българския народ преди Априлското въстание.
ПЪРВА ГЛАВА
1.1.
Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на Източния въпрос. Всъщност Връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федрация като визия за регионално развитие се налага някак от само себе си тази, връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци.
Т.н. “Източния въпрос” като дипломатически проблем бележи развитието на международните отношения през 18 и 19 век та чак до началото на 20 той може да се приеме като своеобразна рамка, в която се развиват всички процеси на Балканите и в Мала Азия, поради неговото голямо значение за темата е нужно да определим неговата същност и исторически проявления.
“Източен въпрос” е условен термин приет в дипломацията и историческата литература, които обозначава международните противоречия през 18, 19 и началото на 20 век свързани с неконтролируемия разпад на Османската империя, и свързаните с това процеси на развитие на национално-освободително движение на балканските народи и борбите на великите сили за сфери на влияние. Някои изследователи включват в съдържанието на понятието Източен въпрос също така и широк комплекс проблеми обхващащи Кавказ и Средния Изток. Терминът е бил употребен за пръв път на конгресът на свещенният съюз във италянския град Верона през 1822г при обсъждането на положението свързано с гръцкото национално-освободително въстание от 1821-29г против Османската империя.
Първи период в развитието на Източния въпрос обхваща отрязака от време от втората полвина на 18 век до Кримската война 1853-56г. Той се характеризира с нарастващата роля на Руската империя в Близкия изток. В резултат на победононите войни с Турция 1768-74, 1787-91, 1806-12, 1828-29 г.
Извода, които може да се направи за първия период е че въпреки експанзионистичните цели, които е преследвал руския царизъм в своята близкоизточна политика по отношение на Османската империя, фактът че се възстановяват независимите християнски национални държави на Балканите се явява прогресивна последица от победите на руското оръжие над султанска Турция.
В своята политика по отношение на Близкия изток Русия се конфронтира с експанзионистичните цели на другите велики сили в Европа. На границата на 18-19 в Франция започвала да предявява претенции да играе главна роля в Ориента. С цел завоюване на пазари на Изток и съкрушаване на Британската колониална империя. Изострянето на Руско-Френските противоречия в частност по Източния въпрос в значителна степен предопределили неуспеха на преговорите между Наполеон I и Александър I през 1807-08 г за разделяне на Османската империя.
Новото изостряне на Източния въпрос било отбелязано от Гръцкото въстание против турското господство през 1821 г то довело до ескалация на Руско-Британските противоречия и също така до поява на сериозни противоречия вътре в Свещенния съюз. Ункяр-Искелесийскийя договор от 1833 като съюз между Русия и Турция е върха на поличическите успехи на царизма в Източния въпрос. Едновремения нариск на Великобритания и Австрия стремящи се поради своите експанзионистични цели към отслабване позициите на Русия на Балканите, и особенно стремежа на Николоай I да изолира политически Франция подбудили царското правителство да сключи лондонската конвенция от 1840-41 с Великобритания изгодна преди всичко за британската страна. Царското правителство било принудено да се откаже от изгодите на Ункярискелесийския договор от 1833 и се съгласява съвместно с другите велики сили да подрържа целостта и независимоатта на Османската империя. И също така е признат принципа за затваряне на проливите за чужди кораби в това число и руски.
Втория период в историята на Източния въпрос започва с Кримската война 1853-56 и завършва в края на 19 в. В тези години Великобритания, Франция и ред други западни държави под предтекста за съхранение на «status quo», т.е. целостта на Османската империя и поддържането на равновесието на силите в Европа успели да отстранят руското влияние на Балканския полуостров, а освен това да укрепят и разширят своето. Кримската война способствала укрепването на позициите на френските и английски капитали в Османската империя и ускорили процеса на неиното превръщане в полуколониална страна. В същото време задълбочаващата се слабост на руския царизъм в сравнение развитите капиталистически страни от Западна Европа предопределила упадака на влиянието на Русия в международните дела, в това число и по Източния въпрос. Това много ярко се проявява в решенията на Берлинския конгрес от 1878 г [1(13) юни 1(13) юли] когато в следствие на победоносната война с Турция, царското правителство било принудено да се съгласи на преразглеждане на Санстефанския мирен договор. При все това провъзгласяването независимостта на Румъния и Сърбия били достигнати благодарение на руската помощ, а освобождението на българския народ от османския гнет и създаването на българската държава след столетия под чужда власт(1877) се явяват резултат от победата на русите над султанска Турция. Опирайки се на руската подкрепа Сърбия и Черна гора придобили международно признание и независимост. Стремежът на Австро-Унгария към икономическа и политическа хегемония на Балканския полуостров отбелязъл през 70те год на 19 в засилване в антагонизма между Русия и Австро-Унгария.
С настъпване на епохата на империализма през XX в. се открива третия период в историята на Източния въпрос. Появата на нови огнища на световния конфликт довелодо отделянето на Източния въпрос в отделна категория в системата на международните противоречия.
Темата ни заставя да обърнем внимание и на друг исторически феномен - Българското възраждане. Най-често последното се дефинира като съвкупност от обновителните процеси във всички области на обществено политическото битие на българския народ в относителните граници от втората полвина на XVIII век до Рускоко-турската война от 1877—1878 г. Икономическите измерения на Възраждането трябва да търсим в постепенния преход от феодалната към капиталистическата обществено-икономическа формация в областта на материалното производство, собственическите и пазарните отношения. Неговата културно-историческа страна представлява борбата за светска просвета, материалистична наука и буржоазно-национална идеология, а в някои случаи — и за национално обособена църква. В политически план възрожденските процеси обхващат формирането на нация и борбата на техния политически водач — буржоазната класа, за национално освобождение и независима държава. Възраждането е епохата на буржоазните революции в Югоизточна Европа; те рушат османската феодално-деспотична система, прекършват ретроградността на всички онези сили и фактори, които ограничават или спъват свободата на капиталистическото развитие.
1.2.
Ако отделим конкретно-историческо съдържание на Източния въпрос, което се свързва със съдбата на Османската империя и в този смисъл появата, развитието и края му в историческата литература се свързват със кризата, разпада и гибелта на Османската империя, от същнотстта му, по-дълбокия му историческия смисъл можем да кажем следното: Източния въпрос по-същество засяга проблемите на едно прединдустриално общество, кавото е османското, тук действат два фактора вътрешния - процесите на кризата и външния, тоест влиянието на Великите сили, от съчетанието на тези два фактора се поражда трети, а именно зараждат се прогресивни сили в самото османско общество, които са призвани да поведът модернизацията на това общество, по-ирония на съдбата тези сили се зараждат най-рано именно сред покорените от османските турци християнски народи и за това си има своите дълбоки основания. В този смисъл процесите на Балканско възраждане, стопанско развитие, национално съзряване и национално-освободителни борби са именно процеси на медернизация на османското общество. Философската същност на модернизацията като исторически феномен най-добре се изразява от просвещението, там са отразени космополитизма и рационализма характерни за модернизацията. Просвещенските идеи проникват в балкнските общества и заразяват ранните възрожденци със новата визия за света, която предлагат, тяхното разпространение сред консервативните и закостенели в традиционализма си покорени християнски народи не е безпрепятствено, но е плодотворно. И тези плодове са оставили дълбоки бразди в историческият и общественият ни живот.
1.3.
За плод на Просвещението на Балканите може да се приеме и федеративната идея. Смятам, че е необходимо да разясним някои теоретични аспекти по въпросите на федерализма. Това се налага не само поради факта, че боравим с някои основни понятия от федеративната теория като федерация и конфедерация, но и за по-добро, изясняване на темата ни, развитието на балканската федеративна идеология в България през Възраждането, която според нас е обвързана тясно със същността на явлението федерализъм. Федерализмът има дълга историческа традиция в света като класически пример за конфедерация в древността може да се вземе римо-италийската конфедерация, както и с някои уговорки учредения след Коринтския конгрес през 337 пр. Хр. Общогръцки съюз под хегемонията на Македония. Но теоретически федерализма като идеология се разработва в ново време в трудовете на европейските и американски просветители. Термина федерализъм ("federalism") произхожда от латинското "foedus" (съглашение) Според Даниел Елазар, един от най-авторитетните изследователи на проблемите на федерализма латинския термин "foedus" е близък по смисъл с древноеврейското "brit" фундаментално библейско понятие означаващо съглашение с Бога и едновременно с това, съгласие между хората, които строят своите отношения на основата на договор.1
Най-общо казано под федерализъм в научната литература се разбира теория, и неината практическа реализация под формата на политическо движение, чиито основни принципи установяват баланс между центробежни и центростремителни сили в държавата. Съществува консенсус по въпроса, че има тясна фундаментална връзка между федерализъм и демокрация. В своята книга “Етнос, нация, национализъм” В. Тодоров обобщава:
“В съвременната, а и в по-старата историография все още не са уточнени точните параметри на понятията федерация и конфедерация. Въпреки огромната литература, изписана по въпросите на федерализма, нито едно дадено досега определение не е обхванало в цялост многообразието на съществуващите федеративни модели. Честото смесване и до днес на тези два термина при тяхното използване, дори приемането им понякога за различни наименования на едно и също политическо образувание, се крие в историята на. европейската политическа мисъл и държавно-политическа практика. -автора продължава-Необходимо е да се подчертае, че в теоретичен аспект съществува значителен дебат по въпросите на федерализма. От едни изследователи той се разглежда като политическо и идейно течение, което се стреми да постигне обединяване във федеративна държава на няколко равноправни субекта. Някои изразяват противоположното мнение, че федерализмът не представлява всъщност обединителен процес, а напротив, той е по-скоро дезиитеграционен процес. В съвсем различна плоскост от федерализма се разглеждат федеративните и конфедеративните държави по света като модели на държавно управление. И тук мненията са коренно противоположни. Едни твърдят, че федеративната държава представлява слабо управление, което просто е неуспешен опит в сравнение с унитарната държава, докато други приемат точно обратното. Според тях във федерацията действат силни центростремителните сили и тя е поредната стъпка към формиране на уиитарна държава”2
Вижда се колко сложна и дискусионна е проблематиката на федеративната теория, тази сложност се пренася естествено и към методологическите аспекти на изследвания от нас феномен. Федерализм в ново време възниква и се развива на протестанска почва за разлика от него Балканския федерализъм се развива в православни общества и то в много по-сложни условия при наличието на различни и антагонистични етнически групи и религии. Съобразно казаното до тук може да обърнем своето внимание към явлението федерализъм развиващо се в условията на балканската действителност.
Манчев ползва понятието федерализъм, за да изрази чрез него възгледите на някой балкански дейци като Леонидас Вулгарис от Гърция, Светозар Маркович от Сърбия и дейците на БРЦК от България, авторът определя балканския федерализъм като “концепция за съвместана обща борба на балканските народи срещу чуждото господство” или като “концепция за решаване на балканските проблеми”, също и “като алтернатива на великодържавието” 3
Орманджиев характеризира идеята за Балканска федерация “като спасително средство за балканските народи от междудържавно съперничества и шовинистични междусъседски проявления.” 4
Лалков характеризира федеративния замисъл като едно от “съзидателните ядра” в историческото движение на идеите в балканския исторически и териториален периметър.”5 Той обаче почти не използва понятието федерализъм, той ползва федеративна идея. Определението на Лалков се доближава до нашето разбиране за балканският федерализъм като динамично, а не статично явление.
Конев говори за идеи-утопии визирайки две от тях “идеята за взаймност” и “идеята за държавно оформление на взаймността”, т.е. федеративната идея.6 Тук е мястото, поради тясното преплитане на идеята за балански съюз като временен статегически военнен съюз необходим за решаването на конкретни политически проблеми и идеята за балканска федерация като устоичива държавна структура, с чисто теоретичен характер да се постави разграничителна линия между двете идеи, както и между акциите на различни политици и революционери обвързали имената си с тези идеи. От научна коректност е необходимо е да се изтъкне че причастието към едната идея не е условие за обвързване с другата.
В. Трайков от своя страна в статията си “основни насоки в идеологическите течения на балканските националноосвободителни движения”7 характеризира федерализма като едно от идеологическите течения основано на идеята за балкански съюз, при това авторът разграничава във федерализма три основни течения, без да се взема предвид протоидеята за баллакска солодарност на Ригас, първото е идеята за съюз изграден от горе, чрез официални споразумения между балакските държави, второто е на съюз организиран по демократичен път, т.е. от долу чрез действия на дейци излезли от народа и третеоро течение е представено от социалистическата мисъл на Балканите.
Б.Йоцов на свой ред схваща федерализма в България като обществено движение базиращо се на ученията на Каравелов и Ботев.8
1.4
Въпреки значимостта на разглежданата тема, тя досега не е била обект на задълбочено и цялостно проучване. По въпроса съществуват съчинения ориентирани към определен период. Единственото щастливо изключение на което попаднахме е трудът на М.Лалков “От надежда към разочерование...” Към историографския обзор пристъпваме ръководени не от проблематичния, а от хронологическия принцип. В седващия по-долу историографски обзор включваме наред със фундаменталите трудове по темата и съчинения, които без да са посветени специално на този проблем, съдържат едно или друго становище по въпроса. От българските автори, които са допринесли в една или друга степен за осветляването на различни моменти от темата със своите обобщаващи български разработки може да се упоменем: Милчо Лалков, Христо Кабакчиев, Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, М. Арнаудов, Н. Тодоров, Кр. Шарова и др.
От чужди автори най-голямо внимание заслужават гръцкият историк Лефтен С.Ставриянос и неговия труд “Балканска федерация-история на движението за балканско единство в ново време.” , Янис Кордатос “Ригас Ферос и Балканската федерация”, те обаче нямат български преводи, което затруднява запознаването с тяхното съдържание.
До преди 1947 г. федеративната идея все още представлява актуална част от политическото злободневие на Балканите. В различни периоди като например образуването на Балканския съюз и Балканските войни, десетилетието след Първата световна война с опитите за постигане на Балканско Локарно, както и първите години на установяване на комунистическата власт в България федеративната идея присъства във вихъра на политическоте страсти, това обяснява и затруднението на аворите от посочения период напълно да се дистанцира от драмите на съвремието и да оперират в полето на безпристрасната историография оттук идва и липсата общо взето на задълбочено и обективно научно изложение по този въпрос.
Върху необходимостта от един историографски обзор на темата акцентира още Ботев9 , мисли по темата намират място още в трудовете на З. Стоянов и по късно в изледванията на мнозина големи наши историци посветили изследователски усилия на Българското възраждане такива са Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Хр.Гандев, Ив. Унджиев.
Не са много обаче изследванията които са посветени специално на проблема, като трудовете на Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, Христу Василе, Коста Църнушанов. Засилено внимание на въпроса е обърнато от представителите на социалистическата мисъл в България, до голяма степен това се обяснява от факта че социалистите приемат федеративната идея като едно от ядрата на своята политическа програма. Макар че голяма част от писаното по въпроса от тях да има политически и полемичен характер срещат се и разработки като трудовете на Хр. Кабакчиев и Д. Благоев (Принос към историята на социализма в България), които имат реални приности проблематизирането и изясняването на темата.
Както при всеки исторически феномен проследяването и разкриването на генезиса и факторите, който са му оказали влияние и етапите на развитие са трудоемък, но благодатен процес изпълващ изследователя със много широка гама емоции. Същевременно федерализмът на балканите като историческо явление е слабо изследван в родната историографи, което създава благоприятно поле за изява на изследователя заел се с този проблем, оттук произтича и наличието на голям брой неизследвани и спорни моменти, които съпътстват темата, на първо място не е достатачно добре изяснена хронологичната рамка на федеративния процес на Балканите, трудна е за определяне долната граница на това явление. Във връзка с това проблематичен е и въпросът с евентуалния автор, пионер на идеята, спорен е и въпросът за принадлежността на един или друг възрожденски деец към федеративната идея. Добър пример е Раковски, за които едни автори твърдят, че е привърженик на федеративната идея, други подкрепят противната позиция. Не добре изяснени остават същността, аспектите и тренденциите във федерализма става дума примерно за допирните точки които има явлението със великодържавните доктрини, както и формите които федеративната идея приема в различните балкански народи. Български автори като М. Лалков, Ив. Орманджиев, Кабакчиев засягат някои страни от проблема, Лалков изяснява различни аспекти на явлението, Кабакчиев се задълбочава върху социалната страна на федерализма. Тези автори изтъкват някои от причините и условията при които се проявява федеративната идея, които и влияят, но не остава добре изяснена връзката между федеративната идея и Източния въпрос. Не са за подценяване и методическите проблеми, които съпътстват темата, термини като “балкани”, “балканизация” все още са дискусионни, проблематично е дори задаването на термина “балкански федерализъм”, защото това изисква разглеждането му в паралел с други форми на федерализъм в Европа и Америка. В севетлината на тези проблеми чието пълно изясняване в този труд нито е било цел, нито е възможно, ние ще се съсредоточим само върху проблема за отношението на някой български обществени водачи през възраждането върху федеративната идея. Върху всеки от разгледаните от нас в тази работа личности по отделно има сериозни и задълбочени монографични проучвания, но не е достатачно изследвана тяхната принадлежност към едно общо идеино течение, влиянието на тази идеология върху другите им възгледи.
Всъщност проблемът за федерализма като течение в българската политическа мисъл като цяло не е достатачно изяснен смятам тази разработка да бъде принос именно в тази насока.
Един от авторите, които най-рано пристъпва към обективно, научно разглеждане на темата е Цветан Стоянов той има значителен принос при разработванена темата за федерализма на балканите. Още в началото на своя труд: “Федеративната идея в сръбско-българските отношения през XIX век София 1919г”10 той застъпва гледището,споделяно и от други небалкски автори е Федерацията на Балканските народи е най-рационалното и прогресивно решение на балканските проблеми. И е за предпочитане от политическото състояние, в което се намират балкните тогава, разпокъсани и враждуващи по между си малки държавици, които могат да станат лесна жертва на по-големите държави и за които е невъзможно да водят напълно независима политика. Автора предварително обръща голямо внимание на балканската солидарност, която се проявява по различни поводи през целия период на османското владичество, и най-вече в заключителния етап на балканското възраждане когато започват да се възстановяват държавите на покорените християнски народи. Тази солидарност между покорените християни е предпоставка за появата и развитието на балканския федерализъм. Стоянов започва своето изложение с примери за стихиината балканска солидарност, след това съвсем естаествено преминава към появата на федеративната идея на балканите, поява която той свързва с името на френският пътешественик Бланки и започва конкретно да разглежда присъствието й в политическите и революционнни планове. Единствения пропуск, които би могъл да се отбележи при Стоянов е че не разглежда приноса на В. Левски, идеите на апостола са буквалнно пропуснати. Може би това се дължи на факта че Левски никъде не е декларирал своята позиция относно федеративната идея.
Друг важен труд е книгата на известния в миналото, но позабравен днес български комунистически деец Христо Кабакчииев. Това е неговата разработка “Българските революционери Раковски, Каравелов, Левски и Ботев за Балканска федерация”. Трудът е ценен от историографска гледна точка, но е беден от към представяне на исторически матерял, същевременно изложението е ясно добре структорирано и аргументирано. Но трябва да се има и предвид че този труд не носи чисто научен характер а има по-скоро научно-популярена и агитационна цел, което сигурно влияе на обективността му. Важна в случая е теза на автора, която отговаря и на виждането застъпено в този труд че българските революционери са въждали решението на българския и источния въпрос не в създаването на малки нацинални държави, а в голяма Балканска федерация, единствено способна да осигури прогреса и независимостта на балканските нации. 11
Иван Орманджиев, е един от професионалните учени историци, които се заема със историческия обзор и анализ на балканския федерализъм. Във връзка с темата той има публикувани една статия във сп. “Балкански преглед”, по-задълбочено темата е разработена в отделен негов труд озаглавен “Федерация на балканските народи.- идеи и пречки”, Освен фундаменталните за българската историография тези, които задава автора в този свои труд, особенно важна за нас се оказва връзката, която Орманджив отбелязва между двете прогресивни и радикални за времето си идеи за република и федерация.
Фундаментален труд по темата в българската историография е разработката на Милчо Лалков “От надежда към разочарование” Там автора е дал в обобщен вид много сведения и факти по въпросите на балканския федерализъм. Всъщност това е най-изчерпателния и достъпен за интересуващите се от проблематиката хора в България. Той обхваща фактически цялото развитие на федерализма на Балканите от неговото зараждане, до интересуващия автора период. На интересуващия ни период обаче Лалков се спира само мимоходом, неговата цел е да разгледа събитията от 1944-47 година при българо-югославските преговори за създаване на федерация. Т.е. това е кулминацията на близо двувековното развитие на тази идея. Поради това автора не е представил изчерпателно всички сведения отнасящи се до цялостното развитие федерализма на балканите свързани с периода на възраждането и не е извършил и извел необходимите анализи и изводи от наличните факти.
Книгата на Надя Данова “Националния въпрос в гръцките политически програми през XIX” е много ценен исторически труд хвърлящ светлина върху ролята на гръцката политическа мисъл в развитието на федеративната идея, тя същевременно ни дава предствава за историческия фон, атмосферата, в която се раждат и развиват различните политически идеи и концепции в Гърция и на Балканите. От друга страна трябва да се отбележе че вниманието на изследователката е концентрирано главно върху развитието и същността на концепцията за Мегали идеята, докато същинстата федеративна идея стои в периферията на изследователския интерес.12
В своята монографията “Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867” К. Шарова изследва, много важен период от живота на бъдещия философ на революцията, периода на престоя му в Белград, кадето Каравелов се оформя окончателно като революционен демократ и привърженик на федеративната идея.13
Трябва да се споменат и редица публикации, които засягат темата като например статията на Ив. Шишманов “Раковски като политик”, в тази статия авторът се опитва да възстанови автентичния Раковски, дистанцирайки се от неговите литературни образи. Тук се проследява жизнения път на великия български революционер във връзка с формирането на неговите възгледи. Разбира се от дистанция на времето накой от тезите на автора са вече губят своята актуалност, например идеята му, че Раковски възприема идеята за балкански съюз от книгата на Бланки. Въпреки това работата на Шишманов остава един от крайъгалните камани на историографията при изучаване живота и делото на Раковски.14 Статията на Румяна Божилова15 “Променя ли Руско-Турската война(1877-187
На същата тема авторът посвещава и монография17, която разглежда развитието на националноосвободителната идеология в наколко периода белязани от събития оказали дълбоко влияние върху развитието на политическите идеи на Балканите. Става дума за образуването на първите национални държави, за Кримската война и за Берлинският конгрес през 1878 г. За проучването на обществено-политическата дейност на възрожденските дейци в контекста на темата важно значение имат биографичните трудове на Михаил Арнаудов, посветени на емблематични фигури от историята на Българското възраждане. като Иван Селимински,18 Г.С.Раковски и Л.Каравелов. Ще споменем и трудовете на големия български балканист проф. Николай Тодоров «Филики Етерия и Българите»19 и «Балканските аспекти на гръцкото въстание. Приноса на българите»20, в тях се разкрива общобалканската солидарност в национално освободителните движения, стихиините и героични форми, които взема това явление, което предхожда формирането на една общобалканска революционна идеология намерила израз във федеративната идея на Балканите. Не бива да се подминава и ценната монография на научния екип, проф. Цв. Кристанов и д-р Маслев, и Пенаков, Ив.,“Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик.” С., 1962.,21 която задълбочва познанието върху личността на един от най-интересните и плодотворни възрожденски дейци Иван Селимински.
Много полезна за изследването се оказа статията на Борис Йоцов “Славянските литератури и славянското съзнание в България” издадена през 1929 г в нея автора проследявайки проникването и развитието на славянската идея сред българите е оставил редица ценни мисли идеи.
В центъра на труда на Ванда Петрова-Смоховска21 съвсем естествено попада личността на Михайл Чайковски засегнати са преди всичко неговата политическиа и литературна дейност свързана с политическата активност на българският народ. През епохата на Възраждането (в първите две глави е разгледано идеиното развитие на Чайковски преди появата и дейността му в балканските владения на Османската империя. Следващите глави се отнасят до дейността на Чайковски в Османската империя това което засяга нашето изследване е излежението на развитието на полската славянофилска мисъл и по-специално и по-специално идейното развитие на Адам Черториски и Чайка Чайковски.
Н.Генчев е посветил много изследователски усилия на Българското възраждане именно този период от българската история привлича най-силно научно-изследователското му внимание. Приносите на Генчев в тази област са безпорни, той изяснява в голяма степен възгледите на дейци като Каравелов, Раковски и най-вече Васил Левски. Без неговите научно аргументирани тези относно проблемите на нашето възраждане, разбирането ни за този период щеше да бъде много по-бледо и бедно22
Особенно внимание обръщаме на разработките му върху Васил Левски в студията “Васил Левски-идеолог и стратег” детайлно и аргументирано са изяснени основните пунктове от идеологията на апостола. И по-специално разгледана е недостатачно изяснената идея на Левски залегнала в проектоустава на ВРО, идеята за балканска република. Важно научно значение има и труда на Ив.Унджиев “Васил Левски. Биография” (1980г.), той пръв издава цялостна научна биограхия на великия апостол23
Студията на Хр.Гандев “В. Левски политически идеи и революционна дейност”, “Васил Левски политически идеи и революционна дейност” авторът описва политическия път на апостола и неговата идеина еволюция. Той аргументирано защитава тезата си за съпричастността на Левски към мацинистките идеи. Гандев прави много интересен анализ на идеите на Васил Левски като поставя тезата за влиянието на мацинизма върху възгледите на Апостола, това той извършва на базата на два различни подхода при единия въз основата на частични, но ключови изрази на Левски според изследователя се достига до същността на възгледите на Левски, при втория метод Гандев анализира средата в която се развива Левски и по много убедителен начин доказва своята теза за влиянието на мацинизмът върху Левски.24
Известният наш Балканист Кр. Манчев в своя труд Националния въпрос на Балканните разграничава следните концепции за решаване на националните проблеми на Балканския полуостров илизащи извън подразбиращия се принцип за всяка нация-държава. Това са : Югославизъм, Федерализъм и Великодържавие.
В своята книга “Югославия последната Балканска империя”25 авторът Велизар Енчев също излага някои постановки имащи отношение по темата в главата за развитието на югославската идея, той: излага основните моменти от историческото развитие на югославската идея, която е може би най-старата битуваща по тези земи обединителна идея, построена на демократични начала. Освен това са накратко са дадени основните представители на югославизма участващи в развитието на тази идеология зародиласе в славянските земите намиращи се под австрийска власт.
Своя позиция по-темата изразява и авторката на книгата “Национализмът –Изборът” Димитрина Нанева. Макар и да не е исторически труд ние се спира ме се на тази книга за да откроим една авторска позиция, която остро противоречи на нашите преценки по темата и като една актуална антитеза спомага да изградим собствената си тезата по въпроса. 26
Труда на Боян Рангелов “Политическия национализъм през Възраждането” които е достъпен в интернет проследява зараждането и развитието на националната идеология през възрожденския период, там се разглеждат всички основни етапи и периоди, през които минава националната идея.27
Ползвал съм материали подбрани от М. Тодорова “Подбрани извори за историята на балканските народи”28 там са застъпени редица важни теми от историята на балканските народин като материалите по балканското просвещение, сръбското въстание и гръцката завера, йкоито имат отношение към темата. Много ценно е събраното от Н. Генчев и К. Възвъзова Документално наследство на Апостола29 Имах на разположение също така публицистиката на Каравелов в изданието “Свобода и Независимост”30 и “Българският въпрос” на Раковски31, в които се разкриват част от идеите на двамата колоси на българското революционно движение. Ползвах и преведените на руски текстове на Светозар Маркович “Избранные сочинения” Москва 1956 г., в които са застъпени основните съчинения на Маркович.32 На разположение ми беше и архива на Г.С. Раковски редактиран и издаден от големи български учени М. Арнаудов, М. Димитров, В. Трайков, Д. Косев и др.33Също и събраните съчинения на Любен Каравелов34 Библиотеката на големия български възрожденец д-р Иван Селимински, събрана и издадена от Петър Чилев35 и съчиненията на Лайош Кошут.36
Различните мненията и схващания по този въпрос в историографията биха могли да се обединят и систематизират в следните няколко основни схващания:
Повечето автори установяват връзка между федеративната идея и необходимостта от общобалканско сътрудничество на покорените народи в борбата им срещу общите им подтисници. В болшинството от трудове също така федеративната идея се намира в тясна връзка с развитието и фазите на Източния въпрос. Много от изследванията подчертават революционния заряд и социалния аспект на федеративната идея. Авторите признават че федерализмът на Балканите е алтернатива на великодържавието. Прието е че глявните идеолози на Българските революция като цяло са приемали федерацията като възможна перспектива на балканското държавно-политическо развитие.
ВТОРА ГЛАВА
За несговора на балканските народи.
“Тако рекохме въсаки христианин да се покорит другим му христианину. Аще бихме ми христиене имели покорение един други му не би бог предал нас в руце агаренцки да досаждат нам и да биют нас неверни и какао незнаеме бога”1
2.1
Идеята за балкански сговор в противовес на слабостта и неуредиците в Балканските държави както се вижда от този цитат, съществува одавна, още от средновековието. Идеятата за балканско единство е може би най-градивната идея зародила се в недрата на балканските общости като резултат от съчетанието на исторически условия възникнали на балканите. Тази идея е плод на собствения ни духовен път, тя е квинтесенцията на духовния ни опит родил се в мътнилото на горчивата ни балканска орис. Друг е въпросът кога и как върху тази идейна настройка на балканските християни се наслагват модерните повеи на новото време, хуманизмът на Ренесанса със своите новаторски ценности, рационализмът на просвещението и Западноевропейският предивсичко немски романтизъм, зародил се като реакция на механизиращия човешката душевност просвещенски разум. Всички тези противоречиви тенденции нахлуват в битието на патриархалният балкански християнин и преобръщат целия му живот. Те формират светогледи ваят личности и дори предопределят цели исторически епохи. Но въпреки това в основата на всичко онова родило се в съприкосновението с новата западноевропейска духовност стой изконият балкански дух. Всичко това не може да бъде заличено. То е останало в нас, безспорно е въздействало върху формирането на новото.
От средновековието на сам територията на Балканския полуостров е бил арена на най-различни конфликти. Породени по политически, етнически, религиозни и други причини. Балканите са съсредоточие на голямо религиозно и етническо разнообразие и въпреки това винаги тук са съществували интеграционни тенденции и усилия на различни политически ръководители по примера даван от миналото на балкански полуостров да обединят тази територия в рамките на една държава, виждайки в това най-добрата възможност те да се развиват възходящо и да бъдат конкорентни и равни на съществуващите редом с тях мощни държави и империи.
В историческото си развитие балканските народи са встъпвали в сложни взаимоотношения, влизали са в противоречия както по между си така и с народи от други културно-исторически области. Като тези непресъхващи взаимни влияния, така и сходството в обществените процеси, породено от подобна историческа участ са довели до можество традиционно подържани типове отношения и представи, които намират израз във връзките между отделните балкански народи и отношението им към света.
От 14 в. Балканския полуостров попада във владение на Османска империя, обединяването на етнически разнородния полуостров във една огромна ислямска държава, реализирало впрочем в полза на османските турци от векове лелеяните стремления на християните за единство, което води обективно до изравняване на социално-икономическото положение на покорените народи, а принадлежността към византийската общост и “южнославянската етническа близост на по-голямата част от тях, съвпадането на тенденции в социалноикономическото, вътрешнополитическото и културното развитие и характерологичните особености на балканската наро-допсихология нерядко поставят на дневен ред въпроса за тяхното държавнополитическо обединение. Във фокуса на неговите различни идейни проекти най-често се появява федерацията.”
Според М. Лалков “Идеята за обединение на балканските народи и държави под формата на федерация и конфедерация битува в политическата мисловност на Европейския югоизток от края на XVIII в. Оттук насетне два основни фактора определят нейните последователни възраждания и опити за практическа реализация:
традиционният рефлекс в националната политика и
политическата психология на малките народи, които съ
зират в междудържавното обединение най-сериозната
гаранция за устойчивост в превратностите на междудър-
жавните отношения и залог за успешен отпор срещу за
воевателните намерения на големите държави;
съзнанието, че федерацията или конфедерацията мо
гат да се окажат ключ за разрешаването на сложни об-
щобалкански и вътрешнодържавни проблеми, да сне
мат от историческата сцена национални и териториал
ни спорове с постоянен конфликтен заряд.”2
Т.е балакските дейци възприемат идеята за обединение от една страна като стедство решение на настоящите общи за всички проблеми, от друга като най-добрия шанс за бъдещо развитие на балканските общества. В съзнанието на възрожденския деец най-прогресивна форма на материализация на стемежите на всички балкански общности за независимост и прогресивно развитие се явява федерацията.
Идеята фигурира като част от различни планове носещи духа на времето си. Що се однася до периодизацията в историческия живот на идеята М. Лалков свежда развитието на федеративната идея в хронологическите рамки на пет периода: “епохата на Възраждането; десетилетията от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на Първата световна война; между-военния период; годините на Втората световна война и времето след 1945 г.” 3
За териториалния, политически и етнически обхват на федеративните планове автора използва класификационната схема на полския историк Х.Батовски, която става достояние на историографията през 1938 г В нея намират място и начинанията за изграждане на военни съюзи между балканските народи и държави, някои от които - станали или нестанали реалност- съдържат идеята за федеративно обединение. Батовски предлага следната класификация: : сближаване или съюзно обединение на християнските балкански народи с антитурски военнополитически заряд; усилия за сближаване и федериране между балкански и не-балкански нации, отново насочени срещу Турция или някоя европейска велика сила; единение или федериране на южните славяни; опити за уния между две или повече балкански държави; съюз на християнски нации срещу други християнски нации в рамките на полуострова; сближаване между Турция и някои християнски държави от Европейския югоизток, насочено срещу други нации от този европейски район, и най-сетне - общо-балкански акции върху политическа или военна основа. 4
На базата на схемата на Батовски Лалков се спира на следната класификация почиваща на държавностроителното начало и юридическия принцип, дуалистична монархия, изградена по австро-унгарския образец от 1867 г.; конфедерация, замисляна отново като монархически съюз; федеративна република, схващана като обединение на няколко балкански държави с обща конституция и общобалканска федеративна република, в която „спазването на националния принцип се осигурява от гарантирането на лична свобода и широка общинска автономия" .
Без да подминаваме приведените по-горе схеми ние ще се спрем на друга класификация най-пълно доближаваща се до избраната от нас тема и подход. Тя се основава на геополитическия принцип и държи сметка за това какви географски и етнически параметри(рамки) притежават съответните федеративни проекти. А също така ще държи сметка за това дали авторът е от Балакните или не.
Изследвайки федеративната мисъл на балканите стигнах до извода че представителите на различните националности на полуострова предават на своите федеративни проекти специфичен акцент и насоченост в зависимост от интересите и обективните обстоятелства в които е поставеноа собствената им националност. Така например представителите на славянските народности на балканските оформят своите визии за балканска общност от позициите на общославянската идея, така се изгражда славянофолската линия във федерализмът на балканите, специфична част от които е илиризма и югославизма развиващ се сред хърватите. Не славянските нации от друга страна представят своите федеративни визии чрез проектите за Дунавска и Източна федерация, като установихме, че зад проекта за Дунавска федерация стоят най-често представителина румънската, унгарска и дори италианска националност, а идеята за Източна федерация е плод на гръцката политическа мисъл, често всички тези течения застават зад обобщаващата визия за една Балканска федерация, макар и това да не е винаги коректно предвид, че към федеративните замисли доста често са причислени и небалкански народности.
Така освен балкански и извън балкански проекти, разграничаваме три линии в федеративната идея: първата ще я наречем условно гръцко-балканска, това е тенденция изхождаща главно от гръцки автори или свързани с Гърция политици от големите европейски държави главно от Русия. Обединяващия елемент тук е християнската принадлежност на предвидените да се включат във общата държава народности,а водеща роля във федерацията неизменно се присъжда на гърците и в някои случаи под руски патронаж. Особенност тук е че народностите, за които се предписва обединение се приемат за принадлежащи към Изтока от там идва и визията за Източна федерация, която често противно на приоритета на християнската религия включва и турската народност и разбира се населяваните от нея територии в Анадола. Втората тенденция е югославанската под една или друга форма общославянската идея е писъща на представителите на всички южнославянски нации, специфична разновидност на славянофилската линия е югославизма на Щтросмайер, които се базира на хърватския илиризъм проповядван най-ревностно от Людевит Гай. Трета тенденция, която трябва да разграничим е дунавския федерализъм тази линия е прокрвана главно от румънски, унгарски и някои италянски автори, при тези народности федерализма има дълга традиция, главния обединяващ фактор тук е геполотитическия, но на балканския регион се отдава по-скоро периферно значение, ядрото на така проектираната федерация клони повече към Централна Европа. Тези наблюдения до някъде се потвърждават и от Лалков които твърди:
“Тук трябва да се изтъкне, че до 1878 г., а и след това федеративните планове получават една или друга форма в различните исторически ситуации - балканска федерация или конфедерация, дунавска или южнославянска федерация - в зависимост от държавно-строителния принцип и тери-ториално-етническия обсег, до който се простират федеративните замисли. Най-често южнославянската федерация (обединение на България, Сърбия и останалите южни славяни) се разглежда като първа стъпка в изграждането на по-голяма федеративна или конфедеративна държава, обхващаща цяла Югоизточна Европа и дори част от средния дял на Стария континент. В зависимост от това мястото на България в различните федеративни проекти носи разнообразни политически акценти.”5
* * *
2.2
Въпросът за родоначалника на федеративната идея на Балканите се оказва доста спорен според Цв. Стоянов това е французинът Бланки,6 според М. Лалков е Ригас измежду останалите претенденти бихме могли да изброим Адам Черториски и Йоан Каподистрия.
М. Лалков определя Ригас Велестинлис като: “Пионер на идеята за федерация в Югоизточна Европа... През 90-те години на XVIII в. той замисля създаването на голяма федеративна държава на Балканите, която би трябвало да наследи Османската империя и с това да осъществи едно от възможните реhttp://www.teenproblem.net/forumшения на Източния въпрос.” 7 Ето и противното менние по-въпроса то е на проф. Кирил Топалов, които се основава на изводите на други автроритетни гръцки историци, автора признава общобалканската занчимост на Ригас и неговите демократични позиции, признава факта че Ригас пръв предлага идеята за балканско единство в борбата срещу общия подтисник: “Ригас е първият голям балкански политически деец, който не само предлага идеята-мит за единна борба на всички потиснати балкански етноси, но и легитимира в литературен текст важната роля, която ще играят в тази борба българите, поставяйки ги в известната си "Бойна песен"”
Обаче относно тезата че Ригас е първооткривателя на идеята за федеративна държава на Балканите Топалов е на друга позиция която споделяме и ние.
“В научната литература са правени противоречиви тълкувания на идеята на Ригас за създаване на обхващаща всички балкански народи (плюс Молдавия, Южна Унгария, Мала Азия и Проливите с Цариград) голяма държава с името "Гръцка република": от публицистично-любителски или идеологически мотивирани опити това да се представи като идея за балканска федерация, през обявяването на автора й за предтеча и вдъхновител на родилата се половин век по-късно националистична доктрина Мегали идея6, та до изпращането на Ригас "по стъпките на Александър Велики". Да се говори за идея за балканска (при това от късно терминологично гледище) федерация е несъстоятелно не само поради обстоятелството, че бъдещата многоетническа държава е наречена не с някакво репрезентиращо специфичния й характер компромисно име, определящо я именно като общобалканска (според тогавашните словесни употреби примерно като Хемуска8, или пък като Християнска - в режим на оразличителност от "турска", "отоманска", "мюсюлманска" и пр.) а с безалтернативния етноним "Гръцка" република. Не по-маловажен е фактът, че никъде в съпровождащите текстове (конституцията и манифеста "Правата на човека") не се предлагат федеративни принципи на конституиране и функциониране на тази държава. Напротив, както изтъкват и най-авторитетните гръцки учени, редица основополагащи текстове регламентират създаването на една голяма, многонационална, но "Гръцка държава"”8
След като се спряхме на извода на проф. Кирил Топалов подкрепен от имената на авторитетни гръцки историци и следвайки изводите на собсвтения си анализ бихме могли да заключим, че въпреки прогресивния смисъл на своите идеи Ригас не би могъл да се смята за основоположник на идеята за Балканска федерация. По коректно би било да се каже, че от него изхождат няколко тенденции в гръцката и балканската политическа мисъл, едни водят към федерализъм, а други вземат друго развитие. В този смисъл бихме могли да акцентираме върху неговата визия за обща балканска държава, отечество на всички народи населяващи полуострова.
На етапа в които се намира изследването до този момент не се установи със сигурност личност, исторически деец, която би могла да претендира за ролята на пионер на федеративната идея на балканите. Също така не бих могъл да се съглася и със тезите на други изследователи които приемат като такива Ригас или Бланки за подобна роля биха могли да претендират още Адам Черториски и Йоан Каподистрия, но окончателното установяване на този факт или достигането на принципно решение може ли изобщо да се търси определена личност за тази роля, Дали идеята не е плод на колективно творчество или идеен синтез на епохата тези отговори изискват допълнителни изследователски усилия, както и необходимата научна подготовка и опит.
2.3
Особено внимание ще отделим на гръцката политическа мисъл и нейните приноси към федеративната идея. Това е необходимо поради силното влияние, което оказва върху народите от целия балкански регион гръцкото културно и политическо възраждане, следователно и силното влияние което е оказала гръцката политическа мисъл върху развитието на федеративната идея в общобалкански мащаб.
В своя задълбочен труд “Националния въпрос в гръцките политически програми” Надя Данова извършва анализ на цялата политическа мисъл в Гърция през разглеждания период от нас насочвайки обаче своя изследователски интерес предимно към националистическия отенък на гръцката мисъл. Тя се опитва да разчете същността и смисъла на известната Магали идея. Въпреки това този труд дава ценни сведения по интересуващия ни въпрос. Най-общо, тя започва своя анализ давайки основните интерпретации, които се правят на Маегали идеята една от тях се отнася до нашата тема и е засегната от Данова. Това е разбирането на някои автори за Мегали идеята като идея за създаването на Балканска федерация.
Развитието на гръцката политическа мисъл започва през новото време чрез възгледите на първите гръцки просветители. Гръцката политическа мисъл намира своите корени още в проектите съпътствали първите овободителни опити на покорените православни народи. Тогава те се свързват с идеята за кръстоносен поход срещу исляма воден от западните народи, които ще осигури свободата балканските народи. През този период повечето от освободителните проекти са свързани с намесата на външни сили. Активизацията на гърците свързана с войните на Екатерина Велика с Турция не внася изменения в характера на издигнатите искания. Моделът на държавата, към която се стремят гърците не се отклонява от типичната за феодалната епоха, монархия проникната от духа на теократичния принцип. На националния принцип изобщо не се предава стойност През този период усилено се разпространяват оракули вещаещи помоща на “руския народ” скорошната погибел на османската империя и възраждането на Византия. Особенно попуплярен е съставеният от Т. Полиидис оракул “Виденията на Агатангел” Няколко години по-късно в кореспонденцията на Йосиф II с Екатерина II от 1782-83 Екатерина предлага да бъде създадена голяма гръцка държава. В границите на тази държава ще бъдат включени и островите на архипелага Влашко, Молдова и Бесарабия ще образуват буферена държава Дакия на трона в Цариград ще бъде поставен внукът на Екатерина Константин. Обяснение на факта че руската царица е имала предвид създаването иманно на гръцко царство на Балкансите би трябвало да се търси в оживените връзки между гърците и русите през разглежданото столетие, в поселението на много гърци на руска територия и проникването им в руската висша администрация, имперски двор и армията. Формулирайки своя идеал за съвършенния тип държава, гръцките просвещенски дейци се обръщат към съществуващите по онова време европейски монархии. За Ат. Псалидас, Евг. Вулгарис, К. Дапонтес образец на идеалния монарх са Петър I и Екатерина II тъй като вярват че тези монарси са реализирали принципите на просветния абсолютизъм.
Френската революция и действията на революционните власти оказват силно влияние върху модела на желаната държава. Именно под влияние на френската революция създава своята прочута конституция и идеологът на гръцката национална революция Ригас Велескинлис.
Данова описва проекта на Ригас така : “Проектираната от него Гръцка република трябва да обхване Балканите и тя ще бъде изградена на принципите на свободата, братството и равенството на всички граждани независимо от религиозната или народностна принадлежност. Тази държава ще бъде постигната по пътя на организирана революционна борба с участието на всички потискани от султанската власт народи.9 – Данова обаче не преписва на проекта на Ригас федеративен характер-Другият виден представител на това поколение — Адамандиос Кораис, който следи действията на революционните власти в Париж, прокламира идеята за въоръжена борба и създаването на република на „гърко-французите". Възгледите на тези представители на възрожденската мисъл са проникнати от идеята за демократизъм и републиканство.
Поради видното място което заемат идеите на Ригас Фереос не сам
http://zamunda.pomagalo.com/download/185275/ мерси предварително
Теми и идеи в творчеството на Пенчо Славейковhttp://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/185275/ мерси предварително
П.С. принадлежи към второто поколение следосвобожденски творци, които обединени в кръга “Мисъл” се стремят да преодолеят битовизма, провинциализма, социалността и примитивния реализъм на възрожденската литература. Придобил своето философско и естетическо образование под въздействието на Ницше, Фолкелт, Вундт, поетът извежда националното изкувство на нови висоти. За него е особено важно литературата да развива национално своеобразие в досег с общоевропейските, общочовешки постижения, при което “творческият поглед да се взре в проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане” (П.С.). Това именно е новата тенденция към европеизация. Такава е ролята на новото “естетско” разбиране за изкувството, поставящо индивида в основата на философската представа за света. За П.С. литературното творчество е художествено познание за трайното в битието и духовността на един народ и интересът към отделния човек означава преди всичко интерес към духовния му живот, към изконните му български ценности.
Като личност и творец П.С. не се формира само под въздействието на чужди идеи, а е дълбоко свързан с демократичните и реалистични традиции на възрожденската литература. Син на П. Р. Славейков, той носи неговото отношение към историята, народното творчество, разбирането за мосията на литературата за обществения живот. Всичко това допринася за идейно – философското и емоционално – образното богатство на неговия поетичен свят. Дава начало на различни тематични струи и идейни тълкувания, на разнообразни творчески търсения и противоречия.
В своето поетично творчество П.С. продължава линията на интимната и пейзажната лирика в българската литература, внасяйки една особена вътрешна тишина и философска вглъбеност. Докато Вазов рисува грандиозността на планинския пейзаж, величието на природата, асоциирайки го с величието на българския дух, то при П.С. откриваме модерна – от психологически тип, пейзажна лирика. Боян Пенев най-добре синтезира същината и : “Като непосредствен лирик най-често в природата той дири себе си и влага себе си. В отношението му поет и природа най ценен е моментът на взаимно абсорбиране, преливат се едно в друго и при това абсорбиране не може да се улови границата между персонифицираната природа и индивидуалното чувство”.
Типичен пример за такава лирика е произведението “Спи езерото”. В него се пресъздава мотивът за диалектическото единство между миг и вечност, покой и движение, видени през субективния поглед на твореца.
Дълбок психологизъм изпълва творбата “В стаичката пръска аромат” – произведение от интимната му лирика. Образът на любимата е изграден чрез асоциации между нейния образ и цветята, които е забравила.
Тази линия в интимната и пейзажна лирика е продължена от творци като Яворов и Дебелянов.
Творбите с философска проблематика образуват отделен кръг в лириката на П.С. Ткъв тип са “Фрина”, “Сърце на сърцата”, “Симфиния на безнадежността”. Те поставят въпроса за мисията на твореца, за изкувството, за смисъла на човешкия живот и ролята на идеала за съдбата на твореца и човечеството. П.С. защитава идеята за творческата личност като свръхчовек, защото тя е призована да въдейства върху съзнанието на обществото, да формира отношение към света, да открива законите действащи в света прекрасното.
В “Микеланджело” се интерпретира мотивът за вечното и изкувството, а в “Цисмол” (???), с дълбоко проникновение, Славейков пресъздава драматичната борба в душата на Бетховен – оглушалият “творец на хармонията”. В този образ Славейков вижда душевно здравия характер, покоряващ със силата на своята изключителност. За твореца да се самоубиеш е малодушие и той превъзмогва недъга си, за да бъде полезен на човечеството, за да служи на идеите и възвисява духа си :
Ти имаш свой особен дял,
ти сне от небесата пламък Прометеев,
да го запалим в хорските сърца
и възгорени да ги възвисим.(???)
Славейков извежда идеята за силата на човешкия и творчески дух, превъзмогнал страданията, и го превръща в красота и хармония.
Такава нравствена чистота и идеализъм авторът влага в образа на големия английски поет П. Б. Шели
Противоположно настроение носи поемата “Симфония на безнадежността”. Според поета човешкото съществуване е представено като бездна от мъка и мрак. Тук откриваме нова идея за прометеевската мисия на земята – човекът, получил ум, разум, съзнание не е станал по-велик, по-щастлив. Той дълбоко е осъзнал несъвършеността на света, сблъскал се е със злото и се е разочаровал. Това е една реалистична творба, в която се намира Славейковата истина за света, живота и човека, който той се стреми да усъвършенства, защото е един от апологетите на красотата.
Поемата :Фрина” третира култа към красотата, превърната в мерило за етичност. Мотивът за прераждащата сила на красивото ще открием по-късно и у Йовков – “Албена”.
Философско – историческата лирика се обособява като тематичен кръг чрез най-забележителното произведение – “Кървава песен”. В кървавата песен на бунта Славейков вижда съкровения смисъл на порива към свобода и идеал. В поемата се разкрива още един аспект на Славейковото творческо многообразие, защото неговият идеал и поетически замисъл имат не само културно – художествена, но и обществено – национална насоченост. В тази творба авторът се опитва, осмисляйки борбата, да се домогне до един обществено – национален идеал, който има преди всичко нравствено съдържание. Изобразявайки историческите събития около Априлското въстание и Руско – турската освободителна война, авторът иска да пресъздаде българския национален епос, героиката на неговата борба.
От целия лирико – изобразителен поток на поемата най-интересни са отношенията между Младен и войводата, Дивисил и поп Матей, Хъшлака и Мъдрителя. Те са носители на основните идейни тенденции, но не са сами в борбата, а представляват едно събудило се за нов исторически живот множество – българският народ. Тази връзка слага отпечатък върху цялата поема, изобразяването на национално – освободителното движение е съчетано с картини от народностно – патриархалния бит (гощавката у Дойчинови, събора на Св. Петка и други). В този смисъл “Кървава песен” е една своеобразна “енциклопедия на българския народен живот”, разглеждан не само като битово многообразие, а и като битийна същност. Творбата е мъдър размисъл върху националната съдба, но не притежава могъщата сила на записките на З. Стоянов, нито пъстроцветното наивно – романтично очарование на Вазовия роман “Под игото”.
В идейния център на поемата е проблемът за народовластието, чиито представители са Младен и войводата. Особено ярко конфликтът им е представен във втора песен чрез образа на Младен и неговите идеи :
Народните дела изискват и управа народна,
не нам да заповядваме се пада
нека сам
си заповядва той, тоз който ще
възстава
и нека за това самичък си решава.(???)
Славейков посочва опастността от нов хомот и, за да изостри конфликта между двата подхода, поизменя фактите около живота и дейността на прототипите – Бенковски за войводата и Волов за Младен. Като цяло обаче образите са по-скоро книжни носители на идеи, отколкото живи характери.
Особено достойнство на поемата са лирическите отстъпления, като началото на втора песен е едно от тях. То, както и други лирически отстъпления (описанието на Оборище), са изпълнени от дълбокото патриотическо чувство на поета, от копнежа му по родината, от въсторжената му любов към България и народа, към родната земя. В поемата Балканът не е просто природен обект, с който е свързано историческото ни битие, той въплъщава авторовото отношение, символизира самата родинаи в същото време като че ли е свидетел и жив участник в събитията, описани в творбите.
В жанрово отношение творбата е пример за превъзходна литературна мистификация. П.С. посочва като автори фикционални лица и същевременно създава пълна илюзия за автентичността им. Като образ, островът на блажените носи метафоричен смисъл, в който са вложени известни социални нюанси. На действителния свят е противопоставен светът на изкувството. 20те образи на поети са “модел на българската критическа портретистика” (Св. Игов). Те не са нито “измислени” творци, нито само визират определени български и чужди творци (Вазов, Яворов, Ботев, Хайне и други). Всички те са част от богатата натура на самия П.С. Жанровото новаторство в тази антология е обогатено с ново разбиране – амбивалентно отношение към отричани преди ценности и тип творчество. В духа на своята художествена задача поетът ги критикува на като литературен историк, защото оценява техния принос в поетично – творчески аспект, а като идеолог на културата, чертаещ нова художествена преспектива, надмогващ традицията.
Израз на съкровената връзка на П.С. с българския живот и история са и творби като “120 души”, “Самоубиец”, “Поет”, “Харамий” (???). В произведението “120 души” П.С. вълнуващо възпява безкористния героизъм на въстанниците, загинали за свободата на родния край. В това произведение няма да открием Вазовата образност и патриотичен патос. Чувството на преклонение пред жертвения подвиг на героите е изразено чисто по славейковски, с топлотата и душевността на епическия изказ, което обаче не отнема от емоциолността на поетовата душа. Експресивността се подсилва от повторението на стиха в края на всяка строфа : “Къде им е гробът днес никой не знай”.
Славейков се стреми да проникне в душата на своя народ, който обича трайно и дълбоко. Вълнуващи са хайдушката романтика и вътрешния драматизъм, пронизващ трите малки песни на “Харамий” (???). Авторът разкрива трагизма на героичната борба, за да защити идеята си, че желаното бъдеще изисква жертви и страдание. В тези произведения П.С. разкрива представата си за живота, индивида, единството на националната съдба. Той обръща поглед към национално – освободителното движение и неговите герои, за да открои непреходни нравствени ценности от духовното битие на народа.
Но поетът живее в условията на конкретна действителност, осквернила най-съкровените му чувства и нравствени ценности, но в действителност дала най-много сюжети за изобличение. За това ние виждаме философът и мечтателят Славейков да се превръща в саркастичен критик на обществото, в което живее и твори. Личност високо етична, наследила гражданския идеализъм на възрожденските дейци, поетът не приема нито съдбата на народа си след Освобождението, нито политическите нрави, нито монарха Фердинант. Няколко стихотворения от цикъла “Шаркий” (???) атакуват личността на монарха и преди всичко неговата антинародна политика. Съвсем прозирна е алюзията за “любимий падишах”. П.С. избира съчетание от екзотични и социални мотиви, за да отправи саркастични стрели към политическата демагогия на партиите и отсъствието на демократизъм. Картината на бащиния край поражда асоциации с образи от Ботеви произведения. Тук откриваме честното отношение на българския интелигент към проблемите на деня и обществото; откриваме творческа доблест и съвест, предизвикали появата на тези творби.
Като автор със своя програма на културен идеолог П.С. създава определен кръг от творби, почиващи на естествени принципи, свързани с фолклорната традиция. Такива са поемите на П.С. по мотиви от народно – песенната лирика. В тези поеми авторът материализира художественото познание за националния характер. В това отношение фолклорът е източник на мотиви, идеи, естествени ценности, чрез които П.С. успява да създаде поезия, европейска по замисъл и същевременно почиваща на най-хубавото от народното ни творчество.
Показателна в това отношение е поемата “Ралица”. Главната героиня синтезира черти от характера на българката – тя е предана съпруга, майка, грижовна стопанка, физически и духовно привлекателна жена. Докато фолклорната традиция разгръща образите в каноничен план, то при П.С. откриваме отлики именно в поетиката. Така например физическата хубост на Ралица не е представена чрез портретно описание, а са използвани средствата на една усложнена рефлексия – описва се въздействието на героинята върху околните : “като оназ вечерница в небето една бе Ралица (...)”.
Новаторството в поемата се проявява и в това, че интересът към националния характер е поставен върху философската основа на индивидуализма. Пресъздавайки образа на българката в “Ралица”, поетът внушава една художествена представа за силната личност и ярката индивидуалност. Такава е героинята в творбата. Тя носи изконните черти на българката, но същевреманно силно се отличава от своите посестрими във фолклорната творба тъкмо със своя морален избор. Нейната воля е онзи морален императив, диктуващ житейските и ценности и поведение. Ето в това внушение за силната личност може да бъде открито непреходното в българската душевност – чувството за собствено достойнство, себеуважение.
Поезията на П.С. несъмнено е поетижение на класическата българска литература, отразяваща срещата на традиция и новаторство, на българското и европейското. Откриваме и филисофско – социална тематика, героико – епична и интимна тематика. Многообразието и богатството на теми и идеи се обединява от излъчването на П.С. като личност с ярка индивидуалност.
Няма любов...има само временни интереси[!][!][!]
http://download.pomagalo.com/116444/...genovite+ochi/ mersi ako nqkoi mi pomogne
„Не за вражда – за обич съм създадена”http://download.http://www.teenproblem.net/school/13...sym+syzdadena/
(Есе)
За какво сме създадени?Не за вражда , а за обич. Но на този свят любовта и омразата са свързани. Те вървят ръка за ръка като живота и смъртта , като доброто и злото. Човек сам си избира по кой път да тръгне – дали да гледа лошо и враждебно , да крещи онова, което мисли , и да се бори за него или га вярва в добротата у хората и в чудесата , да мисли , че „блага дума – железни врати отваря” и да е идеалист , изпълнен с оптимизъм. А как правим избора?Как разбираме кой е верният път?За какво сме създадени – за вражда или за обич? Във всеки човек са заложени и двете. Той може да бъде както добър , така и лош. По кой път ще поемем – въпрос на личен избор. А как да направим този избор – въпрос на гледна точка за света. За какво сме създадени – да търсим любовта , да сме във вражда с всеки , който ни попречи да я открием , да обичаме , да се борим за тази обич и да я запазим. Но до истинската любов не се стига , ако си безкраен оптимист и вярваш , че доброто винаги побеждава злото , че животът е само цветя и розички , парфюм и романтика , нежност и ласки. Не трябва да бъдеш сляп за реалността , но не трябва и да си прекалено враждебен. Трябва да умееш да водиш битки , защото само най-силните оцеляват. И независимо колко добър си с хората , те рядко ще отвърнат на доброто с добро. Животът е една непрекъсната борба за оцеляване и ти трябва да знаеш как да я водиш , как да отстояваш принципите си и да се бориш за онова , което искаш – любов. В противен случай ще бъдеш просто фигура в пространството , един от всички и никой няма да иска да чуе какво казваш. Хората може да те слушат , когато им говориш с благ глас , но ще те чуят само ако изкрещиш кой си.
За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори. Непрестанно хората биват изправяни пред дилеми – кое да изберат : доброто или злото , истината или лъжата , любовта или омразата? Ако си идеалист , оптимист , романтик , правиш света по-красив , но после преживяваш не едно разочарование от реалността. Ако очакваш , че животът е приказка с щастлив край , ще се разочароваш , защото няма такова нещо като „и те заживели щастливо до края на дните си”. Но ако не очакваш нищо добро от него , ако виждаш омразата , ненавистта , болката . тъгата , ако усещаш гнева , вървейки по улицата , ако виждаш истината , няма да се разочароваш , а ще те спохождат само приятни изненади , защото все пак светът не може да е толкова лош. Въпреки всичко съществува щастието, в което да вярваме , за което да мечтаем , за което да се борим
http://download.pomagalo.com/257332/...scenciya/?po=1 мерси предварително
When boys stop being assholes...I'll stop being a bitch... (sun)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/25...scenciya/?po=1 мерси предварително
Луминисценцията е светлина предизвикана не само от температура. Различава се от „нажежаването” по това, че обикновенно се проявява при ниски темпеартури и поради това е форма на радиация на студено тяло.Може да бъде предизвикана например от химични реакции, електрическа енергия, движения на податомно ниво или налягане упражнено върху кристали. Познати са следните типове луминисценция:
Хемолуминисценция
Представлява излъчване на светлина, с ограничено отеляне на топлина, породено от химична реакция. Пример за Хемолуминисценция в лабораторни условия е тестът с луминол, където е взета проба кръв и тя сияе при контакт с желязо. Когато хемолуминисценцията се прояви в живи организми тя се нарича биолуминисциенция.
Спадането от възбудено състояние към по-ниско енергиино ниво е отговорно за излъчването на светлина. На теория един фотон светлина се отдава за всяка молекула от реагента. На практика не-ензимните реакции рядко надвишават 1% квантова ефективност.
биолуминисценция: представлява произвеждането и излъчването на светлина от живи организми като резултат от химична реакция, по времето на която химична енергия се преобразува в светлинна енергия. Биолуминисценцията може да бъде генерирана от симбиозни организми, които живеят в по-големи организми. Аденозин трифосфат е най-честия участник в явлението. Химичната реакция може да се появи както вътре така и извън клетката. Биолуминисценцията е форма на луминисценция , като по-малко от 20% от светлината отдава термална радиация. Тя не бива да се бърка с флуоресценцията, фосфоресценцията или отразената светлина.
Около 90% от дълбоководните форми на живот произвеждат биолуминисценция под една или друга форма. Повечето светлинни ислъчвания принадлежат на синия или зеления спектър на светлината , някои свободно-челюстни риби излъчват червена и инфрачервена светлина.
Неморската биолуминисценция е по-рядко срещана , но има голямо разнообразие от цветове.
Биолуминисценцията представлява голям интерес за биотехнологията. Има възможност за генно модифициране на дървета с цел осветяване на магистрали или насаждения които светят при нужда от вода.
Електролуминисценция
Електролуминисценцията е оптичен и електричен феномен, при който материал излъчва светлина под въздействието на електрическо напрежение или силно електрично поле. Това светене е резултат от топлина или химична реакция.
Електролуминисценцията е резултат от радиативно рекомбиниране на електрони и дупки в материала (най-често полупроводник) Възбудените електрони отдават своята енергия чрез фотони. Преди това обаче електрони и дупки са отделени или чрез замърсяване на материала което води до P – n съединение, или чрез възбуждане от удар на високоенергийни елекрони ускорени от силно електрично поле.
катодолуминисценция – оптичен и електричен феномен при който лъч от електрони е генериран от електронно оръдие и след това ударен върху луминисцентен материал, например фосфор, карайки го да излъчва видима светлина. Най-честият пример е екранът на телевизор. В геологията, минералогията и материалознанието се използва сканиращ електронен микроскоп или оптичен катодолуминисцентен микроскоп, за да се изследва вътрешната структура на полупроводници, минерали, стъкло и др.
Катодолуминисценцията се появява при удар на високоенергетичен, електронен сноп върху полупроводник, при което електрон преминава от валентен към кондуктивен слой, като оставя дупка. когато електрон и дупка се рекомбинират е възможно излъчването на фотон.
Механолуминисценция : представлява излъчване на светлина чрез оказване на механично въздействие на твърдо тяло.
фрактолуминисценция – излъчване на светлина от отчупен кристал. Зависейки от атомната и молекулярна структура на кристала, когато настъпи разчупването ан кристала може да се получи разделяне на зарядите, като едната част от кристала е заредена положително а другата отрицателно. Ако разделянето на зарядите доведе до достатъчно голям електричен потенциал, може да се получи разреждане между двете части от материала. Вероятността зависи от диелектричността на газа помежду им.
триболуминисценция – оптичен феномен при който се отделя светлина чрез разчупване на несиметрични връзки в кристал, когато материала е драскан, трошен или търкан. Думата идва от гръцкото Tribein - търкам и латинското lumen –светлина.
Фотолуминисценция – процес, при който субстанция поглъща фотони и след това ги преизлъчва. Според квантовата механика това може да се опише като възбуждане към по-високо енергитично състояние, след това връщане към по-ниско, придружено с излъчване на фотон. Времето между поглъщане и отдаване обикновенно е екстремно малко, от порядъка на 10 наносекунди. При специални обстоятелства, обаче, този период може да бъде удължен до часове или дни.
Форми на фотолуминисценция – най-обикновеният фотолуминисцентен процес е резонантната радиация, при който фотон с определена дължина на вълната е погълнат и незабавно е отдаден еквивалентен фотон. По – интересен процес се проявява, когато химичния субстрат претърпява вътрешна енергитична трансформация преди да преизлъчи погълнатата енергия. Най-типичният процес от този вид е флуоресценцията.
Флуоресценцията най-често се среща при студени тела, при които молекулярното поглъщане на фотон води до излъчване на нов фотон с по-голяма дължина на вълната. Енергийната разлика между погълнатия и отдадения фотон се превръща в молекулярна вибрация или топлина. Обикновено погълнатия фотон е в ултравиолетовия спектър, а излъчената светлина - във видимия. Времетраенето на флуоресценцията зависи от средното време в което молекулата стои във възбудено състояние преди да излъчи фотон.
Закони - съществуват няколко закона които се отнасят към луминисценцията. Законът „Каша – Вавилов” твърди, че квантовия добив от луминисценция не зависи от дължината на вълната на възбуждащата радиация. Това, обаче, не винаги е вярно и закона е нарушаван в множество прости молекули. По – надеждно твърдение (с някои изключения) би било, че флуоресцентния спектър показва много малка зависимост отдължината на вълната на възбуждащата радиация.
Приложения – За осветяване се ползват флуоресцентни тръби, LED (light –emitting diodes) и др . Също така има предназначения в аналитичната химия, биохимията и медицината. В геологията, минералогията и криминологията флуоресценцията има голямо приложение. Скъпоценни камъни, минерали, влакна и др. могат да имат отличаваща се флуоресценция или да флуоресцират под различни дължина на вълната на UV или рентгенови лъчи.
Още по-специализирана форма на фотолуминисценция е фосфоресценцията. За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията не излъчва веднага погълнатата радиация. Това по бавно излъчване се свързва с забранените преходни енергийни нива. Когато тези преходи се случват по-рядко, при определени материали, погълнатата енергия може да бъде преизлъчвана с по-малка интензивност за няколко часа.
С други думи фосфоресценцията е процес, при който погълнатата енергия се излъчва относително бавно под формата на светлина. Това в някои случаи е механизма използван при т.нар. „ glow in the dark” материали, зареждани чрез светлина.
Повечето фотолуминисцентни събития се случват за време от порядъка на 10 наносекунди. За да бъде светлината погълната и отдадена са толкова кратко време, енергията на фотоните трябва да бъде финно настроена по правилата на квантовата механика за да съвпадне с разрешените енергитични нива и преходи. В случая на фосфоресценцията погълнатия фотон претърпява необикновено междусистемно преминаване към по-високо спиново число (обикновено цял спин). По този начин енергията може да бъде затворена от целоспинното състояние и единствения и път към по ниско енергитично състояние да бъде през забранения преход. По този начин процесът се забавя изключително много.
Проучването на фосфоресцентните материали води до откриването на радиоактивността през 1896г.
Радиолуминисценция – феномен при който се възпроизвежда луминисценция посредством материал бомбардиран от йонизираща радиация, като например бета частици. Намира приложение предимно в часовникарството.
Сонолуминисценция - излъчване на кратки откоси от светлина от имплодиращи балончета във течност, възбудени с ултразвук. Сонолуминисценцията се проявява когато звукова вълна с висока честота накара газови кухини в течност да се сринат. В лабораторни условия ефектът може да се стабилизира, така че всяко балонче да се пука отново и отново излъчвайки сетлина. Честотата и резонанса на звуковата вълна зависят от контейнера в който се намира балончето. Дължината на вълната на излъчената светлина е много къса, достига до ултравиолетовия спектър. Светлина с по-малка дължина на вълната има по-голяма енергия, а измереният спектър на светлината подсказва за температура от 20 000 Келвина да над 1 Мегакелвин. Някои изчисления слагат вътрешността на балончето над 1 гигакелвин. Тези изчисления са базирани на модели, които не могат да бъдат проверени за момента и може би съдържат твърде много неподкрепени предположения.
Термолуминисценция – някои минерални съставки като флуорида, събират енергия когато са изложени на ултравиолетова или йонизираща радиация. тази енергия се отдава под формата на светлина когато минерала е нагрят. Количеството на тази светлина е пропорционално на дозата погълната радиация.
В термолуминисцентното датиране е често срещан, геохроноложки способ за датиране на заровени обекти, били обработени термично назад във времето. Това е възможно защото дозата радиация получена от радиоактивни елементи в почвата, космични лъчи и т.н. е пропорционална на възрастта.
http://download.pomagalo.com/174533/...i+torove/?po=2
ПСЛ ПЛС ПЛССС
Фосфорни торове
На второ място по използване след азотните торове са фосфорните торове. Те се произвеждат от изкопаеми фосфорни съединения (фосфорити или апатити), от жовотински кости и като отпадък от металургичната промишленост.
Фосфорните торове съдържат фосфор във вид на сол на ортофосфорната киселина (H3PO4). У нас се произвеждат и употребяват следнитефосфорни торове.
Суперфосфат
[Ca(H2PO4)2]
- Представлява сивобял прах с миризма на сярна киселина, слабо хигроскопичен. Слабо се сбива и лесно се разпръсква
- Съдържа 14 – 20 % усвоим P2O5
- Суперфосфатът е подходящ за торене на всички почви, но на чероземните дава най – добри резултати.
- суперфосфатът се използва в гранулиран вид
Двоен и троен суперфосфат
Получават се след сложна преработка на обикновения суперфосфат. Двойният суперфосфат съдържа 38 – 40 % усвоим P2O5 , а тройният – 48 – 52 % , като фосфорната киселина е във форма на монокалциев фосфат. Представляват сивокафяв прах. Произвеждат се в праховидно и гранолирано състояние. Предимството им пред обикновения суперфосфат е, че са по – концентрирани.
Преципитат
(CaHPO4.2H2O)
Съдържа 30 – 40 % P2O5. представлява бял прах, който не е хигроскопичен и не се сбива.
Томасово брашно
Добива се в металургията при преработването на чугуна в стомана. Представлява тъмносив прах. Не е хигроскопичен и не се втвърдява. Съдържа 15 – 16 % P2O5. Подходящ е за торене на кисели почви.
Костено брашно
Получава се от обезмаслени и смлени кости, които са отпадъчни продукти при производство на сапун и туткал. Съдържа около 30 % P2O5. Той е праховиден бавно действащ тор със сив цвят. Не е хигроскопичен.
Сложни торове
С тях се внасят наведнъж по два и повече видове хранителни вещества в почвата и се пести превоз и двукратно торене или предварително смесване. Те имат висока концентрация на хранителни вещества. Произвеждат се за точно определени почви, с установено естествено плодородие и за конкретни култури.
Микроторове
С микроторовете в почвата се внасят елементи от съвсем малки количества – бор, молибден, мед, манган, желязо, кобалт, йод и др., - които играят важна роля при храненето на растенията и върху жизнената дейност на почвените микроорганизми. Освен това те предпазват растенията от някои заболявания. Микроторовете, които се използват сега, съдържат следните елементи:
БорКато борни торове се използват борната киселина (H3BO3) със 17 % бор и бораксът с 11 % бор в дози от 300г до 2 кг на декар.
Манган. Като манганови торове се използват манагановият сулфат и отпадъци, получени пти обработката на манганова руда в доза 0,5 до 1 кг на декар.
Мед Като медни торове се използват пиритните отпадъци в големи дози 30 – 50 кг на декар, понеже съдържанието на мед в тях е малко.
МолибденКато молибденови торове се използват амониевият молибдат и молибденовият суперфосфат.
PeOpLe AlWaYs LeAvE....
http://download.pomagalo.com/8110/ ако може това на лично съобщение
`Cause I needed
I need to hear you say
That I love you
I have loved you all along
http://download.pomagalo.com/27591/t...h=9881541&po=1
http://download.pomagalo.com/138873/...h=9881595&po=2
http://download.pomagalo.com/26813/k...=9881606&po=10
http://download.pomagalo.com/148931/...grafiya/?po=13
http://download.pomagalo.com/204881/...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...h=9881541&po=1
http://download.http://www.teenprobl...h=9881595&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=9881606&po=10
http://download.http://www.teenprobl...grafiya/?po=13
http://download.http://www.teenprobl...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
Тест по География
1. Кои от посочените природогеографски и етнографски области ( известни още от древността) днес не са в пределите на България?
• а) Мизия
• б) Беломорска Тракия
• в) Македония
• г) Южна Добруджа
• д) Лудогорие
2. Кои от посочените гранични контролно-пропускателни пунтове са разположени на югоизточната (българо-турската) граница:
• а) Лесово-Хамзабейли, Малко Търново-Лозенград;
• б) Свиленград-Капъ къле, Йовково-Негру вода;
• в) Свиленград-Орменион, Отоманци-Босилеград
• г) Малко Търново-Хамзабейли, Йовкоро-Капъ куле;
3. В преходната планинско-котловинна и низинна облас се включват следните планини.
• а) Осогово
• б) Витоша
• в) Рила
• г) Средна гора
• д) Стидовска
4. Върховете Ботев (2376м), Левски (2166м) и Купена ( 2169м) се намират в съставната на Стара планина:
• а) Берковска планина;
• б) Златишко-Тетевенска планина;
• в) Калоферска планина;
• г) Шипченска планина;
5. Кои от посочените язовири са разположени на река Арда?
• а) Доспад, Широка поляна;
• б) Овчарица, Кърджали;
• в) Студен кладенец, Кърджали;
• г) Жребчево, Студен кладенец;
6. Кои видове подземни води се характеризират за Дунавската равнина?
• а) карстови
• б) минерални
• в) грунтови
• г) артезиански
• д) всички видове
7. Кои от изброените почвени типове не са разположени в Северна България?
• а) блатни, смолници, черноземни
• б) канелени горски, кафяви горски, черноземни
• в) черноземни, алувиално-ливадни, сиви горски
• г) канелени горски, жълтоземни, смолници
8. За коя климатична област се отнася следното описание: Средногодишна температура от 11-12 С , голяма температурна амплитуда, летен максимум на валежите и сравнително студена зима, преобладаващи северозападни ветрове.
• а) преходно-континентална
• б) континентално-средиземноморска
• в) черноморска
• г) умерено-континентална
9. Кои от посочените резервати се намират в планината Рила?
• а) Ибър, Скакавица;
• б) Парангалица, Скакавица;
• в) Централен Рилски, Ибър;
• г) Орлек, Силкосия;
• д) Тисата, Баюви дупки-Джинджирица;
10. Отбележете характерните за Странджа растителни видове:
• а) конски кестен
• б) иглика
• в) зеленика
• г) лавровишна
• д) бяла мура
11. Икономически активно население се нарича:
• а) цялото население работещо на трудов или граждански договор;
• б) лицата които се трудят или получават за това трудово ( парично ) или под друга форма възнаграждение, независимо дали имат трудов стаж или трудов договор;
• в) лицата които се трудят или получават за това трудово ( парично) или под друга форма възнаграждение, ако са на трудов договор или имат трудов стаж.
12. Кое от посочените селища е град?
• а) Свети влас
• б) Айдемир
• в) Тъкач
• г) Вресово
13. В кои от посочените селища не се добиват горивни полезни изкопаеми?
• а) Кошава, Мадан, Малко Търново;
• б) Чукурово, Своге, Твърдица;
• в) Трояново, Деветаки, Бобов дол;
• г) Лъки, Елин Пелин, Враца;
14. Кои от посочените двойки дейности имат най-тясна суровинна взаимозависимост в България?
• а) зърнопроизводството и мелничарство;
• б) лозарство и винопроизводство;
• в) добив на нефт и нефтохимия;
• г) свиневъдство и месна промишленост;
15. Посочете основните райони на лозарство в България?
• а) Причерноморски, Средногорски, Старопланински, Бургаски;
• б) Добруджански, Странджански, Задбалкански, Софийски;
• в) Севернобългарски, Причерноморски, Горнотракийски, Мелнишки
• г) Мелнишки, Родопски, Тунджански, Краищенски;
• д) Южнобългарски, Струмски, Средногорски, Придунавски;
16. Кои от посочените железопътни линии на територията на страната са теснолинейни?
• а) Червен бряг – Оряхово;
• б) Самуил – Силистра;
• в) Септември – Добринище;
• г) Каспичан – Нови пазар;
• д) Радомир – Гюешево;
17. Кой от изброените отговори отразява най-точно същността на свободните безмитни зони?
• а) преодолява изоставането в търговията със съседните държави;
• б) територия на свободно движение на хора, стоки и капитали;
• в) осъществява най-съществен принос за обединяването на Европа;
• г) нито един от изброените отговори;
18. Посочете основните различия между отраслите на тежката и леката промишленост.
• а) вид на суровината
• б) технологични процеси;
• в) териториална структура;
• г) всички изброени;
19. Кои от посочените обекти са центрове на балнеоложки туризъм?
• а) Банкя, Поморие, Албена;
• б) Вършец, Сандански, Наречен;
• в) Созопол, Девин, Банско;
• г) Хисаря, Сепарева баня, Вършец;
20. Посочете туристическите обекти, намиращи се в Източните Родопи?
• а) Харамийска пещера, Триградското ждрело;
• б) Перперикон, светилището при село Татул;
• в) Национална обсерватория Рожен, пещерата Бачо Киро;
• г) архитектурен резерват Широка Лъка, Дряновски манастир;
Верни отговори
1 – б, в 11 – б
2 – а 12 – а
3 – б, г 13 – а, г
4 – в 14 – б
5 – в 15 – д
6 – а, в, г 16 – а, в
7 – г 17 – б
8 – г 18 – г
9 – а, б, в 19 – а, б
10 – в, г 20 – б
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...h=9881541&po=1
http://download.http://www.teenprobl...h=9881595&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=9881606&po=10
http://download.http://www.teenprobl...grafiya/?po=13
http://download.http://www.teenprobl...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
География и икономика
Изпит за промяна на оценката
10 клас
Изпитът по география и икономика обхваща съдържанието по социално-икономическа география на света, което се изучавае в профилираните гимназии в 10 клас.
Целта на изпита е да провери и оцени степента на географските знания и умения на учени ците в съответствие с Държавните образователни изисквания.
Знания за географията на света.
Знания и умения за интерпретиране на икономически явления, процеси и проблеми в съвременния свят;
Знания и умения за интерпретиране на географска информация от различни източници (географски текст, географски карти, картодиаграми, картосхеми, статистически материали и др.)
Формат на изпита
Изпитът е писмен. В структурен план се състои от три компонента, разпределени както следва:
Компонент А
Съдържа писмена разработка на географски теми или части от тях.
Компонент Б
Включва тестови задачи със структуриран и свободен отговор. Обяснение на понятия на чужд език.
Компонент В
Проверява практическите знания и умения на учениците чрез изпълнение на конкретни задачи.
Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира от отговорите на задачите от трите компонента А, Б и В, които се оценяват с различна тежест.
Компонент А - включва учебното съдържание по география на света. Учениците развиват по избор две от предложените географски теми:
от география на света;
Компонент А участва с най-голям дял в оценката на изпита – 45%.
Компонент Б – представлява тестови задачи със структуриран и свободен отговор. Всяка задача със структуриран отговор съдържа четири отговора, от които само един е верен. Задачите със свободен отговор изискват само един верен отговор. Географските и икономически понятия на чужд език трябва да съдържат кратко обяснение на тяхната същност. 60:40 Компонентът формира 30 % от окончателната оценка.
Компонент В – проверява практическите знания и умения на учениците за работа с географска карта. Компонентът изисква изпълнението на две практически задачи:
от география на света
Оценката от него формира 25 % от окончателната оценка на изпита.
Критерии за оценка: Основен критерий е степента на усвоеност на географските знания и умения в съответствие с Държавните образователни изисквания и учебните програми за 9 –12 клас.
Схема на оценяване:
Всеки от компонентите носи съответен относителен дял от окончателната оц;енка.
1. Окончателната оценка е обща за трите компонента и се формира като отношение 45 : 30 : 25 %.
Компонент А дава 45 точки ( за разработена тема от география на света ).
Компонент Б формира 15+15 точки при пълен отговор на тестовите задачи ( по една точка за всеки отговор) и правилно изясняване същността на понятията на чужд език.
Компонент В формира 25 точки при пълен и верен отговор на задачите.
2. Максималният брой точки от трите компонента, гарантиращ отлична оценка е 100 точки.
3. Минималният брой точки, който се равнява на успех среден 3,00, е 30 точки.
4. Окончателната оценка от изпита е комплексна, включва оценките от трите компонента и се формира по следната схема, в която стъпката е 0,25:
№ Брой точки Оценка
1 до 29 точки Слаб 2
2 30-34 точки Среден 3,00
3 35-39 точки Среден 3,25
4 40-44 точки Добър 3,50
5 45-49 точки Добър 3,75
6 50-54 точки Добър 4,00
7 55-59 точки Добър 4,25
8 60-64 точки Мн.добър 4,50
9 65-69 точки Мн.добър 4,75
10 70-74 точки Мн.добър 5,00
11 75-79 точки Мн.добър 5,25
12 80-84 точки Отличен 5,50
13 85-89 точки Отличен 5,75
14 90-100 точки Отличен 6,00
Примерен вариант
Компонент А:
I.Теми от учебното съдържание по социално-икономическа география на света:
1.Население на света:
а) промени в броя на населението в света;
б) средна гъстота и регионални различия в света;
в) естествено движение;
г) механично движение.
2. Енергетика в света:
а) същност, значение и особености;
б) структурата на потребяваните енергоизточници – тенденции;
в) производство на електрическа енергия; видове електрически централи;
г) проблеми и перспективи.
Компонент Б
Примерни тестови задачи:
1. От посочените страни най-богата на горски ресурси е:
а) Китай;
б) Канада;
в) Австралийски съюз;
г) Нигерия.
2. Понятието „демографски взрив“ означава:
а) рязко намаляване броя на населението;
б) висока смъртност на населението;
в) бързо увеличаване броя на населението.
г) силно изразени миграции.
3. С коя страна Франция не граничи:
а) Белгия;
б) Швейцария
в) Австрия;
г) Италия.
3.В коя държава от Западноевропейския регион най-напред е протекла промишлената революция и затова е наречена „фабриката на света“.
………………………………………… ………………………………………… ……………………
4.Обяснете на немски / английски език следните понятия:
а) пазарно стопанство;
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… …… б) вторичен сектор на стопанството;
………………………………………… ………………………………………… ……………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………
в) естествено движение на населението;
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ……
г) брутен вътрешен продукт
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ……
Компонент В
Практически задачи:
1. Върху картата на света със съответното буквено ( от а до д) означение отбележете следните нефтодобивни райони:
а) Персийски залив;
б) Западен Сибир;
в) Мексикански залив;
г) Северно море.
Забележка: Учебното съдържание по география и икономика в ГЧЕ „Е. Йосиф I“, гр. Ловеч се изучава по следните учебници:
10 клас: География и икономика, 9 клас; изд. Д-р Иван Богоров
10 клас на немски език: Geografie und Wirtschaftskunde f
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...h=9881541&po=1
http://download.http://www.teenprobl...h=9881595&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=9881606&po=10
http://download.http://www.teenprobl...grafiya/?po=13
http://download.http://www.teenprobl...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
Вариант 1
1. Кои от посочените Гранични контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП) не са разположени на българо-турската държавна граница:
• а) Малко Търново, Лесово, Капитан Андреево;
• б) Лесово, Илинден, Кулата;
• в) Калотина, Връшка чука, Дуранкулак;
• г) Малко Търново, Гюешево, Свиленград;
• д) Илинден, Златарево, Бретово;
2. България има обща дължина на сухоземните си граници от:
• а) 1181 км;
• б) 1281 км;
• в) 1081 км;
• г) 2245 км;
3. Посочете кои природогеографски обекти не са разположени по западната граница на Република България:
• а) Малешевска планина, Осоговска планина, Влахина, Руй планина;
• б) рид Гюмюрджински снежник, вр. Голям Перелик, Славянка, Бабин нос;
• в) вр. Китка, р. Тимок, Чипровска планина, Огражден;
• г) Мургаш, вр. Вейката, Дервентските възвишения, Беласица;
4. Към кои морфоструктури принадлежат областите Знеполе, Планинско-Завалската, Верило-Руйската и Коневско-Милевската планински редици:
• а) Балканидите;
• б) Рило-Родопският масив;
• в) Мизийската плоча;
• г) Краищидите;
• д) Горнотракийската низина;
5. Посочете върховете, които се намират в планина Рила:
• а) Голям Перелик, Баташки снежник, Преспа, Ком;
• б) Мальовица, Мусала, Калин, Капатник;
• в) Черни връх, Свещник, Ибър, Голям Перелик;
• г) Българка, Мургаш, Тодорка, Вежен;
6. За коя климатична област се отнася следното описание: Положителни температури, малка температурна амплитуда, мека зима със зимен максимум на валежите ( ноември – декември ):
• а) континентално-средиземноморска;
• б) черноморска;
• в) умерено-континентална;
• г) планинска;
• д) преходно-континентална;
7. Най-високо разположеното езеро в България е:
• а) Смрадливо;
• б) Рабишко;
• в) Поповско;
• г) Горно Полежанско;
8. Посочете реките, вливащи се директно в р. Дунав:
• а) Янтра, Вит, Осъм, Огоста, Бели Лом;
• б) Тимок, Ахелой, Камчия, Вит, Върбица;
• в) Резовска; Искър, Двойница, Огоста, Росица;
• г) Дяволска; Ропотамо; Тимок, Искър, Янтра;
9. Кои от изброените почвени типове не са разположени в Северна България:
• а) смолници, блатни, черноземни;
• б) канелени горски, жълтоземни, смолници;
• в) кафяви горски, черноземни, канелени горски;
• г) черноземни, сиви горски, алувиално-ливадни;
10. Кои от посочените резервати се намират в планината Рила:
• а) „Юлен” и „Тисата”
• б) „Парангалица” и „Ибър”
• в) „Скакавица” и „Централен Рилски резерват”
• г) „Баюви дупки-Джинджирица” и „Орелек”
11. Половата структура на населението зависи от:
• а) раждаемостта, миграциите и религиозния състав;
• б) раждаемостта, смъртността и религиозния състав;
• в) раждаемостта, смъртността и миграциите;
• г) раждаемостта, брачността, миграциите;
12. Посочете кои от следните селища са разположени по поречието на река Струма:
• а) Бобошево, Симитли, Кресна, Перник,
• б) Пазарджик, Белово, Стамболийски, Симеоновград;
• в) Калофер, Павел баня, Ямбол, Елхово;
• г) Маджарово, Кърджали, Ивайловград, Рудозем;
13. Кое от посочените селища е град:
• а) Цалапица;
• б) Свети Влас
• в) Айдемир
• г) Бохот
14. Регионите: Източно-родопски, Струмско-местински, и Северно-български са области на разпространяване на:
• а) захарно цвекло;
• б) пшеница;
• в) сливите;
• г) тютюнът;
15. За коя селскостопанска култура се отнася следната характеристика: Влакнодайна култура, която изисква хладен и влажен климат и има благоприятни условия за отглеждането й в причерноморската част на Добруджа:
• а) лен;
• б) коноп;
• в) памук;
• г) юта;
16. С кой отрасъл от стопанството животновъдството осъществява т. нар. Вертикална интеграция:
• а) земеделие;
• б) текстилна промишленост;
• в) хранително-вкусова промишленост;
• г) нито един от посочените;
17. В кои от посочените центрове не се добиват горивни полезни изкопаеми;
• а) Тюленово, Бобов дол, Чукурово, Деветаки;
• б) Кошава, Лъки, Кърджали, с. Бяла вода;
• в) Своге, Твърдица, Трояново, Долни Дъбник;
• г) Каолиново, Мадан, Малко Търново, Елин Пелин;
18. За кое полезно изкопаемо се отнася следното описание: Разположени са на голяма дълбочина ( 1370-1900 м ); добивът им е нерентабилен поради силна оводненост; намират се до с. Македонка в Добруджа:
• а) черни въглища;
• б) кафяви въглища;
• в) уран;
• г) лигнитни въглища;
• д) антрацитни въглища;
• е) пророден газ;
19. Мощността на АЕЦ „Козлодуй” след затварянето на I и II енергоблокове възлиза на:
• а) 3760 MW;
• б) 2880 MW;
• в) 2180 MW;
• г) 1760 MW;
20. Посочете селищата , които не са центрове на фармацевтичната промишленост:
• а) Елена, Пловдив, Белослав;
• б) Разград, Дупница, София;
• в) Троян, Пещера, Варна;
• г) Нови Пазар, Сливен, Елин Пелин;
Верни отговори от теста
1. в, д 11. в
2. а 12. а
3. г 13. б
4. г 14. г
5. б 15. а
6. а 16. б, в
7. г 17. б, г
8. а 18. а
9. б 19. б
10. б, в 20. а, г
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...h=9881541&po=1
http://download.http://www.teenprobl...h=9881595&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=9881606&po=10
http://download.http://www.teenprobl...grafiya/?po=13
http://download.http://www.teenprobl...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
1. В коя от посочените страни държавната форма на управление е теократична
монархия?
а) Великобритания в) Саудитска Арабия
б) Испания г) Япония
2. Коя от посочените групи включва всички фактори, които влияят върху отрасловата и
териториална структура на стопанството?
а) суровини, пазари, трудови ресурси, релеф, полезни изкопаеми
б) природно-географски, обществено-политически, демографски, екологични, научно-
технически, технологични
в) полезни изкопаеми, климат, води, население, суровини, организация на
производството
г) държавна политика, форма на собственост, транспорт, пазари, научно обезпечаване
3. Същността на кое от следните понятия се изразява с разликата между темповете на
повишаване на цените и темповете на повишаване на доходите?
а) национален доход в) инфлация
б) териториално разделение на труда г) обществен продукт
4. Кои са основните етнически групи в България?
а) българи, турци, цигани в) християни, мюсюлмани, католици
б) добруджанци, мизийци, тракийци г) българи, евреи, арменци
5. Коя от следните области в България е с най-голям икономически потенциал и с най-
висока степен на икономическо развитие?
а) Пловдивска област в) София и Софийска област
б) Бургаска област г) Хасковска област
6. Структурата на земеделието в България е:
а) животновъдно – растениевъдна в) промишлено - аграрна
б) растениевъдно – животновъдна г) аграрно - промишлена
7. Посочете доказателство за нарушената възрастова структура на населението.
а) нисък относителен дял на подтрудоспособното население и висок относителен дял
на над трудоспособното население
б) висока смъртност
в) кризисно социално-икономическо състояние на страната
г) висок относителен дял на трудоспособното население
8. Кое от посочените явления не е характерно за развитието на селищата у нас след
Освобождението?
а) разцвет на занаятчийските селища в планинските и полупланинските райони
б) западане на селищата, останали далече от главните пътища
в) поява на нови селища в резултат на развитие на земеделието
г) поява на бежански селища
9. Къде в България са изградени най-големите ВЕЦ?
а) Стара планина в) Родопите
б) Рила г) Пирин
10. За кой почвен тип се отнася следното описание:
Тези почви са образувани в условията на умерено-континентален климат при
наличието на ливадно степна и лесостепна растителност върху седиментни скали.
Подходящи са за отглеждане на зърнени култури.
а) смолници в) черноземни почви
б) хумусно-карбонатни почви г) алувиално-ливадни почви
11.Кой от посочените отрасли се отнася към първичния сектор на световното
стопанство?
а) химическа промишленост
б) търговия
в) дървопреработване
г) земеделие
12. Коя от следните кратки характеристики се отнася за вторичния сектор на
световното стопанство?
а) Това е добивен сектор, който осигурява продукти за изхранване на населението.
б) Вторичният сектор обхваща най-вече сферата на услугите.
в) Вторичният сектор е преработващ сектор.
г) Това е сектор, който осигурява връзките между различните стопански отрасли и
отделните територии.
13. Кой от икономическите региони в света отговаря на следното описание:
„Регионът е един от трите икономически полюса в света; страните в него
принадлежат към различни типове икономически системи; характеризира се с
развита, високотехнологична промишленост; земеделието е интензивно;
растениевъдството е в зависимост от мусонния климат; най-голямо значение
имат зърнените култури.”
а) Западноевропейският регион
б) Азиатският регион
в) Източноевропейският регион
г) Северноамериканският регион
14. Кой от посочените райони у нас се характеризира със значително по-ниска
раждаемост от средната за страната?
а) районът на Източните Родопи (около Кърджали)
б) по долините на реките Струма и Места
в) Източна Стара планина
г) Северозападна България
15.Кой от посочените аспекти на урбанизацията, които се наблюдават в световен
мащаб, все още не е характерен за България?
а) налице е преход от средноурбанизирана към високоурбанизирана страна
б) формират се селищни агломерации
в) в напреднал стадий е процесът субурбанизация
г) градският начин на живот се разпространява в цялата страна
16.В коя от нашите планини добивът на иглолистна дървесина не е преобладаващ?
а) Рила в) Родопите
б) Пирин г) Стара планина
17.Коприненотекстилната промишленост е стар подотрасъл, чието териториално
разположение е свързано най-вече с отглеждането на копринени буби (пашкули).
Кой от посочените градове е средище на тази промишленост?
а) Варна в) Хасково
б) Добрич г) Разград
18.Коя от посочените характеристики на водите в България е неправилна?
а) В страната има сравнително малко количество води.
б) Водите са разпределени равномерно по територията на страната.
в) На сушата се срещат всички видове води, без ледници.
г) В планинските райони има по-големи запаси от води.
19.Средната част на Дунавската равнина е разположена…
а) от река Янтра до Черно море
б) между реките Цибрица и Огоста
в) между долините на река Вит и река Янтра
г) от река Тимок до река Вит
20.Кой от природните резервати на територията на България е разположен в
планината Витоша?
а) Стенето в) Дервиша
б) Джендема г) Бистришко бранище
21.Кой от следните продукти е един от основните за отрасъла черна металургия?
а) олово
б) мед
в) стомана
г) алуминий
22.Кое от следните характеристики е вярна?
Автомобилният транспорт е…
а) сравнително нов вид транспорт, предназначен за превозване на големи
количества нефт на дълги разстояния
б) подходящ за превозване на товари и пътници на относително кратки разстояния
в) предназначен за превоз на обемни и тежки товари на големи разстояния
г) най-старият вид транспорт за превозване на тежки товари, който се използва
поради ниската себестойност на превозите
23.Коя от посочените характеристики не се отнася до пазарното стопанство?
а) наличие на свобода на предприемачеството
б) решенията за производство се определят от потребностите на пазара
в) конкуренцията е силно ограничена
г) личният интерес е основна движеща сила
24.Като неизчерпаеми енергийни ресурси могат да се разглеждат:
а) въглищата
б) нефтът и природният газ
в) дървесината и рудите
г) слънчевата енергия и енергията на вятъра
25.За кой отрасъл на стопанството в България се отнасят следните характеристики:
„В този отрасъл се използват различни суровини като варовик, нефт и природен
газ;той формира значителна част от българския износ;в голяма степен в него се
прилагат нови технологии;причинява опасни замърсявания и е силно зависим от
транспорта.”
а) металургия
б) машиностроене
в) енергетика
г) химическа промишленост
26.При кое от посочените селища не е изградена свободна икономическа зона?
а) Русе
б) Видин
в) Драгоман
г) Плевен
27.Родопският район на цветната металургия е специализиран в производството на…
а) електролитна мед и меден концентрат
б) злато и сребро
в) олово и цинк
г) сярна киселина и син камък
28.Зелениката е растение, което се среща във…
а) Стара планина в) Рила
б) Пирин г) Странджа
29.За коя българска планина се отнасят следните характеристики:
„Простира се от българо–сръбската граница на запад до Черно море на изток; за
нея са присъщи гънковите структури; монолитното заравнено било има верижно
простиране и над него се издигат отделни купеновидни върхове.”
а) Родопи
б) Пирин
в) Рила
г) Стара планина
30.Астрономическото географско положение на територията на България се определя от географските координати на крайните й точки. Кой от изброените географски обекти е най-западна точка на територията на България?
а) връх Вейката
б) връх Китка
в) връх Богдан
г) връх Връшка чука
ОТГОВОРИ
1-В
2-Б
3-В
4-А
5-В
6-Б
7-А
8-А
9-В
10-В
11-Г
12-В
13-Б
14-Г
15-В
16-Г
17-В
18-Б
19-В
20-Г
21-В
22-Б
23-В
24-Г
25-Г
26-Г
27-В
28-Г
29-Г
30-Б
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...h=9881541&po=1
http://download.http://www.teenprobl...h=9881595&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=9881606&po=10
http://download.http://www.teenprobl...grafiya/?po=13
http://download.http://www.teenprobl...onomika/?po=23
Тези теми много ми трябват за матурите
Предварително Благодаря
ТЕСТ ЗА ДЗИ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
КОМПОНЕНТ А
Направете писмени разработки върху посочените теми от учебното съдържание по География
на света и География на България.
I. Фактори за развитие на стопанството.
1. Природногеографски фактори
2. Социално-икономически фактори
3. Екологични фактори
II. Води на България
1. Същност, значение и особености на водните ресурси на България.
2. Видове води:
а) Повърхностни- реки, езера, блата
б) Подземни- грунтови, напорни, карстови, минерални
3. Стопанскаоценка на водните ресурси.
4. Екологични проблеми.
КОМПОНЕНТ Б
1. Разстоянието между две селища на картата е 30 см. Мащабът е 1: 40 000 000. Колко е
действителното разстояние между двете селища?
А) 12 км.
Б) 1 200 км
+В) 12 000 км.
Г) 120 км
2. Коя е вярната последователност на изброените геоложки ери, от най-старата към най-
младата?
А) докамбрий, мезозой, неозой, палеозой
Б) мезозой, неозой, докамбрий, палеозой
В) палеозой, мезозой, неозой, докамбрий
+Г) докамбрий, палеозой, мезозой, неозой
3. Ако най-ниската измерена температура е /- 40 С/, а най-високата е / + 280 С/, колко
градуса е температурната амплитуда?
А) + 240С
+Б) + 320С
В) + 70С
Г) + 1120С
4. Коя от изброените държави НЕ можете да откриете на политическата карта на Азия?
А) Бангладеш
+Б) Суринам
В) Камбоджа
Г) Мианмар
5. Кое от посочените е качествено изменение на политическата карта на света?
А) присъединяване на новооткрити земи
Б) обединяване или разпадане на държави
+В) образуване на междудържавни съюзи и организации
Г) доброволни отстъпки на територии между страни
6. В коя от изброените страни средната възраст на населението е най- ниска?
+А) Парагвай
Б) Япония
В) Унгария
Г) България
7. Допълнете пропуснатото:
«В условията на пазарното стопанство се осъществява свободно движение на стоки, услуги,
работна сила и.................................. .»
Отговор: капитали
8. Коя от изброените държави разполага с най-богата собствена суровинна база?
+А) Русия
Б) Япония
В) Франция
Г) Германия
9. Оптическите прибори на световно известната фирма “Карл Цайс” се произвеждат в град:
А) Мюнхен
Б) Щутгарт
+В) Йена
Г) Франкфурт на Майн
10. Производството на битова електроника с марките “Сони”, “Хитачи” и “Шарп” е на:
А) Южна Корея
+Б) Япония
В) Германия
Г) САЩ
11. В коя от изброените области НЕ е изграден ГКПП?
А) Благоевградска
Б) Софийска
+В) Смолянска
Г) Бургаска
12. Кои от посочените екзогенни процеси НЯМАТ съвременно проявление в България?
+А) глациални
Б) ерозионни
В) дефлационни
Г) карстови
13. Мрамор в България се добива край:
А) Провадия
+Б) Берковица
В) Кошава
Г) Сеново
14. В коя климатична област е измерена абсолютната минимална температура /-38,30С/ за
България?
+А) Умереноконтинентална
Б) Преходноконтинентална
В) Континентално-средиземнорска
Г) Планинска
15. Коя от изброените реки се влива в Черноморския отточен басейн?
А) Марица
Б) Арда
В) Тунджа
+Г) Осъм
16. Кой почвен тип се включва в планинската почвена област?
+А) кафяви горски почви
Б) сиви горски почви
В) канелени горски почви
Г) жълтоземни почви
17. Осоговско-Беласишката планинска верига включва планините:
А) Осоговска, Влахина, Милевска, Огражден, Беласица
Б) Осоговска, Влахина, Малешевска, Конявска, Беласица
+В) Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица
Г) Осоговска, Земенска, Малешевска, Огражден, Беласица
18. Кои от посочените райони са с най-ограничени трудови ресурси?
А) големите градове
Б) Лудогорието, Източните Родопи
+В) Краище, Странджа-Сакар
Г) долината на р. Места
19. За кой град се отнася следната характеристика:
“ Разположен е в Южна България, в Горно-Тракийската низина. Образуван от сливането на
три села - Черноконево, Марийно и Раковски, през 1947 година /бригадирското движение/.
Център е на химическата и циментовата промишленост.”
.................................................. .................................................. ...............................
Отговор: Димитровград
20. Коя от изброените култури НЕ е зеленчукова?
А) картофи
Б) бамя
+В) соя
Г) патладжан
21. Енергиен баланс наричаме:
+А) разликата между произведената и потребената енергия
Б) разликата между вноса и износа на енергия
В) разликата между произведената и потребената електроенергия
Г) нито едно от посочените
22. Кое от изброените твърдения за черната металургия в България НЕ е вярно?
А) трудоемък отрасъл
+Б) осигурена суровинна база
В) енергоемък отрасъл
Г) поддържа връзки с металообработването
23. Кое производство се отнася към органичната химия?
А) торове
Б) соди
+В) пластмаси
Г) карбид
24. Разположението на захарната, консервната и растително-маслената промишленост се
определя от:
+А) суровини
Б) транспорт
В) потребление
Г) енергиен фактор
25. В коя област НЯМА изградена нито една ж. п. линия?
А) Бургаска
Б) Кърджалийска
В) Хасковска
+Г) Смолянска
26. Кои от изброените природни забележителности се намират в Родопите?
А) Стобските пирамиди, Ягодинската пещера
+Б) Триградското ждрело, Чудните мостове
В) пещерата Снежанка, Побитите камъни
Г) пещерата Дяволското гърло, Земенския пролом
27. Кой от посочените трансевропейски коридори преминава през Югоизточния регион?
А) № 4
+Б) № 8
В) № 10
Г) № 9
28. В Североизточния Придунавски регион се намират най-големите насаждения от:
А) круши
Б) праскови
+В) кайсии
Г) вишни
29. Северният Централен регион е с най-големи запаси на:
А) мрамор
+Б) глини
В) лигнитни въглища
Г) желязна руда
30. Коя от изброените Природогеографски области се намира изцяло в Югозападния регион?
+А) Краище
Б) Рило Родопска област
В) Средногорие
Г) Задбалкански котловини
КОМПОНЕНТ В
1. Напишете имената на водните басейни, отбелязани с числа върху картосхемата на света.
Отговори:
1. Каспийско море 6. Тихи океан
2. Атлантически океан 7. Индийски океан
3. Средиземно море 8. Балтийско море
4. Северно море 9. Червено море
5. Черно море 10. Карибско море
2. Напишете имената на ГКПП и Свободните безмитни зони, които са отбелязани с числа на
картосхемата на България.
http://download.pomagalo.com/6113/by...iskiyat+syyuz/
мерси предварително
Висше училище „Земеделски колеж”
ЦДО – гр. Велико Търново
КУРСОВА РАБОТА
по
Дисциплината: Макроикономика
Преподавател: Проф.дин. Иван Димов
на тема:
България и Европейският съюз: история, състояние, проблеми и перспективи
Разработил: Мирела Христова Джамбазова
/име, презиме, фамилия/
Факултетен №: АИД 6005
Специалност: Аграрна икономика
Курс, семестър, учебна година: I курс, II семестър, 2005/2006 год.
С ъ д ъ р ж а н и е :
I. Увод
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
2. Европейско споразумение за асоцииране
3. Начало на процеса на присъединяване
4. Преговорите за присъединяване
III. Перспективи
1. За обществото ни
2. За отделния български гражданин
IV. Недостатъци
V. Заключение
I. Увод
През периода на своето съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа се намира днес в центъра на съвременните международни отношения, произтича от мащабите и дълбочината на интеграционните процеси, които протичат както вътре в нея, така и от неизбежните връзки с другите страни, които все още остават извън нея.
Подобно на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, България дълго време нямаше възможност да се включи в протичащите в Западна Европа процеси. Сериозни пречки за присъединяването на страната към общността на развитите държави бяха системата от диаметрално противопоставени политически, икономически и военни блокове, възникнали след края на Втората световна война, а също и идеологическото, политическото и военното противоборство на Изтока и Запада. След разпадането на Източния блок пред страни на Централна и Източна Европа се откри възможност за интегриране на стопанствата им в единната икономика на развитите държави от Западна Европа.
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
България установява официални дипломатически отношения с Европейската общност на 8 август 1988 г. Този акт е последван от започването на преговори за подписване на търговска спогодба. На 8 май 1990 г. между България и ЕИО е подписана “Спогодба за търговия, търговско и икономическо сътрудничество”, която е основа за развитието на търговските отношения между страните.
2. Европейско споразумение за асоцииране
В началото на 90-те години в страните от Централна и Източна Европа протича динамичен процес на съществени политически, икономически, социални и културни промени. На 1 ноември 1990 г. България е включена в Програмата Фар и започва да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство. Между май 1992 г. и февруари 1993 г. Общността открива преговори за асоцииране и на 8 март 1993 г. в Брюксел е сключено Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) между България и Европейските общности и техните държави членки.
Паралелно със Споразумението за асоцииране е договорено и така нареченото Временно споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси, между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана от една страна, и Република България от друга. Временното споразумение съдържа онези разпоредби от Споразумението за асоцииране, които определят търговско-икономическите отношения. За да се предотврати излишно забавяне на влизането в сила на онези разпоредби, които засягат създаването на зона за свободна търговия, страните се съгласяват да подпишат Временно споразумение, което да се прилага преди да е приключила процедурата по ратификация.
След приключване на ратификационните процедури Европейското споразумение за асоцииране влиза в сила на 01.02.1995 г. Целите на споразумението покриват следните области:
• установяване на свободна търговия с индустриални стоки;
• взаимни преференции при вноса на земеделски продукти;
• постепенна либерализация на движението на капитали на работна сила;
• предоставянето на услуги, както и развитието на политическия диалог.
До членството на България в ЕС Споразумението за асоцииране и свързаните с него документи са законовата база за отношенията между България и ЕС и изграждат институционалната рамка на тези отношения. Споразумението за асоцииране съдържа и необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията. Институционалният механизъм, който управлява отношенията между страните, включва Съвет по асоцииране, Комитет по асоцииране и Парламентарен комитет по асоцииране.
3. Начало на процеса на присъединяване
През декември 1994 г. ЕС приема присъединителната стратегия за подготовката на асоциираните страни за членство. Основен елемент от тази стратегия е структурираният диалог, който се изразява в провеждането на редовни срещи между представители на ЕС и държавите, подписали ЕСА. През 1995 г. сътрудничеството между асоциираните страни и ЕС се задълбочава, след като Европейската комисия публикува Бяла книга за подготовката на страните от Централна и Източна Европа за интегриране в Единния пазар. В нея са посочени 23 области, в които асоциираните страни трябва да сближат националните си законодателства с общностното право.
Официалната молба на България за членството в Съюза, подкрепена с единодушно решение на Народното събрание, е подадена на 16 декември 1995 г. Тя е връчена на Европейския съвет в Мадрид на испанския вътрешен министър Хавиер Солана.
През 1998 г. българското правителство приема Национална стратегия за подготовка на страната за пълноправно членство в Европейския съюз. Тя очертава основните направления на дейността на страната в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Становището на Европейската комисия по молбата на България за членство, заедно с тези на останалите страни-кандидатки, е публикувано като част от План 2000 (Agenda 2000) на 16 юли 1997 г. Становището оценява доколко Република България, като страна-кандидатка за членство, е готова да започне преговори за присъединяване.
В План 2000 Европейската комисия формулира така наречената засилена предприсъединителна стратегия за подкрепа усилията на страните-кандидатки и приема документ, наречен “Партньорство за присъединяване”. Целта е да се обединят в единна рамка всички видове и форми на техническо и финансова съдействие, да се мобилизират и използват по възможно най-ефикасния начин всички съществуващи и бъдещи ресурси и механизми на Общността на подготовка на отделните кандидати. В документа се отбелязват приоритетните действия в краткосрочен и дългосрочен план, които станата-кандидатка трябва да предприеме, за да изпълни критериите за членство, като по този начин се определят и сферите, в които да се концентрира финансовата и техническа помощ на ЕС.
4. Преговорите за присъединяване
Преговорите са официално открити на първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяване на България към ЕС на 15 февруари 2000 г. на ниво министри на външните работи.
Преговорите за членство на България в ЕС покриват приемането от страната на действащите и потенциалните права и задължения, свързани със системата на Съюза и институционалната рамка, познати като “acquis communautaire (Достижения на общностното право).
“Acquis” включва:
- Съдържанието, принципите и политическите цели на Договорите;
- Законодателство, прието съобразно Договорите и решенията на Европейския съд;
- Изявления и резолюции, приети в рамките на Съюза;
- Общи стратегии, съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и други актове в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност;
- Общи стратегии, съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и други актове в рамките на областите правосъдие и вътрешни работи;
- Международни споразумения, сключени от Общността и тези, подписани между държавите членки по отношение на действия на Съюза.
Приемането от България на тези права и задължения, поради своята специфика, може да изисква технически уточнения и временни преходни мерки, които се уреждат в преговорния процес. Преговорите се провеждат под формата на междуправителствени конференции на страните-членки на ЕС със страните-кандидатки. Преговорните сесии се провеждат на ниво министри или заместник-министри, т.е. постоянни представители на страните-членки и посланици или главни преговарящи за страните-кандидатки.
Организацията на преговорите на Междуправителствената конференция следва обичайната практика в двустранните преговори, при която всяка делегация има ръководител. За българската делегация ръководител е Министър на външните работи на Република България, а за делегацията на страните членки на ЕС ръководител е Министърът на външните работи на страната, председателстваща ЕС. Преговорите се домакинстват от Ръководителя на делегацията на страните членки на ЕС.
Всяка от страните по преговорите се придържа към точно дефинирана писмена позиция по време на срещите.
През 2002 г. България вече е отворила всички преговорни глави. През октомври 2002 г. Европейската комисия публикува Редовните годишни доклади за всяка страна-кандидатка. В доклада за България се казва, че страната има вече “функционираща пазарна икономика” и че Европейската комисия подкрепя желанието на страната ни да се придъедини към ЕС през 2007 г. В заключенията на Европейския съвет от Брюксел, състоял се на 24 и 25 октомври 2002 г., държавите-членки приемат оценката на Комисията за България и изразяват подкрепата си за усилията на страната ни да постигне целта-членство в ЕС през 2007 г.
Комисията разработва и приема документ, наречен пътна карта, който обхваща периода до 2007 г. Европейският съвет в Копенхаген от декември 2002 г. приема предложение от Комисията пътни карти за България и Румъния и одобрява увеличената преприсъединителна помощ за тях. С пътната карта за България (и Румъния) не се поставят нови условия за членство извън Копенхагенските критерии. Посочват се основните стъпка, формулират се подробно предстоящите задачи по пътя към членството ни в ЕС. Това е сторено въз основа на поетите от страната ни ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване. Специален акцент се поставя върху административния и съдебния капацитет за прилагане на достиженията на общностното право.
Пътната карта се актуализира периодично с оглед развитието в страната ни и непредъка в преговорите. В редовните доклади за напредъка на страната ни по пътя към членството й в ЕС, Европейската комисия включва и оценка за изпълнението на пътната карта.
През юни 2004 г. България успешно приключи преговорите за членството в ЕС. От този момент страната навлезе в нова фаза на засилена подготовка за присъединяване към ЕС.
Договорът за присъединяване бе подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран на 11 май 2005 г. С подписването на договора за присъединяване България получи статут на присъединяваща се страна (acceding country) и възможност за реално участие е “живота” на евроинституциите.
III. Перспективи
Най-общo плюсовете от присъединяването на България към ЕС могат да бъдат разглеждани в два основни аспекта-за развитието на българското общество като цяло и за хората.
1. За обществото ни:
Във финансово отношение ползата от присъединяването на България към ЕС е очевидна. Според финансовата рамка, договорена с ЕС, България ще получи 4,5 млрд. евро за първите 3 години след присъединяването си към Съюза. За инфраструктурни проекти ще получи 2 милиарда и 300 милиона евро според подписания присъединителен договор, което ще даде възможност да се подобри качеството на живота у нас. Освен това бихме могли да се надяваме на 100 млн.евро като регионална помощ, 220 млн. за образование и научни изследвания, 700 млн. за селско стопанство, ако бъдем приравнени с Гърция.
Освен във финансово отношение ефект от присъединяването ще има и в икономическо отношение. Присъединяването ни към ЕС ще ни осигури годишен прираст на БВП от най- малко 1%. Това се дължи на факта, че България ще бъде част от огромен пазар с 475 млн. потребители и ще даде възможност за износ на наши стоки при изгодни условия. От своя страна България ще може да внася при много по- благоприятни условия стоки за близо 1,5 млрд. евро. Българските предприемачи ще имат възможност да участват в търгове за възлагане на поръчки на стойност над 100 млрд. евро – една възможност, от която те са лишени. Но за да имат шансове там, те трябва да бъдат конкурентно способни и да притежават необходимото технологично ниво и ресурси.
Присъединяването към ЕС ще доведе до утвърждаване на по-нататъшното мирно и демократично развитие на страната ни като част от укрепването на мира, сигурността и демокрацията на континента.
Членството в ЕС ще доведе до повишаване на стандарта и качеството на живот на цялото ни общество. Българите се интересуват дали ще станем по-богата страна след присъединяването ни към Съюза. Опитът на други присъединили се държави като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания показва категорично, че те ускорено се развиват към по-висок стандарт и по-дълбоко качество на живот за хората. Приемът на всяка страна кандидат ще даде възможност на нейните жители да се ползват от достиженията на Съюза, които осигуряват по-висок жизнен стандарт на неговите граждани. Възприемането и прилагането на европейското законодателство включва и важни сфери на социалната политика като ограничения в работното време, задължителни минимални стандарти за сигурност на работното място, равенство на половете и други мерки за преодоляване на дискриминацията. Освен това след приема в Съюза България трябва да изпълни изискванията на ЕС за условия на труд, на образование и за опазване на околната среда, на хранителна и санитарна защита. Това постепенно ще даде възможност на българските граждани да заживеят по-добре заради по-високите изисквания и норми в тези области.
Интегрирането на България в ЕС означава постепенна модернизация на обществото ни чрез прилагане на европейските правила, норми и практики във всички сфери на икономическия и социалния живот на страната. Членството предполага още реформиране на административната система, така че у нас да се утвърди модерна и ефективна администрация, която работи изцяло в услуга на гражданите. Присъединяването със сигурност ще наложи и реформирането на съдебната система в посока на по-голяма ефективност. Освен това, въвеждането на европейските норми силно ще увеличи корупцията.
2. За отделния български гражданин:
Някои от предимствата на присъединяването ще бъдат почувствани веднага, други-на по-късен етап, в зависимост от договорените преходни периоди по време на преговорите.
Първото предимство, след като станем част от ЕС, е да получим допълнителни права като “европейски” граждани. Това означава, че ще можем да участваме в изборите за Европейски паламент и за местни органи на управление, да получим съдействие от Европейския омбудсман. Гражданските права гарантират на всеки гражданин на ЕС възможността да гласува за Европейски парламент и общински избори и да бъде избиран за депутат.
Друг “плюс” от присъединяването ни е това, че ще можем да живеем, учим, а след определен период – и да работим – в избрана от нас държава-член на ЕС. С присъединяването на страната ни към ЕС българските граждани ще получат възможността да участват равноправно на европейския пазар на труда след изтичането на 2-годишен преходен период, през който всяка страна членка ще прилага своята политика по отношение на приема на работници от новоприетите държави и който може да се удължи, но не повече от 7 години. През този период гражданите ще могат да работят в ЕС единствено с разрешително. Всяка страна-членка ще определя сама в зависимост от потребностите на собствения си пазар на труда дали изисква такъв период. Гражданите от новоприсъединените държави ще са с предимство пред кандидатите за работа от трети страни.
Европейска здравноосигурителна карта, която ще замени сегашните процедури, даващи право на спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС, ще бъде въведена в България от 1 януари 2007 г. Картата ще съдържа обща здравна и осигурителна информация за пациента. При преглед от общопрактикуващ лекар или при купуване на лекарства пациентът ще ползва само картата си като документ. Лекарствата, които трябва да бъдат изписани, също ще бъдат кодирани в картата. Въвеждането на електронната карта означава, че България трябва да има унифициран софтуер с останалите европейски държави, като дизайнът й ще бъде еднакъв за всички страни. Тя ще позволи и достъп до лечение в чужди държави. Освен всички други предимства ще позволи и високата мобилност на пациентите, и гарантиране на защитата на личните данни.
Перспектива за българските предприемачи е това, че те ще получат досъп до нови пазари, на които да предлагат своите стоки и услуги. Свързаната с това модернизация и повишена конкурентноспособност ще позволи на българския потребител да получава качествени стоки.
Ще можем в по-широк мащаб да участваме в програмите на ЕС в различни области. Много българи вече са получили такава възможност. Но значението на европейските програми и фондове ще бъде много по-осезаемо след членството, когато финансовият ресурс ще се увеличи значително.
Гражданите на Европейския съюз могат да пътуват свободно, да работят, учат или придобиват допълнителна квалификация и да получават социални и здравни осигуровки, в която и да е от страните членки на ЕС. Българските граждани и сега имат свободата да пътуват без визи в страните от Шенгенското споразумение. Но с придобиването на качествено образование, съпоставими образователни степени, общоприети дипломи и квалификации ще могат истински свободно да се движат и работят в Обединена Европа след присъединяването на България.
С присъединяването на България към ЕС се открива възможност за получаване на качествено образование в съответствие в европейските изисквания, както и приемането и признаването на дипломите и професионалните квалификации в страните-членки на ЕС. В България вече са налице необходимите закони за признаването на дипломи и професионални квалификации в съответствие в европейската система.
Друго предимство, което присъединяването ни към ЕС ще ни осигури това е, че европейските граждани се ползват от социална защита във всяка страна-членка. Това означава, че при движение от една страна в друга се запазва правото на пенсия, майчинство, семейни помощи и всякакви други обезщетения.
Недостатъци
Това, което обикновено се възприема като “минус”, е свързано с три големи проблема-участието на страната във вътрешния пазар на Съюза, подобряване качеството на живот и упражняването на държавния суверинитет.
Пълноценното участие на България във вътрешния пазар на ЕС означава българските фирми да са изложени на по-голяма конкуренция и предполага повече усилия от тяхна страна за изпълнението на всички изисквания на европейското законодателство за качество и стандартизация на производството.
По-доброто качество на живот предполага по-добри условия на труд, по-чиста и по-добре устроена околна среда, по-качествени храни и други стоки. И двете проблемни области налагат намирането на инвестиции, промяната на начина на работа и преодоляването на инертни навици и стереотипи-затова те се усещат особено болезнено в първите години на членството. Целта на екипите, водещи преговори с ЕС от името на България, е да направят прехода възможно по-плавен, без обаче да се пропуска един основен принцип-всички членове на ЕС да спазват едни и същи правила.
Въпросите на суверинитета във връзка с присъединяването са и реалност, и мит. Реалният проблем на преотстъпване на суверинитет съществува в две важни сфери-външната търговия и валутната политика (приемането на единната валута-еврото). Във всички останали сфери България ще упражнява националния суверинитет съвместно с другите държави-членки при вземането на решения в основната европейска институция-Съвета на ЕС (Съвета на министрите). Български министри ще отстояват българските интереси в коалиции с други държави членки. Решенията на Съвета, които ще трябва да се изпълняват в целия ЕС, т.е. и у нас, ще бъдат вземани с участието и на наши официални представители, а няма да ни бъдат налагани от някакъв митически “Брюксел”. Членството в Съюза ще ни даде по-добра възможност да остояваме националните си интереси на общоевропейско ниво. А това е особено необходимо с оглед на глобализацията.
Друго нещо, което ще се отрази негативно след присъединяването е, че върху пазарните цени на много от стоките у нас в самото начало ще бъде оказан доста сериозен натиск. Така например енергийните цени ще трябва да се повишат с близо 50%, за да се изравнят с европейските стойности. Глобализацията на икономиката и дерегулацията в енергийния сектор, както и засилената конкуренция биха могли да отдалечат този процес и когато дойде време за присъединяване, вътрешните цени вероятно ще са достигнали европейските. Но първоначалния шок ще бъде кратък и не толкова болезнен като удара от началото на 90-те години. При това то е, така да се каже, благоприятното зло. Ценовият натиск върху стоките, който ще бъде последица от отварянето на границата, увеличената производителност на труда и повишената покупателна способност, поради увеличаване на доходите ще повлияят благоприятно върху българските потребители. Това ще се дължи на факта, че стоките ще бъдат по- евтини или на същите цени, но с по- високо качество. В същото време ще се увеличи нивото на безработицата. Нарастващите темпове на растеж до значителна степен ще компенсират този негативен ефект.
Заключение
Със сигурност членството на страната ни в Европейския съюз е добра перспектива за нас. Интегрирането ни в семейството на развитите европейски държави от ЕС означава постепенно споделяне на напредъка и благоденствието, което те са постигнали. Ние ще си останем българи и след членството и ще запазим своята национална идентичност, защото ЕС е общност на многообразието. За да се чувстваме обаче европейци наравно с другите, трябва и да се променим. Необходимо е да загърбим някои свои вредни инертни навици, разбирания и стереотипи, като например навика си да пренебрегваме законите и нормите, които определят правилата и реда в живота ни. Добре подреденият и организиран Европейски съюз ще ни наложи да се научим да живеем по правила-в личния си живот, в отношенията между хората, в бизнеса, навсякъде.
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
1. Информационен център за европейска интеграция “ДОМ НА ЕВРОПА” и Фондация за развитие “Читалища”-клон Сливен, Основни факти за Европейския съюз, Справочник, 2005 г.
2. www.horizonti.bg
3. Институт по публична администрация и Европейска интеграция, “Интегриране на България в Европейския съюз”, 2004 г.
4. Делегация на Европейската комисия в България, Често задавани въпроси за разширяването на Европейския съюз, София, 2002 г.
5. Информационен център за европейска интеграция “ДОМ НА ЕВРОПА” и Фондация за развитие “Читалища”-клон Сливен, Европейският съюз за малдите хора, Справочник, 2005 г.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
