ХРИСТО БОТЕВ - „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ”
Стихотворението е отпеhttp://www.teenproblem.net/forumчатано през 1871 г. Би могло да се каже, че то заема средищно място в поезията на Христо Ботев.
Лирическият герой в ранните Ботеви стихотворения дълбоко съпреживява народното страдание, инертността и безhttp://www.teenproblem.net/forumпътицата на поробения народ, носи в гърhttp://www.teenproblem.net/forumдите си воля за борба, долавя своята обреченост и копнее за духовно родствено същество, с което да споделя идеи, мисhttp://www.teenproblem.net/forumли, чувства.
„До моето първо либе” разширява тематиката на първите Ботеви стихотвоhttp://www.teenproblem.net/forumрения, доизгражда неговия лирически геhttp://www.teenproblem.net/forumрой като типично ботевски. Същевреhttp://www.teenproblem.net/forumменно носи характерните особености на зрялото му творчество и е едно от неhttp://www.teenproblem.net/forumговите върхови поетически постижения, както и един от блестящите образци на българската психологическа лирика.
Друга е характеристиката на лирическия говорител, която изпълва съдържанието на творбата. Той е претърпял голяhttp://www.teenproblem.net/forumмо вътрешно развитие. Еволюцията му е резултат от взаимодействието на миhttp://www.teenproblem.net/forumсъл и чувство с една изключителна нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвеност. А това поражда дълбокия драhttp://www.teenproblem.net/forumматизъм на преживяването.
Тежката душевна криза на АЗ-а е акцентирана в самото начало на стихотвореhttp://www.teenproblem.net/forumнието посредством метонимията „не вливай ми в сърце отрова”. И веднага започва да се разкрива нейният характер. Обяснението протича под формата на размисъл - спокойно и плавно. Колкото повече навлиза в спомена за миналото, с толкова по-голяма сила се надигат в дуhttp://www.teenproblem.net/forumшата му драматичните преживявания. Гласът се извисява, изразите стават все по-ярко подчертани.
Психиката на АЗ-а е уязвена от преживяно мъчително раздвоение между матеhttp://www.teenproblem.net/forumриални и духовни стойности, между дребнаво-егоистичното и общественозначимото, между себеотричането и могъщите пориви на духа. Приhttp://www.teenproblem.net/forumтегателната сила на красотата и на любовния копнеж са влезли в рязък конфликт с великолепието на гражданската му мечта и бунтовната стихия в душата му. В основата на това сътресение лежи „несподелената любов” като сблъсък на две различни представи за обич и щастие. Един нов тип човешко съзнание, изтръгнало се от домораслия битовиhttp://www.teenproblem.net/forumзъм, разбрало неговата ограниченост и недостатъчност, се домогва до основна промяна на съществуването. Изживява покрусата от неразбиране и самотност. Тя расте и откроява решението му като окончателно и неотменно. Отказът от преживяното става все по-категоричен. Идва признанието: „в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди” - резонанс на: „млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня не ровя...” - от първа строфа. Лирическият говориhttp://www.teenproblem.net/forumтел е подложил себе си на безпощаден самоанализ, стигнал е в своята самокритичност до себепризнание, направил е изhttp://www.teenproblem.net/forumбора си и го оповестява също така безhttp://www.teenproblem.net/forumкомпромисно, с безмилостна откровеност.
Богатата метафорика на изказа, свърhttp://www.teenproblem.net/forumзана с въздействието на алитерацията и асонанса, поддържа смислово-емоционалното ударение върху контраста между любов и омраза. И в това междуполюсно пространство витае нещо многозначиhttp://www.teenproblem.net/forumтелно и страховито, обсебило безпокойната, тревожно търсеща мисъл на лирическия говорител. Става ясно, че личниhttp://www.teenproblem.net/forumят конфликт е съпроводен и предопредеhttp://www.teenproblem.net/forumлен от много по-съществено противоборство, от което той е излязъл изцяло променен, прозрял нови житейски ценности. Стопила се е обаче душевната веhttp://www.teenproblem.net/forumдрост, радостта от интимния досег. Скръб, болка, безсилно озлобление, една изострена до краен предел чувствителhttp://www.teenproblem.net/forumност разяждат душата му.
В тези три начални строфи лирическият говорител размишлява, дискретно опонира, отстоява възгледи, защитава позиции. Думи, изрази и понятия антониhttp://www.teenproblem.net/forumми съставят скелета на изложението. Мисълта му се движи скокообразно, слеhttp://www.teenproblem.net/forumдва неуловими логически завои, прави преhttp://www.teenproblem.net/forumходи от настоящето към миналото и обhttp://www.teenproblem.net/forumратно - сегашното време (първа строфа) се редува с минало (втора строфа) и отhttp://www.teenproblem.net/forumново със сегашно (трета строфа). Тук той се бори да бъде разбран. Но същевреhttp://www.teenproblem.net/forumменно копнежът по лично щастие продължава да пулсира в душата му и на граниhttp://www.teenproblem.net/forumцата с поредната група от три строфи се извършва преходът към една нова емоhttp://www.teenproblem.net/forumционална гама.
Категоричността на предшестващаhttp://www.teenproblem.net/forumта част преминава отново в раздвоение, чието постоянно присъствие е притаено във вметнатото „пък и да помня” от пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата строфа. То избухва с нова сила и влаhttp://www.teenproblem.net/forumдее следващите три строфи. Това е власhttp://www.teenproblem.net/forumтната необходимост от лично щастие, равностойна по сила на общественото притегляне. Проблематиката се разкрива в цялата си сложност. Лирическата героиня („ти”) се противопоставя пряко на гората и на сиромасите. Срещат се микро- и макрокосмосът на човешкото житие. Колосална нервно-психическа енергия е мобилизирана за хармонизиhttp://www.teenproblem.net/forumрането на тези два свята. И на първо мяhttp://www.teenproblem.net/forumсто - за спасяване на любимата и на люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта. Градусът на напрежението рязко започва да се покачва. Гневното отблъсhttp://www.teenproblem.net/forumкване се сменя с тиха увещателна призивност. Посланието зазвучава все по-изповедно - до молитвеност. Спонтанностhttp://www.teenproblem.net/forumта взема превес над разсъдъка. Извършва се преход от скритата полемика към риhttp://www.teenproblem.net/forumторичната патетика. Като порой, с гоhttp://www.teenproblem.net/forumляма изразителност, се изсипват риторичните обръщения. Риторичните възклицания, които подсилват логическия и емоционален акцент, са комбинирани с риторични въпроси, красноречиво подсказващи своя отговор. Въпросителните изрази съдържат повелителна настоятелност, заповедните са оцветени с умиление и трепетно очакване. Повествователният тон става все по-драматиhttp://www.teenproblem.net/forumчно раздвижен и експресивен. Докосват се крайностите на конкретното и абстрактното, на личното и общественоhttp://www.teenproblem.net/forumто. Всичко това обсебва вниманието, изhttp://www.teenproblem.net/forumостря въздействието, придава необикновена сила на съпреживяването.
Мисълта усложнява своя ход. Лутайки се във времето, тя прониква в дълбините на историята, открива там широки хориhttp://www.teenproblem.net/forumзонти. Двусмисленият риторичен въпhttp://www.teenproblem.net/forumрос: „но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси?” - от четвърта строфа се разгръща в две грандиозни картини, разменили хронолоhttp://www.teenproblem.net/forumгично местата си - на съпротивата (пеhttp://www.teenproblem.net/forumта строфа) и на робската участ (шеста строфа). Символиката в динамичното слухово-зрително изображение на бурята от пета строфа, разширената повторителност на действието чрез ударнаhttp://www.teenproblem.net/forumта двустепенна анафора настоятелно внушават идеята за историческа предопределеност, носят борческото послаhttp://www.teenproblem.net/forumние на стародавни времена. В шеста строфа се разгръща перифразата - сгъсhttp://www.teenproblem.net/forumтената, синтезирана визия на „нови тегhttp://www.teenproblem.net/forumлила”. Зазвучава мотивът за народностhttp://www.teenproblem.net/forumната устойчивост. Покълва идеята за безсмъртието. Лиричното начало полуhttp://www.teenproblem.net/forumчава епическа окраска, драматизмът се обагря все повече с трагизъм - личносhttp://www.teenproblem.net/forumтен и национален.
Лирическият говорител убеждава, увеhttp://www.teenproblem.net/forumщава, настоява, упорито изисква. Доизгражда се личностната му характеристика. В нея се включват и посоките на отдалечаване и приближаване до лиричесhttp://www.teenproblem.net/forumката героиня. Най-краен израз това движение намира във възходящо използваниhttp://www.teenproblem.net/forumте заключителни обръщения „девойко”, „изгоро”. Изместили студените местоименни форми, те излъчват топлота и нежност, способност за дълбока лична привързаност. Докосват се линиите на двете властни преживявания.
И след една нова удължена пауза, в кояhttp://www.teenproblem.net/forumто емоцията притихва, лумва експлозия. Настойчивата, страстно умолителна анафора на глагола ЗАПЕЙ от шеста строфа приключва с нов подем в началоhttp://www.teenproblem.net/forumто на последния композиционен къс от сеhttp://www.teenproblem.net/forumдма и осма строфа. В поривната сила на „запей” има безпрекословна повеля, враждебно отчуждение. То за последен път ще се смени в следващите два стиха със страстен призив към осъзнаване и единоhttp://www.teenproblem.net/forumдушие, който замира в представата за сражението. Това е кулминационният моhttp://www.teenproblem.net/forumмент в отношението към либето. Речта изведнъж става крайно лаконична, задъhttp://www.teenproblem.net/forumхана. Мисълта - бързопреходна, напрегhttp://www.teenproblem.net/forumната до скъсване: Сърце ми веч трепти - ще хвръкне, ще хвръкне, изгора, - свести се/ - За първи път се появява бъдеще време. И от неговия емоционален гребен лириhttp://www.teenproblem.net/forumческият говорител излита в една друга, фикционална „действителност”. Емоционално-психическото му изживяване е в своя апогей. То помита границите на проhttp://www.teenproblem.net/forumстранство и време, реалност и халюциhttp://www.teenproblem.net/forumнация. Чертае изображението на биткаhttp://www.teenproblem.net/forumта като гигантска природна стихия. Каhttp://www.teenproblem.net/forumртина страшна, величествена и тържествена едновременно. Единствената глаголна форма в минало време („зинали са”) свързва това апокалиптично видение с баладичния екот на „бури вековни” от пета строфа и доразвива усещането за хипнотичната власт на един архаичен завет. Във всичко това има някаква праhttp://www.teenproblem.net/forumстара символика, отглас на митически тайнства и героична епика от безсмърhttp://www.teenproblem.net/forumтие и вечност. И същевременно една нова възрожденска чувствителност.
Едно рязко прекъсване предшества завръщането към реалността. Първият стих на заключителната строфа: „Ах, тез песни и таз усмивка”, осъществява смислово-емоционалната спойка между мираж и действителност. Условно приключеният конфликт отново заема предна позиция. Повратът към същността на спора обединява песните и усмивката на либето с битката и смъртта. Препраща към началото, за да подчертае сърцевината на проблематиhttp://www.teenproblem.net/forumката - за смисъла на живота и на човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото щастие. Няма пълнокръвно щастие извън благоденствието на народ и родиhttp://www.teenproblem.net/forumна. Личното е неделимо от общото. В орhttp://www.teenproblem.net/forumбитата на тази проблематика са влезли големите философски въпроси за предhttp://www.teenproblem.net/forumназначението на човека, за личност и общество, за добро и зло, за робство и свобода, човешко достойнство и борба, стойността и величието на подвига, смъртта и безсмъртието - една ценhttp://www.teenproblem.net/forumностна система, която е колкото ботевска, толкова и българска, и общочовешка. Припламват искрите на преживяната афектация и засиява „кървавата напивка”, носеща навеи от „варварски” времена. Това е наздравицата за оная велика духовна сплав, пред която обикновената люhttp://www.teenproblem.net/forumбовна страст немее.
През цялото съдържание преминава алюзията за звучащ напев. Тя се поддържа от песенната протяжност на ритъма и римата, от словесния подбор и неговия звуков състав. И се финализира с помощhttp://www.teenproblem.net/forumта на двукратно повторения глагол ЗАhttp://www.teenproblem.net/forumПЕЕ - ЗАПЕЯ, подсилен от глагола ВИКhttp://www.teenproblem.net/forumНА и от антонима НЕМЕЕ, както и от еднокоренното съществително ПЕСНИ и близкото до него по смисъл ГЛАС. Така изкристализирва идейно-философската концепция: любовта и творчеството изhttp://www.teenproblem.net/forumвират от сърцето и тяхното предназначение е да носят вдъхновение за големи дела, да обслужват смисъла и победния ход на живота. Това разбиране е трудно уловим за съвременhttp://www.teenproblem.net/forumния читател късен отпор на любовно-епикурейската струя в новобългарската поhttp://www.teenproblem.net/forumезия от края на 40-те и началото на 50-те години. Схващането за ролята на слоhttp://www.teenproblem.net/forumвесното изкуство е намерило въплъщение в образа на песента - най-популярната, най-обичаната, най-действената за епоhttp://www.teenproblem.net/forumхата изразна форма!
Драмата на лирическия АЗ е драмата на собствения му народ в един от най-забележителните моменти от неговата историческа съдба. По своята същност тя е колкото лична и национална, толкова и общочовешка. Развитието й отразява сложния мъчителен път на възрожденския българин, който „в няколко дена тайно и полека... порасте на няколко века” (Иван Вазов).
В последната строфа за втори път се появява бъдеще време. И тук то заема приhttp://www.teenproblem.net/forumоритетно място. В това многозначителhttp://www.teenproblem.net/forumно редуване на минало, настояще и бъдеhttp://www.teenproblem.net/forumще се е отразило сложното взаимодейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвие между драматизма и трагичния опhttp://www.teenproblem.net/forumтимизъм на творбата. В него е скрит дълбокият смисъл на авторовото послание, кулминирало около вярата в бъднините на един достоен и обичан народ.