Е, и аз до преди 2 седмици вярвах в любовта от разстояние, или може би се надявах да съществува такава :) .. смятам, че тук е най-подходящото място да споделя, това което преживях.. Аз съм на 15, миналото лято ходих на почивка в планината с моите родители и там се запознах с най-прекрасното момче за мен - вярно 5 години по-голям, но любовта не пита :). Отначало не беше любов от пръв поглед, поне за мен .. усещах, че той ми обръщаше повече внимание, но аз бях скептично настроена .. 2 месеца по късно вече "ходехме". Той учи в София, а аз живея в Варна- сами си казвате каква глупачка съм да поема по този труден път и въпреки всичко аз избрах него и знаете ли защо ? - защото обичам :) За 7 месеца се видяхме точно веднъж за точно 1 час, вярно бях най-щастливия човек на земята .. ноо за какво ?! месец и половина по-късно разбирам, че съм лъгана от човека, когото обичам най-много цели 5 месеца !! от септември 2011 доо началото на февруари 2012, само Бог знае какво преживях тези 5 месеца, колко ми беше трудно, макар че не знаех за изневярата (срещата ни беше след това) Помня много добре, когато ми каза, че никога няма да ме излъже.. каза го .. повярвах му .. болката е неописуема.. това да си предаден от човека, за когото си живеел , който е бил всичко за теб ... и то не седмица или месец а цели 5 месеца. И другото момиче също не е от София, и то е било лъгано, защото и с мен си е писал през това време. Не искам нито да отчайвам тези които вярват, защото наистина може да се съществува такава любов, но всичко зависи от самите хора ! Аз просто исках да излея болката от това което преживях, за което съжелявам.. Адски е трудно да не виждаш човека, за когото сърцето ти бие, за когото копнееш. Да не говорим за липсата и самотата.. хиляди хора по света са се сблъсквали с такава любов.. някои оцеляват, други не :) не се отчайвайте , вярвайте ! И нека се срещайте по-честичко :)) Ии ... не позволявайте някой да бъде всичко за вас, защото рано или късно ще останете без нищо (от собствен опит) :)