В памет

Отне е образите бурната река
но спомените в мене още тлеят
Красиви спомени обвити със сълза
изпратени със рая да се слеят

Една измама във ръцете ми трепери
извлечена от стар, забравен негатив
а лицата в него всичко са ми взели
аз удавям ги последна в този черен лист

Последни мигове и слънчеви усмивки
ще поставя върху спомена си чист
но не могат да горят каменни отливки,
приятелски следи от бивш живот красив

Ще приседна пак до твойто тяло
зад студени свещи мъка да прикрия
ще пречупя твойто ложе бяло
а цветята във сърце си ще забия

Вярваш ли? Не, ти не отговаряш
но аз си знам,теб в задгробен влак
потеглила към дружбата ни свята
теб, приятелко,ще срещна пак.

На Антония Тодорова Братова.
Животът е тест. Някои сършват с него по-бързо от други. Но не са ли те тези с най-високите оценки?