Копнеж

Как скам да се смея на съдбата,
която често с мене си играе
да може злото да ми е в краката,
а щастието над мене да витае.
Предречена е всяка моя стъпка
и сякаш неживея собствения си живот
непозната ми е всяка плътска тръпка
фантазията си казвам ще е мой пилот.
И ето идва най-тягостния миг,
в който съм на кръстопът
за пощада аз надавам вик,
но мълчи пред мен светът.
Живота подъл с мен се подигра,
влюбих се ужасно и тъгувам
типична сцена с мен се разигра
и към отчаянието, вечно аз пътувам.
Толкова далечен си сега, когато
образът ти е тъжно мълчалив
и зимата измества слънчевото лято,
а ти си толкова красив.
Знам че право нямам никакво
да те моля за любов,
но доказателстжо ти давам всякакво
и ще се моля палачът мой да е суров.
Ще се боря аз обаче хванала ръката
на човека, който в мен живее
и ако мога ще се смея на съдбата
за да не може тя да ми се смее.