Една
птица лети,
Изпълнена с мечти,
Изправен озарена,
Не спира своя път
Пред слънчевия съд,
Който я обвинява,
Че грозно осквернява
Залеза и чудната магия
На небесната стихия.
Черен облак се недвеси
Над трептящите крила,
Но птицата не се намеси
В небесните дела.
После полет и една мечта,
А след това безкрайна самота.
Но птицата е най-щастлива,
Когато си отива.
Пусто е вече небето,
Безмълвно тъжи.
Две разперени крила
Последваха своята съдба.
Завършила последния си път,
Птицата плати на слънчевия съд.