(на
ария)
Понякога през нощта фея долита
Тя сяда на ръба на твоето легло
И прекрасна приказка изплита
За вечното добро и зло
Една принцеса красива
Стои на прозореца вечер
И слуша щастлива
Приказка за любов и вечност
И принцът нежен прекрасен,
Явява се в нейния сън,
Но магъосник грозен ужасен
Проклятие хвърлил над меч и звън
Но не хваща магията черна,
Щом я има между двама любовта
Те завинаги си остават верни
И не се разделят дори в смъртта
Феята щом види слънцето отлита,
А ти скоро отваряш очи.
С приказно одеало си завита
И те огрявът щастливи лъчи.