Моето сърце

Защо бягаш ти от любовта?
Защо не я докоснеш ей така, като на шега?
Страх ли те е мое мъничко сърце,
Че в любовта няма никой да те разбере?
Страх те е да не докоснеш някоя ледена ръка,
страх те е от празни думи и лъжи,
страх те е и от самотата ти кажи.
Но защо си все само мое мъничко сърце?
Ти на мен кажи и не ме лъжи.
Бягаш ти от любовта,
Когато се опитах да спечеля аз сърцето му дори
и когато тук мига дойде,
и той предложи своето сърце,
моето се скри и в черупка се обви.
Защо се нараняваш ти само?
Ще страдаш винаги едно.
Едно обаче запомни :
ще дойде времето когато,
сърце изпълнено със доброта от "чисто злато"
ще спечели моето сърце
и няма тук да има ледени ръце,
няма да има празни думи и лъжи.
Ще дойде време ти това пък запомни !