Луната

Имам аз приятелка добра
кръглолика и самотна
тя е ярката луна ,
където нощем гледам я сиротна.
Разказва ми за свойте неволи,
някога била и тя човек,
била красива казвала се Поли
и живеела в 12ти век.
Имала нещастието да се влюби
в най-неподходящото момче-
тя селянка, обичала е да се труди
той на цар бил глезено дете.
Любовта била за нея невъзможна
за него пък поредния каприз,
но за нещастие била приложна
и за нея Господ взел е приз.
Веднъж решила Поли да разкрие
чувствата си съкровенхи,
а принцът решил да ги прикрие
понеже гордоста и името му били по-ценни.
Отчяна от своята история
Поли паднала на колене,
към Зорницата обърна се - помоли я
в тъмнината да я прибере.
И днес когато нощем зърна
моята приятелка добра,
жеста искам да и върна
за това че само тя едничка, ме разбра.
Колко тежко е да обичаш този,
който ти обръща гръб
и сред купчина червени рози
искам аз да съм вековен дъб.