Прошка

Успя ! Най-накрая го постигнах,
изхвърлих те от моето сърце,
съвършенството накрая аз достигнах
и живота си държах в ръце.
Сега аз всичко контролирах
и всичко беше в мойта власт,
омразата умело аз прикривах
и превърнах отмъщението във страст.
Можех да те унищожа за миг
и да се радвам аз на твоето падение,
да се смея когато ти надаваш вик,
можех да се гордея с това си постижение.
Но не, милоста във мене проговори
и разколебана от мъката ти спрях,
макар че животът ми отрови,
аз твоя да отровя не посмях.
И вместо да ликувам аз над теб,
ръка подадох ти да се изправиш
и въпреки че за отмъщтението беше ред
себе си не позволих ти да забравиш.
Без значение от тук нататък,ти
дали ще приемеш своята съдба,
ще запазя аз само спомени добри
и пак ще ти подам ръка.