Прек
лено дълго те обичах
и на тебе всичко посветих.
Във любовта си пак се вричах
и тайните на тебе поверих.
Но ти пред мен избираш нея,
за тебе тя e повече от мен,
независимо че по тебе аз копнея
и плача нощ и ден.
Реших че мога да те върна
и нея обявих за враг.
Чудех се как при мене да те върна,
та заедно щастливи да сме пак.
А тя като разбра за обичта,
която аз отчаяно преследвах,
реши да се оттегли настрана
и чак тогава аз прогледнах.
Тя не беше никаква заплаха,
а бе невинна и сама
и въпреки, че заедно те бяха
тя изпитваше вина.