Нямам право
Не, нямам право да поглеждам към теб с копнеж, надежда скрита, щом трябва погледа си свеждам от страх да не попиташ... Защо с теб, когато с друго трябва да се занимавам. Защо те чакам, аз си зная, едва сега го проумявам. И нямам право теб
Не,
ямам право да поглеждам
към теб с копнеж, надежда скрита,
щом трябва погледа си свеждам
от страх да не попиташ...
Защо с теб, когато с друго
трябва да се занимавам.
Защо те чакам, аз си зная,
едва сега го проумявам.
И нямам право тебе да обичам,
дори да те докосна нямам право.
Тъй силно чувствата отричам,
че мога да си кажа браво!
Не трябва мисъл да допускам,
че можем заедно да бъдем,
а ти ме молиш...ох, изпускам
контрола в себе си наложен.
В очите ти не мога да се взирам,
да слушам себе си не трябва,
все думите си режисирам
и все не се получава.
И датата рожденна я забравям,
годината...тя трябва да отмине.
Причината е толкова голяма,
че нямам право вече да прощавам.
към теб с копнеж, надежда скрита,
щом трябва погледа си свеждам
от страх да не попиташ...
Защо с теб, когато с друго
трябва да се занимавам.
Защо те чакам, аз си зная,
едва сега го проумявам.
И нямам право тебе да обичам,
дори да те докосна нямам право.
Тъй силно чувствата отричам,
че мога да си кажа браво!
Не трябва мисъл да допускам,
че можем заедно да бъдем,
а ти ме молиш...ох, изпускам
контрола в себе си наложен.
В очите ти не мога да се взирам,
да слушам себе си не трябва,
все думите си режисирам
и все не се получава.
И датата рожденна я забравям,
годината...тя трябва да отмине.
Причината е толкова голяма,
че нямам право вече да прощавам.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2026 Всички права запазени.