Защо отне от мен безмилостно душата?
Защо остави ме да гния в пепелта?
Сега седя, а самотата,
обгръща ме и тихо води към смъртта.
Защо ти в свойта мрежа ме плени?
Защо споменът за теб,към отчаяние ме връща?
В града угасват всички светлини,
и тъмнината жадно ме поглъща.
Защо студено е без твойта топлина?
Защо замръзвам аз без твойте жадувани ръце?
Вместо обич,там има празнина,
като че ли от камък бе твоето сърце!