Бяло
Смях, тъжно неусетен, Докосвам твоята уста. Какъв е този полумесец цветен? И дали в дъгата някога ще спра? Сини цифри бързо искрят, Умират леко в плътта, Раните надолу пълзят, И сливат се тихо в нощта. Денят бавно процъфтява Оранжев спек
Смях
тъжно неусетен,
Докосвам твоята уста.
Какъв е този полумесец цветен?
И дали в дъгата някога ще спра?
Сини цифри бързо искрят,
Умират леко в плътта,
Раните надолу пълзят,
И сливат се тихо в нощта.
Денят бавно процъфтява
Оранжев спектър от лъчи
На ново начало наново навява
Във тези тъжни зелени очи
Глухо ехо нечуто остава
Гласът главата изпива
И ново кубче полека добавя
Към шарена постройка чуплива
Тъмнината отново се връща
И той тихо се оглежда
И смее се в тихата къща
Добавяйки нови надежди
Докосвам твоята уста.
Какъв е този полумесец цветен?
И дали в дъгата някога ще спра?
Сини цифри бързо искрят,
Умират леко в плътта,
Раните надолу пълзят,
И сливат се тихо в нощта.
Денят бавно процъфтява
Оранжев спектър от лъчи
На ново начало наново навява
Във тези тъжни зелени очи
Глухо ехо нечуто остава
Гласът главата изпива
И ново кубче полека добавя
Към шарена постройка чуплива
Тъмнината отново се връща
И той тихо се оглежда
И смее се в тихата къща
Добавяйки нови надежди
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2026 Всички права запазени.