Битка

Няма дори едно облаче, слънцето грее безпощадно,
А небето се синее недостижимо, необятно.
Оживление. Разбързани хора крачат около мен.
Всеки е тръгнал на някъде, ходещ по инерция, минава покрай мен,
Без да забелязва нищо около себе си,
Замислен, вглъбен в проблемите си.
Стоя в средата сред толкова хора, но напълно сама,
Обляна от лъчите на слънцето, но като паднала в черна дупканякъде из необятността.
Искам да изляза- няма прозорец, нито врата.
Какво да се прави!? Отново съм в беда.
Лутам се в мислите си, търся изход- не намирам,
Сядам и с отворени очи заспивам.
В главата ми се води на живот и смърт битка ожесточено,
Хиляди гласове се надвикват, всичко е черно.
Нито думичка не се разбира. Просто е настанала пълна бъркотия.
Писъци. Битката продължава с пълна пара.
На ангела отрязани са крилата,
На дявола откъсната е опашката.
Какво става? Всичко спира.
Камбанен звън. Всичко замира.
Като че ли битката приключи,
Но кой е победителят? Кой вратата ще отключи?
Тълпа хора. Крясъци.
Победителят високо е вдигнат...Какво е това?
Страх сковава тълото.
Гледката е убийствена. Контрастира бялото.
Тяло на човек, черни крила,
Бяла опашка, червени рога,
Златен ореол на тях прикрепен,
Искрена усмивка, поглед студен.
Изразът се променя,
След миг всичко изчезва.
Кръвта е заменена с чветя,
Мракът- с лъчите си слънцето обля.
Губя чувство зо реалнаст. Крещя.
Никой не ме чува. Пак съм сама.
Пътят е дълъг- няма връщане назад.
От мъртвите около теб се носи смрад.
Силните оцеляват. Това е просто изпитание.
Нервите изтъняват. Пътят е познание.
Вярата е кристална ваза, напуква се с времето.
От истината боли забравя се името.
Тиктака часомникът, догаря свещтта.
Избавлението е мисли за хубави неща.
Умре ли душата, умира и тялото,
Но душата вечно живее,
Ако преди нея споминало се е тялото.