Любовта...
Любовта като роза с бодли свойте нокти във мен е забила. Аз стоя и се чудя дали някога всъщност бих се решила да извикам на глас пред света колко празно е всичко във мене, как жадувах до смърт любовта твоя лик,мили мой,да приеме.
Любо
та като роза с бодли
свойте нокти във мен е забила.
Аз стоя и се чудя дали
някога всъщност бих се решила
да извикам на глас пред света
колко празно е всичко във мене,
как жадувах до смърт любовта
твоя лик,мили мой,да приеме.
И сега колко глухо звучат
твойте думи и твойте въздишки.
Но...щом погледна към теб всеки път
пак се влюбвам,макар да не искам.
И така живея всеки ден -
същата съм и все пак различна.
На торнадо от чувства във плен
ту те мразя и ту те обичам.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2026 Всички права запазени.