Романтична реалност

Не и кам много романтична да бъда,
но не по принуда,
искам да кажа две-три думи за чувството завладяло ума ми.
Да, позна това е любовта.
Все пак всичко започна романтично,
това е за мен непривично.
Докато си вървях по брега
и очите ми следяха една вълна,
ме срещна той и съсипа моя покой.
Подаде ми алена роза
и застана в странна поза.
Аз погледнах цветето с почуда,
а после се направих на луда
и като се усмихнах нежно,
продължих си пътя небрежно
без розата да връщам
или да се обръщам.
Прецених, че е било някаква шега,
и погледнах друга вълна.
Но май бях сгрешила,
защото момчето извика:"Хей, мила!"
Не знаех какво да направя,
но пък как да го оставя.
Затова се врътнах леко
и го попитах меко:
"Желаеш ли нещо?",
а той отвърна горещо:
"Да желая много неща,
но засега една среща."
Какво ми стана, нямам представа,
но както си стоях там права
нещо отвътре ме погъделичка,
та казах само една сричка.
Предполагам, досещате се, че тя беше"да",
то си беше така.
Не знаех на какво с "да" отговарям,
но продължих да го повтарям-
"Да, да, да...", а после"Добре",
усмихна се и мойто момче.
Тази усмивка виждам и до ден днешен и си припомням този миг смешен,
когато бях излязла на плажа,
и как не можах да му откажа.
Но и за миг не съжалявам,
а само се надявам
да преживея още много неща
с тая моя съдба.