Копнеж

Копн я да ми махнеш със десница,
отдалече казвайки ми добър ден.
Отдалече,от балкона,като птица,
мъничко преди да полетиш към мен.

И копнея за усмивката ти лека
за очите ти пребродели нощта;
За протягането на дланта ти мека,
от която ми преливаш топлина.

И копнея за целувката ти ласкава.
С устни да събудиш усните ми пак.
За целувката ти с вкус на зряла праскова,
за целувката ти с дъх на полски мак.

И копнея за косите абаносови
ту ветрило,ту венец на твоята глава,
както нявга жените са ги носили,
както в бурята елата ги развя.

И за нежния ти тен копнея днеска,
с прах златист от пеперудени криле;
За смеха ти палав като децка топка,
като водно конче-мъничко дете.

И копнея аз за дългите ти мигли;
за звъна на кадифения ти алт;
за мига предутринрн,когато "мили"
ще ми кажеш с глас от нежност и кристал.

За походката ти горда аз копнея,
за изящния ти жест излян
в ръка-
може само муза или горска фея,
без да се старае,да върви така.

И копнея за засмените ти зъби-
зъблестели в снежнобяло дефиле,
като накит на витрина,като гъби,
като маргаритки в утринно поле.

И копнея за бедрата ти и раменете,
като думата "обичам" с нежна простота.
В тъмната безсънна нощ ми свети
лунатичната им красота.

И копнея за нозете твои стройни-
те танцуват с пръсти вечно болеро.
Зная аз походки строги и спокойни.
Твоята напомня духнато перо.

И копнея нежноста ти,притаена
във зениците-зорници да мълчи.
И копнея за оназ,на смърт решена
изповед на твоите очи.

И копнея...За кое ли повече,кажи ми?
И копнея да те видя като блясък нов.
И копнея аз за милото ти име,
но най-силно - за твоята любов!