Вдиг
м гордо аз глава,
че имам силна женска аз душа.
Момчетата дръзко в очите гледам
и сърцата техни смело покорявам.
Свеждам клепки аз смутено,
уви, сърцето ми не е така студено.
На чувствата си лесно се отдавам,
но после също често съжалявам.
Защо не мога аз да не обичам,
защо от любовта не се отричам?!
Глупаво е, всички знаят,
но защо продължават да желаят
за един човек само да живеят
и нему сърцата си да отдават.
Човек съм и аз като всички други,
поддавам се лесно на красиви думи
и лесно може човек да ме замае,
ако само силно той ме пожелае.