Завинаги твоя приятелка

Витр ните на скъпия бутик блестяха под напора на слънчевите лъчи. Елена и Андриана вървяха по сухия под, тънките им токчета потракваха като летен дъжд, а косите им се бяха спряли небрежно върху раменете. От ляво се носеше звукът на позната песен, леко позабравена, но и завинаги обичана...
-Ели, мислиш ли , че тази пола ми отива?
-Да, сигурна съм в това! Тази вечер ще бъдеш много готина! Трябва все пак да вземеш умът на всички момчета в дискотеката, нали.
-Е, хайде сега...Чак пък толкова!
-Вземаш ли я, Андрианче?
-Да...Извинете, колко ще струва тази пола плюс онази късата блузка?
-Ами госпожице, общо ще бъде седемдесет и девет лева и деведесет и девет стотинки...
-Заповядайте!
Двете взеха покупките и си излязоха от бутика.
-Ани, тия продавачи са много тъпи, нали!
-Да,определено..."Седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки" Хахахааах това направо ме разби...Не могат да ти кажат осемдесет лева, ами...
-Няма значение! Така или иначе днес сме на як купон и никаква си една стотинка няма да го развали!
-Права си, Ели!
-О, Ани, с тебе винаги ще сме си заедно! За тебе и живота си давам...
-И аз за теб, Ели! Но все пак няма да ни се наложи да плащаме с животи...Никога! Завинаги твоя приятелка, нали така!
-Завинаги...Завинаги твоя приятелка, Ани!
Вечерта дойде. Елена и Андриана влязоха в дискотеката. От всякъде ги стреляха тъмни, момчешки погледи...Повече пияни, отколкото тъмни, бих казала.
Часовете се въртяха, минутите изтичаха, секундите летяха...Чашите се обръщаха,барплотът се напояваше от сочната ласка на алкохола...Андриана...Елена...Вече свършваше.Алкохолът, дискотеката и още нещо...
Последната песен изтече. Елена и Андриана със завалени стъпки излязоха на чист въздух. Там стояха техните момчета. Елена беше луда по един от тях, Андрина по друг...Толкова точни и красиви момчета.
-О, Ани! Мара бе, мацка!-каза Валери.
-Валъоооо. Любов мояяя.- отвърна Андриана
-Андриано, айде да те ****.-допълни Петър.
Петър...Това беше най-готиното момче според Елена. Най...
-Не искам!- каза Андриана.
В този момент петте момчета я хванаха, сграбчиха я за ръцете и краката и я повлякоха към изоставената къща.
-Хей, идиоти, къде тръгнахте бе!-развика се Елена.
-Мълчи, че ще ти счупя главата!-отвърна Петър.
Момчетата влязоха в саборетината. Хвърлиха Андриана на пода...В този момент Елена влезе в старата къща също. Сграбчи пияната си приятелка за ръката, надигна я леко и побягна с нея. Момчетата ги подгониха...
-Ани, бързо, върви в полицията, аз ше се оправя с тези недоносчета. Нищо не могат да ми направят!
Андриана със сетни сили затича към близката полицейска кола. Сълзите течха по бялото й лице...Беше на косъм от изнасилване...От най-готините и точни момчета.Беше вече трезвена.И безкрайно благодарна на Елена.
Елена не осети как Петър я прегърна и понесе към саборетината. Останалите го последваха. Влязоха вътре. Събориха Елена на земята. Петър я ритна в главата. Валери скочи върху тялото й. Останалите трима изкъртиха четири тухли от стените на къщата и започнаха да ги хвърлят по лицето и стомаха на Елена. Петър се засили и скочи върху черепа й. Валери извади ножа си и го заби в бузата на момичето. Минутите отлитаха...Ритниците в главата вече нямаха брой...Кръвта се стичаше по лицето на Елена и по подметките на момчетата. Старата саборетина се превърна в ново, червено сияние. Кръвтта засъхваше по стените или се стичаше до пода, където лежеше обезобразена една приятелка. На другата сутрин...Андриана се събуди в Пирогов. Тази нощ Елена бе преживяла пет животоспасяващи операции...Заради нея. Елена я спаси.
-Роднините на Елена Караманлиева!
-Аз съм. Родителите й ги няма! Те не знаят... Как е тя?-отвърна Андриана.
-Госпожице, мога да ви съобщя, че Елена се измъкна!
-Слава богу! О, Боже... Благодаря ти!
-Но какво е причинило тези травми?
-Тя просто беше завинаги моя приятелка...
-Извинете, не ви разбрах?
-Има много неща,които и аз не разбирам...Но знам...Знам, че...
-Доктор Димитров, бързо елате в операционната зала.-развика се медицинска сестра.
Мина се час. Докторът излезе от операционната.
-Докторе, какво се случи с този ваш пациент?-попита Андриана
-Ами..почина!
-Колко жалко...Но...Няма да страдам, поне Елена е жива все още.Благодаря, че все пак спасихте нейния живот.О, какво щях да правя без нея. Не мога да си представя и един миг без тя да е на тази земя.
-Можете...
-Не, не мога! Няма живот без нея! Просто няма!
-Има, а вие вече живеете този живот.
-Докторе, да не искате да кажете, че щом е обезобразена вече няма да е моя приятелка? Тя е просто моята вечна...
-Знам, знам... Завинаги твоя приятелка. Госпожице...
-Казах ви вече, че външният вид няма значение!
-Госпожице...
-Стига с това "Госпожице". Като някакъв магазинер сте.-сопна се Андриана.
-Приятелката Ви почина преди десет минути, Госпожице!- каза доктор Димитров.
-Но...Не е възможно...Тя беше жива...Тя просто беше...
-...завинаги ваша приятелка.-завърши мисълтта й доктор Димитров.