Духовният свят на българина в повестта „Чичовци” от Иван Вазов

Пове тта „Чичовци”  остава встрани от героично-патриотичнаталиния на изображение на недалечното минало. Тя не разкрива върховите изяви на националния характер, не изгражда примери за подражание. Повестта хвърля светлина върху делника на българина от годините на робството , изпълнен седнообразие и изостаналост.

Светът  на чичовците се изчерпва със  затвореното географско и духовно  пространство на малкия провинциален  град. Вазов се отнася снизходително- иронично с този свят, който възприема едновременно като роден- близък и нежелан в пародийният му вид. Чичовците живеят в робска действителност и носят робско съзнание. Любопити са да знаят какво се случва, но нямат желание да участват. Те са дребнави , понякога жалки, изостанали, смешни , ограничени, но същото време жизнелюбиви, простодушни, по детски наивни.

Страхът  е определяща черта на Вазовите  герои. Той е в основата на  робското им самосъзнание и  им пречи да заживеят истински  с новото. Дълбоко е вкоренено усещането за непроменливост и консерватизъм. Те се интересуват от политика, просвета, граматика, но дотолкова, че да направят впечатление на околните. Разговорите им обикновено са безмислени и не засягат важни теми от обществения живот. Техният хоризонт е максимално стеснен , мисленето им-ограничено и посредствено. За чичовците общественият живот е от голямо значение, защото човекът на Възраждането има нужда от общността, за да изявява и утвърждава себе си. В малкия град този живот е съсредоточен  в Джаковото кафене; църквата и местността. Предмет да обсъждане е всичко, което се случва в града. Кавгата между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзъм зарежда повестта с много колорит и искрен хумор и разкрива жизнелюбивия дух на българина, но в духовната му ограниченост. Също жаждата му за познание, но и неговата неодученост и наивност- разговорите за войните на Русия. Мястото на Йотата.

Свободата  е нова идея за ограниченото  съзнание на Чичовците, но тя  не  в състояние да заличи  вековния страх в поробителя. Тя е нова надежда за бъдещето, но саможертвата в иметона свободата е  чуждаза Чичовците.

Ораторското  слово на г-н Фратюпроизнесено  с много жар е пародия на  речта на Странджата. Целта му  е да направи впечатление на  пийналите си съграждани ,но щом се появява амбашията ,се връща принизяващия страх и робското малодушие.

Характерна  черта на Чичовците е тяхната  двойнственост. Тя е формирана  в условията на робството. Чичовците искат да се представят за нещо, което в действителност не са. Много често това ги прави жалки и  недостойни, колебливи и нерешителни, без ясна позиция,пасивни. Страхът ги кара да показват едно лице пред близките си и друго пред чуждите. Чувството за самосъхранение е много по-силно от каквито и да било обществени задачи. Затова  не следва ясни и определени принципи и идеали. Типичен пример за хамелеон с Хаджи Смион. Героите на повестта не са способни да поемат отговорност за действията си. Най-малката опасност ги връща към благоразумно примирение. Ччиовците не са способни да се променят.Чувстват се удобно в двойнствените измерения на своя живот , а това преидизвиква Вазовата ирония. Двойнствеността събира героите в общество,а страхът ги разделя.

Малкият  и ограничен свят на Чичовиците, възрожденските идеали, патриотичните идеи са чужди и далечни. Те са преобърнати, както героичността и жертвеността.

Без да  се горее с тези герои , Вазов  ги представя в истинския им  облик- с дребните и по-сериозни  недостатъци, но и жизнеустойчивостта, съхранила ги в епохата на робството.