Творчеството на Христо Смирненски

любих се в едно момче, което имаше особен характер. Всеки ден проливах горчиви сълзи заради него. Заради странното му отношение към мен. Но един ден събрах сили, разбира се и приятелите ми ме подкрепиха и му признах всичко, което чувствах .. а той не искаше да има нищо общо с мен..

Нарани ме, но аз все още го обичам.. Реших да се откажа,полагах много усилия, но обичта ми към него беше голяма и никой не можеше да заеме място му в сърцето ми. Не исках да го обичам..исках просто да изчезне..не исках никой да ми говори за него ..въпреки че той беше всяка нощ в мислите ми.

И така продължаваше ден след ден. И дойде денят когато той ме целуна..и така обикнах го още повече без да знам, че мога да обичам така..станахме гаджета. Първите ми дни с него бяха прекрасни, но изведнъж започна да се държи странно, когато бяхме пред хора той не ми обръщаше никакво внимание сякаш бях невидима  за него..Но когато бяхме сами всичко си беше като обикновено. Издържах някак си, но всичко си имаше граници и започна да се държи грубо..и така отново започнах да плача заради него, започнах да си задавам въпроса дали наистина той е мъжа който обичам.

И така дойде деня в който му казах край, въпреки че тези чувства в мен не бяха изчезнали .. но просто всичко трябваше да свърши! Само той ме караше да плача и в същото време да се смея … Той бе най-сладката част от живота ми! Обичам го до полуда, но знам, че никога няма да бъда с него отново! И въпреки това в мен все още има малка надежда, че ще разбере кво чувствам и ще се върне. Обичам го, давам всичко за него, но не и това не му стига ..защото до вчера се познавахме, а сега дори и не се поглеждаме, Защо?.. И аз не знам..НЯМА НИЩО ПО СИЛНО ОТ ЛЮБОВТА МИ КЪМ НЕГО И НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ВРЕМЕТО ПРЕКАРАНО С НЕГО.... ;(




Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.