“ Сиромашка радост ” от Елин Пелин

Елин Пелин е един от най-изявените автори прозаици в нашата литература. Неговите творби разглеждат предимно психологията на обикновения човек от народа и то главно на селянина. Чрез прости битови примери гениалният писател разкрива една дълбока душевност, но в същото време проста и лесно разбираема, защото е изтъкана от житейски истини, основани на личен опит.

Суровият живот на село кара човека да бъде реалис, но не и жесток. Красотата на душата се крие в онези добродетели, които печелиш, когато се примириш с изпитанията си. Тогава се научаваш да цениш и малкото, което имаш.

“Сиромашка радост” е един дълбоко вкоренен в бита разказ. Повърхностно погледнато в него няма нищо особено като случка или събитие, изключвайки подхвърленото дете. Но идеята се крие другаде. Още самото заглавие подсказва ключа към разбирането на разказа. Ще става дума за радост, но тя е сиромашка. Авторът с умиление озаглавява разказа по този начин, за да покаже, че това щастие е по-истинско от много други, че е родено от щастие и ще породи щастие, защото един сиромах не се докосва до такива удоволствия в живота, които ще погубят душата му. Главните герои са семейство шопи с новороденото им бебе. По характер те са съвсем обикновени хора, може да се каже традиционни. В отношението на Пена към хляба се вижда предаваното поколения наред чувство за святост и почит към него. Стоян, влизайки в кръчмата, веднага след обичайните поздравления и учтивости, бърза по стара традиция да почерпи всички по случай раждането на сина си. Това са все характерни елементи от българския бит - нищо ново, нищо особено. Но радостта на Стоян си личи отдалеч - нова каруца, красиво изписана, нови дрехи като за Великден, ново купешко юрганче за новороденото, накитите на Пена. Случило се е най - голямото щастие в живота на този обикновен човек и той не го крие - напротив, иска да сподели радостта си с останалите. Неговата душа е открита, а сърцето му е широко и иска да отбележи този празник в семейството си както подобава. Какво би зарадвало един сиромах повече от това, че е създал живот, поколение, че е затворил жизнения си цикъл. Стоян и жена му от десет години чакат това дете и този факт прави радостта им още по-голяма. Пена е досущ като мъжа си - с открита душа, грижовна, а също и много милозлива. И когато съдбата на едно бедно подхвърлено дете попада в ръцете им, двамата, наглед прости обикновени шопи, извършват най - хуманната, най - истинската постъпка - спасяват малкото бебе, обречено на мрачно и неясно бъдеще като сираче. Трудно е да се вземе решение като това - да приемеш чуждо дете и да го отгледаш като свое. Но накрая се вижда как Стоян и Пена изпитват същата неподправена радост от новото бебе, както от своето собствено.

Случката се развива някак неусетно, в малък отрязък от времето - от края на пазарния ден до залеза на слънцето. Единствените природни картини са в началото и в края на разказа. Въвеждащото природно описание носи някаква трескавост, напрегнатост и оживление. Тя като че ли ни подсказва, че нещо има да става. Обратно на нея, финалната сцена носи чувство за завършеност и уравновесеност. Залязващото слънце и отдалечаващата се каручка предвещават края на епизода, но и началото на нещо много по-добро и по-красиво. От друга страна, многобройната “публика” , която става свидетел на странната случка, е като символ за съпричастност от страна на хората към подхвърленото дете - тълпата сякаш слага подписа си под благородното решение на Стоян и Пена.
Авторът е използвал много епитети , което прави картината по-жива, а за сметка на това по-малко метафори, за да опрости повествованието, да го направи по-земно – като хората, за които разказва.

Като цяло “Сиромашка радост” е разказ за човека с главно “ч”, но за човека от народа - простият, обикновен човек, който носи в себе си благородно сърце и хуманна душа. Този разказ описва сиромашката радост като най-чиста и най-свята, защото само тя умее да прави и другите щастливи.