Песните на Чинтулов

-

В Одеса и отпосле в България Чинтулов пее за себе си и пред другари, изливайки в песни душевните трепети на своята поетическа душа. А песните, като допадат на народните чувства и въжделения, се подемат и разнасят от уста в уста или в ръкопис, за да претърпят дълга еволюция и чувствителна промяна.

Така повечето песни, с изключение само на три, напечатани приживе, покварени от "народните певци", станаха бездомни близо столетие, за да стигнат за наша радост все тъй бодри и свежи.

Засега като положително Чинтулови ще посочим следните десет песни7: "Стани, стани, юнак балкански", "Къде си, вярна ти любов народна?" "Възпоминание", "Стара майка се прощава със сина си", "Изпроводяк на едного Българина из Одеса", "Китка от Балкана", "Двама приятели", "Патриот", "За срам на чуждите езици" и "Ти, вечно пътниче"8. Затова оценка на творчеството му ще трябва да правим само въз основа на тях, макар че можем със сигурност да кажем, че той е автор на много по-голям брой песни. Но и това малко поетично наследство е достатъчно да твърдим, че Чинтулов е самобитен талант, първи истински поет и най-ранният певец на бунта и свободата.

Малкото поетично наследство на Чинтулов можем да поделим на три групи: революционни, патриотични и исторически песни. Като обединително звено и основен мотив във всички песни се налага чистият патриотизъм на поета, даден като - тъга по родината, майчина обич, позив към юнака балкански, стремеж към просвета, възторг от бащината земя и милите планини, възпоменания за нашето славно историческо минало и любовта народна, като първоизточник на напредък и свобода.

Към първата група революционни песни спадат: "Стани, стани юнак балкански", "Къде си, вярна ти любов народна?" и "Патриот". Тия песни не са запазили своята първична художествена чистота, защото не са печатани приживе от поета, но въпреки това те са пропити с вдъхновен патриотичен патос, който дава блясък и сила на образите, а настроението достига размах на истинско поетично въодушевление. В тях трепти живата, палеща болка на поробения и възторженият зов на родината, която подканя юнака балкански към бунт, към революция:

Стани, стани юнак балкански,
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!
[...]
Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!* [11-12]

В "Къде си вярна, ти любов народна?" Чинтулов подкрепя зова на юнака балкански с химна на народната любов, която ще разгори искрата любородна в сърцата на младите, за да пролеят кръвта си за бащината земя и я освободят:

Къде си, върна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.
[...]
За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!* [9]

Но има една висша сила, която ръководи световните съдбини и надеждата му е в нея, в Бога, който вижда нашето страдание и в името на правдата ще благослови подвига на свободата.

Тези позиви за борба, за бунт, в "Патриот" добиват по-реален израз в подвизите на юнака, който събира дружина и тръгва да се бори за свободата на родното си племе:

да обикаляме планините,
мъчителите си да трий,
що теглил той злочестините,
колко-годе да измий.

Или пък родното му племе,
ако се някак съживи
и скочи, за да се отнеме,
на помощ да му се яви.* [41]

От втората група чисто патриотични песни ще отбележим най-добрите - "Стара майка се прощава със сина си" и "Изпроводяк на едного Българина из Одеса". Тия стихотворения са два истински бисера на поетическо творчество, единствените най-добри художествени постижения от това време. В тях се лее тиха. и съкровена тъга, която носи благословения образ на майката и мистичният копнеж по родината.

В първата песен "Стара майка се прощава със сина си" младият син напуска родна стряха и отива в чужбина с майчина благословия:

светът и хората да видиш
и да си търсиш там честта.* [15]

Тъгата, породена външно от раздялата с майка, се засиля от контраста на "щастието" в чужбина и "нещастието" дома, което достига своя финал при скръбното предчувствие за вечна раздяла с майката - свещеният и вечен извор на живот и щастие:

Кога се вече ти находиш
по чуждестранни градове
и в тази къща пак си додиш
кой ще ти помощ подаде?

Къде е мойта майка мила,
роднините ще питаш ти,
но само нейната могила
тогаз щът ти покажат тий.* [16]

Образът на майката-родина в "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" става още по-мил, когато поетът изпраща своя другар за България:

Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
фърчи към родните страни;
развесели ти твойта младост
под милите нам планини.

Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее,
в сърца разлива веселба.* [17]

Но тая хубава земя е в тежко робство и нейните чада

във мрак живеят и мъгли.

Затова поетът чертае бъдните грижи, които трябва беззаветно да прегърнат нейните будни синове, за да просветят своя народ:

И чакат те със нетърпене
небесний свят да ги огрей,
и в тях да светне просвещене
и мракът тъмен да развей.* [17-18]

Към третата група исторически песни ще отнесем: "Възпоменание" и "Двама приятели". Идеализацията на историческото минало, възкръсване образите на прославени български царе, юнаци и местности, е любимо средство за патриотично въздействие в поезията. И в това отношение първенството на тия поетични концепции, разбира се художествено поставени, се пада пак на Чинтулов.

Във "Възпоменание" хубостите на природата не развеселяват поета, а увеличават неговото страдание, защото е роб. Но дългът към родината, повеленията на момента, който иска жертви от родните синове, възвръщат неговите надежди, потискат скръбта на роба и пред него оживяват спомените на нашето хероично минало.

Смисли за тази Трапезица,
за този старий, наший град,
той българска е бил столица,
и скрива прадедния грях!

Със вярната си тук дружина
Асен е някога живял,
но много оттогаз се мина,
откак със слава той гърмял.

Оттука български юнаци
далеко тичали на смърт,
високо дигали байраци,
врази кога им се явят!* [14]

Подвигът на миналото Чинтулов изобразява и в епичната си песен "Двама приятели". Поетът минава край Преслав, спомените на миналата слава оживяват, раздвижват силно кръвта му и пред него възкръсват "свещените старини". Тогава той се освобождава от мъчителната робска самота, заживява с миналото и разказва подвизите на Крум във войната му с Никифор

война, война непримирима
за бащината ни любима...* [33]

Безспорно, при Чинтулов ние се намираме пред един вдъхновен певец на робските неволи, който е носил в душата си големи творчески сили. Песните му, издържани по форма и съдържание и написани на чиста и звучна българска реч, отлъчват и днес такава сила, заразяват ни тъй непосредствено, щото с право са подхранвали копнежите на цял народ за човешко право и свобода. С тях Чинтулов завеща на нашата лирика първите художествени образци и ще има винаги голямо значение за историка на нашата литература.

БЕЛЕЖКИ:

1. Други източници посочват 1823 г. [обратно]

2. Бара - валявица, примитивно устройство за пране, изградено на река; кебеджалък - изработване на кебе - дебел вълнен плат за постилане или завиване. [обратно]

3. Всички цитати, отбелязани с *, са сверени по Добри Чинтулов. Стани, стани, юнак балкански. Стихотворения, речи, писма, спомени за Добри Чинтулов. Подбор и ред. Н. Табаков. С., 1986. В [] е посочена страницата от това издание. [обратно]

4. Трактир (рус.) - кръчма, ресторант, хан. [обратно]

5. Писма на П. Р. Славейков, писмо 38. // СбНУ, кн. 20, 1904, с. 32. [обратно]

6. П. Р. Славейков. Съчинения. Т. 8. Под ред. на С. Баева. С., 1982, с. 72-73. [обратно]

7. Споровете около авторството на стихотворения, приписвани на Чинтулов, не са приключили. Сам Н. Табаков, авторът на този очерк, както и редица други литературни историци, по-късно разглежда като Чинтулови творби: "Българи юнаци", "Българийо, мила майко!", "Богдане, мой мили сине", "Изяснило се небето", "Пълната луна ясно грей", "Вятър ечи, Балкан стене" и "Прахът ми". [обратно]

8. Не са Чинтулови песните: "Лятна нощ се превалява" и "От сън сладък, кой ме буди" по съображения изтъкнати в статията "Песните на Чинтулов" от Н. Табаков, сп. "Училищен Преглед" г. XXV (1926) кн. 7 и 8. Също песните: "Вятър ечи, балкан стене" и "Що заскриптяхте, тронове митрополитски" ("Към българските клеветници"). За първата Т. Н. Шишков, известен учител, добър приятел и колега на Чинтулов в Сливен, пише в статията си "Доктор Христо Даскалов" (М. Сб. кн. VIII (1892) с. 358-359): "Но то (габровското въстание) в едно барем го надминава (търновското с капитан Никола), че за него била стъкмена по хубава песен от Николовата... И този песнопоец е покойният К. Ив. Попов от В. Търново, тогаз български учител в Браила, който приготвил речената песен, толкоз обична на нашите подирешни въстаници... И когато пак дошло реч за стихотворението на Попова "Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня" той си припомнил с въздишка старовременната онази песен за Стояна и патрика..." Пак в същата статия, Шишков пише за втората песен - "...Сега започвам тази част с друго стихотворение ("Към българските клеветници"), което държа от покойния за спомен на неговите ученически години в Одеса и на нашето добро познанство. За него той сам ме е уверявал, като ми го даде, че то е било първият и последният му опит да пише стихове, като се мъчел да подражае на Пушкиновото безсмъртно стихотворение "Клеветникам Россiи..." За другите песни, приписвани досега на Чинтулов, трябват още данни, за да ги приемем за негови с положителност. (Б.а. - Н.Т.) [обратно]

Вятър ечи, Балкан стене

Вятър ечи,Балкан стене,
Сам юнак на коня
С тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!

Дойде време,ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаша остра сабя,
знаме да развее!

Добри Чинтулов посвещана една от най-известните си възрожденски песни- "Вятър ечи,Балкан стене", на Габровското въстание от 1862г. Твърди се,че текста се запява по популярна от времето на въстанието мелодия.Заедно с другите му знаменити песни – "Стани, стани юнак балкански" и "Къде си вярна, ти, любов народна", "Вятър ечи, Балкан стене" е една от най-изпълняваните възрожденски бунтовни песни във всички последвали революционни събития в България.